Подкрепям всеобщото мнение.Дано да мине всичко нормално и да роди здраво бебенце 
.Относно донора,и аз бих постъпила така на нейно място!
.Относно донора,и аз бих постъпила така на нейно място! - Публикувана: 3 апр. 2006, 16:15 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2006, 19:37 ч.
1-ва_желана_бременност_на_43-44_години????
Ихааа,тук ми сана интересно и няма как да не се вклю4а.Не защото и аз ще ставам скоро,,възрастна,, мама,а защото искам да открия топлата вода.Мило моми4е,няма възрастни мами.Има проф.реализирали се мами и такива,които не са.Има мами,които са изживяли пълноценно тинерджъския си период и такива които са сменяли памперси и ангажирали цялата рода за отглеждането на детето им когато са били на 19.Мами които съзнателно,на които здравия разум им показва кога е времето за бебе,и такива,на които само хормоните са си казали думата.Ако се замислиш първо за това,ще видиш колко нармално е това братов4етка ти да иска бебе на тази възраст и колко готова е тя за това.Незнам само що за манталитет и стандарт на живот има 4овек,който си задава въпроса,,трябва ли да се роди на 43?,,.
Извини ме но ти ме смая!
Извини ме но ти ме смая!
това го подкрепям като изказване, но не съм съгласна че възрастта няма значение в по-горните постинги. Имаа и то голямо-няма да тръгна да го обяснявам надълго и нашироко но има два аспекта-осъзнати отоворности и ужаса от високия риск. и които си е заровил главата в пясъка и си мисли че на него няма да се случи и господ ще му помогне-аиде няма нужда . И ако някои ми каге че е мислил, разсъждавал на 35 както е мислил и разсъждавал на 20-мога само да ги съжалявам
Напълно съм съгласна с Емона! Няма гаранция на каква възраст ще почувстваш желание да станеш майка. За мен определено е по-добре това желание да е дошло след сериозно обмисляне, и в момент в живота, в който наистина си готов да предоставиш на детето си много повече (внимание, пари, житейска мъдрост ако щете), отколкото във варианта "непланирана бременност", когато още ти се искат други неща да правиш със себе си.
Изказвания, които предполагат, че една жена на 40 или 50 години е едва ли не на "преклонна" възраст просто ме убиват.
Има май някакво странно поориенталчване на българските нрави - "кариеристка" е едва ли не мръсна дума, приемливо е да си седиш вкъщи и мъжО да те издържа, но не и да имаш дете без баща 
дано не съм права, но ми се струва, че феминизма хич вече не е на почит у нас.... 
Lana2004, факт е, че повечето деца с генетични увреждания се раждат на "млади" майки, точно поради причината, че бременност над 35 години е винаги много по-отблизо наблюдавана и изследвана. Така че хайде да не засилваме "ужаса от високия риск".
Редактирам, за да пожелая успех на братовчедката. Мути, дай и твоята подкрепа, тя има нужда точно от това в този момент! Дано всичко мине успешно!
Къде е този факт? Факт е също и колко по-малко жени раждат тогава? ето ви един истински факт и накратко е съвсем официална статистика. Ако сте готови с лотарията наречена на мен няма да се случи и затова го пиша че има нужда от голяма подкрепа. А истината е истина-докато братовчедката се накани и ще стане 45 ето го риска само от това , а колко още има... И не съм негативна, а реална и повече оптимист. Като знаеш че е 1:30 малко започваш да се замисляш. И не ми давайте моля ви БГ статистика-не и вярвам.
Възраст 25 Риск 1:1250 за Даун
Възраст 30 Риск 1:952
Възраст 35 Риск 1:378
Възраст 40 Риск 1:106
Възраст 45 Риск 1:30
The risk of bearing a child with certain chromosomal disorders increases as a woman ages. The most common of these disorders is Down syndrome, a combination of mental retardation and physical abnormalities caused by the presence of an extra chromosome 21 (humans have 23 pairs of chromosomes). At age 25, a woman has a 1-in-1250 chance of having a baby with Down syndrome; at age 30, a 1-in-952 chance; at age 35, a 1-in-378 chance; at age 40, a 1-in-106 chance; and at 45, a 1-in-30 chance.
Most doctors offer pregnant women who are 35 or older the option of prenatal testing (with amniocentesis or chorionic villus sampling) to diagnose or, more likely, rule out Down syndrome and other chromosomal abnormalities. About 95 percent of women who undergo prenatal testing receive the reassuring news that their baby does not have one of these disorders. If prenatal testing rules out chromosomal defects and the mother is healthy, the baby is at no greater risk of birth defects than if the mother were in her 20s.
Most miscarriages occur in the first trimester for women of all ages. The rate of miscarriage in older women is significantly greater than that of younger women. Studies show that this risk is 12 to 15 percent for women in their 20s and rises to about 25 percent at age 40. The increased incidence of chromosomal abnormalities contributes to the age-related risk of miscarriage.
Възраст 25 Риск 1:1250 за Даун
Възраст 30 Риск 1:952
Възраст 35 Риск 1:378
Възраст 40 Риск 1:106
Възраст 45 Риск 1:30
The risk of bearing a child with certain chromosomal disorders increases as a woman ages. The most common of these disorders is Down syndrome, a combination of mental retardation and physical abnormalities caused by the presence of an extra chromosome 21 (humans have 23 pairs of chromosomes). At age 25, a woman has a 1-in-1250 chance of having a baby with Down syndrome; at age 30, a 1-in-952 chance; at age 35, a 1-in-378 chance; at age 40, a 1-in-106 chance; and at 45, a 1-in-30 chance.
Most doctors offer pregnant women who are 35 or older the option of prenatal testing (with amniocentesis or chorionic villus sampling) to diagnose or, more likely, rule out Down syndrome and other chromosomal abnormalities. About 95 percent of women who undergo prenatal testing receive the reassuring news that their baby does not have one of these disorders. If prenatal testing rules out chromosomal defects and the mother is healthy, the baby is at no greater risk of birth defects than if the mother were in her 20s.
Most miscarriages occur in the first trimester for women of all ages. The rate of miscarriage in older women is significantly greater than that of younger women. Studies show that this risk is 12 to 15 percent for women in their 20s and rises to about 25 percent at age 40. The increased incidence of chromosomal abnormalities contributes to the age-related risk of miscarriage.
Къде е този факт?
... If prenatal testing rules out chromosomal defects and the mother is healthy, the baby is at no greater risk of birth defects than if the mother were in her 20s. ...
... If prenatal testing rules out chromosomal defects and the mother is healthy, the baby is at no greater risk of birth defects than if the mother were in her 20s. ...
Риск има винаги (съгласна съм, че се увеличава с възрастта), затова се правят тестове. Мисълта ми беше, че като знаеш рисковете, ще се изследваш повече и ще внимаваш. В този смисъл една майка на 20 години може да си мисли, че понеже е млада, всичко ще е наред, точно лотарията, за която ти говориш. Не го пожелавам никому, естествено.
Превърна се в друг спор, за което се извинявам на авторката на темата. Мнението ми е - подкрепи жената! Няма да е лесно, но то кога е лесно?
мисля си, че възрастта не е същинският проблем. ето, тук писаха много майки, родили децата си около 40-те.
дори това, че сама ще отгледа детето си, не е особено голям проблем - има много самотни майки.
обаче съвкупността от тези 2 неща би могло да доведе до провал.
мои приятели сега чак имат дете - той е към 50-те, а тя на 38. след много опити, много лечения, много мъка. но те са двама. не мога да си преставя нощ след нощ да ставаш по 100 пъти, да си сама, да нямаш човек до себе си, който да помага или поне да те подкрепя, да бачкаш като луд, да си изморен и да няма н акого да оставиш детето дори за час.
а по темата - не бих поощрила, но не бих и осъдила тази жена.
дано бог й помага
дори това, че сама ще отгледа детето си, не е особено голям проблем - има много самотни майки.
обаче съвкупността от тези 2 неща би могло да доведе до провал.
мои приятели сега чак имат дете - той е към 50-те, а тя на 38. след много опити, много лечения, много мъка. но те са двама. не мога да си преставя нощ след нощ да ставаш по 100 пъти, да си сама, да нямаш човек до себе си, който да помага или поне да те подкрепя, да бачкаш като луд, да си изморен и да няма н акого да оставиш детето дори за час.
а по темата - не бих поощрила, но не бих и осъдила тази жена.
дано бог й помага
Според мен е важно желанието. И аз съм на 40 години. Имам при деца. И по някакво стечение на обстоятелствата си ги гледам почти сама. Казвам почти, защото имам пълен игнор от родителите си, които не са чак толкова възрастни. За съпруга ми не желая да коментирам, просто ще кажа само, че излиза сутрин в 7:30 и се връща вечер в 21. Малката денонощно е с мен, едва ли има повече от 5 часа, които съм прекарала отделно от нея - ако ми се наложи да отида до магазина и да я оставя на батковците. Но мога уверено да кажа, че се справям - гледам си и трите деца, изморена съм , но все пак ми оства време за всичко и не съм съжалявала и секунда за това. Прекрасно е, че имам своите три съкровища
Поздравявам братовчедка ти
пожелавам и успешно забременяване, лека бременност и раждане и най-прекрасното бебче на света 
Майка ми ме е родила на 44 години, след 2 бременности, при които бебетата са починали при раждането. 
Ми не е лесно, да ти кажа (изключвам финансови проблеми, в това отношение нямахме никакви грижи), и разликата в годините не може да се пренебрегне. По почти всички въпроси бяхме на различно мнение. Естествено, с цената на компромиси и от двете страни, проблемите се решават, но определено приятелката ти ще трябва да се подготви за сериозно "преразглеждане" на възгледите си.
По проблема за риск от вродени заболявания не мога да кажа нищо, аз самата не исках да зная подробности по въпроса, а по времето когато съм раждана, на това май не се е обръщало голямо внимание.
Иначе, естествено, че няма място за въпросителни в случая, след като в заглавието на темата си сложила една много важна дума - "желана". Останалото ще е безкрайна обич, незабравими хубави и немалко лоши моменти и много, много компромиси.
Ми не е лесно, да ти кажа (изключвам финансови проблеми, в това отношение нямахме никакви грижи), и разликата в годините не може да се пренебрегне. По почти всички въпроси бяхме на различно мнение. Естествено, с цената на компромиси и от двете страни, проблемите се решават, но определено приятелката ти ще трябва да се подготви за сериозно "преразглеждане" на възгледите си. По проблема за риск от вродени заболявания не мога да кажа нищо, аз самата не исках да зная подробности по въпроса, а по времето когато съм раждана, на това май не се е обръщало голямо внимание.
Иначе, естествено, че няма място за въпросителни в случая, след като в заглавието на темата си сложила една много важна дума - "желана". Останалото ще е безкрайна обич, незабравими хубави и немалко лоши моменти и много, много компромиси.
Няма възраст за забременяване - природата е определила границата - менопаузата.
Истина е, че преди и след определена възраст рисковете се покачват, но ако няма медицински причини за обратното, редно е да я подкрепите в решението й!
Всяка жена заслужава да бъде майка, щом желае това!
Аз й пожелавам успешно забременяване и лека бременност и раждане!
Истина е, че преди и след определена възраст рисковете се покачват, но ако няма медицински причини за обратното, редно е да я подкрепите в решението й!
Всяка жена заслужава да бъде майка, щом желае това!
Аз й пожелавам успешно забременяване и лека бременност и раждане!
Мути, аз напълно разбирам мислите ти, тъй като преди 1 година моето семейство беше попаднало в подобна ситуация, с тази разлика, че става въпрос за братовчедка на майка ми ( майка е на на 44 г. и вече е баба, а нейната братовчедка е на 41 и изведнъж съобщи, че очаква бебе. ).Цялото семейство беше изпаднало в шок от тази новина и почти никой не реагира положително, още повече, че бащата на бебето е женен и връзката им е извънбрачна и тя забременява случайно, но не й дава сърце да направи аборт. На пръв поглед няма причина да не подкрепиш желанието на една жена да има дете, но ЖЕНИ,като нея определено не са родени да бъдат майки.В техния живот винаги има много по-важни неща от детето, да не говорим, че в един момент то се оказва пречка за тях. Дори ми е жал за детенцето й, липсва й всякакъв подход и проява на майчин инстинкт.Не знам дали щеше да е така, ако живееше с бащата на детето, но май положението щеше да е същото, защото тя казва, че не би търпяла мъж в къщата си, да му слугува и да се съобразява с него.От тази гледна точка си мисля, че такива жени не могат да дадат на едно дете любовта и грижите, от които то се нуждае.Затова не бих я подкрепила. Не познавам твоята братовчедка като човек, дано да греша в преценката си и тя да бъде добра майка.
Все пак решението е изцяло нейно и никой няма право да й се меси, но дали да я подкрепи или осъди всеки сам решава.
).Цялото семейство беше изпаднало в шок от тази новина и почти никой не реагира положително, още повече, че бащата на бебето е женен и връзката им е извънбрачна и тя забременява случайно, но не й дава сърце да направи аборт. На пръв поглед няма причина да не подкрепиш желанието на една жена да има дете, но ЖЕНИ,като нея определено не са родени да бъдат майки.В техния живот винаги има много по-важни неща от детето, да не говорим, че в един момент то се оказва пречка за тях. Дори ми е жал за детенцето й, липсва й всякакъв подход и проява на майчин инстинкт.Не знам дали щеше да е така, ако живееше с бащата на детето, но май положението щеше да е същото, защото тя казва, че не би търпяла мъж в къщата си, да му слугува и да се съобразява с него.От тази гледна точка си мисля, че такива жени не могат да дадат на едно дете любовта и грижите, от които то се нуждае.Затова не бих я подкрепила. Не познавам твоята братовчедка като човек, дано да греша в преценката си и тя да бъде добра майка.Все пак решението е изцяло нейно и никой няма право да й се меси, но дали да я подкрепи или осъди всеки сам решава.
Няма нищо по естествено от тоВА ЕДНА жена да иска да има дете, та това е природата и, какво зна4ение имат годините. То4но ти мила , след като си бременна не би трябвало подобно нещо да те у4удва, а да те зарадва и да я поощриш. Аз сам на 40 год и сам 6 месец, бременна и също сама ще отглеждам бебето си се чувставам горда от това.
Не сам сигурна, че братов4едка ти ще възпита по зле детето си
отколкото ти твоето. Има много жени които раждат на тази възраст
и можем само да им се възхищаваме. В САЩ и Европа това е съвсем нормално и не биха задали подобен въпрос. Съжалявам ако сам била
рязка, но ме дразнят примитивните реакции.
Не сам сигурна, че братов4едка ти ще възпита по зле детето си
отколкото ти твоето. Има много жени които раждат на тази възраст
и можем само да им се възхищаваме. В САЩ и Европа това е съвсем нормално и не биха задали подобен въпрос. Съжалявам ако сам била
рязка, но ме дразнят примитивните реакции.
но ЖЕНИ,като нея определено не са родени да бъдат майки.......Не познавам твоята братовчедка като човек, дано да греша в преценката си и тя да бъде добра майка.
Дано братовчедката на Мути успее! Обикновено точно такива жени стават много добри майки!
Не мога само да разбера защо не се поставите на мястото на тази жена.
В обкръжението ми има доста от така наречените "стари моми". Е честно казано, това определение мога да го лепна на повечето омъжени жени, писали по този постинг.....(Не искам да обидя никой). Замислете се защо тази жена е останала сама или ако имате близка позната, която живее сама и е придобила нравите на саможива какво я е довело до тук. Аз за поне 4 жени мога да кажа, че не са останали сами в живота, защото са капризни, недоволни, кариеристки, намусени, нацупени, чистници, неправещи компромиси....... Те са преживели огромна болка и тъга, която ги е затворила в техния собствен свят. Опитвайки се да не мислят за тъгата си, те са се превърнали в жени (това важи и за мъжете), които са отдадени изцяло на себе си, на желанията си, на егоизма си. Неусетно за тях е дошло време, когато са осъзнали, че всичките им близки са ги "напуснали", че са останали отсрани на "нормално-протичащия" живот. На нормално протичащият живот за кой? За теб, за мен, и кой живот въобще е нормално протичащ? В някакъв момент те отново и може би за последен път събират сили и вземат решение, което единствено и само човек би трябвало да приветства с радост, с усмивка, с умиление......и търсят подкрепа, а може би и само усмивка. Независимо от рисковете, които премяташ на ум, независимо от първоначалното стъписване и от изумлението, с което е нормално да посрещнеш тази новина от този саможив човек, точно вие сте тези, които трябва да я подкрепите....
Казваш, че тя ти казвала "ами напусни го" щом не можеш да търпиш чорапите му, рахвърляни навсякъде. А ти се чудиш как може да бъде толкова крайна и категорична. Е да де, ама ти се оплакваш от разхвърляните чорапи на мъжа ти, не тя. Ако ти не можеш да понасяш това елементарно нещо неизменна част от Вашия, а и не само ваш бит, та дори се и оплакваш - ами да и аз бих те посъветвала така.
Казваш, че с нея си говориш само за дрешки, пазаруване и неща от общ характер. Щом и тя не ти споделя, значи грешката може и да е в теб. Тя е различна от теб, както и ти от нея. Трябва просто да приемете, че сте различни. И какво ти дава право да мислиш, че ти би се справила с отглеждането на дете, а тя не? Изградила е кариера, направила е къща, а сега иска да я превърне в дом.
Някои хора нямат шанса животът да им мине по мед, масло и предчертания. Радвам се и подкрепям с цялото си сърце всяка жена, взела решението да отдаде живота си и любовта си на едно дете независимо от възраста си, начина си на живот и бита си.
Съжалявам на този дълъг постинг, но не мога да приема, че има толкова тесногръди жени в БГ. По-скоро не мога да приема, че толкова тесногръди жени се крият зад една добре измислена и нарисувана маска.
В обкръжението ми има доста от така наречените "стари моми". Е честно казано, това определение мога да го лепна на повечето омъжени жени, писали по този постинг.....(Не искам да обидя никой). Замислете се защо тази жена е останала сама или ако имате близка позната, която живее сама и е придобила нравите на саможива какво я е довело до тук. Аз за поне 4 жени мога да кажа, че не са останали сами в живота, защото са капризни, недоволни, кариеристки, намусени, нацупени, чистници, неправещи компромиси....... Те са преживели огромна болка и тъга, която ги е затворила в техния собствен свят. Опитвайки се да не мислят за тъгата си, те са се превърнали в жени (това важи и за мъжете), които са отдадени изцяло на себе си, на желанията си, на егоизма си. Неусетно за тях е дошло време, когато са осъзнали, че всичките им близки са ги "напуснали", че са останали отсрани на "нормално-протичащия" живот. На нормално протичащият живот за кой? За теб, за мен, и кой живот въобще е нормално протичащ? В някакъв момент те отново и може би за последен път събират сили и вземат решение, което единствено и само човек би трябвало да приветства с радост, с усмивка, с умиление......и търсят подкрепа, а може би и само усмивка. Независимо от рисковете, които премяташ на ум, независимо от първоначалното стъписване и от изумлението, с което е нормално да посрещнеш тази новина от този саможив човек, точно вие сте тези, които трябва да я подкрепите....
Казваш, че тя ти казвала "ами напусни го" щом не можеш да търпиш чорапите му, рахвърляни навсякъде. А ти се чудиш как може да бъде толкова крайна и категорична. Е да де, ама ти се оплакваш от разхвърляните чорапи на мъжа ти, не тя. Ако ти не можеш да понасяш това елементарно нещо неизменна част от Вашия, а и не само ваш бит, та дори се и оплакваш - ами да и аз бих те посъветвала така.
Казваш, че с нея си говориш само за дрешки, пазаруване и неща от общ характер. Щом и тя не ти споделя, значи грешката може и да е в теб. Тя е различна от теб, както и ти от нея. Трябва просто да приемете, че сте различни. И какво ти дава право да мислиш, че ти би се справила с отглеждането на дете, а тя не? Изградила е кариера, направила е къща, а сега иска да я превърне в дом.
Някои хора нямат шанса животът да им мине по мед, масло и предчертания. Радвам се и подкрепям с цялото си сърце всяка жена, взела решението да отдаде живота си и любовта си на едно дете независимо от възраста си, начина си на живот и бита си.
Съжалявам на този дълъг постинг, но не мога да приема, че има толкова тесногръди жени в БГ. По-скоро не мога да приема, че толкова тесногръди жени се крият зад една добре измислена и нарисувана маска.
Бих я подкрепила , приветствала за това решение- лично аз много се възхищавам на такива жени , които сами решават да отглеждат децата си - няма място за колебание и дали да я подкрепиш - тя решила да създаде нов живот , а по - хубаво от това незнам дали има
И аз я подкрепям!Някой беше казал по-горе за родителите в по-напреднала възраст.Сега не мога да го открия,за да цитирам...
Като отидох тук (в Италия),за първи път на родителска среща,всички родители бяха на над 55 години..даже ме взеха за сестра на дъщеря ми..
Омъжих се преди 6 месеца и мислим със съпруга ми да си имаме бебе!Тук е нормално над 35 да се задомиш и да мислиш а деца.
Не знам за статистиките ,относно синдрома на Даун...но като гледам положението тук,ако беше вярно,всеки 3-ти италианец щеше да е с този синдром!
Бих подкрепила такова решение.
Всеки заслужава да изживее това щастие (ако човек е истински готов и всеотдаен) - НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!!!