Определение за трудно дете

Ами изброените неща са си характерни за децата! При нас само пищенето по един час го няма. Като му се откаже нещо мрънкането е около минута и забравя. Знае, че не е не и че няма смисъл, но отчитам, че може би и характера му не е такъв, че да е мега настоятелен. Дори навън, когато му дръпнат някоя играчка от ръцете, не настоява да си я взима! За мен трудно е прекалено ревящото дете, прекалено тичащо и неслушащо, прекалено злоядо, както и прекалено инатливо. Иначе носенето на ръце и нежеланието да ходи е по скоро носещо болки в гърба, отколкото допълнителни нерви! 

Само как те разбирам.
Моето е на 3 и е същата работа, с разликата че поне спи нощем. Иначе също хленчи за щяло и нещяло, не иска да ходи изобщо, носим се или се вози в триколката.
По-трудно е за отглеждане , да , но се надявам да отминават тези периоди.

Не ти е лесно с такова детенце! Има и доста по-спокойни деца, така че не мисля, че проблемът е в теб.

Моят малкият е истинско бедствие. До скоро с ММ се смеехме, че става само за гората, но след безуспешен опит за лек преход в приятна и безопасна горичка, вече знам, че не сме и за там - намери единственото мочурище 1х1 м и се накваси стабилно. Наложи се аз да се прибера с него и да се подсушаваме и затопляме (беше си хладно навън, а той целият подгизнал).
Големият ми син също беше с характер, но се гледаше къде-къде по-лесно.

И аз много добре те разбирам, но моето е и злоядо (вкъщи може да не хапне нищо или да кара само на бисквити и кисело мляко) и инатливо. От описанието само мога да махна това за супер подвижно - предпочита кротките занимания Започна да спи след 2-та година, та поне това е малък напредък...сега се опитвам да го отуча от носене

Ами и моята съвпада с повечето ти определения по-горе и още други неща заедно с това, а е вече на 5, т.е някои неща са доста по-зле от вашите. Така, че да, трудно е такова дете.
Най-трудното за мен е това, че не спеше спокойно, до поне 3 и половина годишна, освен ритане, въртене, тя мрънкаше насън, събуждаше се за около час, два, пак лягаше и това всяка нощ. Понякога, когато имахме късмет, спеше 4-6 часа непробудно. Това ни умори хронично.
Аз преди обичах да ставам рано, сега мога да спя до 10 дето се вика, само да ме оставят!  
На 5 е и става в 7-8 сутринта, без значение празници и делници, тя на градина ходи (но силно казано, защото е до обяд и защото отива в 9), но ранното ставане си и е от малка!
По другите точки - за тръшкането и пищенето, оставяй да го прави, не мисли за хората, нека се тръшка и да види, че не минава пред теб номера й. Някъде там си изтървала нещата и за да го прави системно, значи ходиш и я вдигаш и й говориш, но не го прави! Просто тотално я зарежи, ако трябва избери приятелка по телефона и си говорете, ако трябва скрий се и чакай. Ще ги разреди тези тръшканици по земята, докато престане, това се преодолява.
По въпроса за скачането и енергията, от това спасение няма и моята е най-енергичната на света! При нас е добре за спорт, мога да я запиша на всичко, при вас е рано, но й вземи баланс колело, скутер или каквото там обича да го бута навън, дъжд, студ, няма значение, ще се измори максимално, топка и т.н. Не я оставяй да изразходи енергията у дома. Моята до скоро не желаеше да се прибира, сега е почнала някакви обяснения, че иска да седи вкъщи, но няма кой да я остави!  
Успех!
Ние доста сме изпуснали нещата с лиготията, т.е тя моята не се лигави по детски, ами ни говори едни сериозни неща (не искам такива родители, няма да ви простя, отивайте си...и т.н) и се сърди, просто всеки ден се сърди и е ужасна, но да се надявам, ще й мине и това да е период.

Благодаря ви за отговорите !   Просто почнах да се чудя "Абе аз ли нещо не се справям както трябва?"
Доста живо и подвижно дете имам и неспящо , но засега удържам фронта и не нервнича пред него или мъжът ми. Това със злоядството не бива да ви притеснява , ако килограмите на детето са в норма. Така поне знам аз.

И друго - ти баща ти майка ли си? Давай го това дете на баща му за 2-3 часа, почивай си при всяка възможност, моя беше много вглъбен и се месеше във всичко, до 3-тата й година я гледаше колкото мен почти хах. Имам предвид, че наистина времето с детето и то такова може да е изморително освен приятно, както и че то има 2-ма родители, които да разпределят нещата, поне уикенда, ако не става през другото време. И баби/дядовци, лели, каквото имате.
Нашата като станеше в 5:30, 6 сутринта и я давахме на наличната прабаба, докато се наспим поне до 8! 

Коментар от преди седмица:
"Мамо, дълбоко съм засегнат и разочарован от вас! Ще си потърся други родители!"
Аз  "Защо, драконче, какво сме ти направили?"
"Всеки ден ходя на работа в детската градина, а батко го оставяте си ходи на училище и да се прибира по тъмно" - батко му свършва в 19:20 и докато се прибере обикновено става 20:30-21:00 ч.

Разговорът се води от дете на 4,5 г. От сега се плаша какво ли ще е на 15 .

Дамм, значи не съм сбъркана Ще си свиркам и ще чакам да порасне. Мъжът ми, Слава Богу, също доста ми помага. Интересното е , че при баба си е кротичка. Явно разбира , че жената няма много сили да търчи след нея (рядко я оставям при баба й, само ако се налага , не закономерно). Странни същества са децата на тази възраст (полу бебета , полу деца)

Аз да не ви плаша, ама моите кукундрели са вече на 7.....и няма изгледи за оправяне... Както преди бяхме питали един приятел, докога ще е така и той ни отговори:" Ами до 7...после свикваш". И май, май ще се окаже прав....
Всъщност има напредък...поне не ни будят докато щъкат по сред нощите....Ама събота и неделя:"Мамо, ставаййй...светло е", а то е например 6.....
Скачането, караниците, тичането.....няма сила на земята, която да ги накара да спрат...и комшията се качва да ни/им прави забележка...резултата...една вечер кротки и от другата всичко по старому. Опитвала съм как ли не....и с обяснения(пришки ми излезнаха за тия 7 години), и с наказания...и с каране, е не става.....Дребни упорити овенчета си имам  А иначе реплики от сорта на " Една майка не прави така с детето си" или "една майка трябва да прави, каквото поиска детето" ме докарват до тих ужас...

Все едно за нашето диваче пишеш,ама то нашето и злоядо .И той не ходи,а го носим и пищенето му е на ниво,добре,че сме в къща,че иначе не ми се мислеше.Грешката не е в теб,аз в повечето случаи го игнорирам и действа,оставям го сам в стаята и се кротва.

Благодаря ви за участието в темата !  Няма да го мисля повече този въпрос!
На живо обикновенно майките се хвалят с децата си и ако споделя , че имам проблем , ми дават съвети , все едно нещо грешно правя. Явно задълбават много на тема "детска психика" и търсят проблеми там , където няма и то по моя вина (щом аз възприемам нещото като проблем). Пример - "Не спи спокойно." , отговор - "Взимай я при теб в леглото и ще спи спокойно, при мене това подейства" , резултатът обаче е , че пак не спи спокойно , ами и ни наритва едно хубаво, въртейки се в леглото. Та вече примиренчески съм се отказала да търся решение на проблема.

И моето е от същия модел.
Само че спеше нощем, винаги и само в нейното легло.
Но тя не понася някой до нея.
Характер!

хаха, е, ако говорим и за добри страни - моята пък поне си яде доволно 

Иначе съвети околните винаги могат да дават, всякакви ги има, мен от две срещи една ме закова: води детето на психолог 
Щото нейното видиш ли е супер ляме и заспала гана, а моето повредено, че има енергия 
Както и да е, не се впрягам реално, но наистина оценки не може така да се дават и си има диванета. И като върне човек времето назад, децата са отражение и то в по-голяма степен на родителите си - аз и мъжът ми сме били диванета също, нашето баш диване 

Моята иска куче сега супер настойчиво, от 1 година пробва само, но от два дни реве буквално, стяга си багажа в сак и ни напуска за "по-добри родители"...не знам вече какво да правя, майка ми вика вземи едно куче, ама то така ли се прави, да не е играчка, не искам куче аз...йорки, да го водела за каишка, купили каишки и влачи на баба си котките с тях, ако ви покажа снимки ще изпопадате от смях (или ужас!!) завързани котки за кучешки каишки...

Ааа, 10 години отбивах желанието за куче!
На 15 г. се предадох, нямаше как. Заслужи си го.

Ами на мен ми звучи нормално за възрастта си. И моето пробва периодично дали "НЕ" е все още НЕ. Тръшка се чат-пат, но с игнор нещата си идват на мястото, отдавна не е пробвала с тръшкане, понеже никак не е ефективно. Не даваше ръка като излизаме навън, обяснява се че трябва да дава ръка като каже мама, ако се тръшне се прибираме, като пак се обяснява, че се прибираме понеже не дава ръка. Сега при опит да не дава ръка и реплика, че се прибираме дава. Имаше период, в който я мързеше да върви повече от 100м, вдигам я и вкъщи. Набързо се научи. Трябва да разбере детето кое е приемливо поведение и кое не, то не знае и се опитва да се налага. Има и други примери, но със спокойно обяснение и подходящи действия нещата се случват. Естествено, вие трябва да напипате подхода, при различните деца, различни неща работят. И правилата се сменят с възрастта  Е, от време на време мрънка, реве или пробва с мелодрама, чат пат минава номера за дреболии, но за сериозните неща не.
За неспането, трябва да се изморява детето, моето като е изморено спи като пън, освен ако не е болна, но тогава е друго. Спи си в нейното легло, иначе хем не заспива, хем ядем къчове.

Моите и двете бяха с продължителни истерии. Голямата още се пробва /сега пък навлиза в пубертета/. Аз я усещам че почва, казвам и, тя подивее, пореве малко и после идва да ми се извинява.
С малкия го обръщам на смях.
И с двамата "въртя сделки" отдавна. За мен е справедливо така - щом аз ще направя това за теб, ти ще направиш онова за мен /то е пак за теб де/.
Интересното е, че почти не помня да са плакали при падане. На това сме ги научили още от съвсем малки. Като падне и се чуди дали да заплаче, не го доближавате, детето става и си продължава играта.

По повод неспането ми бяха казвали, че съм си виновна, защото не съм му създала режим... ама то като не иска да спи как по-точно да го накарам и какъв режим да му създам?! По повод неяденето пък ме бяха обвинили, че е защото не му готвя (или не му пасирам храната?!?!? на 2г дете?!), но след няколко дни "на гости", където има готвено и той пак не е ял, нищо не съм чувала вече по темата

моето голямото беше такова, плюс че е злоядо и всяко нещо е не, не искам, но пък нощем спеше добре. Сега на 9 г. пак е така. Малкото ми е като описаното от теб, но в парка гледа да е до мен, не страни чак така от мен, храни се по-добре и като цяло не отрича абсолютно всичко. Определено малкото ми дете е по-лесно за гледане въпреки пищенето.
Аз за трудни деца научен труд мога да напиша. Лошото е че все ми казват че ще се оправи с възрастта, но не се оправя.

И двете не са особено вярни.
Голямата имаше строг режим до към 6 годишна, но се будеше доста през нощта.
Затова пък, ако е уморена и сега заспива сама към 9.30.
Малкия няма никакъв режим, понякога спи следобяд, а вечер като го сложа да спи, заспива доста бързо.
Нощем се буди, но то е поради други причини.
Същото за неяденето - голямата баба и и трепереше, сега нищо не ще да хапне, малкия му давам като си поиска и яде всички манджи, които ядем и ние.

Ние сме със строг режим също! Не се будим, но пием много вода и сменяме често памперси през нощта. Върти се много, когато е в период на зъбоникнене. Снощи се въртя, защото му беше топло, ма аз късно се усетих, та не спах чак до 3 часа...

И моят син беше същият. Но като стана на около 4, нещата се промениха. Даже към 3-3 и половина, вече се усещаше разликата - забравили сме за пелената отдавна, вярно, става в 6-7, но цяла нощ си спи, малко от малко се пази сам. С порастването на детето, отношението ти майчинството ще се промени. Пък и бащата ще се включи повече, най-малкото защото детето само ще върви след нещо, няма да иска само мама. Бабата, дядото, учителката, връстниците ще придобият по-голямо значение и балансът ще се изравни.

Sladka-rosichka,
детето е ясно, а вие какво правите по въпроса? Примерно като излезете навън и тръгнете на някъде, а то иска да го носите и не иска да ходи как процедирате? Говоря за случаите, когато знаете, че не е изморено и само се инати. Вземате го на ръце и го носите, все пак го хващате за ръката и го водите? Оставяте го и тръгвате сами като контролирано го наблюдавате какво ще на прави?
Или като почне да плаче и да се тръшка?
Питам за тези неща, защото съм се сблъсквала с тях и съответно съм си намерила решение за себе си.
А такива неща като "искам други родители" и "тръгвам си" от 3-5 годишни деца, въобще не ми влияят.

На мен описанието ми звучи напълно характерно и типично за 2-годишно дете - нито трудно, нито лесно Или пък ако е трудно, значи и на мен са ми се паднали от трудните  Аз също съм намерила за себе си разрешение на въпросите. Баткото ми стана друго дете като стана на 3 - израсна и тръшканията, и капризите с вървене в собствена посока или невървене и т.н., виж злоядството чак на пет и половина се подобни. За малкия още не знам кога ще ги израсне.

Иначе - трудни, лесни, наши са си - на нас са се паднали, не можем да ги сменим, ще си ги гледаме такива

Може да ви се стори странно, но при нас кардинално се промениха нещата, откакто промених подхода си към детето и започнах да се вслушвам в емоциите му. Успокои се, спря с тръшкането, и стана много отзивчив.  
Пример: Не иска да върви навън. Спираме. Обясняваме се, мама и тежи да те носи. Знам, че си разстроен, знам, че искаш да те нося, но ми е трудно. Стоим докато се успокоим, след това планирам по-кратки разходки, с количка и тн. Постепенно отмина.  
За неслушането: Децата изпълняват много по-лесно, когато говорим с мек тон и когато го правиш с малко хитрост.
Не иска да спира филмчето, което гледа, а е време за сън: Знам, че искаш да го догледаш, и на мен ми се е случвало, но ако сега го спрем, утре ще ти го пусна пак от същото място. Или преговарям. Гледаш още 5 мин. и после се гушкаме и мием зъбки.
Вместо: Ще закъснеем, тръгваме веднага. Приключението започва, ние ще сме много бързи и ще успеем да сме първи в парка (примерно).
Не иска да подрежда: Я да, видим как ще нахраним тази голяма кутия за играчки с всичко, което има по земята. И на всяко подаване кутията ще казва амммм, вкусно.
И разни такива залъгалки други. Нищо не действа отведнъж така че се иска търпение и постоянство.
Не съм привърженик иначе на разни насилствени методи или игнор, те може временно да работят, но дългосрочно се връщат като бумеранг или се подтискат, което е по-лошо.

А за подвижността и паданията решението е да му осигуриш някъде място където да скача и дивее без да се нарани. И моят син е див и пъргав, като попорасна вече си знае къде вкъщи е позволено и къде може да скача на воля. За навън спасение няма, чакаш да си го израсте. 

И аз се бях замислила дали не гледам "трудно дете"
Малко линкове
След като минах през какви ли не терзания , че съм лоша майка, че детето ми нещо не е наред...
Ами приех го такъв какъвто е , моя задача е , мое дете е .
Трудно , сложно , диво, смело , палаво , игриво , моя задача е да го обичам и да се съобразявам с характера му.
От двегодишен Не спи на обяд , будеше се през нощта, има си и той малки моменти на истерия , не очаквам послушно дете в никакъв случай !

Моето дете е същото и имам същите проблеми . Мисля че такива деца са трудни за отглеждане, но да са ни живи и здрави ☺

Ами търпя и чакам да отмине истерията и си продължаваме по пътя. Ако не отмине просто я вземаме на ръце , нямаме време за губене да я чакаме да се нареве всеки път. На работа сме и двамата , куче и котка , куп домашни задължения и малко помощ от баба и дядо , които живеят на друго място. Иначе знам, че истерията и тръшкането са манипулация и аз изобщо не трябва да я нося на ръце , но времето не го позволява в повечето случаи.

Манипулация е, но имай пред вид, че е много незрял и инфантилен вид манипулация.
Вариантът ти е и ти да въртиш някакви номера, че да залъжеш детето, докато кризата премине. Измисли си нещо.
Твърдото поведение го запази са случаи, когато преценяваш, че детето ще понесе, без да се разстрои. В противен случай те чака сцена.

Благодаря за мненията - от полза са ми , мили дами!
Ще си разчупя малко въображението относно справянето с тодлърчето

Описваш типичния бебешки пубер
По-напред една потребителка е описала свой подход, с който прилага техниките за отразяване на чувствата. В дългосрочен план е по-полезен от така популярния "игнор". Като игнорираш детето, какво послание му даваш: "Не ми пука какво преживяваш сега и какви са твоите потребности. За да заслужиш моето внимание, ще се държиш като дресирано кученце!" 
Вие как бихте се почувствали, ако сте нервни или разстроени и съпрузите ви игнорират, докато ви мине? 
Можеш да обясниш на детето "Разбирам, че си ядосан от това, но се опитай да не крещиш, моля те! Опитай се да ми го кажеш с тихия си глас". След време ще видиш, че думите ще заместят крещенето. Вместо да вика "АААААААА, спря ми детското!", ще каже: "Сърдит съм, защото ми спря детското!"
И понеже не искам да става дълъг постът, препоръчвам "Изкуството да бъдеш родител" на Фицхю Додсън на издателство "Колибри"

Моето момиченце скоро стана на три години, но от близо една година е някакъв кошмар. Почти непрекъснато е в лошо настроение, бих го нарекла дори преднамерено лошо настроение. Истерии, тръшкане, инат. Моето прекрасно, дългочакано и желано дете, което миналата година по това време пееше македонски песни, детето, което сядаше в мен и си четяхме приказки или редяхме конструктор, детето, с което преди две години обикаляхме хола, хванати за ръка (когато прохождаше и не сядаше нито за миг) се превърна в малък зъл тиранин. Не знам каква е причината, но съм отчаяна. Характер, възраст,глезене от страна на баба и дядо, до чиято помощ сме принудени да прибягваме при отглеждането и, стрес от появата на новия член на семейството (имам второ момиченце на 4 месеца, бях в депресия през цялата си бременност и в този период бях по-нервна и по-дистанцирана към нея). Бабата и дядото още от бебе не позволяваха да остава нито за миг сама, непрекъснато я занимаваха с нещо и вероятно поради това, тя до ден днешен скучае сама, много трудно се заиграва, непрекъснато дрънчи нещо за ядене, без да е гладна, от скука. Със ставането сутрин започва с "искам, дай". И когато не можеш или не искаш да и дадеш това, което желае на секундата (бонбони преди да е закусила примерно или цялата опаковка Харибо, а не само две бонбончета) започва непрестанно, настоятелно "даааай, дааааай, дааааай...." Говорим, обясняваме. Не сработва нито едно предписание за справяне в подобни ситуации. Не може да и се отклони вниманието. Ако реша да я игнорирам така, че да има ефект, трябва да я затворя в изолатор за поне месец, защото ако я игнорирам за бонбоните, не след дълго започва друга истерия за нещо друго и няма да спре да истерясва, докато не те изкара и теб извън нерви. Или примерно "чете" книжка. Понеже в проблясъците между две истерии, три тръшкания и безброй прояви на инат, четем много и разказваме приказки, тя знае доста приказки, хваща книжка и "чете". Изведнъж, ей така, от нищото решава да прави нещо, което знае, че не е редно и ще те ядоса - да лиже пода или да си качва обувките в леглото на бебето. И не, в този момент ти си погълнат от нея, не я пренебрегваш, радваш и се, не е провокирано от нищо това и действие. Става от сън, отивам усмихната да я гушна и да и помогна да слезе от леглото, пита ме: сега ли ще ходим при баба Е, тя разбира се знае, че ще ходим утре, аз пак и обяснявам, че сега е късно, утре ще ходим, тя ме блъска грубо с ръчичка и казва "Искам сега!!!" И започва поредната истерия. Не знам какво прави в такива ситуации една добра и умна майка. Аз явно съм майка-идиотка, но не я издържам. И аз крещя. Страх ме е от нея. Когато си е вкъщи непрекъснато съм под напрежение за какво ще писне. В детската се държи прилично, послушна и кротка. Преди сред чужди хора също беше кротка. Вече не и пука. Щом сме с нея, се чувтва свободна да истеряса за каквото си иска, където си иска. С толкова разум ти пълзи по нервите, че забравяш, че имаш малко дете, почти бебе пред себе си. Като лошите деца от филмите на ужасите е, леко си подава езичето в ъгъла на устенцата, гледа те предизвикателно в очите и те чака да реагираш... Ако не реагираш на едно, две, три... десет нейни провокации, ще има нова и нова, докато не те извади от равновесие... Не знам какво да правя. Никой около мен не се е оплаквал от чак толкова трудно дете. Опитвам с търпение, със спокойствие, с обяснения, с опити за отклоняване на вниманието, с опити за предотвратяване на кризата... Не става и не става и не става!  Съжалявам, че стана толкова дълго, но видях темата и си излях болката.  

Учете я на разни неща. Опитайте се да й четете, на 3 ще сработи с книжката. Насърчавайте я да развива нови умения, да контактува с дечица. И поставяйте граници, когато усетите, че прекалява. Разберете се с мъжа си по няколко основни въпроса, по които отстъпки не се допускат. Постепенно и търпеливо обяснявайте и на бабата, която помага, какво изисквате от детето. Няма значение, че тя позволява повече - постепенно детето ще схване при кого какво минава и какво - не.
Дете, което разбира основните правила, поставени от родителите, и се учи на нови неща, става по-уверено, общува по-лесно. Разбира се, процесът е бавен, много бавен, на моменти ще ви се струва, че минава цяла вечност. Няма дете, което не се опива да се поглези, но здравият човек във всяка една възраст, понякога трябва да проявява агресия и характер, за да отстоява своето. И все пак е хубаво да развие усет до къде е позволено да стигне.

Казват ми,че моето дете е трудно.Злояд,сърди се често,тръшка се често,всяко второ действие е беля,не игтае с играчки,стените ни вече почти нямат място за рисуване,бие се,не говори,не иска да ходи,но пък тича ,като див ,на 3 е все още с количка,не се храни сам,не използва гърне или тоалетна,когато реши да направи нещо го прави независимо какво,ще му струва това и още и още...На мен пък ми казват,че съм труден характер.Знаете ли...все ми е едно.На мен не ми е трудно.Или пък не знам какво е да ми е лесно.Моето дете си е такова.Такъв е и не се надявам да се промени.Не.Надявам се да бъде винаги такъв какъвто е,защото е прекрасен.А мнението на хората е една малка подробност   

Все едно сте го писала за моя син!!!
А ние нямаме второ дете,не мога и да си представя,въпреки че ми се иска...
Не знам вече накъде е вярната посока!!!

На тази възраст децата тестват границите. За това е много важно какви са вашите реакции и какви правила въвеждате. За истериите, различни неща действат при различните деца. В никакъв случай не пренебрегвайте нейните чувства, може за вас да е нещо дребно, но детето може да преживява факта, че днес няма да види примерно баба си силно. Аз много преговарям с моя син, въпреки, че той вече е по-голям. Колко важно е това за теб днес да правим това, а не това. Знам, че искаш еди какво си, но не е възможно, но пък мога да ти предложа нещо друго. В повечето случаи наблюдавам, че децата не чуват нашите обяснения, когато не им кореспондират със желанията.

Ако им кажеш днес няма да ти дам повече бонбони, защото яде достатъчно, а то стои и се тръшка, най-вероятно ще стане още по-зле ситуацията. Но ако опиташ да му кажеш: Искаш още бонбони защото ти се хапва нещо сладичко ли? Искаш защото тези са ти любимите бонбонки ли? А какво ще кажеш ако измислим заедно някакво друго сладко приключение? Я да помислим заедно как да го направим?
Децата искат да са включени в решенията, които вземате, и търсят разбиране за емоциите, които преживяват. Ако откликвате правилно на тях, но и отстоявате своите принципи, със сигурност ще имате по-отзивчиво дете. Не, няма да спестите всички тръшкания, но отношенията ви ще се подобрят. От опит го казвам.

Не вярвам  теориите за т.н. трудно деца. Всъщност това са деца със силен характер, които отстояват бурно и пламенно техните желания. А това в живота като цяло е важно, особено когато бъдат научени как правилно да ги отстояват. Успех!

Klitemnestra, има много предпоставки детето ти да се държи точно по този начин и ще ти е трудно да се правиш без психолог, който да те подкрепи.
Когато си забременяла, детето ти е било в началото на бебешкия пубертет (това е времето, в което детето се люшка между желанието си да е самостоятелно, като големите, и нуждата от близост и зависимост от майката), а ти споделяш, че по време на бременността си била в депресия и си била по-дистанцирана от детето. Не знам каква е била причината за депресията ти, но е възможно детето да се е почувствало отхвърлено и изместено от бебето, още преди да е осъзнало какво всъщност се случва. Сега това дете тества не само границите, но и теб. Все едно те пита "Обичаш ли ме още?". Усещам някаква разстроеност във връзката между вас и  психолог би помогнал да я възстановите
Детето иска да вижда баба си, вероятно защото, когато е с нея, то не трябва да дели вниманието и времето и с някакво си там бебе. Може би с баба си то се чувства център на света, тя е винаги откликваща, глезеща и т.н. Може би затова все пита за нея и се разстройва, когато ням ада ходи там.
Ти самата явно тъгуваш по детето от преди, казваш, че се страхуваш от това "ново" дете, което разрушително е изместило почти идиличната представа за себе си. Сякаш си се вкарала в модела на разочарованието и безсилието, вината и страха от перспективите......И тук спирам с хипотезите с надеждата, че съм ти подсказала някои теми за размисъл. 

Klitemnestra, все едно описваш моята дъщеря.
С тази разлика, че аз нямам второ дете, което да е било предпоставка за подобно поведение.
Просто вечно недоволство, искане на невъзможни (за момента или по принцип) неща, правене на неща, които знае, че не трябва, на инат и да дразни...

Аз страшно много обичах децата преди да имам свое. Обаче след като се сблъсках челно с такъв характер изобщо не бих помислила за второ.
Както казваш, мен ме е страх от нея.

И да не те отчайвам, но с годините няма подобрение.
Просто се сменят капризите и нещата, от които е недоволна.

Дева,
Децата не са изначално лоши или недоволни. Зад всяко поведение стои някаква нужда, потърсете помощ, ако мислите че преминава границите Ви.

Ох, тази тема е толкова отчайваща, че просто нямам думи. До сега не се бях замисляла, че моят е от "трудните", но ето, че е. Няма смисъл да обяснявам кое му е трудното, всяка една от вас го е описала идеално.
Толкова е непоносим, че ако можех да избирам сега, не бих се и за мислила за второ (вече е късно де). Не ми дава покой денонощно, прави каквото си иска, не разбира от дума, това преговори, увещания, пазарене - не, братче. Понякога ми иде да се гътна. Поне да ме оставяше да спя през нощта, от 3 години не съм спала непробудно от вечерта до сутринта - пътите се броят на едната ми ръка.
Като чета разни съвети за възпитанието на децата ме хваща яд, толкова елементарни и неадекватни ми се струват, като че са писани от някой, който не е виждал деца отблизо. 

Моят съвет е "Стискай зъби още малко до заветните 3". Като минат 3, се преобразяват. Всичките описани съвети по личния опит важат за деца над тази възраст. Между 2 и 3 това, че са "Трудни деца" е по-скоро правило, отколкото изключение.

Между годинка и половина и три годинки, определено ни беше най-тегаво. Пъргавелко с бебешки акъл, жива беля. Но нещата се промениха  Сега даже има кротки периоди. Като цяло, дори бих казала, че е добро дете, лесен е за гледане. Но момичета, с една уговорка - вече е на 6.

На малкия му мина лошия период и сега е душичка.

Обаче голямата ми дъщеря си е същия инат! Като малка много се тръшкаше. Сега, на 12 почти продължава с истериите под една или друга форма. От сутринта ме заврънка за 100 неща, които няма как да станат днес и сега. Обясних и кротко и я помолих да замълчи за 30 минути. В следващия 1 час, на интервали от 4 минути нервите ми бяха изпилени и стопени от искания, бърборене и мърморене. Накрая се развиках. Тя треска врати, говори лоши думи и рева - пълна програма.
Говорила съм поне 10 пъти, че когато човек иска нещо, не го иска така, защото просто нищо няма да получи.
Но дебелата глава не поема.
Ох, оплаках се.

Free Agent, как се оцелява така 12 години! Аз имам чувството, че за тия никакви 3 год. ще превъртя просто, пък какво остава 4 по 3!
Днес пак, тръшкане и драми за какво ли не, включително и за това защо съм изхвърлила акото от гърнето в тоалетната и непременно да го върна обратно, за да си доака.  Година и половина не може да се научи, че зъбите се мият сутрин и вечер, всеки ден се разправяме за това, говоря му, убеждавам го, обяснявам му защо и как, гоним се из цялата къща с четката. Как не може да свикне с такива елементарни навици, при условие, че проявявам постоянство и никога не съм правила компромис с това, да речеш че днес е така, утре иначе и затова не може да свикне и да се научи.

Хм ,и при нас има "проблем " с нвавиците. Миене на зъби, трябва да му се моля,  да тръгваме за детска, да се облече,  да ме изчака, да се нахрани... Имам чувството, че трябва да му се моля едва ли не.
Мисля, че аз не намирам правилния подход.  Той е на 4 и половина и аз очаквам вече плавно да прави изброените горе.. но не би.

Определние за трудно дете ли? Моето 
Още от месец след раждането та досега 
Мдаа и моето е така, само че за някои навици-със зъбите няма проблем, но яденето... освен че е злояд, ами и иска аз да го храня, а може сам 
А пък със заспиването каква епопея е-ако го оставя може да става в 6 и нещо и да ляга в 11 и нещо, без да спи на обяд и да му е ок, за разлика от майка му, която обича да си поспива.
И аз чакам плавно да си действа, но не би 
А за истериите и тръшкането мога да напиша трактат по темата.
Сега вече като взе да напредва с проговарянето си мислех, че ще отшумят, но уви!
Иначе не оставям да му минават лигавщините, строга съм, но той не престава да опитва отново и отново!
Егати и ината и чудото  не дебела глава, ами камък!

Ах, как ми е познато и на мен! Има и енергия, и инат като че ли детето. Моята дъщеря също е такава.
Не приемането на откази е характерно за тази възраст. Детето осъзнава ограниченията на света около себе си и изразява недоволство, а също така разбира, че не е центъра на света. Това сърдене и тръшкане минава към 2 и половина, 3 г.
Също така малките деца не могат да контролират емоциите си и на нас - възрастните, ни се струва, че изведнъж закрещяват и може да ни по бъркат.
За енергията, която има детето, явно е будно и динамично и не се уморява лесно. Моята дъщеря е същата и все се ввърти докато спи, рита, изправя се рязко в леглото в тъмното, пречи й завивката, удря ми по една глава, защото спи до мен. Според мен това си е темперамент по рождение.
Мисля, че всичко в теб си е наред и както казват, трябва ти търпение, за да минеш през този етап на развитие с детето.
Успех!

+1000
Който не се е сблъсквал с такова дете, идея си няма за какво става дума.
Никакъв бебешки пубертет не е, защото не свършва нито на 3, нито на 5, нито на 10...

Детето на Радея, която си цитирала, е на 2 и 10 месеца, което ще рече, че "ужасните две" са на финалната права.

И аз си мислех, че след 3-тата му годинка ще пляскам с ръце за ура  , ама на...

Преди 2 години бих описала големия си син като трудно дете.
От първия си ден докато стане на годинка заспиваше само с люшкане на ръце и спеше само на ръце - и денем и нощем. Не стоеше въобще в количка, само на ръце го разхождах.
Ревеше нон- стоп докато стана на година и нещо и започна да говори като голям човек.
Будеше се и ревеше през нощта до 2 години и половина. Заспиваше с люшкане на ръце и на обяд до 2 и кусур, щото иначе можеше да си лудее цял ден без да омалее.
Инатливо, злоядо, мноого подвижно, търсеше само и единствено мене.

Това бих описала като трудно дете тогава,   ама видях, че имало и по- трудно.
Малкият е всичко това плюс непослушен. Почти 1 година ми трябваше да го науча , че в контактите не се бърка, беше се научил да сваля с пръсти предпазителите на контактите.
Докато стане на 1 год и 7-8 месеца лапаше каквото намери по земята.
Бъркаше по шкафове, вадеше дрехи, разхвърля всичко по вкъщи. Дърпаше се от ръцете ми , когато ходим на вън./ последното спря преди 1 седмица, когато за секунда се отскубна и за малко да се метне пред една кола, тогава май осъзна колко е страшно и вече не се дърпа/.
Няма никакъв страх от нищо.
Та, за мене това е трудно дете.
Иначе и аз мисля, че няма такова понятие като бебешки пубертет.
Вариантите са 2.
Или е било кротко бебе и изведнъж става по- активно и на майките им се вижда голяма промяна и им идва много трудно изведнъж.
Или си е характер- трудно от бебе, та до към 3 год. После малко или много се поочовечват, пак си има трудности, но който е гледал трудно дете / от бебе трудно/ осъзнава, че все пак след 3-4 год нещата стават в пъти по- лесни.  

Напълно съм съгласна с последното мнение

Една приятелка разправяше как с бебе е по-лесно, отколкото с дете на 2-3г (да отбележа, че тя има дете на 4г, второ на 1.6г и сега чака трето), но аз категорично не мога да кажа същото... моето беше ужасно бебе (най-ревящото бебе, което някога съм виждала) и сега, на 3г, стана малко по-добре и по-лесно за гледане (или просто вече му свикнах?! )

О, това е утешително, и други като мен имало...И на мен постоянно ми казват как "в началото е най-лесно"- ами не, това бебешките месеци бяха кошмар, постоянен рев, никакво спане, не знаех къде съм попаднала...Катопроходи и започна да изследва света намерих малко спокойствие. Но пък сега е все такалюбознателен и енергичен и тича НОН СТОП, не преувеличавам, това дете на бавен ход не може да върви. Днес бяхме 3 часа в парка, мислех, че ще се измори (беше 30 градуса жега, а той няма 2 години). Не- аз каталясах, дойде на помощ баща му и той каталяса, малкото продължава да търчи...Откъде тази енергия, не знам. Започна и да се тръшка и засега не спира, колкото и да съм непреклонна. Рано или късно прави въпросното нещо, но след 2 часа има друго...Днес асансщорът беше развален и се тръшна, че не иска да слиза по стълбите. Да, ама аз нося багаж, боли ме гърбът, той е 13 кг и отлично слиза по стълби от месеци...Не исках да го нося. Първо го влачих малко, после слязох сама и казах "чао", накрая след 3-4 етажа разбра, че няма да го нося и ми даде ръка. Но беше драма, много рев, аз се ядосах, имахме публика... По принцип не иска да върви за ръка и това ми е мъката, иска да търчи и то където той реши, силно се надявам, че е временно.

И все пак за мен той  не е трудно дете (макар че като видя деца на познати на същата възраст, които ходят бааавно за ръка и нямат желание за друго, ми става малко нечестно). Слуша ме, ако не е в криза, яде добре, започна и да спи малко по-добре, много се смее, много ме гушка...Добро си е детето, просто има огрооомна енергия и характер (нормален според мен, просто другите са безхарактерни  )

Не съм прочела още цялата тема, ама да се запиша...
Труден, труден, та на моменти невъзможен!
Дълго и тегаво е да разказвам отпреди две години и четири месеца, та до днес, но тези дни все пак ще се включа. Хем да се оплача, хем да успокоя някой майки, които са се схванали от своите деца, че винаги може по-трудно да е детето. Все се опитвам да търся решение на проблемите с поведението му, с тръшкането, с "кризите", за доста неща сменях тактиките, търся проблемите в себе си, защото съм убедена, че до голяма степен са в мен. Все пак е малък, ще се променя, може накрая и аз да му хвана цаката, знам ли  Една надежда, че един ден нещата ще се подобрят гори в мен 

Дръжте фронта   Когато пелените са отпаднали, детето говори и се движи уверено и само, яде само, спи си цяла нощ, и почне да върви и след другите - баща си, баба, дядо, наистина е друга България.
Не съм писала, но в "ужасните две" аз, например, правех супата без застройка, защото беше невъзможно да остана с гръб 2-3 минути и да бъркам на котлона. Ей ти я неща отпадат.

Милата ти, разбирам те перфектно,истината е че моето е на две и три месеца и ни побърква,двамата с татко и на моменти полудяваме,страшното е че е овен и е родена в годината на огнения кон,дава и се всичко и тя пак мрънка и плаче, водим я където поиска и пак същото,малко са миговете когато е спокойна.Направо на моменти се чудя от къде намираме толкова търпение... Май време му е майката

Отдавна съм за тази тема, но все забравях да пиша ...
Имам прекрасно, палаво, енергично, темпераментно, буйно и любвеобилно дете на 2 г. и 9 м. Роди се 5 седмици по - рано, след много тежка бременност. Слава Богу здрав и жилав мъж. Започна да реве от родилният дом и до сега не е спрял Колики 6 м. само на ръце и ако спеше, спеше в/у мен, за по 30-40 мин. До година и 8 месеца, нямаше нощ, в която да спя непробудно повече от 3 часа, да не говорим, че имаше месеци, в които спях по час - два на денонощие ... Зъбите избиваха много трудно, рев, тръшкане с месеци ... Намекваха ми разни разбиращи, че не било нормално това ... На разходка в количка не влиза от 8 месечен, минахме през какви ли не периоди. Редовно ни гледат като ходещ цирк, но въпреки всичко се научих да разбирам детето си Приех го такъв, какъвто е и вече взе да става по - поносим. Истериите минават по-бързо, не му крещя, освен ако не застрашава живота си по някакъв начин. Трудно е, но вече съм щастлива, мога да кажа, че се наспивам

Моят има проблем с проговарянето. С разбирането също... Обаче, честно казано, не знам това ли е причината да е токова истеричен  'Щото той си е такъв откак се е родил 
На две и половина стана и още не иска да върви. Само носене, количка, триколка. От седмици се опитвам да го направя пешеходец и тръшкането му все още дори не е намаляло. На пет крачки вдига ръце да го взема. Като му откажа или се направя на ударена следват писъци, рев, тръшкане  Понякога имам чувството, че основното му занимание е просто се се чуди за какво да се разтръшка този път... Не мога изобщо да кажа, че е лигавено дете, че изобщо в някакви периоди му се е угаждало прекалено или му се е отстъпвало, обаче той не спира да си се тръшка и да пищи... 


Не искам да те порицавам, никак даже, но според мен колкото за повече всичко угаждаш, толкова по-зле ще става положението с времето. Детето трябва да се научи, че има и "не" понякога. Не, че точно аз съм пример - вкъщи има малко, но ясни правила и категорични "не"-та, но това не му пречи всеки път да опитва ще стане ли този път и така до безкрай непрекъснато. Това, обаче, не ме кара да му отстъпвам. Пък си се надявам един ден да започне да приема откази.

Май тръшкането и писъците са присъщи на две категории деца, отглеждани с коренно различни подходи:
1. Деца, чиито родители са свръх чувствителни и отзивчиви на всяко желание, независимо от степента на неговата важност - т.е. еднакво реагират, ако детето е болно и трябва да му се купят лекарства, така и ако то поиска някоя играчка да му се купи;
2. Деца, които са "жертва" на неглижиращ родителски стил - те са до такава степен игнорирани, че или се затварят в себе си и нищо не смеят да поискат, или всячески се стараят да привлекат внимание, да демонстрират значимост и дори да накажат за това, че не са зачетени като хора.

Това е извън типичните бебешко-пубертетски периоди, разбира се  Освен това децата, които са втори или трети и живеят в конкуренция от самото си раждане, също са доста тръшкащи се и пищящи до по-голяма възраст. Естествено те могат да бъдат доста коопериращи се по същата тази причина, но все пак са егоцентрични, което си е и характерно за възрастта им  Това са моите наблюдения. И още нещо съм забелязала-ако решите да се скарате на едното си дете, когато то е минало границата, другото дете с поведението си сякаш заявява "ето, виж, аз съм доброто ти дете" и това се случва, дори когато се опитва да защити братчето/сестричката си 

http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=2428

Наскро намерих това. Та тук са включени трудните 2 годинки

Дано е "трудните две" 

То цялото си е доста интересно четиво.

Синчето ми го броя абс. официално за трудно дете, поне в периода 0-5г.

Като се почне от нежелание да суче, заспиване на ръце (тук нямам заслуга, друг го научи). Но най-трудното беше, че не понасяше и секунда фрустрация. За секунди ревваше с пълно гърло, от най-малкото, и с времето се задълбочаваше. Някъде на 5г. започна да спи по цяла нощ. Лесно се възбужда, трудно се успокоява, въпреки ритуали, режими. Много, много пъти е прекарвал в timeout в ъгъла.

Сега обаче е много приятен и разумен.

Момичетата ми са лесни деца: уморяват се, лесно се успокояват и заспиват. Ако ми бяха само те, сигурно щях да се чудя какво толкова му е трудното на майчинството.

Казват момче и пуиче, най-трудно се гледат. На мен второто момче е малко по-лесно за гледане за сега.

Благодаря ви за отговорите ! Като извод - сигурно отношението на родители, баби и дядовци е много влияещо на детето - цялата среда изобщо. Ако е затрупано с играчки - пеещи, мяукащи , шарени , светещи , не било много добре. Каза ми го една детска педагожка. Аз съм забелязала при моето - колкото повече сме навън в някой парк сред зелена природа, боси краченца , без играчки - толкова по-спокоен сън и като цяло спокойствие (и на нас включително). Може и да си въобразявам де...

Наскоро родих момиченце и направо не мога да повярвам, колко по-лесно би могло да бъде! Нищо общо с брат й и все повече се убеждавам, че неговата "трудност" е вродена, а не присадена, защото още от първия ден вкъщи той не можеше да заспи сам, искаше постоянно на ръце и веднага надаваше вой само за малко ако го оставя на леглото. Това  откритие ме успокои малко - рекох си - не съм аз причината. Но после ме споходи ужасяващата мисъл, че неговото не е период, не е пубертет, а част от характера, която просто ще си се развива с времето, както се е почнало от началото...

Съгласна със Sladka-rosichka - колкото повече навън - толкова по-спокойно дете. А ако не може навън - вкъщи максимално ангажиране с разни игри и занимавка - но не детето самО, а задължително с мама. Тия двете смекчават положението, но е ясно, че вкъщи не можем постоянно да се занимаваме с детето, имаме си и къщна работа, нито пък можем да изкараме цял ден, всеки ден навън...

Мен преди два дни съседка ме заплаши че ще подаде сигнал и ще ми изпрати проверка вкъщи ☺ Това, защото дъщеря ми плачела постоянно, особено вечер, и това било безобразие. Тя е на 2 години и 5 месеца, беше невероятно спокойно бебе, не разбрахме колики, зъби, не сме имали проблеми с хранене и т.н. Докато стана на година и седем месеца. Отказва да яде, караме на филии и макарони, ужасен инат е, тръшка се за всичко и особено напоследък е нещо страшно. Гледам другите деца на площадката,като им кажат майките им че трябва да си ходят, тръгват без особен проблем. Моето го прибирам влачейки го, пищящо, ритащо, плаче и пищи. Пълна истерия, която продължава поне още десет минути вкъщи. Това е всеки път. Разбира ни целия блок. Не иска да върви, кляка на улицата и край. На нея и е смешно, на мен ми се плаче. Не помагат уговорки, подкупи, нищо. Вечер за да заспи, иска да я нося на ръце, да я люлея, а тежи 15 кг😦 И като не стане на нейната, почва да плаче, а тя не плаче, а пищи. Само мога да си представя как изглежда отстрани. Иначе като реши че ще слуша, няма по-прекрасно дете от нея, хванат ли я дяволите обаче... Много се надявам да е период и да отмине, че щом и съседите започнаха да ме заплашват не знам докъде ще я докараме.

Извикай съседите си, за да видят за какво става дума. Ако пак много знаят, връчи им я за няколко часа, за да намерят те решение, като много знаят. Мен съседите също ме уведомяваха "Снощи пак много рева, какво е това чудо?!". Ами знам, че рева, там бях и го носих на ръце, не се плашете, не съм го зарязала сам, а аз да съм на дискотека, примерно 

Ох, те повечето ни знаят, случвало се е да ми помагат и да ми носят торбите като сме ходили да пазаруваме, докато аз влача хлапето пищящо, за да може да се приберем. Явно на тази и е дошло в повече ☺

Преди да имам деца и аз съм си позволявала да се учудват какви са тия майки. Сега всички ми изглеждат перфектни.

Аз преди да стана майка,изобщо не обръщах внимание . само мислех ,че ще съм перфектна майка,какво толкова
Ох,моя син е на 4и половина , тежи 17кг., и той е злояд.

Добре, че долният етаж беше празен, докато синчето прохождаше, както и в общи линии, до три годинки  Много обичаше да обръща столовете с трясък, също и кофата за боклук. Подозира, че точно трясъка го кефеше  Сутрин кофата и столовете се изнасяха на терасата. Той беше, общо взето спокоен, но много пъргав в тия номера.

казваш му: след 10 мин. си тръгваме, довърши си в това време играта. като минат 5 мин. казваш: остават ти още 5 мин. след това се прибираме.
така детето има възможност психологически да се подготви, че се прибирате.
понеже децата нямат усещане за време и при някои 10 мин. могат да са 10 часа  , можеш да си слагаш аларма на телефона и да звъни.
след няколко пъти децата се научават. трябва постоянство. аз давам 5 мин.

аз съм казала, че ако се тръшка на площадката или по пътя до нея, то повече няма да ходим там.
един ден се тръшна в магазина, че иска нещо. отказах, обясних, че нямам пари и само 2 неща мога да взема.
тръшна се, съответно оставих всички неща, казах на детето, че няма да пазаруваме, защото прави театър и го прибрах. в колата ревеше, защото съм оставила и другите неща, наду ми главата, но повече цирк в магазина не прави. няколко пъти искаше да ходим да пазаруваме и аз му казах, че много ме натоварва с театрите си в магазина и ще идем само ако ми обещае, че ще е кротък.

Благодаря за съвета, аз така и правя, но явно не съм достатъчно последователна, това с алармата ми харесва  Дъщеря ми в момента е във фаза "не". На всяка моя дума, въпрос, подканване, отговорът е не. Дори когато всъщност иска да каже да, пак е не  Питам я "искаш ли банан?", тя казва не, и посяга да го вземе  От вчера ми прави впечатление, че започна да казва и да. Значи има светлина в тунела. Само да са ни здрави нервите

И аз да се включа тук за сверка на моят бандит,който от бяс и инат не може да мръдне от 14кг 

Ние сме ол инклузив с тръшкане,мрънкане,инатене и продължително безутешно сърдене 

Това обаче май е масово явление и така като гледам няма оправяне,всеки родител действа според ситуацията и решенията са моментни и краткотрайни

Баба ми като дойде на гости за 2 дни и си тръгна с главобол,каза ,че такива циркове, панаири и толкова пищящи и "лоши" деца на село нямало, каквито в нашите квартални паркове и градинки
Там си ги пускали по улиците и дворовете на воля и си гледали пашалъка,търсели се комшийчетата,оставяли ги сами да се оправят и да си вземат решения ,не се дразнели постоянно ....с 2 думи на село било супер и децата по-добрички

Аз отдавна казвам, че 95% от проблемите с децата са заради отглеждането в град. Заради нуждата да го качиш в кола, да го свалиш, да се движиш по график и часовник. Ако имаш село и поляна, не се грижиш много за дрехи и хигиена или за режим, всичко се нарежда само.

Съгласна със Сирен на 100 процента! Ако може да дадете идеи как се справяте когато детето само не знае какво иска. Примерно гладно е, но обръща чинията с храна. Иска да го гушнеш, но като го гушнеш, се дърпа и разтройва, иска пак на земята. Оставяш го и пак отначало - тръшка се да го вземеш... как процедирате?

Като е гладен, но блъска, взимам чинията с храната и го оставям да реве. Дори може и да изляза от стаята. След няколко минути предлагам храната пак. С гушкането зависи от ситуацията - най-често по същия начин - като се тръшне и го оставям да лежи и да се търкаля по земята няколко минути и после го взимам, но понякога може и просто да го хвана по-силно и да настоя, за да го гушна здраво и да се успокои.

И аз ги оставям.

А храната я давам на малки порции. Оставям й на една масичка и като изгладнее, ходи сама и хапва.

Благодаря ви много за съветите ! Това с масичката при мен не работи , защото тя си играе с храната ако не е гладна , а на мен ми е жал да си играе с храната (не е от бедност , просто ми е съвестно) и затова и давам само когато огладнее

Не, не е от населеното място, а от разбиранията на родителите.
Отгледала съм детето си в София, без график и часовник. Нито съм гледала дрехи и т.н.

Имаме проблем ние ...
Малкия ,е започнал да бие децата в детската. Всеки ден ,тича при мен някое дете и казва " К***** ме удари,настъпи ми ръката,удари ме в корема"
Дори и момиченце.
Днес е ударил дете с камък по главата.
Не знам вече какво да му говоря.
За наказание ,го лишавам от нещо любимо. Всяка сутрин преди детска му обяснявам "ако някой го дразни,просто да не общува ,да не удря,защото другите ги боли,че е лошо да удря. Да бъде приятел с децата"
Дори и това да е първосигнално от негова страна ,да удари,не би ли трябвало на 4г.и 7месеца ,вече да разбира кое е лошо и кое добро.
Много ми е трудно да намеря подход към този проблем, моля най - искрено за съвети.

Да се включа и аз с едно много рогато овне,което отговаря на всички условия на трудно дете.Защо не съм ви открила по-рано за да разбера,че проблема не е в мен и да има на кой да си излееш душата.

Дъщеря ми е на 2г и е много инатливо и опърничево дете.Тръшка се,хвърля се по земята,все нещо не иска и тя не знае какво иска.Все да става нейното,а ако не стане започва един истеричен рев до хълцане.Спането за нея е загуба на време и явно я е страх да не си проспи младините.А за яденето е тотална катастрофа.Злояда та злояда.Ако нещо не и хареса плюе където и падне.За да станем сутрин-уговорки,да ядем-уговорки,да излезем-уговорки.....за всичко трябва уговорки,молене,убеждения и т.н Иде ми да се запиша на една плоча и да я пускам от сутринта да не си хабя нервите и приказките.Та не стига това,ами и чувствителна до безобразие.Даже и казвам,че е "Многострадалната Геновева".Като излезем гледам други деца си играят кротко,майките си говорят и си пият кафе,аз съм на ролкови кънки и постоянно се чува НЕ,ЩЕ ПАДНЕШ,НЕ ХВЪРЛЯЙ ПЯСЪК,СПРИ! Понякога се чувствам направо луда.

Но установих,че просто характера си е такъв и трябва да го приема и доколкото мога да я пречупя.Пробвах с наказания,забрани,разговори и обяснения и рано или късно си постига нейното.Аз съм пълната противоположност на нея и това явно още повече ме дразни,но както казва майка ми " рекламации не се приемат".

Уфф, нямам опит с деца , уви ! Моето е само на 2. Но можеш да питаш абсолютно всички роднини за съвет или някой педагог ако познаваш . Би трябвало добър педагог да знае възможно най-добрите подходи при различните деца.

имаме две момченца в приятелското обкръжение с подобен проблем. едното удряше леко, но другото - доста силно.
трябва постоянно да му обясняваш, че трябва вербално да се изрази, а не да удря. на тази възраст не вярвам да е проблем говоренето.
при едното от нашите познати удрянето беше с цел да привлече внимание. правеше го нарочно. незнам при вас как е... иначе е важно да има строги граници да не се прекрачват (те децата тестват редовно дали могат да ги прекрачът, та родителят трябва да е нон стоп нащрек).
другото познато дете, което удряше сега не удря, но взе да плюе 
когато се видим навън, ако не се държи както трябва и майката го прибира и го оставя сам да се занимава вкъщи. общо взето е на периоди.


промени начинът на изразяване:
НЕ,ЩЕ ПАДНЕШ - бъди внимателна, когато се катериш. ако детето падне не се казва "аз казах ли ти?!", а нещо от рода: този път не беше внимателна и падна, следващият път ще е по-добре.
НЕ ХВЪРЛЯЙ ПЯСЪК - не ми харесва поведението ти. как ще се почувстваш, ако аз започна да хвърлям по теб пясък?
и т.н.
избягвай негативно формулирани изречения, формулирай ги позитивно. напиши си на един лист какво обикновено казваш и си измисли положителни изречения когато имаш време. няколко дена на площадката постоянно ще трябва да рефлектираш какво да казваш, но после става лесно.

Когато сме навън ,рядко си позволява да удря. Само в детската е така.
Госпожите в детската,казват, че е период ,момче е и т.н.,стандартни приказки.

Не съм имала проблем с агресия, но профилактично сме говорили. На тази възраст е достатъчно голямо, за да разбере последствията. Обяснявала съм с подробности, до какво може да доведе едно нараняване и да си представи, че й се случва на нея.

Освен наказания, нека има и поощряване. Ако спазва правилата - награда.

И не на последно място - учителката. Майка ми е бивша детска учителка, казва, че такива деца винаги ги е държала около себе си. Ела да ми помогнеш за еди какво си, защото си силен, или защото го правиш много добре, или... някаква др. положителна причина. Така го стимулира да се държи добре, детето придобива самочувствие и вижда, че доброто води до добро отношение, в същото време е около учителката и има контрол, ако се случи нещо.

Sweet_Dreams@, на тази възраст при нас само игнорирането помагаше. Освен ако не става дума за нещо опасно или е намесено друго дете. Тогава отстраняване от мястото и пак игнор. Всякакви обяснения и др. подобни водеха до истерия.

ами явно нещо го притеснява там. говори с детето.


това е много добър подход.

Да с игнорирането става,но в определени ситуации.Има случаи където го прави нарочно и докато го прави ме гледа и направо ми се подиграва.Науми ли си,че ще прави нещо го прави и не я интересува нищо.Трябва да се разреве до истерия,през това време обяснявам защо не може това.След 5мин спира да реве и повтаря всичко каквото съм казала.Уж всичко е разбрала и след малко пак се пробва дали ще мине номера.Иначе е много умно дете.Разбира и запомня всичко,което и се каже,но рядко го прилага.Гледам всичко да става с разговори и обяснения,но има моменти където не ми издържат нервите и избухвам.Като се развикам пък пак почна да реве,защото съм и повишила тон.То много чувствително.

По-малко говорене, повече действия. Децата и без това не чуват повече от 30% от думите. Реагират на простичка рутина и 5 команди. Докъм 3 години са с интелекта на лабрадор, а и с почти същия нрав. И ядат боклук. Изобщо, лабрадори са.

Да ,когато имахме лабрадор ,казвах ,че имаме още едно бебе вкъщи.
Ядеше дивани,бебешко пюре, биберони