Определение за трудно дете

По-добре спри, разбрахме че си по-по-най, а ние не се стараем и не ставаме, спи спокойно!
Тръгнах да пиша надълго и широко, но го изтрих. Продължавай да мислиш по същия начин, виждам че ти доставя удоволствие.
Приятелите ми се чудят как изобщо оцелях без да се метна от терасата или поне без да изкукам. А с времето просто решаваме един проблем, появява се друг. На 3г. и 5м. е вече и още е труден. Оп, извинете, поправям се - на 3г. и 5м. е вече и аз още не се справям, мързи ме и не ставам за нищо в общи линии. 

Споко, сега е пикът на трудността, още година- година и половина и ще се очовечи.

Хм това което си описала не можа да ме уплаши ни най малко.А сега си представи че си подложена на рев почти не прекъснато за нещо. Ако едното е спокойно другото ще се тръшка и обратното .Всеки ден и двете заспиват късно и имам спокойствие час и половина на ден и пак не определям децата като трудни ,Когато майката е максимално спокойна и децата не са толкова изнервени  .Винаги съм искала да знам какво е да имаш само едно бебе ,но ще е следващия път .Успех на всички и по малко нерви

Големият ми син беше много трудно дете, малкият е една идея по-лесен, макар, че и той си има своите особености. Има много трудни деца и който не го е преживял, обвинява майката.
На всички майки с трудни деца пожелавам здрави нерви и вяра, че нещата ще се подобрят.

Това съм го чувала от както са се родили  То само количките да минат ,то само зъбите да мине ,то само бебешкия пубертет да мине ,то веднъж да почне да спи по цяла нощ .И т,н колко по година и половина да мине ,все има нещо

Ами аз съм с породени, почти "ирландски близнаци", така че си имам идея какво е с две бебета. И пак са различно трудни, едната ме побърква с мрънкане, другото е ОК.

Не, на пет наистина се очовечват видимо вече. С говорене, действия, наченки на мислене...друго е.

Значи аз трябва да чакам още поне две години ,за да е малко по лесно от сега .

Е, аз и час и половина през деня нямах, защото моето спеше само и единствено в движение в количката. Спра ли и се оцъкляше, разперваше ръце и поемаше дълбоко въздух готов да се разреве. В будно състояние беше само на ръце и вниманието ми на 100% трябваше да е върху него. Все ме питаха някакви любопитни, непознати доброжелатели "Защо го друсаш като спи" и като им покажех правиха едни физиономии Нощем будене и рев през 15мин. и само ставане до кошарата, люшкане, даване на биберони т.е. почти не се спеше. Той си отспиваше през деня, докато майка му в студ, жега, пек или дъжд мери улиците с количката. Завирах се по едни горски пътечки в един парк на хладно лятото и там обикалях всеки Божи ден. Приличах на зомби   От новороден е само и единствено на ръце - друсане със специална танцова стъпка. Още в родилния дом ми казаха, че скоро такова ревливо бебе не са виждали. Уж колики, после уж алергия беше, лекари все ни поставяха срок, че "сега вече би трябвало да се успокои", но ей го на, още го чакам. Проблемите се променят с възрастта. Още реве за най-малкото нещо, даже забелязвам, че нарочно си търси причина да се разтръшка. Има проблеми с проговарянето, донякъде и с разбирането с поведението също. Много се занимаваме и съм го научила на ужасно много неща. Уви, обаче, не може да се пречупи и да водим диалог и това затруднява целия процес с обясненията защо това не трябва и това трябва. Пищи като заклан за всяко "Не", според логопеда това е просто защото все още не може да се изразява. Пие разни сиропи, ходим по невролози, на логопед. Обмислям отдавна да идем на обследване, просто съвкупността от толкова проблеми не ме оставя да се пусна по течението и да чакам да "го израсте". Обаче аз все повече се обезкуражавам, че нещата скоро ще влязат в някакви норми... И на всичкото това все се намира някой да се опитва да ти натрие носа, че не се справяш добре и не става, а той колко добре се справя. Не е лесно да влагаш цялата си любов, старание и внимание и нещата все пак да не се получават както ти се иска.

На колко сте всъщност ?

И аз съм с близнаци. Като заспи едното се чувствам, като на почивка. Няма бой и караници за играчки или внимание. Ех, мечти...

аз тези неща от рано ги изкорених вече не се бият и не се дърпат за играчки ,ако някоя играчка е проблем я взимам аз като доброволно ми я дават ,да не кажа че почти всичко е нас е по две еднакви за да няма проблеми .А колкото до вниманието се опитвам да има и за двете до колкото мога ,за мой късмет едното търси повече баща си и вечер поне нямам този проблем

Големият ми син бих могла да го определа като "трудно" дете. На седем години е. Той е много чувствителен, страхлив, свръхзлояд, все още много впит в мен. Беше с алергия към млякото до 5-тата година, което му се отрази зле в отношението му към храната. От друга страна е кротък, любопитен, много му сече пипето. Ходим на психотерапия, защото достигна до екстремности в нехраненето, и на ерготерапия, която му помага да преодолява страховете си.
Около мен има доста деца, които са с поведенчески проблеми или с проблем в социализацията, които посещават ерготерапия и им се отразява добре.

Имам и три години по-малко дете, което е антипод на брат си в много отношения и въпреки че си има своите трески за дялкане , имам по-малко грижи с него в сравнение с батко му.

И да- не мисля, че с порастването децата стават по-лесни за отглеждане.

Сайбър, изследвала ли си Б12 на детето?
Как е било физическото му развитие? Понякога имат забавяне някакво заради разбутана биохимия (цинк, мед, Д, Б12, и други). В такива случаи редене пъзели, нанизване на мъниста едва ли биха много помогнали.

Сейбър, твоето дете храни ли се добре. Моите и двамата са злояди. Големият син повече от малкият. Според мен поведенческите проблеми са пряко свързани с неприемането на достатъчно  хранителни вещества.
Големият син го водих на биорезонансна диагностика и излезе липса на цинк  Давах хранителна добавка с цинк, но показателите не се повишиха. Друг е въпросът колко може да се вярва на биорезонанса. Зимата давам рибена масло, не знам от това ли е или от порастването, но като цяло има подобрение при нас. Сега не е с магическа пръчица и хоп ново дете, но определено е по поносимо за всички.
Най-лошото което майката може да си причини е да се убеждава, че понеже тя не се справя като майка, за това детето и е такова. Трудно е, но някак трябва да вярваш, че си най-добрата майка, най-отдадената и да не позволяваш на обществото да ти вменява обратното, за да не з атънеш в дебрите на депресията.

vasilissa1, ако продължвате да го отглеждате така - ти с тропане на крак, за да му покажеш, че си по-силна и с баща, който има друг приоритет - ще го докарате до тийнейджър, който съвсем няма да можете да управлявате.

Като начало физически направете невъзможен достъпа до прозорци и тераса, не само заради хвърлените неща, но и за негова безопасност.

На колко е детето?