Пффф, много неприятно за човека с бъбречната трансплантация.
Скрит текст:
Не смея да попитам.
***
Проф. Кременски е изключителен специалист и човек.
- Публикувана: 11 март 2017, 21:03 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2022, 10:59 ч.
Добротата е жива
Какво?????
***
Проф. Кременски е изключителен специалист и човек.
Днес написах това мнение в друга тема, по повод на различни случки в магазините, но ще го цитирам тук
Знам, че изобщо не е подходящо за темата, но заради това да я разведря, ще споделя
Извинете ме Има и прекрасни продавачки. Миналата година си търсех бански в две половинки, пълничка съм и честно казано, трудно намирам и размер, и да ми стои добре. Онлайн открих един хубав модел и имаха магазин в Мол България. Отидох, пробвах, падна ми се едно младичко момиче продавач-консултантка. И със всичките ми притеснения, че съм пълна, че ми стърчи коремчето, тя така грижовно и хубаво ме обслужи, донесе различни модели и размери, накрая когато си избрах , каза искрено:
- Много се радвам, стои Ви чудесно, Вие сте дребничка жена и този модел Ви подхожда.
Аз така се учудих, че ме нарече дребничка, виждах се много едра даже, но тя обясни, че по принцип съм с такава конструкция и няма значение, че съм напълняла, просто съм си открила хубав и подходящ бански.
И така, без значение са подробностите, за всеки тип фигура може да се види хубавото и привлекателното, просто ми стана така приятно от това отношение.
Още нещо се сетих.
Когато бях бременна с второто ми дете, на втората фетална морфология присъстваше и една японка. Лекарката я представи като своя колега - също акушер-гинеколог, която е на практика тук в България. Японката беше мила, усмихната жена, внимателна, стоеше отстрани на леглото и си говореха с моята лекарка, коментираха какво виждат на екрана, прегледът свърши и аз понечих да се изправя и да стана. И в този момент японката се приближи с лигнин в ръцете и започна много внимателно, нежно и с една особена почтителност да ми бърше корема от гела, който се маже заради ехографа. Не мога да опиша колко трогната се почувствах от този жест от друга жена, лекар, която толкова по човешки и уважително се отнесе с мен. Наистина се почувствах обляна от доброта!
Когато бях бременна с второто ми дете, на втората фетална морфология присъстваше и една японка. Лекарката я представи като своя колега - също акушер-гинеколог, която е на практика тук в България. Японката беше мила, усмихната жена, внимателна, стоеше отстрани на леглото и си говореха с моята лекарка, коментираха какво виждат на екрана, прегледът свърши и аз понечих да се изправя и да стана. И в този момент японката се приближи с лигнин в ръцете и започна много внимателно, нежно и с една особена почтителност да ми бърше корема от гела, който се маже заради ехографа. Не мога да опиша колко трогната се почувствах от този жест от друга жена, лекар, която толкова по човешки и уважително се отнесе с мен. Наистина се почувствах обляна от доброта!
Днес на летището се качих в асансьора и преди да натисна бутона видях мъж, който бързаше да се качи. Изчаках го, благодари ми, че съм му спестила чакане на бавните асансьори и ми пожела хубав ден. Малко по-късно разговарях с приятели и се чудехме от кой изход ще се появят нашите пристигащи. Оказа се, че сме застанали до същия този мъж, който ми "върна жеста" като ни упъти към изхода за пристигащи от чужбина. Дребни жестове, но и двамата се усмихнахме. Всъщност всички се усмихнахме и му благодарихме.
Нарцисите са прекрасни!
Нарцисите са прекрасни!
Онзи ден си вървим с дъщеря ми и от прозорец на близката кооперация една възрастна жена започва да вика след мен:"Госпожо, госпожо...".Първо помислих, че нещо съм изпуснала по пътя, а то било за да ме пита дали сме четвъртък.И за да е още по-сигурна пак повтори:Днес е четвъртък, а утре петък, нали? 
Много сладка жена, спомних си как и майка ми все забравя от разсеяност и ме пита често "кой ден сме?"
Много сладка жена, спомних си как и майка ми все забравя от разсеяност и ме пита често "кой ден сме?"
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа... 
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа...
Заради такава история бих спряла да чета темата.
И аз така намерих във Фейсбук един младеж, чиито документи намери съпругът ми - рецептурна книжка с изписани лекарства за епилепсия, студентска книжка и разни платежни бележки. И младежът каза, че не му трябвали. Изхвърлил ги бил, не бил ги загубил. След един ден се обади, че размислил и все пак си ги иска. Дойде баща му да ги вземе и със сълзи на очи сподели, че младежът е все още в токсикология, където го приели надрусан до козирката с алкохол и амфети. Човекът се чудеше какво да го прави, а аз не знаех какво да кажа...
Заради такава история бих спряла да чета темата.
Закъсах със здравословен проблем и някак си постепенно взех да се отчайвам, докато не споделих с един-двама приятели, с които не се чуваме често - просто така се случи, обадиха ми се за 8-ми март и аз лекичко си помрънках. Не съм очаквала, че тези хора ще ми дадат кураж, ще се ангажират да ми помагат с каквото могат. Много съм им благодарна, дори само за това, че ме изслушват, интересуват се как съм. За благата им дума съм им благодарна.
Преди няколко месеца съм изпуснала личната си карта пред блока, даже не съм и разбрала. И получавам съобщение във фейсбук от непозната жена, която ми каза, срещнахме се и ми я върна.
Да се похваля и аз, тогава, с нашето гардже /русичкото/
http://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/45082/
X
Реклама