Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

Не познавате човека, не знаете какви са отношенията им и дали това поведение не е инцидентно в следствие на натрупалия се стрес у него, но всички я съветвате да го зареже.
И мен не са ме чакали в болницата. Не съм го и искала. Хората са различни, преживяват събитията в живота си по различен начин. Не всички драматизираме толкова.
За авторката е най-добре да се стегне и да продължи живота си напред. Изминали са вече две седмици от аборта. Изгубеното не може да върне, но може да съсипе предстоящото. Хубаво е да и съчувстваме, но не и да я подкрепяме да продължава да страда и да преживява случилото се.

Абе, колко време продължава един аборт, а? Час-два? И какво е правил в това време мунчото, питам, чесал си е топките? Без извинение. Става дума за неговата жена и дете, в чието правене и той е участвал. Работата му е да седи в болницата и да чака жена си. Нищо няма да му стане да отдели няколко часа от скъпоценния си живот за да й покаже малко внимание, грижа и съпричастност в момент, когато е имала нужда точно от това. Поне с думи, ако не с действия. За времето, за което съжителстват, би трябвало да я е опознал и да знае, че тя е от жените, които имат нужда от едно рамо за да се наплачат. Явно.

Ако наистина са минали две седмици от аборта, както някой по-горе спомена, действително е крайно време авторката да спре да тъне в депресия и да си става на крака. Две седмици са достатъчен период да си изплаче сълзите. Скандала за доматите изобщо няма да го коментирам, глупаво е постъпил. Ако е имало действително някаква причина да й крещи, редно е да я каже направо, а не да си смуче от пръстите повод за караници.



Ми да, не се вживявай, кво толкоз, едно дете заминало, друго ще си направим. Ей това точно негово държание би ми светнало не червена лампа ами направо огромен прожектор, че този човек не е за мен.

Ама тя го иска. Независимо дали е драматизиране или не, се очаква, че собствения ти мъж те познава и ще ти даде в труден момент това от което ТИ имаш нужда. Ще постави твоите нужди пред своите.
Мама не искаше да седя при нея като бе в болницата. Умирах да съм там - да спя на столче до леглото или пред вратата и, но направих това, което ТЯ искаше, защотото в труден момент поставяш нуждите и емоционалния комфорт на другия пред себе си.

Трябва ли да се нагоди към неговото поведение и държание, което намира за студено?

И вече няколко пъти се казва "стегни се", "стига си тъжала", минаха 2 седмици. Простете но вие как точно спирате да тъжите щото било време?!?  И до ден днешен като видя дете на горе долу същата възраст, на която щеше да бъде нероденото ми дете и ме бодва нещо. Как точно решавате кога да прежалите някого, че и очаквате другите да се впишат в тези срокове?

За теб се хващам, но ще опонирам и на другите такива изхвърляници!
Не я е оставил сама да се връща, а просто е закъснял.
Никой не може да ме убеди, се тя е била в привилиригованото положение да знае по минути какво ще се случи в болницата и да ѝ е съобщено още при постъпването точния час на изписване.
Така че, когато се е събудила от упойката и е дошла на себе си, е изчакала да ѝ кажат кога ще я изпишат и му се е обадила.
И той е закъснял- дошъл е след като са я изписали, тъй като не е могъл да се телепортира на минутката.
Ами, не виждам вина в мъжа ѝ, а отборно насъскване на жената от ваша страна, използвайки нестабилното ѝ състояние.
Какъв ви е интереса само не мога да схвана?
Да гледате сеир и да се кефите, колко перфектни мъже имате!?
ПП. Ако поне грам съпричастност и съчувствие изпитваше към авторката, нямаше да напишеш това:
"Недопустимо е за мен да караш да чака жена, току що загубила дете "
Грозно и жестоко е.

Ами да случва се за съжаление. В случая и дете не е имало, а само надеждата за него. Но това не означава, че трябва да се преживява с месеци. И човека явно се опитва по негов си начин да я накара след две седмици да преживее случката и да спре да се фиксира в нея.

Да всеки преживява по различен начин. И аз съм проляла доста сълзи, по това което е могло да бъде. Но не съм се оставила то да ми е водещо. И не се вглеждам в по-големите деца по улицата. Може би щеше щеше да бъде различно, ако бях изгубила дете, но в случая, както и при авторката, беше само надеждата за такова.

Aко наистина искаш обективно мнение не го търси тук Тук ще намериш само обиди за мъжа ти и насърчения да го зарязваш на мига, без някой от съветниците да има реална представа какво наистина става при вас. И по-скоро ще ти разбият семейството, отколкото да ти помогнат тукашните съвети според моето мнение.
Ние знаем само малка част от историята, и то така, както я виждаш ти. А може мъжът ти да е изнервен, защото вече две седмици се жалваш и държиш неадекватно СПОРЕД НЕГО? Може да е объркан и да не знае какво да прави? В края на краищата МЪЖЕТЕ СА РАЗЛИЧНИ от нас. И като цяло СА ПРОСТО УСТРОЕНИ. Ако се оплачеш на един мъж той очаква да ти предложи помощ и решение, а не схваща, че просто искаш да поплачеш и помърмориш. И ако десет пъти се случи в семейството подобно разминаване мъжът ти ясно ще бъде объркан и изнервен, просто няма да знае къде се намира. Пък и по правило мъжете са прагматици, а не емоционални като жените. Той не може да разбере как така твоята депресия ти пречи да избереш доматите. То и аз не виждам връзката де Не ти обръщал внимание казваш? Ми явно очакваш да се държи като жена и да те гушка и утешава. Да, ама кой ще мисли за ремонта? Ако сега не домисли нещо после десет- двадесет години ще живеете с дефект. Това му е на него в главата и съм сигурна, че и той не те разбира и му се струваш откачена. Ако наистина не можеш да се събереш изобщо не правете ремонт, но не искай от един мъж да мисли на два фронта - сега да е съсредоточен в планиране и контрол на майстори, след пет минутки да бъде грижовна утешителка, а след половин час пак да е майстор. Ми няма да стане, казва ти го жена на 50 години с близо тридесет годишна успешна връзка. 

Та ти си знаеш дали наистина нещата между вас не вървят -може да сте несъвместими като характери, може мъжът ти наистина да е говедо, а може и просто ти не оценяваш адекватно нещата. Затова моят съвет е да анализираш трезво ситуацията и да си решиш сама, а не да четеш надъхвания тук от хора, които нищо не знаят за вас. А ако искаш външна помощ отидете на семеен терапевт, там най малкото ще ви разпитат надълго и на широко за ситуацията между вас и ще ви съветва професионалист, който (прдполага се) има идея как мислят мъжете и жените.

Не съм чела предишните мнения.
Имам аборт по свое желание. ММ не беше очарован, разбира се, стана мълчалив и замислен, което не е характерно за него. Когато повдигах въпроса, казваше че не ме обвинява, но от създалата се ситуация го боли и ме помоли да не повдигам темата, а да го оставя да го "изстрада" по неговия си мълчалив начин. Това продължи няколко месеца, след това всичко малко по малко си дойде на мястото. Към днешна дата можем спокойно да говорим за това ( не че непрекъснато е тема на разговор, но се е случвало да стане въпрос няколко пъти).
Казва, че аз съм му най-важна и винаги би ме подкрепил.
В твоята ситуация е важна подробност дали преди аборта той се е държал така или след аборта е станал толкова груб. Обикновено мъжете не могат да са безразлични, но не могат да говорят направо. Таят си някаква болка и яд, най-вероятно не към теб самата, а към ситуацията като цяло. И тези чувства избиват в груби думи и неадекватни скандали. Не го оправдавам, но помисли и над тази гледна точка.
От друга страна също е възможно да се е отключила истиската му същност, има мъже, които като не живееш по техен тертип и не оправдаваш очакванията им, се държат с неуважение и грубост. Тогава трябва да ти светне лампата и да си събереш багажа.

Не познавам мъжа ти, за да констатирам към кой от двата случая се отнася промът ви, просто си разсъждавам. Изследвай поведението му и ако това не спре...на твое място сериозно бих се замислила с какъв човек съм се хванала.

+100000!

Откакто са масово разпространени книжките тип "Жената е от Венера, мъжът направо от друга Вселена" оправданията, че мъжете били не знам си как възпитани, научени и прочие тралалала са навсякъде, и то изтъкнати като многогодишен опит, мъдрост etc. Това, че се държи като пън означава, че е пън.  И то от гнусните очевидно.
Нищо романтично и дълбоко емоционално не се крие зад избухвания, скандали, невъзможност човешки да те попитат (и да ти кажат за себе си) как да те подкрепят, за да се преживее по-леко момента. Ако имаше адекватност в неговото поведения, можеше и сега да не питате авторката защо още преживява загубата на детето, напълно абсурден въпрос.

Авторке, преживей си мъката, мисли само за себе си сега и просто се остави на течението за малко. После вкарай ред, какъвто почувстваш и мислиш, че е нужно.

Държеше се нормално, не съм очаквала и не съм искала по-различно отношение.

Аз съм правила аборт / с вакуум/ по собствено желание.Качих се в отделението направх го и понеже работя в болницата след това си се върнах в моето отделение и си изкарах смяната." Герой" какво да ви кажа.Съпругът ми се е държал съвсем нормално , не е бил груб но и не ми е треперил.
Обачеее когато правим ремонт и понеже той си е майстор и си прави всичко....абе по добре по далече тогава .

С аборт или без- сериозно бих се замислила що за мъж е този, който ми вдига скандал за някакви домати...

Що, на теб не ти ли се е случило да се развикаш за глупост?
И да осъзнаеш, че просто си изпуснала парата пред този, който не ти е виновен?
djoleva, това все едно, аз съм го писала, но много мами тук, предпочитат мъжете им нищо мъжко да не пипнат, да се плаща на всякакви майстори, само и само да се уеднаквят двата пола в домакинстването и начина на съпричастност.

Случвало ми се е, но после се извинявам искрено.

Мъжът ми редовно купува кофти домати- просто не умее, вижда ми се идиотско да се развикам баш пък за такова нещо.

Не става въпрос само за домати, прозира нетърпимост и липса на съпричастност в примера на авторката.

Здравейте, тъй като наистина е трудно с толкова малко информация да се прецени ситуацията, ще напиша малко повече, за тези, които се интересуват.
За избухливост и друг път понякога е избухвал, може би сега аз го приемам по-навътре, заради емоционалния  дисбаланс, който имам в момента.Донякъде го разбирам, че е изнервен,но и аз съм изнервена не само заради миналия аборт, всеки си има проблеми, но не мисля, че един ремонт е по-важен от чувствата и емоциите на човека до теб.Живеем заедно 4та година, минали сме и през цветя и рози и през доста скандали.Това за мен беше първото влизане в болница, аборта както пак казах не беше по мое желание, напротив и се чувствах зле, предимно емоционално.Имах нужда той да е там и най-малкото просто да ме прегърне, не мисля, че това е много или пък е драматизиране.Той не може да ми помогне по никакъв начин физически , но поне психически може да ме подкрепи.Аз с какви сили да опитам отново като освен страха, че може да се случи пак нещо лошо и бременността да е неуспешна, ще имам и страха, че после ще преживея всичко отново сама.А нали двамата искаме това дете, той от сега щом не поема никаква отговорност не съм сигурна че дай боже ни се роди детенце живо и здраво, той няма пак да ме остави да се оправям сама, защото явно за него бременността си е мой проблем и от него нищо освен оплождане не се изисква.Той си е мислел даже, че няма да мога след интервенцията да се движа сама първите часове и въпреки това не е дошъл пред болницата да ме изчака 1-2 часа има и кафе и всичко наблизо, а е отишъл по магазините.Дори не ми беше звънял да види дали всичко е минало, като отидох в стаята си майка ми разбира се, защото ме обича и се притеснява ми беше звъняла няколко пъти а той чакал аз да се обадя.Аз когато се притеснявам, не чакам другия да звънне, най-малкото импулсивно ще звънна без първоначално да се замисля, че човека може и да не може в момента да говори.Изписаха ме и аз излязох да го чакам, а ако наистина ми беше лошо?Много е трудно да изчакаш уж най-любимия ти човек два часа, а за мен не беше трудно периода на невидение и страх преди това, всичките болки, прегледи, самия аборт и т.н.Аз лично ако той е в болница за каквото и да било няма да мръдна от болницата докато не се уверя, че  е добре и не съм направила всичко по силите си той да се чувства колкото е възможно по добре.Не бях яла и пила естествено целия ден, и веднага след аборта тръгнах да си търся поне вода да пия, защото все пак е лятно време,  с ниско кръвно съм и т.н да не ви отекчавам .Това ако е драматизъм не знам, силен характер съм и много неща съм преживяла сама, но това не мисля, че трябва сама да го преживявам.
Още веднъж благодаря на всички изказали мнение помагате ми наистина!