Определение за трудно дете

Намирам за нормално, когато аз прекаля, да понеса съответната санкция - при възрастните обикновено това се изразява някаква парична санкция, а в по-тежките случаи - справка наказателния кодкес  

Хайде да всея още раздор, но НЕ - смятам, че детето НЕ е равно на възрастния. И ако с друг възрастен нормите на поведение се определят от взаимните ни интереси, то детето трябва да има респект от родителя си. Работя с деца, познавам много такива, расли само с обяснения и расли с по-твърдо отношение. Винаги се сещам за един пример, когато в една виелица навън майката взима 3-4-годишния си син и му се моли да си облече якето. Пред мен прекараха 10-тина минути в напоителни обяснения, по време на които той започна да я бие и да я рита, накрая тя се видя принудена да го изкара навън по блузка във виелицата. Със същото това дете се работеше винаги с безкрайни увещания и обяснения и то явно беше свикнало по този начин да става център на внимание. Е, порасна сега хубав младеж, но родителите и учителите му си знаят с цената на какво. Големият ми син също имаше една възраст, в която се опитваше да спекулира с обясненията и да ме кара за всяко нещо да водим дълги и напоителни разговори. Спрях с това мислене, когато имаше ревящо, или готово да ревне всеки момент бебе, което нямаше това време всеки път ние да се обясняваме по половин час защо трябва да си изяде закуската или защо трябва да си обуе ботушите. Има един момент, в който децата трябва да имат респект от родителя си и да му се подчиняват, защото те са деца и още нямат добра представа кое е правилно за тях (затова и аналогията с приятелката тук не е правилна, защото не можеш да имаш претенции над приятелката си, че знаеш по-добре кое е правилно за нея).

И за протокола, големият ми син се научи да се бие чак когато тръгна в предучилищна и почнаха да се бият с другите момчета. Малкият още не съм го видяла да се бие.

И аз не смятам че детето е равно на възрастния. Това е много грешен подход.

Разбира се, че не е равно относно правото на вземане на определени решения и др. подобни, но е равно в това, че като всеки друг човек има право да бъде защитено от насилие, включително шамар. Както не е нормално мъжът да раздава шамари, когато жена му "сгреши".

Имам предвид в отношенията с близки, не за престъпления. Иначе съм съгласна 

То не е до учене, на 1-2 годишно няма как да обясниш давай или не, то си им е заложено. При дъщеря ми това беше голяма драма, защото тя си имаше някаква нейна логика, че вкъщи си играе с нейните, но навън може да си ги разменят и всеки да има "нова" играчка, докато е там. Да, ама не й се получаваше често 

До 4 години няма смисъл от обяснения. Също така не бива и с крясъци и бой. Но постепенно /т.е. бързо  / трябва да измислите кратки и ясни схеми, които действат. Разни сделки от типа "Ако ти направиш това, аз ще направя онова."

Е, това за пореден път  го срещам като твърдение- че до 3-4 не разбирали от обяснения. Изобщо не е така. С детето се говори като с равен от бебешка възраст- на нормален език, не на бебешки, с обяснения и логически връзки ("ти взе играчката на Мими и тя се разплака. Върни я и тя ще спре да плаче. Чудесно, виж колко се радва сега", или "Ядосваш се, че мама те отведе от площадката,но няма как, мама е на работа и не можем да останем повече. Утре пак ще дойдем"). Всичко разбират, разбира се по време на истерия не се говори много, чак след това. Понякога процесорът им реагира с някакво закъснение- случвало се е да обясня нещо, никаква реакция и след минути/часове/дори дни да покаже, че ме е разбрал и му е останло в съзнанието. Абе страхотно умни са децата, ако им дадем възможност.

Моят проблем е, че съм импулсивна, дори в отношенията си с възрастните говоря твърде бързо. Затова му се карам или дори случая с пляскането, преди да съм си осмислила реакцията. За мен рационално да удариш дете е пълно недоразумение. Не че оправдавам да го направиш в пристъп на сляп гняв, върху това трябва да се работи също. Слава Богу аз повече викам, не удрям, но то и това е вид агресия- да обидиш детето, да го хванеш грубо за ръката и т.н. Показва именно родителско безсилие и слабост. Ако имам време да помисля, повече ще действа студено отношение с рационално обяснение защо съм "сърдита", а не викове и обиди и после угризения.

Да пренесем ситуацията в света на възрастните - ако примерно, един човек открадне нещо (нарочно взимам по-тежък пример) и съдията му каже - видяхте ли колко лошо сте направили, еди кой си остана разочарован, това дали ще му бъде достатъчно, за да престанете да го прави?

Обяснението е абсолютно задължително, във всяка една ситуация, но самото обяснение за мен е крайно недостатъчно. Родителят трябва да има и санкция, която да може да наложи и то такава санкция, от която детето да има страх. И наред със санкцията - обяснения, обяснения, обяснения.

Не казваме, че не трябва да има санкция, против сме физическото насилие. Освен това трябва и да се съобразим с възрастта на детето. Не смятам, че размятани бебешки ръце при истерия са равни на агресивно поведение.

Т.е.,трябва да създаваме страх.
Страх от родители от невидими лоши хора. Страх от наказания. И при едно по палаво дете /според критетия на родителя /детето ще расте в страх .

Защо пък страх? Просто определени неща водят до определени последствия, и в природата е така.

Санкция не ми харесва, но лошото поведение трябва да има последствия. Наказания не използвам и не ми се  налага. Днес детето ми бутна едно друго дете на трамплина, който скачаха. Извадих го и го питах защо. Каза, че му пречел да скача. Казах, че трамплина е за всички, ако му пречи има думи, с които да обясни. И че при следващото бутане, ще напуснем трамплина. Върна се и игра спокойно до края.

E, за същото говоря, думата коя ще е точно няма значение

Зависи и за колко годишно дете става дума.

За да не бъда голословна - един пример с малкия ми син, преди няколко месеца, трябва да е бил на 2 и малко. Преместихме се да живеем в къща с двор. Той се засилваше с чехлите, с които обикаля калта по двора и директно в хола на килима с тях. Няколко пъти обясних, няколко пъти се скарах - той разбра, че привлича внимание и започна да го прави постоянно, заливайки се от смях. Накрая му се скарах, пернах го крачето, той се разрева и не го повтори - от тогава с влизането сяда и почва да се събува. Има деца, които на 2 години говорят и разбират много, но не и моето. И да му кажа - "ако влизаш с кални обувки, то няма да ти дам еди какво си", изобщо няма да ме разбере и в последствие като не получи нещото, няма да схване защо, което пък на свой ред обезсмисля санкцията.

На 2 не бих и очаквала да разбере, именно затова не бих и ударила, все едно да удрям бебе на 1 месец, защото плаче.
В този период дъщеря ми беше доста дива, така че разбирам за какво става дума. В случая родителят е този, който трябва да намери решението, не да удря, защото е безсилен. Във вашия случай бих измислила някаква игра, която да включва събуването, ако не се получи ще сложа решетка от бебешките на вратата и като иска да влезе ще го пускам аз, съответно ще следя събува ли се.

В темата за събуването пък доста обясняваха, че е селско да се събува, така че ето, за други това не е трудно дете, а послушно и с аристократично мислене 

   много добро.

Не знам, аз все си мисля, че ако се говори с тях като с равни от рано разбират доста добре. Тъп пример: от 11 месечен като проходи му повтарям как като слезе от пързалка, трябва да намери стълбичките, а не да се катери обратно по нея и го водя да му ги покажа. Той все се опитва първо по пързалката. Около 1-2 месеца търпеливо почти всеки ден повтарям, показвам. Накрая един ден просто стана и сам отиде, без да прави опит да се качи нагоре (говоря за различни пързалки, просто той разбра идеята чрез обясненията ми, макар и бавно). Казвам го,защото до мен една баба ме гледаше скептично единия път и вика "ама нали знаете, че той не  разбира още". Ами ако мислиш така и не говориш достатъчно с детето, да, няма да разбира.

Сега сме на етап да повтарям да се пази от люлки в движение, вярвам, че пак постепенно ще разбере (на 2г).

Всичко разбира,дори метода с наградите,макар че не знам дали е правилен(ако направиш еди какво си,ще ти купя царевица). Като бяхме на морето се бяхме отпуснали с храните и му бяхме дали Барни. Тогава той видя царевица и веднага замрънка. казах му- не може, нали имаш Барни, като го изядеш тогава (с идеята, че ще е забравил). Той ме погледна и веднага ми подаде Барнито и посочи "цаца" (царевица)- разбра, че може само едното и си направи избора )) Как да не му вземеш )

Отплеснах се, ама за да сме по темата- помага да се обясняваш много с тях дори от бебешка възраст. Търпеливо се повтарят едни и същи принципи, дни, седмици и месеци. Дори да изглежда, че не вдява,на един етап изненадано установявате, че всъщност са научили урока по някое време.

Тюх, аристократ съм си отглеждала, пък аз, селянката, да се ядосвам на такива дреболии като това, че трябва да пера килим всеки ден