1. Деца, чиито родители са свръх чувствителни и отзивчиви на всяко желание, независимо от степента на неговата важност - т.е. еднакво реагират, ако детето е болно и трябва да му се купят лекарства, така и ако то поиска някоя играчка да му се купи;
2. Деца, които са "жертва" на неглижиращ родителски стил - те са до такава степен игнорирани, че или се затварят в себе си и нищо не смеят да поискат, или всячески се стараят да привлекат внимание, да демонстрират значимост и дори да накажат за това, че не са зачетени като хора.
Това е извън типичните бебешко-пубертетски периоди, разбира се Освен това децата, които са втори или трети и живеят в конкуренция от самото си раждане, също са доста тръшкащи се и пищящи до по-голяма възраст. Естествено те могат да бъдат доста коопериращи се по същата тази причина, но все пак са егоцентрични, което си е и характерно за възрастта им Това са моите наблюдения. И още нещо съм забелязала-ако решите да се скарате на едното си дете, когато то е минало границата, другото дете с поведението си сякаш заявява "ето, виж, аз съм доброто ти дете" и това се случва, дори когато се опитва да защити братчето/сестричката си