Здравейте, току що се регистрирах и бързам да споделя какво ме мъчи.
Нещастна съм в брака си, нямам вече силички и емоционално и физически да се опитвам да спасявам брака ни.
Заедно сме 9години, имаме дете на 4 годинки. Той е на втори брак с мен. Запознахме се след като вече се беше развел. Имахме много силна и бурна връзка, минахме през доста неща заедно-забременях трудно, лежане по болници и т.н. Той беше неотлъчно до мен, не ме остави за час. Това още повече засилваше любовта и привързаността ни.
Имам и здравословни проблеми, не сериозни слава Богу, но се налага понякога да има човек при мен по цял ден. Само докато му звъння по телефона и кажа, че не ми е добре ( правя го, когато наистина усещам, че няма да се справя сама) и той пристига веднага, суети се, тревожи се, обгрижва ме.
Откакто се роди детето, може би година след това, вече нещата изобщо не са същите. По принцип винаги е бил по-грубоват и все сърдит един такъв, но той започна изобщо да не общува с мен...ние няма какво да се кажем. Аз се опитвам може глупости да бръщолевя, но колкото да разменим някоя дума, а той само кимне и ти дава да разбереш, че не иска да го занимават.Мен ми става криво и се затварям в себе си.
Никъде не излизаме двамата като семейство, той рядко с приятели в месеца веднъж, аз също с приятелки. Има кой да гледа детето- майка ми, не е това проблема. Сякаш не желае да е с нас- на разходка никога не сме излизали тримата семейно, ей така просто да се разходим. Не било за него това. Мъчи ме това, че погледа му е смразявящ, сърдит е и никога не разговаря с мен. Ако нещо трябва да ме пита или каже ми се строска ужасно. Говорили сме, че това ме наранява и мъчи, пак нищо, такъв бил да съм свиквала. Колко пъти вече казах че това ще ни убие, връзката ни заминава, няма ли добро отношение и накакво разбирателство, въпрос на време е да се разделим.
Иначе, види ли ме, че не ми е добре, виждам притеснението в очите му, само и единствено тогава се държи мило и усещам внимание и любов. Знаете ли започнах вече понякога да се преструвам че не ми е добре, само за да получа неговото внимание и топлина.
Види ли ме че съм добре сякаш се вселява друг човек в него, студен груб намръщен и не ме забелязва.
Така ли е в брака ( защото повечето казват ти какво очакваш рози всеки ден) или не са нормални тези отношения.
Нещастна съм в брака си, нямам вече силички и емоционално и физически да се опитвам да спасявам брака ни.
Заедно сме 9години, имаме дете на 4 годинки. Той е на втори брак с мен. Запознахме се след като вече се беше развел. Имахме много силна и бурна връзка, минахме през доста неща заедно-забременях трудно, лежане по болници и т.н. Той беше неотлъчно до мен, не ме остави за час. Това още повече засилваше любовта и привързаността ни.
Имам и здравословни проблеми, не сериозни слава Богу, но се налага понякога да има човек при мен по цял ден. Само докато му звъння по телефона и кажа, че не ми е добре ( правя го, когато наистина усещам, че няма да се справя сама) и той пристига веднага, суети се, тревожи се, обгрижва ме.
Откакто се роди детето, може би година след това, вече нещата изобщо не са същите. По принцип винаги е бил по-грубоват и все сърдит един такъв, но той започна изобщо да не общува с мен...ние няма какво да се кажем. Аз се опитвам може глупости да бръщолевя, но колкото да разменим някоя дума, а той само кимне и ти дава да разбереш, че не иска да го занимават.Мен ми става криво и се затварям в себе си.
Никъде не излизаме двамата като семейство, той рядко с приятели в месеца веднъж, аз също с приятелки. Има кой да гледа детето- майка ми, не е това проблема. Сякаш не желае да е с нас- на разходка никога не сме излизали тримата семейно, ей така просто да се разходим. Не било за него това. Мъчи ме това, че погледа му е смразявящ, сърдит е и никога не разговаря с мен. Ако нещо трябва да ме пита или каже ми се строска ужасно. Говорили сме, че това ме наранява и мъчи, пак нищо, такъв бил да съм свиквала. Колко пъти вече казах че това ще ни убие, връзката ни заминава, няма ли добро отношение и накакво разбирателство, въпрос на време е да се разделим.
Иначе, види ли ме, че не ми е добре, виждам притеснението в очите му, само и единствено тогава се държи мило и усещам внимание и любов. Знаете ли започнах вече понякога да се преструвам че не ми е добре, само за да получа неговото внимание и топлина.
Види ли ме че съм добре сякаш се вселява друг човек в него, студен груб намръщен и не ме забелязва.
Така ли е в брака ( защото повечето казват ти какво очакваш рози всеки ден) или не са нормални тези отношения.
), създадена и списвана от мъже, споделящи си и тюхкащи се върху подобни (например) теми:
То се пробва веднъж, дваж. Говори се, ама като няма ответна реакция има друго решение.
Ако пуснеш жабата във вряла вода, тя ще изскочи и ще се спаси. Но ако я загряваш постепенно - ще се отпусне отначало, ще й е добре и няма и да усети как ще се свари. Тоест ако си живееш добре семейно и изведнъж ти се стовари огромен проблем - ще бързаш да реагираш. Но ако постепенно се влошават нещата, просто ще свикнеш, даже ще си намираш и оправдания как всичко всъщност е наред. Ти вече почти "си се сварила"- мисля, че можеш да си спокойна за брака - няма да ти се разпадне 
