Живот с патологичен лъжец

1 към 1 с моята история. Моят бивш е приел от майка си това за нормално поведение. Те двамата, освен че лъжат за норматив,  се лъжат дори помежду си, съответно и двамата се правят че си вярват един на друг, луда работа. Съответно изобщо не им е проблем, че някой ги лъже. И аз много наблюдавам щерката, по същата причина.

Според мен само човек, който е живял наистина с такъв човек, има реална представа за какво иде реч. Лъжите всъщност започнаха от съвсем дребни и невинни на тема домакинство, ежедневие и такива ми ти простотии. Ми не е нормално да излъжеш, че си пазарувал от един магазин, като всъщност си пазарувал от друг. Също така не е нормално да излъжеш, че си дежурен на работа и затова не можеш да пътуваш. Просто си кажи, че не ти се ходи никъде. Дребни неща, тъпи неща! След това постепенно се започна по-сериозно да се лъже и в един момент изчезнаха наши общи пари. Оказа се, че ме е лъгал, че учи магистратура. Също така ме беше лъгал за предишната си месторабота и за висшето си образование. По време на делото за развод излязоха още такива неща, че ми се зави свят, включително огромен кредит, който е изтеглен без мое знание. Та авторът да си знае, че ако ситуацията е такава, нещата загрубяват.

На всеки му се случва да излъже или да  извърти малко истината, за да си спести разпитване и  излишни обяснения, или пък с цел да предпази някой от неприятности. Но явно  този случай на автора е друг. Аз не бих понесла да ме лъжат постоянно.

Е точно това е, къде е границата между "на всеки му се случва" и наистина проблемното поведение. В крайна сметка изневярата си е лъжа и много хора запазват връзката си и след това, въпреки, че доверието е разрушено. За някой може би доверието не е толкова важно във връзката. 

С последното изречение сама си отговаряш. Всеки има собствена граница. За мен всяка лъжа е предаване на доверието и коректността ми. За други ежедневните лъжи са нещо нормално и дори необходимо за мира, любовта и спокойствието в семейството. за такива хора аз съм ужасно дребнава.

Имах приятелка, която лъжеше постоянно, просто не мога да кажа, че е казала една истина.
Измисляше си дори въображаеми приятели, с които беше уж много близка и т.н. Правеше го от несигурност и комплекси за малоценност. Аз си го знаех, но не ми пречеше, просто, не вярвах на една дума казана от нея. Не мога да си представя, обаче, да живея с такъв човек.

Не трябва да се подценяват нещата когато става въпрос за създаване на семейство и поколение.
Няма нищо по-натоварващо и изморяващо емоционално от това да се съжителства с лъжец.
Патологичните лъжци изобщо не осъзнават бремето, което причиняват. Не само, че спираш да имаш доверие на такива хора, но и не можеш да разчиташ изобщо на тях. А подобно съжителство е страшно натоварващо. Както някой каза - спираш изобщо да го слушаш какво говори и тогава за какво партньорство става дума?!
Чудесно е, че тук се дават много лични примери. Нека авторът да си направи добре изводите!

Не може да има разбирателство с такъв човек.
Leya е права - когато нещата опрат до семейство, всичко се променя... към лошо. Лично аз мислех, че ще се промени. Промените бяха временни - траеха около седмица-две, и то след като съм го изобличила. Обикновено обаче изобличаването вървеше в комплект с викане и трескане на врати, рязка смяна на темата на разговор и опити аз да бъда набедена за 100 неща, които нямат връзка с това, за което говорим.
Такъв човек просто не става за семейство. Или вероятно става, ако си с него 24 часа в денонощието, за да го следиш изкъсо. Ако издържиш на напрежението.

Независимо дали лъжата е нагла, с цел лични облаги или е безобидна, с цел "вижте колко съм по-... и най-....", то тя си е лъжа.
Имахме такъв семеен приятел, който "милият" така се беше оплел в лъжите си, че дори не помнеше на кой каква версия разказва за една и съща ситуация. Ние си го знаехме и всеки път когато се събирахме чакахме с нетърпение новата история как изведнъж спечелил голяма сума пари, или пък е на път да си купи огромно жилище, или, че съвсем скоро заминава в чужбина на престижна и много добре платена работа.
Честно казано искрено се забавлявахме, докато в един момент човекът не измисли толкова "безобидна" история, че почти вкара в конфликт друго наше приятелско семейство.

Към автора: Помисли си доколко можеш да живееш в лъжа и доколко си готов някой ден и ти да си част от някоя лъжа.

Лично аз ако разкрия дори и малка лъжа, като примерно, че си е легнал, пък после всъщност е стоял до късно, доста би ме наранило и бая скандал ще вдигна. МНОГО държа на честността, тъй като като цяло не правя проблем за неща, на които други жени се сърдят с дни примерно или се цупят. Затова смятам, че заслужавам да бъда третирана правилно и с истината.

Наскоро започнах връзка (е, преди 5 месеца) и хванах в началото моя, че е прикрил, че е спал там с едно момиче преди години, която сега му е приятелка. Аз виждам, че няма нищо между тях. Обясних му, че изобщо няма за какво да се притеснява да ми споделя такива неща, тъй като мен наистина не ме притеснява. Не, че се правя, че не ме притеснява, а вътрешно да ме тормози, а наистина знам, че моя човек си е с мен. По ме притеснява да го скрие, по този начин изглежда, че има какво да крие. Оттогава не съм го хващала нещо да е крил или лъгал и се надявам наистина да ми има доверие, че съм зряло момиче, а не като другите, които са му правили скандали от най-малкото.

За автора, не знам как изобщо общуваш с такъв човек, камо ли да си допуснал да имате връзка. Има различни хора, но аз лично не бих могла да съжителствам с някого, на когото нямам пълно доверие.

Често не искаме да си признаем, че в реакциите на този човек, когото обичаме и приемаме за напълно нормален, вече иде реч за отклонения, не за инат или правене на пук.
Сега прочетох за БАР и си дадох сметка, че цялата болест се е отключила и развила пред очите ми, но все съм си мислела, че е било проява на лош характер, комплексарщина и избиването на дефицити.
Разбрах, че е болест, когато се прояви депресията в пълна сила- без нервозност, без интерес към каквото и да било наоколо..........
И тя беше по- лесна за изтърпяване от еуфорията, която я замести- тогава се опита да ме склони да му стана гарант, за да изтегли пари и като не можа, излъга общ познат, че аз искам да купим точно тази, избрана от него, вещ и онзи му е дал пари, хем с добра лихва, без аз да знам.
Затова, бих те посъветвала- проучи нещата, постави ултиматум да отидете на лекар и ако откаже- бягай докато е време.

Тук въобще не става въпрос за честност, доверие, любов, признателност, характер и пр. Това е болестно състояние и не е за психолог, а е за психиатър. Въпреки, че психолозите добре заработват с подобни случаи.... но който за каквото е учил...

Имам същият проблем с моя приятел и не знам къде да потърся помощ. Мислех да говоря с майка му, но разбирам, че той да е такъв се дължи изцяло на нея - взискателна, смятаща себе си за най-образования и интелигентен човек, уникален критик и същевременно страшно самотна и необичаща се. Предполагам, че някъде в детството му го е деформирала, изисквайки от него да е по- и най-. Принуждавал се е да лъже и измисля истории, с които да се издигне в очите и, а и в своите собствени. Главата ми ще се пръсне от мислене и анализиране. Ок, генезисът е ясен. Проблемът е в решението и има ли такова. Някой горе беше казал, че партньорът лъже дори за такива неща от кой магазин е пазарувал. Да. И не само - постоянно е "болен", "уморен", "неразбран", вечно е жертва на някой, търси разбиране, съчувствие и внимание на 100%, ах и ох. Измисля си филми, преувеличава и какво ли още не и знаете ли - вярва, че това, което казва е истина. С лъжите и приказките си вреди и на други хора, на мен - също - прави интриги, извърта истината, предава информация от човек на човек. Доста време приемах това, като го умаловажавах и опитвах да отсея истината. Но с годините, започва да тежи - няма доверие, само постоянни съмнения и следене. Не мога да живея така. Ако опитам да говоря с него - отрича, скача, вика и обижда, кълне се. И двамата знаем, че е излъгал и въпреки това, лъже, докато се откажа да говоря с него. Вече нямам приятели, няма с кого да споделям - с всички се разделих, малко или много заради него и по-скоро под негово влияние. Струва ми се безнадеждно. Честно казано, мисля си за раздяла, но имам страх - не знам до къде може да стигне и за подене път си завирам главата в пясъка, измисляйки му оправдания. Тежко е и не виждам бъдеще, освен ако аз не откача.

A! Toчно това ми беше първата мисъл, когато прочетох за проблема на автора. Има наистина патологични лъжци, но аз не съм сигурна дали случаят е клиничен или по-скоро се лъже като защитна реакция.
Ако приятелката е подложена на системни разпити с цел изобличаване, което е ужасно неприятно нещо и понеже така и така няма да ѝ повярват, е все едно е дали ще лъже или не. Имала съм такъв кретен за гадже и не е никак приятно, за всеки случай непрестанно да те подозират и изобличават не е по-добре от това да те лъжат, все си е тормоз.

И какво ще прави при психиатър? 
Това състояние е за психотерапевт.