От какво се страхувате?

# 45 1 май 2006, 12:25 ч.

Мнения: 712

През повечето време не се страхувам, защото нямам конкретен повод. Гледам да си мисля хубави работи и да не дърпам дявола за опашката.
Понякога обаче параноята така ме завладява, че не съм в състояние да се владея. Например, страх ме е да пътувам, особено със самолет. Всеки път, когато заминавам на стаж, направо се робърквам. Не разрешавам на мъжа ми да вдига повеме от 90 км/ч, за да не се пребием. Не искам да се водим в една кола, за да може поне един родител да остане жив, ако нещо се случи.
Такива са ми страховете.

# 46 1 май 2006, 16:08 ч.

Мнения: 22 903

Цитат на: adkosan в сб, 01 апр 2006, 00:18

Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,

- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???

От всичко,което си изброила и от мнооого други неща.Някой да не го нарани,когато не съм до него.Какво дете ще израстне в този объркан свят.Как ще намери място в живота.Дали ще е щастлив.Дали няма да го сполети някоя неизлечима болест.....

# 47 1 май 2006, 16:41 ч.

Мнения: 7 430

От нищо даже от предстоящото раждане не ме е страх ....е, може би малко за това, че ме е страх да несе случи нещо на майка ми и баща ми, докато се приберем Господи, пази ми ги

# 48 1 май 2006, 16:42 ч.

Мнения: 3 743

От толкова много неща се страхувам, че понякога дори ме е страх пред себе си да ги призная...
Имам чувството, че ако продължавам така ще се побъркам в най-скоро време Crazy

# 49 1 май 2006, 21:09 ч.

Мнения: 3 034

Аз като че ли най-много се страхувам от това да не подтисна детето си, в стремежа си например да го направя възпитано и добро. Понякога се чудя къде е границата между индивидуалността и послушанието. / нямам предвид онова раболепно послушание - просто като че ли не намерих подходящата дума Rolling Eyes

# 50 3 май 2006, 17:00 ч.

Мнения: 712

Това за възпитанието винаги ме е притеснявало

Причина:

Причина: