Струва ли си да продължавам да се боря

  • 16 294
  • 108
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 650
А задавала ли си въпроса - защо той  е  толкова различен, когато се налага да обгрижва някой. От прочетеното  някак разбирам, че само тогава си се усеща важен и значим. През останалото време е в някакво преддепресивно състояние. Имало ли е болни близки хора, които  са разчитали на него?
Иначе в такава ситуация  никой няма как да е щастлив - ти, той, детето.  Ако имаш възможност - пробвайте да се разделите за известно време и от там всеки да се посъбере в мислите за заедност,  щастие, бъдеще...

# 16
  • София
  • Мнения: 4 358
Защо след като  от разговори не разбира не преминеш към по-радикалния действия - да си събереш багажа и да го напуснеш за известно време. Да видим дали няма да се поосъзнае. Стиска ли ти?

# 17
  • Мнения: 32 115
Не мисля, че и стиска.

# 18
  • Мнения: 20
търпиш абсолютно неприемливо поведение!
извинявай, че ще споделя съмнението си, но ми се струва, че си доста покорна. защо?
Незнам дали съм покорна или по-скоро искам да запазя брака си и се опитвам да го спася. Когато пред очите ми е киселата му физиономия, винаги се опитвам да си представя онова загрижено и любящо лице, когато бях бременна, после като не се чувствах добре, сякаш ме губи завинаги, така изглеждаше. Единствено това ме крепи и ми дава надежда, че нещата ще се оправят.
Събирала съм си багажа и то 2 пъти за по 3 4 седмици. Идва и ме моли да се върна, обещава че всичко ще е наред, само ние с детето да сме до него. Хубавото му настроение не продължава повече от 4 5 дена и всичко наново.

# 19
  • тук-там
  • Мнения: 4 272
Колко години ви е разликата? Дано не е голяма....

# 20
  • Мнения: 20
А задавала ли си въпроса - защо той  е  толкова различен, когато се налага да обгрижва някой. От прочетеното  някак разбирам, че само тогава си се усеща важен и значим. През останалото време е в някакво преддепресивно състояние. Имало ли е болни близки хора, които  са разчитали на него?
Иначе в такава ситуация  никой няма как да е щастлив - ти, той, детето.  Ако имаш възможност - пробвайте да се разделите за известно време и от там всеки да се посъбере в мислите за заедност,  щастие, бъдеще...
Ами не, не се е налагало да обгрижва някой освен мен, като се е налагало. Не мисля, че се чувства и незначим, напротив иска всички да се съобразяват с него, да му подгъзуват и се има за цар на вселената. Една съфорумка ме светна да прочета за нарцистично личностно разтройство, много от нещата съвпадат с неговото поведение, но не изцяло...продължавам да чета

# 21
  • Мнения: 20
Колко години ви е разликата? Дано не е голяма....
Ами не е малка - 9години.
Аз съм на 33 той на 42

# 22
  • тук-там
  • Мнения: 4 272
Не е толкова голяма. Мислих, дали не му е омръзнало да бъде баща...и на теб. Явно не е това.

# 23
  • София
  • Мнения: 24 839
Събирала съм си багажа и то 2 пъти за по 3 4 седмици. Идва и ме моли да се върна, обещава че всичко ще е наред, само ние с детето да сме до него. Хубавото му настроение не продължава повече от 4 5 дена и всичко наново.
Пак ще те попитам- спомни си дали преди да забременееш е бил коренно различен като начин на държане и комуникация?
Дали ти сега не искаш нещо от него, което той просто не може да ти даде, защото никога не го е притежавал?
Но, на теб ти е било достатъчно и да мълчите заедно, а сега искаш повече?
Глупаво е това със събирането на багажа- ако уважаваш себе си и не искаш да олекваш в очите му, си тръгваш само когато знаеш, че няма да се върнеш повече.
В противен случай, плашиш гаргите и нищо не решаваш.
Имам чувството, че трябва със себе си да поговориш.

# 24
  • Мнения: 1 801
Знаеш ли, баща ми иска често да е прав, не е така краен като мъжът ти, не е изобщо безучастен, но иска да се налага, това наричам аз "мъжки комплекс".
Тези мъже са израснали с родители, които не са "празнували успехите". Били са критикувани, когато не се справят, но не са били хвалени (често, за да не ги разглезят). Но човек има нужда от признание и това е общочовешка потребност. А тези хора не са получавали признание, то е би
ило потискано. Сега имат нужда, голяма нужда от такова.
Много е трудно с такъв човек, аз не бих живяла, но това не го прави лош човек.

# 25
  • Мнения: 20
Събирала съм си багажа и то 2 пъти за по 3 4 седмици. Идва и ме моли да се върна, обещава че всичко ще е наред, само ние с детето да сме до него. Хубавото му настроение не продължава повече от 4 5 дена и всичко наново.
Пак ще те попитам- спомни си дали преди да забременееш е бил коренно различен като начин на държане и комуникация?
Дали ти сега не искаш нещо от него, което той просто не може да ти даде, защото никога не го е притежавал?
Но, на теб ти е било достатъчно и да мълчите заедно, а сега искаш повече?
Глупаво е това със събирането на багажа- ако уважаваш себе си и не искаш да олекваш в очите му, си тръгваш само когато знаеш, че няма да се върнеш повече.
В противен случай, плашиш гаргите и нищо не решаваш.
Имам чувството, че трябва със себе си да поговориш.
По-различен беше, правеше ми изненади, ходихме по заведения, по почивки, разговаряше с мен. Пак си беше по агресивничък и спрямо други хора и със собствения си брат и баща, и с тях се държи студено, но съм жив свидетел, когато брат му беше пред развод също, колко го болеше за него, беше загрижен и дори плака за него. Баща му скоро падна и трябваше да полежи(нищо сериозно) но той обвиняваше себе си, че го накарал да свърши някаква работа със стълба и пак си поплака.
Странна личност е този мой мъж.

# 26
  • Мнения: 1 801

 Не мисля, че се чувства и незначим, напротив иска всички да се съобразяват с него,
[/quote]
Точно там е разковничето, той иска да се съобразяват с него, защото вътрешно се чувства незначим.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 328
емоционална агресия.
на тази възраст не може да се промени, освен за малко, докато премине опасността от отхвърляне.
тежка схема. не е за всеки. или го приемаш или търсиш друг вариант за себе си.

# 28
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Изпитва болезнено страх от загуба.
Това си е жив егоизъм.

# 29
  • Мнения: 20
Ето снощи всеки си седи в различни стаи, направих опит да си кажем нещо, но отсреща ми - стена. Детето ми милото само ходи ту при мен ту при него. Постоянно ме пита мамо тати що е все сърдит, какво да му отговарям вече ва това дете, незнам. Неискам да я настройвам с/у него, но тя май сама започва да се отдръпва и после той обвинява мен за отношението и.

Общи условия

Активация на акаунт