Да с игнорирането става,но в определени ситуации.Има случаи където го прави нарочно и докато го прави ме гледа и направо ми се подиграва.Науми ли си,че ще прави нещо го прави и не я интересува нищо.Трябва да се разреве до истерия,през това време обяснявам защо не може това.След 5мин спира да реве и повтаря всичко каквото съм казала.Уж всичко е разбрала и след малко пак се пробва дали ще мине номера.Иначе е много умно дете.Разбира и запомня всичко,което и се каже,но рядко го прилага.Гледам всичко да става с разговори и обяснения,но има моменти където не ми издържат нервите и избухвам.Като се развикам пък пак почна да реве,защото съм и повишила тон.То много чувствително.
- Публикувана: 20 май 2016, 16:22 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2017, 11:59 ч.
Определение за трудно дете
По-малко говорене, повече действия. Децата и без това не чуват повече от 30% от думите. Реагират на простичка рутина и 5 команди. Докъм 3 години са с интелекта на лабрадор, а и с почти същия нрав. И ядат боклук. Изобщо, лабрадори са.
Ядеше дивани,бебешко пюре, биберони
Като споменахте за диван,моята госпожица зимата изяде почти цялата кожена облегалка на дивана.Попринцип хората с кучета или котки в къщи се оплакват от такива проблеми,но явно наистина си имам лабрадор.А исках скоро наистина да си гледам лабрадор,но ще изчакам да порасне малко този 
Трябва да се разреве до истерия,през това време обяснявам защо не може това.След 5мин спира да реве и повтаря всичко каквото съм казала.Уж всичко е разбрала и след малко пак се пробва дали ще мине номера.
защо й обясняваш нещо, докато реве? аз рев не търпя и пращам детето да се нареве в неговата стая и му казвам като се успокои да дойде да говорим. не търпя изнудвания с рев.
пробвай да вкараш властови игри, да обърнете ролите - ти си детето, тя е възрастния.
помага. и на теб ще ти помогне да видиш как се чувства детето.
Да с игнорирането става,но в определени ситуации.Има случаи където го прави нарочно и докато го прави ме гледа и направо ми се подиграва.Науми ли си,че ще прави нещо го прави и не я интересува нищо.Трябва да се разреве до истерия,през това време обяснявам защо не може това.След 5мин спира да реве и повтаря всичко каквото съм казала.Уж всичко е разбрала и след малко пак се пробва дали ще мине номера.Иначе е много умно дете.Разбира и запомня всичко,което и се каже,но рядко го прилага.Гледам всичко да става с разговори и обяснения,но има моменти където не ми издържат нервите и избухвам.Като се развикам пък пак почна да реве,защото съм и повишила тон.То много чувствително.
Дъщеря ми повтаря всички мои забележки като на запис, знае какво е нередно на теория, но дълго време не спазваше никоя от тях. Започна на 2 г. и 9 месеца, т.е. скоро. Не се отказвай с говоренето, още няколко месеца и ще започне повече да слуша, имай търпение и пак търпение. Не вярвам да ти се подиграва, ама изобщо! Изгражда си характера и прбва доколко може да си позволи, без да й се забрани или въпреки забраните.
Успех!
Да с игнорирането става,но в определени ситуации.Има случаи където го прави нарочно и докато го прави ме гледа и направо ми се подиграва.Науми ли си,че ще прави нещо го прави и не я интересува нищо.Трябва да се разреве до истерия,през това време обяснявам защо не може това.След 5мин спира да реве и повтаря всичко каквото съм казала.Уж всичко е разбрала и след малко пак се пробва дали ще мине номера.Иначе е много умно дете.Разбира и запомня всичко,което и се каже,но рядко го прилага.Гледам всичко да става с разговори и обяснения,но има моменти където не ми издържат нервите и избухвам.Като се развикам пък пак почна да реве,защото съм и повишила тон.То много чувствително.
Дъщеря ми повтаря всички мои забележки като на запис, знае какво е нередно на теория, но дълго време не спазваше никоя от тях. Започна на 2 г. и 9 месеца, т.е. скоро. Не се отказвай с говоренето, още няколко месеца и ще започне повече да слуша, имай търпение и пак търпение. Не вярвам да ти се подиграва, ама изобщо! Изгражда си характера и прбва доколко може да си позволи, без да й се забрани или въпреки забраните.
Успех!
Но виж при баба и дядо няма такива работи.След 1 ден престой при тях и трябва след това 3 дни дресировка
Ще ползвам тази тема да питам нещо, въпреки че откакто мина 1г за мен моето дете не е толкова трудно вече (макар че други хора се ужасяват от енергията, която е необходима, за да го гледам 
).
Откакто ММ е в отпуска и синът ми (2г) прекарва повече време с него, започна да го предпочита. Иска да пишка с тати, категорично отказва с мен, ако той е наблизо. Като излезе от стаята тати, рев. Стигна се дотам, че един ден ММ плаща в магазина на касата, аз излизам с детето на ръце, че мрънкаше и да не пречим и той като започна да плаче за тати, та чак ме удари през лицето в истерията си. Тук не реагирах правилно- първосигнално му плеснах ръката и му се развиках как може така да удря мама. Той- още по-голям рев, оставих го до едно дърво сам да плаче и гледах отстрани, после ММ се върна и също му обясни, че мама не се удря и го успокоихме постепенно. И втори път пак така ме плесна в подобна ситуация. Знам, че не звучи като кой знае какво, но много ме е страх от деца, които хапят или удрят и искам още в зачатък да пресека такова поведение. Ако пак се случи- как да реагирам?
Знам, че съм по-нетърпеливият родител, често повишавам тон, категорична съм в забраните. ММ е спокоен и търпелив и на мястото на детето и аз щях да го предпочитам...Но все пак се надявам да е период, имало ли е такива при вас? Скоро тръгва на ясла и де факто ще ни вижда двамата поравно, както сега в отпуската и ще е малко криво, ако се държи така...
).Откакто ММ е в отпуска и синът ми (2г) прекарва повече време с него, започна да го предпочита. Иска да пишка с тати, категорично отказва с мен, ако той е наблизо. Като излезе от стаята тати, рев. Стигна се дотам, че един ден ММ плаща в магазина на касата, аз излизам с детето на ръце, че мрънкаше и да не пречим и той като започна да плаче за тати, та чак ме удари през лицето в истерията си. Тук не реагирах правилно- първосигнално му плеснах ръката и му се развиках как може така да удря мама. Той- още по-голям рев, оставих го до едно дърво сам да плаче и гледах отстрани, после ММ се върна и също му обясни, че мама не се удря и го успокоихме постепенно. И втори път пак така ме плесна в подобна ситуация. Знам, че не звучи като кой знае какво, но много ме е страх от деца, които хапят или удрят и искам още в зачатък да пресека такова поведение. Ако пак се случи- как да реагирам?
Знам, че съм по-нетърпеливият родител, често повишавам тон, категорична съм в забраните. ММ е спокоен и търпелив и на мястото на детето и аз щях да го предпочитам...Но все пак се надявам да е период, имало ли е такива при вас? Скоро тръгва на ясла и де факто ще ни вижда двамата поравно, както сега в отпуската и ще е малко криво, ако се държи така...
моето прекрасно бедствие на 3г и 8 месеца отговаря на 100% към твоите критерии за трудност /освен може би, че не иска да я носим навън постоянно, но пък врещи като козичка, ако не ходим в посоката избрана от нея/ 
да, доста нагорно идва, но и мен ме крепи мисълта, че ще го израсте 
да, доста нагорно идва, но и мен ме крепи мисълта, че ще го израсте 
Пипи2013, някои пък предпочитат майка си, тях никой не ги насилва да ходят при бащата, нали?
Моята дъщеря беше точно като твоето дете. Израсна го, но докато беше така просто той се грижеше за нея, когато сме заедно. Малко трудно беше измъкването сутрин, но не е болка за умиране.
Не мисля, че размахването на ръце и евентуално удряне в момент на истерия е показател за агресия, държиш здраво ръцете без никакви приказки, докато стигнете до стая/кола, където можеш да го пуснеш и да си на безопасно разстояние, ако и тогава посяга, хващаш ръката, като се успокои - обясняваш.
В ситуации като тази в магазина - нека той изнася детето, а ти остани да платиш, иначе предизвиквате ненужни драми.
Моята дъщеря беше точно като твоето дете. Израсна го, но докато беше така просто той се грижеше за нея, когато сме заедно. Малко трудно беше измъкването сутрин, но не е болка за умиране.
Не мисля, че размахването на ръце и евентуално удряне в момент на истерия е показател за агресия, държиш здраво ръцете без никакви приказки, докато стигнете до стая/кола, където можеш да го пуснеш и да си на безопасно разстояние, ако и тогава посяга, хващаш ръката, като се успокои - обясняваш.
В ситуации като тази в магазина - нека той изнася детето, а ти остани да платиш, иначе предизвиквате ненужни драми.
И при нас ,когато беше на 2г.,предпочиташе баща си. Ех,как ревнувах, и си мислех "детето не ме иска,лоша майка съм значи"
После бързо се осъзнах,че детето има и баща и няма абслолютно нищо нередно детето да иска баща си.
Даже е супер естествен процес. И ако таткото може да те "отмята" с детето се отдай на тази възможност.
Тихичко ,спокойничко ,кактп е написала Не се сърди човече, без драми.
Децата имат много периоди.
После бързо се осъзнах,че детето има и баща и няма абслолютно нищо нередно детето да иска баща си.
Даже е супер естествен процес. И ако таткото може да те "отмята" с детето се отдай на тази възможност.
Тихичко ,спокойничко ,кактп е написала Не се сърди човече, без драми.
Децата имат много периоди.
Благодаря,и аз мисля, че е период. Досега много съм се радвала на връзката между тях,не ревнувам, просто ми мига лампичка дане би да съм твърде строга с него и затова, а и ме притесни пляскането, досега не е удрял и се надявах поне това да ни е спестено...но както казвате в истерия може би не се брои.
Благодаря,и аз мисля, че е период. Досега много съм се радвала на връзката между тях,не ревнувам, просто ми мига лампичка дане би да съм твърде строга с него и затова, а и ме притесни пляскането, досега не е удрял и се надявах поне това да ни е спестено...но както казвате в истерия може би не се брои.
Всеки има неговия си начин на възпитание, но за мен шамарът е тогава, когато границата на допустимото е прескочено.
Няма как да удряш някого, учейки го, че не трябва да се удря. Едното противоречи на другото, което обърква децата.