С какво ви дразнят свекървите- 79

Винаги има причина за рева на бебето, но трябва да се открие. Ако са колики например, трябва кърмачката да е на режим само с определени храни. Има си и методи за успокояване на бебето, един от които е гушкане на голо, за да усети кожата на майка си, сърцето и, кърмене на поискване и т.н., бебешки масаж, носене в слинг докато се изходи, ако го боли коремчето.
Бебето си иска майката. А вкъщи постоянно да се обличаш заради външни хора, или по 100 пъти да оглеждаш тоалетната да не би без да искаш да си капнал с лохиите, е супер напрегнато.
А и трябва да се даде възможност и на таткото да си влезе в ролята, да поеме грижата за новороденото. Хайде, че 2 седмици поне може да си вземе отпуска след раждането, не казано още на следващият ден да е на работа.
Според мен много от разводите идват и от това, жените не дават възможност на мъжете си да се включат в отглеждането и поемат голяма част от грижата за децата.

Не виждам как моята свекърва би ми била в помощ след раждането с дететo. 

Имала съм и от двата вида бебета. Първият беше бебе мечта - спи, яде, будува малко и всичко това наново. Почти не сме му чували гласа. Вторият ми син беше много ревлив, каквато съм била и аз, а за мен легенди се носеха в квартала.
По стечение на обстоятелствата когато малкият се роди и възрастният баща ми живееше при нас, защото при него възникна сериозен здравословен проблем и ние с мъжа ми го гледахме. Така че не просто имах мноого ревящо бебе, но бях и болногледач едновременно с това. Имах и по-голямо дете. Присъствието на друг човек в къщата, различен от мъжа ми, може би щеше да е от полза за големия и баща ми, но за бебето - едва ли. То почти не спеше, спокойно беше на гърда и близо до мен, и то невинаги. Първата година почти не съм спала, след това се случваше. Когато беше до мен, дори да ревеше, не ме дразнеше, но един или два пъти го оставих на мъжа си, за да поспя в друга стая - ами не стана. Чувах всеки звук и се разсънвах на момента.
П.П. Цял живот съм имала проблеми със съня, сега и малкият е така. И двамата сме свръхемоционални и свръхенергични, което може би е причина за нашето общо бебешко поведение. Аз бях подготвена - знаех каква съм била като бебе, знам и че няма как да имам две свръхкротки бебета. Така че просто чаках да мине. Сега го разказвам не защото имам лоши спомени, а просто като история.
Иначе свекърва ми е чудесна жена, която за съжаление живее много далече. С големи деца се занимава много. С бебета не искаше и дори не ми е хрумнало да се сърдя за това.

И аз съм към майките- героини, които единствени са успели да гледат и успокояват бебетата си, и мога да давам акъл как да се справят другите, но няма да го направя, защото е смешно.

Нали уж се разбрахме, че не е нужно да се изживяваме като толкова велики, след като не сме имали нужда от помощ?
Или пак не издържахте?

Действително основно парите в домакинството досега са идвали от ММ и мъжа на сестрата на ММ, поне така ми е обяснено. Тя няма доход. Свекъра работи, но харчи не малка част от парите си за друго. Това не са неща, на които съм пряк свидетел, така ми е обяснена ситуацията там.

Е, дано всичките работещи, да съумеят да издържат една неработеща, която пазарува, готви и чисти.
А, като секне кранчето от сина, свекърът ще си пренареди приоритетите.

Някои бебета се развиват физически твърде рано и психическото развитие не смогва и поради тази причина бебетата плачат,особено проходилите рано.
Няма спасение,то си реве защото не осъзнава още новите неща.Не спиш и търпиш и чакаш да мине.

Тц, пак обобщения.
Моят син проходи на 10 месеца, а беше най-кроткото бебе. Докато малкия беше ужасен ревльо, а проходи на година и 2 месеца (П.П. Ревеше почти до пубертета за всичко, бяхме се видели в чудо)

Чета ви и ми направи впечатление нещо – много от вас споменават за "първото бебе беше кротко, второто – ревливо". Интересно ми стана – в повечето случаи ли е така, или се среща често и обратното – първото да е ревливо, а второто – кротко?

Аз съм първо дете - много ревлива съм била по данни от няколко независими източника. Сестра ми е била доста по-спокойно бебе. При племенниците ми също големият беше по-ревлив.
При моите беше различно, както казах.

Аз съм с новородено и майка ми си взе отпуск. Честно казано от чисто психологична гледна точка ми беше спокойно, че е наоколо, че има кой да питам ако възникне нужда. Отделно идваше да готви /последния месец от бременността направих доста гадна жлъчна криза и сега съм на строга диета/. Не е постоянно в къщи, но идва за няколко часа.

И двете се срещат почти по равно.

При мен беше сравнително обратното, но просто може би защото с второто не гледах грамове и часовници, а си го гледах както ми идва отвътре.

Това ми звучи точно като свекървинското - аз 1,2,3 деца съм отгледала, ще ми каже тя на мен.


Също. С второто бях много по-спокойна и това, естествено, се отразява на детето.

И при мен беше така в началото. Идваха за по няколко часа и си тръгваха. После си свикнах. Не разбирам защо винаги като се каже помощ се разбира денонощно висене на някоя баба в дома на младото семейство? И не съм имала ревливи бебета.