Теди , по Фондът се прави опит само в България, доколкото аз поне знам .
Благодаря
- Публикувана: 5 дек. 2016, 22:26 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2017, 16:00 ч.
Ин витро в Истанбул - тема 20
Благодаря
Дами искам да попитам по фонд може ли да се прави ин витро в Турция ?
Теди, ако не се лъжа по фонд се прави но от Пазарджик. Знам че там има много истанбулски бебета. Питай в общината.
Мили момичета,
относно последните коментари, нека и аз да си споделя лично мнение и усещане. Аз подкрепям Дънди и Кристи, и ще кажа защо ! Работейки в моята професионална сфера ежедневно затвърждавам едно свое виждане за българина, като манталитет. Ние все искаме и очакваме друг да ни каже кое и как се прави, някой друг да ни улесни живота, само не и самите ние да си помогнем.
Аз като започнах да следя тази тема бяха изписани доста преди нея, все пак си направих труда да изчета доста от предходните теми. Така добих някаква представа и впечатления, и когато реших да пиша в темата беше, за да споделям своя опит, да кажа какво се случи от първичният преглед, та досега. И когато имам нужда да споделя или да потърся съвет го правя, но не очаквам някой друг да ме засипва с информация, за която аз самата не си правя труда да си осигуря. Неслучайно е казано: "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!", а относно негативните коментари- те за мен са полезни, помагат ми да селектирам информация, и ме учи на 1: безгрешни хора няма, предпочитам да знам и да съм подготвена, а не да играя на сляпо.
Затова аз съм ЗА всеки да се чувства свободен да пише своето мнение, било то положително или отрицателно, затова имаме глави на раменете си, сами да отсеем кое е истина и кое не.
Хубава вечер от мен !
относно последните коментари, нека и аз да си споделя лично мнение и усещане. Аз подкрепям Дънди и Кристи, и ще кажа защо ! Работейки в моята професионална сфера ежедневно затвърждавам едно свое виждане за българина, като манталитет. Ние все искаме и очакваме друг да ни каже кое и как се прави, някой друг да ни улесни живота, само не и самите ние да си помогнем.
Аз като започнах да следя тази тема бяха изписани доста преди нея, все пак си направих труда да изчета доста от предходните теми. Така добих някаква представа и впечатления, и когато реших да пиша в темата беше, за да споделям своя опит, да кажа какво се случи от първичният преглед, та досега. И когато имам нужда да споделя или да потърся съвет го правя, но не очаквам някой друг да ме засипва с информация, за която аз самата не си правя труда да си осигуря. Неслучайно е казано: "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!", а относно негативните коментари- те за мен са полезни, помагат ми да селектирам информация, и ме учи на 1: безгрешни хора няма, предпочитам да знам и да съм подготвена, а не да играя на сляпо.
Затова аз съм ЗА всеки да се чувства свободен да пише своето мнение, било то положително или отрицателно, затова имаме глави на раменете си, сами да отсеем кое е истина и кое не.
Хубава вечер от мен !
Лили,макар че не съм активен потребител ,тази тема ми е много на сърце ! Следя я доста активно! За да се реша да пиша,значи много ми се е насъбрало!Искам да върнем предишния и лъчезарен дух ,който носеше !
Разбира се ,момичета че всеки трябва да споделя и радост, и тъга . Аз също бях изчела всички теми и съм се старала да не задавам дискутирани въпроси,но съм го правела. И получавах отговори ,макар и скоро обсъждани!
Помислете малко и се поставете на мястото на хората ,които влизат за първи път в този форум! Претърпели поредния провал,дали последните спестявания,губейки всякаква надежда ,обезверени те буквално нахлуват в темата ,за да получат мъничко надежда и да получат отговорите веднага!
Разбира се ,момичета че всеки трябва да споделя и радост, и тъга . Аз също бях изчела всички теми и съм се старала да не задавам дискутирани въпроси,но съм го правела. И получавах отговори ,макар и скоро обсъждани!
Помислете малко и се поставете на мястото на хората ,които влизат за първи път в този форум! Претърпели поредния провал,дали последните спестявания,губейки всякаква надежда ,обезверени те буквално нахлуват в темата ,за да получат мъничко надежда и да получат отговорите веднага!
Болница "Мемориал" е вече различна, ние сме различни.
Когато през 2014 за първи път престъпихме прага на болницата и ни посрещна дамата с арфата, а на инв.етажа-Севда и Елис-сърчицето ми знаеше, че нивото е друго, че мечтите ни ще се събудят отново..
Последваха-въпроси, лутане, връщане, ходене пак, и пак, пътувания през нощта с натежали очи, но пак с онова неописуемо чувство, че този път е специалният път, и пак разочарования и пак въпроси-стотици, и бягане и затръшване на всички врати и пак завръщане-защото мечтата за детенце е винаги силна и чиста.
Толкова чиста, че не позволихме да я омърсят в България! И Слава Богу!
Не се отказвайте - макар и различна и някак вече позната Турция остава на високото в медицината, там, където мечтите имат сбъднато име-Севда, др.Емре, Елис, др. Юджел...всички по нашия път, които гледахме с очите на надеждата-И НЕ СБЪРКАХМЕ!
Щастлив уикенд!
И нека разказите за добрия Истанбул-продължат...като преди!
Когато през 2014 за първи път престъпихме прага на болницата и ни посрещна дамата с арфата, а на инв.етажа-Севда и Елис-сърчицето ми знаеше, че нивото е друго, че мечтите ни ще се събудят отново..
Последваха-въпроси, лутане, връщане, ходене пак, и пак, пътувания през нощта с натежали очи, но пак с онова неописуемо чувство, че този път е специалният път, и пак разочарования и пак въпроси-стотици, и бягане и затръшване на всички врати и пак завръщане-защото мечтата за детенце е винаги силна и чиста.
Толкова чиста, че не позволихме да я омърсят в България! И Слава Богу!
Не се отказвайте - макар и различна и някак вече позната Турция остава на високото в медицината, там, където мечтите имат сбъднато име-Севда, др.Емре, Елис, др. Юджел...всички по нашия път, които гледахме с очите на надеждата-И НЕ СБЪРКАХМЕ!
Щастлив уикенд!
И нека разказите за добрия Истанбул-продължат...като преди!
2016 година и нас ни посрещна дамата с арфата.
Има момичета, които не пишат в темата, за които лекарите в болница Мемориал се опитват да направят за тях и невъзможното.
Нека всеки споделя личните си впечатления такива кавито са.
Само молбата ми е, в отрицателните мнения бъдете по-внимателни в изказа си!
Това че във вашия случай, в дадения момент не е постигнат успех, не означава, че всички останали с подобен проблем също няма да успеят.Много портебителки без да искат или умишлено го правят - "предават неуспеха си на останалите", щом те не са успели и всички останали няма да успеят. Това не е правилно!
Има момичета, които не пишат в темата, за които лекарите в болница Мемориал се опитват да направят за тях и невъзможното.
Нека всеки споделя личните си впечатления такива кавито са.
Само молбата ми е, в отрицателните мнения бъдете по-внимателни в изказа си!
Това че във вашия случай, в дадения момент не е постигнат успех, не означава, че всички останали с подобен проблем също няма да успеят.Много портебителки без да искат или умишлено го правят - "предават неуспеха си на останалите", щом те не са успели и всички останали няма да успеят. Това не е правилно!
Болница "Мемориал" е вече различна, ние сме различни.
Когато през 2014 за първи път престъпихме прага на болницата и ни посрещна дамата с арфата, а на инв.етажа-Севда и Елис-сърчицето ми знаеше, че нивото е друго, че мечтите ни ще се събудят отново..
Последваха-въпроси, лутане, връщане, ходене пак, и пак, пътувания през нощта с натежали очи, но пак с онова неописуемо чувство, че този път е специалният път, и пак разочарования и пак въпроси-стотици, и бягане и затръшване на всички врати и пак завръщане-защото мечтата за детенце е винаги силна и чиста.
Толкова чиста, че не позволихме да я омърсят в България! И Слава Богу!
Не се отказвайте - макар и различна и някак вече позната Турция остава на високото в медицината, там, където мечтите имат сбъднато име-Севда, др.Емре, Елис, др. Юджел...всички по нашия път, които гледахме с очите на надеждата-И НЕ СБЪРКАХМЕ!
Щастлив уикенд!
И нека разказите за добрия Истанбул-продължат...като преди!
Когато през 2014 за първи път престъпихме прага на болницата и ни посрещна дамата с арфата, а на инв.етажа-Севда и Елис-сърчицето ми знаеше, че нивото е друго, че мечтите ни ще се събудят отново..
Последваха-въпроси, лутане, връщане, ходене пак, и пак, пътувания през нощта с натежали очи, но пак с онова неописуемо чувство, че този път е специалният път, и пак разочарования и пак въпроси-стотици, и бягане и затръшване на всички врати и пак завръщане-защото мечтата за детенце е винаги силна и чиста.
Толкова чиста, че не позволихме да я омърсят в България! И Слава Богу!
Не се отказвайте - макар и различна и някак вече позната Турция остава на високото в медицината, там, където мечтите имат сбъднато име-Севда, др.Емре, Елис, др. Юджел...всички по нашия път, които гледахме с очите на надеждата-И НЕ СБЪРКАХМЕ!
Щастлив уикенд!
И нека разказите за добрия Истанбул-продължат...като преди!
Няма правило и няма обща формула за успех, важното е да се споделя, защото така се стига до истината. Турция не е само Мемориал - има и други клиники. Нека всеки споделя това което му е на сърце, защото пътя е дълъг и труден и имаме нужда всички от подкрепа.
Важното е да успеем и да бъдем хора без да нападаме неуспелите, затова че са споделили разочарованието си.
Важното е да успеем и да бъдем хора без да нападаме неуспелите, затова че са споделили разочарованието си.
Пак ще си позволя да напомня, че официалната статистика за живо родено дете в турските клиники е 45% (за жени до 36г). Това предполагам е доста по - голям процент от България, но в същото време и НЕ много обнадеждаващ, защото носи успех на едва по-малко от половината пациентки.
Следя темата от 2013, и съм имала възможността да посетя не малка част от лекарите и клиниките там. Прави ми впечатление, че всички са много натоварени и карат по инерция. Сестрите и помощния персонал забравят важни неща. Не ми беше казано, че трябва да съм с пълен пикочен мехур преди трансфер, не ми беше напомнено, че това е подходящия момент за Цветна снимка, не ми бяха казани предварително цени на процедури, които мислех че са включени в цената, не ми беше казано, че трябва да съм без лак за нокти. .. и още много и много.
Но тъй като следях темата най -редовно и тук се обсъждаше всичко до най-малката подробност се оказах много подготвена. И успях благодарение на всички вас. Бях достатъчно информирана и не се поддадох на грешките на помощния им персонал. Затова е добре да се коментира всичко, и негативи и позитиви. Един споделен безуспешен опит може да бъде ценна поука за успех при друг потребител.
Винаги е имало потребителки в темата които са като енциклопедия. Тук отварям скоба, да благодаря на Герда и Дунди. Има още много какво да научим от вас.
Има и доста повече спам от преди, така че момичета, нека коментираме по същество. И нека коментираме тук, а не на лични, за да могат всички да се възползват от ценната информация.
Следя темата от 2013, и съм имала възможността да посетя не малка част от лекарите и клиниките там. Прави ми впечатление, че всички са много натоварени и карат по инерция. Сестрите и помощния персонал забравят важни неща. Не ми беше казано, че трябва да съм с пълен пикочен мехур преди трансфер, не ми беше напомнено, че това е подходящия момент за Цветна снимка, не ми бяха казани предварително цени на процедури, които мислех че са включени в цената, не ми беше казано, че трябва да съм без лак за нокти. .. и още много и много.
Но тъй като следях темата най -редовно и тук се обсъждаше всичко до най-малката подробност се оказах много подготвена. И успях благодарение на всички вас. Бях достатъчно информирана и не се поддадох на грешките на помощния им персонал. Затова е добре да се коментира всичко, и негативи и позитиви. Един споделен безуспешен опит може да бъде ценна поука за успех при друг потребител.
Винаги е имало потребителки в темата които са като енциклопедия. Тук отварям скоба, да благодаря на Герда и Дунди. Има още много какво да научим от вас.
Има и доста повече спам от преди, така че момичета, нека коментираме по същество. И нека коментираме тук, а не на лични, за да могат всички да се възползват от ценната информация.
Винаги са ми казвали за пълния пикучен мехур-та чак до пишване са ме държали изкъсо, лакът - голяма мъка, защото от България сме с гел.
Грешки са ставали в малкото моменти, когато съм била сама и не съм ги разбирала, но общото ми усещане остана за подреденост, дори праволинейност, дълги обяснения и отговори на всичките ни въпроси-може пък да сме ги задававали настойчиво..или отчаяно незнам, но никога след Турция не съм търсила в интернет, защото нямах съмнения-просто им вярвах.
Грешки са ставали в малкото моменти, когато съм била сама и не съм ги разбирала, но общото ми усещане остана за подреденост, дори праволинейност, дълги обяснения и отговори на всичките ни въпроси-може пък да сме ги задававали настойчиво..или отчаяно незнам, но никога след Турция не съм търсила в интернет, защото нямах съмнения-просто им вярвах.
Така и неразбрах с тези негативни коментари, как искате да внесете позитивна нотка в темата, като вие критикувате, но не градивно, ами просто си говорите без конкретика. 
Споделете как се стига до успешните опити? Какъв ви беше протокола? Как мина подготовката ви и т.н?
Лесно е да се хейтва, но когато трябва да се даде конкретна информация си мълчите. Споделете момичета, затова е този форум.
Лично аз всичко което съм написала тук съм го написала и на професорката която не ми отговори на мейла и на Севда и на Тургут в лична кореспонденция. Не крия истината, а напротив казвам я на висок глас. Ако ме познавахте лично, щяхте да разберете, че НЕ съм от малките душици, които говорят много и силно под псевдоним, а са тихи като мушици в живота.
Коментари ще се редуцират, когато не се спазва добрия тон в комуникацията с момичетата, които са изказали лично мнение.
Споделете как се стига до успешните опити? Какъв ви беше протокола? Как мина подготовката ви и т.н?
Лесно е да се хейтва, но когато трябва да се даде конкретна информация си мълчите. Споделете момичета, затова е този форум.
Лично аз всичко което съм написала тук съм го написала и на професорката която не ми отговори на мейла и на Севда и на Тургут в лична кореспонденция. Не крия истината, а напротив казвам я на висок глас. Ако ме познавахте лично, щяхте да разберете, че НЕ съм от малките душици, които говорят много и силно под псевдоним, а са тихи като мушици в живота.
Коментари ще се редуцират, когато не се спазва добрия тон в комуникацията с момичетата, които са изказали лично мнение.