Типичен сблъсък между моралистите и прагматичните опортюнисти 
Табу ли е темата или "всичко е ясно" До колко се жалвате от корупцията, но всъщност сте участник в нея под една или друга форма 
До колко сте податливи на корупция? Колко често и в какви ситуации се поддавате на корупцията? От коя страна сте, от тази която иска или на която и искат? Ако не искате и не давате, в какви ситуации бихте поискали или дали? Заслужава ли си според вас рискът? За вас процесът по искане и даване е по-скоро морална дилема или престъпление, за което може да ви осъдят и лежите? Ако сте били участник в процеса, съжалявате ли, бихте ли го направили отново? Винаги ли целта оправдава използването на неморални и незаконни действия? Има ли цел която да си "заслужава"?
По лекият вариант на корупцията са “връзките”. В инструментариума ви за “вършене на работа” влизат ли обаждания до познати, приятели, които да ви побутнат или помогнат, с което обаче ще ощетите други хора(косвено или пряко)?
По принцип, не е трудно да се прогнозират отговорите. С оглед на това, че по-голямата част от потребителите са жени(по вероятно е те да не си “цапат ръцете”, а това да го вършат мъжете и приятелите им)…с оглед на това, че вече потребителите са си изградили някакъв образ, с който желаят да бъдат възприемане тук… с оглед на това че част от участниците в дискусиите вече не са анонимни, а са се идентифицирали с имената си, града, професията си, името на работодателя си…
И
С оглед на това, че на човек му е трудно да признае не само пред околните, но и пред себе си, че успехите му, постигнатото и направеното от него, не са изцяло резултат само на уменията и труда му, не са негова заслуга, а просто е “играл нечестно”… се предполага, че по-голяма част от отговорите ще са “не” и “никога не давам и не вземам, не искам да ми помагат и ходатайстват, винаги за всичко съм се и ще продължавам да се справям само със собствени сили”.
Табу ли е темата или "всичко е ясно"
До колко се жалвате от корупцията, но всъщност сте участник в нея под една или друга форма До колко сте податливи на корупция? Колко често и в какви ситуации се поддавате на корупцията? От коя страна сте, от тази която иска или на която и искат? Ако не искате и не давате, в какви ситуации бихте поискали или дали? Заслужава ли си според вас рискът? За вас процесът по искане и даване е по-скоро морална дилема или престъпление, за което може да ви осъдят и лежите? Ако сте били участник в процеса, съжалявате ли, бихте ли го направили отново? Винаги ли целта оправдава използването на неморални и незаконни действия? Има ли цел която да си "заслужава"?
По лекият вариант на корупцията са “връзките”. В инструментариума ви за “вършене на работа” влизат ли обаждания до познати, приятели, които да ви побутнат или помогнат, с което обаче ще ощетите други хора(косвено или пряко)?
По принцип, не е трудно да се прогнозират отговорите. С оглед на това, че по-голямата част от потребителите са жени(по вероятно е те да не си “цапат ръцете”, а това да го вършат мъжете и приятелите им)…с оглед на това, че вече потребителите са си изградили някакъв образ, с който желаят да бъдат възприемане тук… с оглед на това че част от участниците в дискусиите вече не са анонимни, а са се идентифицирали с имената си, града, професията си, името на работодателя си…
И
С оглед на това, че на човек му е трудно да признае не само пред околните, но и пред себе си, че успехите му, постигнатото и направеното от него, не са изцяло резултат само на уменията и труда му, не са негова заслуга, а просто е “играл нечестно”… се предполага, че по-голяма част от отговорите ще са “не” и “никога не давам и не вземам, не искам да ми помагат и ходатайстват, винаги за всичко съм се и ще продължавам да се справям само със собствени сили”.
