Луда ли съм,моля ,дайте ми съвет

Знам че е така,сега е магазина,после ще е -за какво са ни тези дръвчета,давай да ги махаме,после тук не ми се ходи,ще ходим на друго място и тн.
Но как да продължа без него,сърцето ми се къса,само при мисълта,че той ще е на 30 км от мен,че може би ще целува и прегръща друга.Знам че ще го преживея,както други мъже в живота ми,но в момента ужасно мн ме боли.Отново сама.....това е кошмар

Може и да блъфира.

Ти досега си плакала когато той си тръгва.

Интересно ако блъфираш и ти - тоест, най-спокойно му кажеш, "ок, приключваме, хубав живот ти пожелавам" какво ще стане. Подозирам, че ще даде назад, но не мога да съм сигурна.

ох,проблемът е,че мисля,че не блъфира.Дори вчера ми каза,че самата мисъл,че ще се разведем и няма да се ядосва повече, го успокоявала.Днес трябва да му кажа-какво съм решила

Съжалявам че ще го кажа , но според мен този мъж иска да се разведе.Просто няма доблеста да го каже директно.
Даже се съмнявам че те обича.Просто си иска свободата и спокойствието.Ама му е по лесно да те накара ти да се чувстваш виновна за този край.
Причината не е нито магазина , нито орехите, нито живота на село.
Той просто иска развод и свобода .

Абе 3500 изкарвал, какви са тия глупости! Нали иска да спре да пътува като купите апартамента, тогава пак ще изкарва по 500.
Не те надъхвам или нещо такова, но на мен мъж каже ли ми да си зарежа препитанието или се развежда с мен, пращам го да пасе. Никога не бих се поставила в зависима позиция.
Това е толкова грозна и гнусна заплаха, лелеее! Честно казано, вече ми се струва, че тоя мъж само си търси повод да избяга от вас.
Кажи му, че ти не желаеш да се развеждаш, но магазина си няма да оставиш. Нека решението за развода да си е негово, не твое. Аз лично бих добавила и че никога не съм подозирала, че в него има толкова мниго комплекси и съм шокирана да разбера, че си търси жена тип "биса, бременна и до печката" и не мога да проумея при това положение защо се е хванал с мен, като аз никога не съм била и няма и да стана такава.

Съжалявам да го чуя ,но май е така.Той самия не е наясно със себе си.Да,търси си причина.И аз вече се съмнявам дали ме обича,щом постоянно иска да си ходи.И аз наистина си мисля,че се провалих,за втори път.Но в случая не съм виновна за края,а за началото,просто не трябваше да бързам толкова

Точно това му казах,че той решава,аз развод не искам.Много ме боли от това,че ме кара да избирам,едното няма нищо общо с другото.На моменти си казвам,че наистина ще ми е по-лесно той да се грижи за нас,няма да имам проблемите с магазина,с клиентите,а в същото време ще си имам земеделието,пак няма да съм на негов гръб.Но това решение трябва да го взема сама,а не с пистолет опрян в челото,както е в случая

Точно така. Да те кара да взимаш каквото и да било решение по този начин е супер гнусно изпълнение. Изобщо не е мъжка постъпка.

Аз пък си мисля, че му е дошло до гуша от поведението на авторката и го разбирам. Да, не одобрявам подхода му и това, че я е манипулирал вместо да й каже в прав текст, че му е писнало от всичко - и от живота на село, и от факта, че тя наистина не го има за свой мъж, с когото да обсъжда решенията си и без да се допитва до мнението му ...
Казах го и по-назад - взаимно се тормозят и е много по-добре да се разделят щом авторката не е склонна да прави компромиси, а само изисква другият да го прави.

Да,мислих много и мисля,че винаги може да се намери компромисен вариант.Ако намеря още една жена за магазина и аз само ходя да правя заявки и да ги контролирам.Така и така трябва да излизам с детето,просто ще съчетавам нещата.Защото той не иска да го затворя,а просто аз да не работя там

При все, че имаш две деца, едно от които малко, е нормално да предпочита да прекарваш повече време с тях, вместо в магазина, а бабата да го гледа.
Аз лично бих се чувствала дори обидена на негово място като знам, че половинката ми няма доверие на моите родители да гледат детето за час, ама да го оставя по 6 часа на ден при своите няма проблем ...
Проблемите са ви много, както вече писах, ама за разлика от другите в темата аз смятам, че повечето от тях тръгват от теб, съжалявам

Не,няма проблем.Затова съм писала тук,за да чуя различни мнения,да видя отстрани как изглеждат нещата.Истината боли,но е по-добре да се каже,за да може човек да се замисли ,да си види грешките.

Аз ти казах грешките, които виждам и които се разминават с общото мнение в темата.
Не обсъждаш решенията с мъжа си, а директно му заявяваш, какво ще правиш.
Непостоянна си (един път няма да наливаш странични пари, един път ще теглиш заем, после ще оставяш магазина, след това няма ...).
Егоист си (любимият ми пример за двете баби, факта, че си се дърпала за апартамента и си се чудела как да си останете на село).
Не искаш да правиш компромиси със себе си, но очакваш мъжът ти да прави постоянно такива (първо да заживее с теб на село, после да напусне работа, след това да купи апартамент, където ти искаш, а не където той ...).
Вероятно и други неща има, но признавам не съм чела всичките ти коментари

Като изключим това с бабите,защото той не се сърди и не държи детето да е при майка му,всичко друго са неща,които и той самия ги казва.Т.е.разбирам как ме вижда той.Но наистина не съм искала да е така и наистина сериозно ще помисля над поведението си

Рядко влизам тук, но този път изчетох цялата тема.

Според мен, проблемите ви произтичат от това, че не се познавате и реално не сте живели по-дълго  заедно.
Ако правилно съм разбрала, заедно сте от година и осем месеца, но не съвсем, понеже мъжът ти пътува по 3 месеца. Пишеш, че той е бил безработен 6 месеца, вероятно през периода в който сте били най-влюбени и всичко е било пеперуди, цветя и рози.
За останалата година от брака ви, колко врема ви се събира да сте били заедно през двуседмичните отпуски? Месец и половина- Два?

От негова гледна точка, той е променил тотално живота си - Ерген на 35 се натриса в къщата на тъщата и чак майка ти се чуди, че бил се поразчупил да сяда с тях на маса. Безспорно работата му е добре заплатена /към момента предполагам, че изкарва повече от теб въпреки двата ти бизнеса/, но се замислям дали само парите са били фактор да я започне, а не търсил и част от изгубената свобода? Не ми изглежда да се е адаптирал, иначе нямаше постоянно да те плаши, че ще си тръгне.
В собствените му очи, за него е най-важно че изкарва добри пари, може да подсигури покрив  и приема с неразбиране и като тотално незачитане от твоя страна, желанието ти да се развиваш на село, при твоите родители. Все едно в прав текст му казваш, че много го обичаш, но не може да разчиташ на него и само родителите ти заслужават пълното ти доверие.

Адмирации за предприемчивостта ти и в никакъв случай не зарязвай бизнеса си. Но ако искаш да запазиш семейството си, ще трябва и ти да направиш някакви компомиси.

Седнете и поговорете като зрели хора, като започнете първо от въпроса, кое ще е най-добро за децата и после за вас. Ако поне за тяхното развитие виждате нещата по един и същи начин, шанс да се разберете има и то голям.