Здравейте!
Пиша, защото съм объркана и наистина не знам какво да правя. Иска ми се да ми дадете съвет, защото отстрани винаги нещата се виждат по различен начин...
Живея с приятелят си вече близо 6 години, но от последните 2-3 нещата се промениха доста. Постоянно се караме, а когато сме в добри отношения, в повечето случаи или сме с приятели или гледаме някой филм и почти не си говорим. Той е голям мечтател и постоянно прави някакви планове как да се промени към по-добро, как щял да става сутрин в 6 да бяга, как щял да спира цигарите, как сме щели да си систематизираме разходите, за да спестява за влагане на пари в бизнеса, който иска да започне и много други подобни неща. Обаче след като му мине еуфорията от тези планове, все едно забравя всичко и реално нищо не прави. Нищо от това, което казва, че „от утре“ ще започне да го прави, не се е случило. Постоянно забравя, отлага наложащи неща и реално в свободното си време трябва да му повтарям 20 пъти да свърши нещо и накрая аз го правя. Това ме дразни. Ама много ме дразни...
Вкъщи аз върша домакинската работа и не защото така искам, а защото всеки път като го помоля да ми помогне, той ми казва „ей сега“ и неговото „ей сега“ е след 20 минути, а аз за това време сама си правя всичко, което ми се е наложило. Ако трябва да свърши нещо, явно се налага да му кажа с 2 часа по-рано, за да се накани да го направи... И всеки път аз излизам лошата, защото се ядосва, че съм го била юркала и постоянно бил под напрежение, заради мен.
Последното, което много ме издразни беше случая с колата ни – от вече два месеца се кани да я закара на сервиз, защото е наложащо и всяка седмица му напомням, но той нищо не е свършил. Аз също мога да я закарам, ама нито разбирам, нито знам къде, а и не смятам, че е женска работа това....
Вкъщи има неща за оправяне и си стоят така с месеци, докато накрая не се реши да го свърши, след като съм му „надула“ главата. Извинявам се, че навлизам в такива подробности, но искам да ви покажа нагледно за какво става въпрос.
В свободното си време стои постоянно на компютъра и върши работа (нищо, че от Понеделник до Петък ходи на работа, но и в свободното си време винаги „има нещо да свърши“. ) За мен не е проблем това, но трябва да има баланс – все пак не живее сам, а с мен и понякога и аз искам малко внимание. Но винаги трябва аз да предложа да излезем, да отидем на ресторант, на кафе или просто на разходка. Никога той не е предлагал каквото и да било. Подаръци, цветя, бонбони не ми е подарявал от години. Пак подробност – наскоро една колежка му свърши една услуга и той и подари едни скъпи бонбони, което мен малко ме обиди, но нищо не му казах....
Лошото е, че опитвах и с добро и с лошо, но всеки път накрая аз съм виновната и аз постоянно съм мрънкала и всеки разговор или караница завършва с това той да си легне да спи или да си седна на компютъра със слушалки и да ме остави в ужасно състояние да си стоя сама. След това се прави на обиден и не ми говори.
Много обича да ми прави забележки за всякакви неща, да ми обяснява, че трябвало да променя това и това в себе си... в общи линии много е добър само на приказки, ама като той трябва да направи нещо, нещата да се променят...
Секс правим един път в седмица евентуално, но има и доста често периоди, когато е по-рядко. Аз нямам сексуално желание, което мисля, че се поражда от другите фактори, за които Ви обясних. Той постоянно се оплаква, че не съм го искала вече, че секс не бил виждал от много време, а в същото време по никакъв начин не ме предразполага да искам.
Та, кажете ми, мили дами, какво да правя според Вас? Заедно сме вече много години и в последно време все се опитвам да правя компромиси, премълчавам много неща, които ме обиждат, отивам при него след караница и се извинявам, ако съм го обидила, гледам да съм толерантна с неговия мързел... Сигурно е грешен подход, но опитвах какви ли не начини, говорили сме много за това какво ме наранява и какво искам аз и всеки път той ми казва, че разбира и че ще се промени, но трябвало и аз да променя някои неща в мен.....
Никак не ми се иска да се разделяме, аз все още го обичам, въпреки всичко. Но пък до кога ще издържа така? Не знам какво да направя, наистина. Много съм объркана... Много често се чудя дали да не оставя няколко дена сам, та да видим дали няма да се усети какво прави, но всеки път се спирам, защото си мисля, че това ще бъде края, ако го направя...
Извинявам се за дългия пост, но нервите ми днес са опънати на н-та степен...
Пиша, защото съм объркана и наистина не знам какво да правя. Иска ми се да ми дадете съвет, защото отстрани винаги нещата се виждат по различен начин...
Живея с приятелят си вече близо 6 години, но от последните 2-3 нещата се промениха доста. Постоянно се караме, а когато сме в добри отношения, в повечето случаи или сме с приятели или гледаме някой филм и почти не си говорим. Той е голям мечтател и постоянно прави някакви планове как да се промени към по-добро, как щял да става сутрин в 6 да бяга, как щял да спира цигарите, как сме щели да си систематизираме разходите, за да спестява за влагане на пари в бизнеса, който иска да започне и много други подобни неща. Обаче след като му мине еуфорията от тези планове, все едно забравя всичко и реално нищо не прави. Нищо от това, което казва, че „от утре“ ще започне да го прави, не се е случило. Постоянно забравя, отлага наложащи неща и реално в свободното си време трябва да му повтарям 20 пъти да свърши нещо и накрая аз го правя. Това ме дразни. Ама много ме дразни...
Вкъщи аз върша домакинската работа и не защото така искам, а защото всеки път като го помоля да ми помогне, той ми казва „ей сега“ и неговото „ей сега“ е след 20 минути, а аз за това време сама си правя всичко, което ми се е наложило. Ако трябва да свърши нещо, явно се налага да му кажа с 2 часа по-рано, за да се накани да го направи... И всеки път аз излизам лошата, защото се ядосва, че съм го била юркала и постоянно бил под напрежение, заради мен.
Последното, което много ме издразни беше случая с колата ни – от вече два месеца се кани да я закара на сервиз, защото е наложащо и всяка седмица му напомням, но той нищо не е свършил. Аз също мога да я закарам, ама нито разбирам, нито знам къде, а и не смятам, че е женска работа това....
Вкъщи има неща за оправяне и си стоят така с месеци, докато накрая не се реши да го свърши, след като съм му „надула“ главата. Извинявам се, че навлизам в такива подробности, но искам да ви покажа нагледно за какво става въпрос.
В свободното си време стои постоянно на компютъра и върши работа (нищо, че от Понеделник до Петък ходи на работа, но и в свободното си време винаги „има нещо да свърши“. ) За мен не е проблем това, но трябва да има баланс – все пак не живее сам, а с мен и понякога и аз искам малко внимание. Но винаги трябва аз да предложа да излезем, да отидем на ресторант, на кафе или просто на разходка. Никога той не е предлагал каквото и да било. Подаръци, цветя, бонбони не ми е подарявал от години. Пак подробност – наскоро една колежка му свърши една услуга и той и подари едни скъпи бонбони, което мен малко ме обиди, но нищо не му казах....
Лошото е, че опитвах и с добро и с лошо, но всеки път накрая аз съм виновната и аз постоянно съм мрънкала и всеки разговор или караница завършва с това той да си легне да спи или да си седна на компютъра със слушалки и да ме остави в ужасно състояние да си стоя сама. След това се прави на обиден и не ми говори.
Много обича да ми прави забележки за всякакви неща, да ми обяснява, че трябвало да променя това и това в себе си... в общи линии много е добър само на приказки, ама като той трябва да направи нещо, нещата да се променят...
Секс правим един път в седмица евентуално, но има и доста често периоди, когато е по-рядко. Аз нямам сексуално желание, което мисля, че се поражда от другите фактори, за които Ви обясних. Той постоянно се оплаква, че не съм го искала вече, че секс не бил виждал от много време, а в същото време по никакъв начин не ме предразполага да искам.
Та, кажете ми, мили дами, какво да правя според Вас? Заедно сме вече много години и в последно време все се опитвам да правя компромиси, премълчавам много неща, които ме обиждат, отивам при него след караница и се извинявам, ако съм го обидила, гледам да съм толерантна с неговия мързел... Сигурно е грешен подход, но опитвах какви ли не начини, говорили сме много за това какво ме наранява и какво искам аз и всеки път той ми казва, че разбира и че ще се промени, но трябвало и аз да променя някои неща в мен.....
Никак не ми се иска да се разделяме, аз все още го обичам, въпреки всичко. Но пък до кога ще издържа така? Не знам какво да направя, наистина. Много съм объркана... Много често се чудя дали да не оставя няколко дена сам, та да видим дали няма да се усети какво прави, но всеки път се спирам, защото си мисля, че това ще бъде края, ако го направя...
Извинявам се за дългия пост, но нервите ми днес са опънати на н-та степен...
