С какво ви дразнят свекървите- 79

  • 52 358
  • 768
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 25 633
Не разбирам защо винаги като се каже помощ се разбира денонощно висене на някоя баба в дома на младото семейство?

Може би това е в случаите, когато младите и бабата живеят в различни градове. Някак си не върви да я пратят да спи на пейка в парка, пък не се сещат да ѝ наемат хотел или квартира...  Laughing
Предполагам, де.

# 46
  • Мнения: X
Да ви кажа, няма справедливост на този свят. Аз съм била гад ревяща. На всички мои бебешки снимки не може да ми се види лицето, защото единственото, което се вижда е една разчекната, врещяща уста. А моите деца и двете бяха най-кротките, ухилени и спящи бебета. Като на курорт бях с тях.

# 47
  • Мнения: 2 837
Едва ли има човек, който ще се откаже от помощ по няколко часа, особено ако е за чистене, готвене и т.н. Но обичайно тази помощ върви с друго - и то не от лошотия - я някоя реплика ще се изпусне, я ще се направи нещо непоискано. С меда върви и жилото. Ако не искаш да те стигне жилото, не ядеш и меда. Просто е.
И въпреки че съм бъдеща свекърва, си давам ясна сметка, че ако ще се иска някаква помощ, най-често ще е от майката, защото на нея е по-лесно и да се скараш, и да споделиш, пред нея можеш и по гащи да се разхождаш и пр. При мен такъв вариант нямаше де, майка ми отдавна е покойница и не дочака внуци.

# 48
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Аз съм с новородено и майка ми си взе отпуск. Честно казано от чисто психологична гледна точка ми беше спокойно, че е наоколо, че има кой да питам ако възникне нужда. Отделно идваше да готви /последния месец от бременността направих доста гадна жлъчна криза и сега съм на строга диета/. Не е постоянно в къщи, но идва за няколко часа.

И при мен беше така в началото. Идваха за по няколко часа и си тръгваха. После си свикнах. Не разбирам защо винаги като се каже помощ се разбира денонощно висене на някоя баба в дома на младото семейство? И не съм имала ревливи бебета.
Много ми знаеше устата да критикувам хората, на които им помагат, но сега ги разбирам донякъде. Първата седмица не можех нито да стоя права, нито седнала, а само легнала настрани. Много ме болеше. Отделно ме хвана депресията - чувствах се супер тъпа и неспособна да си гледам детето. Едва стоях права , за да сменя един памперс. Отделно всеки рев, кихане, изкашляне и хълцане на детето ме психираше допълнително. Постоянно ми се ревеше. Сега свиквам малко по малко и набирам увереност.

# 49
  • Мнения: 9 705
Първото беше толкова истерично, че второто го водихме през две седмици на лекар, за да се уверим, че е добре, защото НЕ ревеше.. е, усети се по някое време..
В крайна сметка и трите ги отгледах на ръце.
П.п. много съм благодарна за помощта в домакинството, дава ми време с децата, скандалите са по-малко. Обаче, помощта е от професионалист. Ако дойде майка да помага, работата ми се утроява Simple Smile

# 50
  • Мнения: X
Това ми звучи точно като свекървинското - аз 1,2,3 деца съм отгледала, ще ми каже тя на мен.
ХАхаха, може. Добре, че няма да съм свекърва, защото явно не съм лесна и с тази експертиза на всичко-знаеща та няма и да си видя внуците и аз!

Последна редакция: ср, 05 апр 2017, 16:20 от Анонимен

# 51
  • София
  • Мнения: 5 960
Не разбирам защо винаги като се каже помощ се разбира денонощно висене на някоя баба в дома на младото семейство?

Може би това е в случаите, когато младите и бабата живеят в различни градове. Някак си не върви да я пратят да спи на пейка в парка, пък не се сещат да ѝ наемат хотел или квартира...  Laughing
Предполагам, де.

Точно така е. Ако и е тясно и няма отделна стая за бабата, става още по-тегаво.

# 52
  • София
  • Мнения: 24 839
Ще си признаете, че са ви помагали, ама защо първоначално се правихте на велики, идея нямам! Peace

# 53
  • Мнения: 5 346
Джулка, потвърждаваш  максимата, че докато не  преживееш нещо лично, не го разбираш достатъчно.

Ето сега се панираш от хълцане, кашляне и реване.  После колики, след тях зъби, после шарки, температури  и  настинки, матури, приемни изпити, сесии и т.н.
 Трепериш, докато........ изведнъж -ей ги-женени!   И в този момент трябва да забравиш, че имаш син/ дъщеря, защото така иска  снахата/зетя.

 Много от вас сега се палят и казват, че като пораснат децата, те ще ги оставят, ще си живеят живота. Когато дойде този момент и при вас, ще осъзнаете, че не е толкова лесно да се откъснеш от децата си,  дето си им съпреживял всеки труден или радостен миг. Та голям залък хапнете, но големи думи не казвайте.

Джулка, последният абзац не е отправен  лично към теб.

# 54
  • Мнения: X
На мен не са ми помагали. Честно. Ама не, защото съм велика, а защото имах късмет с чудно кротки бебета. Освен това, аз съм извънреден темерут и вълк-единак и присъствието на друг човек у дома, дори на собствената ми майка, за повече от няколко часа ме докарва до бяс. Но пък в никакъв случай не мисля, че тези, които имат нужда от помощ и я приемат, са мързеливи или несправящи се.

# 55
  • София
  • Мнения: 28 595
Едва ли има човек, който ще се откаже от помощ по няколко часа, особено ако е за чистене, готвене и т.н. Но обичайно тази помощ върви с друго - и то не от лошотия - я някоя реплика ще се изпусне, я ще се направи нещо непоискано. С меда върви и жилото. Ако не искаш да те стигне жилото, не ядеш и меда. Просто е.
Скрит текст:
И въпреки че съм бъдеща свекърва, си давам ясна сметка, че ако ще се иска някаква помощ, най-често ще е от майката, защото на нея е по-лесно и да се скараш, и да споделиш, пред нея можеш и по гащи да се разхождаш и пр. При мен такъв вариант нямаше де, майка ми отдавна е покойница и не дочака внуци.


С това съм съгласна, но при мен причината за отказа за помощ беше друга, всъщност бяха повече от една:
1. Не се чувствах добре и спокойна с външен човек в нас;
2. Нямаше абсолютно никаква причина с мъжа ми да не се справим и наистина се справихме, въпреки че той се адаптираше към промяната много, много по-добре от мен;
3. Не ме интересуваше особено дали е изчистено или не, дали е сготвено или не, дали е оправено или не...

# 56
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016
Е, дано всичките работещи, да съумеят да издържат една неработеща, която пазарува, готви и чисти.
А, като секне кранчето от сина, свекърът ще си пренареди приоритетите.

Както досега толкова години не е била оставена, едва ли и занапред някой ще я остави без средства. И не разбирам защо трябва да се изкара, че едва ли не жената прислужва на всички, пък аз очаквам да я оставят гладна. Свекъра няма да си пренареди приоритетите, трудно ще се откаже от това, за което си дава парите.

Майка ми е имала две кротки бебета, и аз, и сестра ми не сме били от плачещите, поне според майка ми. Моят син също беше кротко бебе, сега това ще видим.

# 57
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Джулка, потвърждаваш  максимата, че докато не  преживееш нещо лично, не го разбираш достатъчно.

Ето сега се панираш от хълцане, кашляне и реване.  После колики, след тях зъби, после шарки, температури  и  настинки, матури, приемни изпити, сесии и т.н.
 Трепериш, докато........ изведнъж -ей ги-женени!   И в този момент трябва да забравиш, че имаш син/ дъщеря, защото така иска  снахата/зетя.

 Много от вас сега се палят и казват, че като пораснат децата, те ще ги оставят, ще си живеят живота. Когато дойде този момент и при вас, ще осъзнаете, че не е толкова лесно да се откъснеш от децата си,  дето си им съпреживял всеки труден или радостен миг. Та голям залък хапнете, но големи думи не казвайте.

Джулка, последният абзац не е отправен  лично към теб.
Ох, има нещо вярно  Blush Но въпреки това се надявам на балансирани отношения и на достатъчно сили, воля и акъл, че да не превърна детето си в мамин златен или да го тормозя с откачените си изисквания.

# 58
  • Мнения: X
Ще си признаете, че са ви помагали, ама защо първоначално се правихте на велики, идея нямам! Peace
Това ако е към мен ще имаш много да вземаш.

Не  съм искала помощ и се гордея с това, че съм и се справям сама.
Но това, че сина й е искал от нея неща като гледане на детето докато излезем или за празник не е мое искане. Също това, че е решила да сготви и да донесе също не е очаквано и искано изрично. Всичко е било тяхно желание. Просто те го искаха да е постоянно Simple Smile

Последна редакция: ср, 05 апр 2017, 16:20 от Анонимен

# 59
  • Мнения: 5 620
Джулка, потвърждаваш  максимата, че докато не  преживееш нещо лично, не го разбираш достатъчно.

Ето сега се панираш от хълцане, кашляне и реване.  После колики, след тях зъби, после шарки, температури  и  настинки, матури, приемни изпити, сесии и т.н.
 Трепериш, докато........ изведнъж -ей ги-женени!   И в този момент трябва да забравиш, че имаш син/ дъщеря, защото така иска  снахата/зетя.

 Много от вас сега се палят и казват, че като пораснат децата, те ще ги оставят, ще си живеят живота. Когато дойде този момент и при вас, ще осъзнаете, че не е толкова лесно да се откъснеш от децата си,  дето си им съпреживял всеки труден или радостен миг. Та голям залък хапнете, но големи думи не казвайте.

Джулка, последният абзац не е отправен  лично към теб.
Ох, има нещо вярно  Blush Но въпреки това се надявам на балансирани отношения и на достатъчно сили, воля и акъл, че да не превърна детето си в мамин златен или да го тормозя с откачените си изисквания.
Аз пък мисля, че не съм родила дете, което да живее моя живот или аз неговия. Треперела съм му, а той ще трепери над децата си. Такъв е кръгът.
А съм близо до момента да се появи някоя - на 14 е вече.

Общи условия

Активация на акаунт