Луда ли съм,моля ,дайте ми съвет

На мен никак не ми звучи добре описанието на въпросния мъж, прочетох всички постове на авторката. Като някоя совалка напред-назад, сърдел се щото тя заспала и пропуснала да прави секс с  него та "повече не повторила тая грешка", навремето седял без работа щото не му харесвали обявите в джобса и тя го издържала, а за благодарност той си лекувал депресията като я влачел всяка вечер на барчета за да пие.  Има дете от нея ама през вечер си събира багажа щото жена му трябва да му тича по фасоните. В това изнасяне някъде да е споменал детето си?! И за капак на всичко има претенции към НЕЙНИЯ бизнес, който явно досега ги е издържал и спасявал в трудни моменти. Никъде не прозвуча дори намек, че мъничко поне е оценил нейните усилия в работата. Не, по-логично е тя да плюе на всичко и да отиде да живее в града като много добре му е ясно, че това почти сигурно значи край на нейната работа. Почти.

Аз въртя собствен бизнес. Мъжът ми работи на две места, на заплата е. Имало е периоди, в които само аз съм издържала семейството ни, така както е имало периоди, в които го е правел той. Просто работата и на двама ни е сезонна и така се получава. Работим здраво и понякога нямаме време да се видим и да си кажем няколко нормални изречения, но на никой от нас не е хрумвало да поставя ултиматуми или да убеждава другия да зареже работата си. Подобна налудничава идея би ме накарала сериозно да си помисля дали този мъж е с всичкия си и дали има място в живота ми. Нищо, че имаме и дете.

Авторке, съвет за връзката ти не мога да дам. Единственото, което мога да кажа е следното - за нищо на света не си зарязвай бизнеса. С несериозен мъж като описания от теб не се знае дали утре няма да си сама с две деца и тогава ще ти трябва всяка стотинка.

Иска той да команда и да държи касичката. Тръгвам си, връщам се. Манипулаторче. Едни бивши съседи бяха така - мъжът все се заканваше да си тръгва, все скандали, после се заканваше да се самоубива за глупости. При един глупав спор, взе че наистина скочи от 12-тия етаж, ей така просто на инат. Те манипулаторите са си психически нестабилни по принцип. Ако не бяха нямаше да прибягват до манипулация.

Похвално е, че все повече млади хора се занимават със земеделие и се връщат към корените си. Лично аз много се радвам и те поздравявам за това.

А ти защо плачеш? Я другия път /защото съм на 100% убедена, че ще има следващ път и то не един само/ недей плачи. Като ти каже, че си тръгва стой, мълчи и му гледай сеира.  На бас се хващам, че никъде няма да отиде. Като види един-два пъти, че не му се връзваш на номерата, може и наистина да се промени нещо. Дето се казва - с неговите камъни по неговата глава. Сега е силен вилен, защото вижда, че ти пука. Ми следващия път не го показвай. Може да ти ври отвътре, но си мълчи.

За мен възникват вда важни въпроса от темата-на колко километра е селото от града и за какъв период са пътуванията на мъжа ти?
Ако отсъства по 3 месеца е много нормално да не ти се иска да напускаш родното си място и да оставаш задълго сама в непознат град. От друга страна с порастването на детето е добре то да учи в града, където ще получава по-добро образование и възможности за странични занимания и спорт.

Аз не виждам защо тогава се плашиш
Селото е близо ,кола имаш,бизнеса си върви ,етажа от къщата си стои
Отивате ,живеете в града ти си движиш нещата/ ако искаш може и всеки ден да пътуваш до село и да си наглеждаш бизнеса/ и нещата ще се подредят
Дали са ти един много добър съвет относно мъжа ти.Не плачи повече никога когато пак реши че ще си тръгва
Даже ако се наложи привидно се съгласи.Кажи му " добре щом така си решил"
Най вероятно друга песен ще запее когато види че номерата му вече не минават

Три месеца е много дълъг период. Трябва добре да помислите как ще се оправяте с две деца в града или в селото и да изберете по-доброто. Съфорумките дадоха много и различни съвети, но крайното решение си е ваше.
Но важното в случая е да не се отказвате от бизнеса си, щом растоянието е 20 минути не е невъзможно. В София хората пътуват по час и половина в едната посока за работа ежедневно, така че е постижимо.

На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село

Никой от имащите възможност да живеят през лятото на село, не я пропуска, та не виждам какъв ти е проблема?
Мъжът ти е съгласен, доколкото разбрах, а през зимата нямаш работа при орехите.......
Мисля си, че трябва да се успокоиш и да не създаваш напрежение- та, вие се виждате на три месеца за 3 седмици и ако непрекъснато си напрегната с притесненията си, не ще иска да си ходи, ами оттатък!
Мисля си, че можеш съвсем спокойно да си движиш бизнесите и без излишни обяснения, след като той няма интерес.
Приеми, че ще си работи нещо различно- не всеки става за предприемач.
И друго си мисля- една баба не може да се справи перфектно с бебе и по- голямо дете едновременно.
Затова, не ѝ налагай на свекърва ти изведнъж такава тежест- карай полека.