Отношения родител-пораснали деца

Така е, но това не пречи да си гостуват един на друг по празниците. Като инициативата трябва да е тяхна: "Мамо, може ли/имаш ли нещо против да поканим/да доведа и Х у нас на обяд/вечеря?". Хубаво е да опознаят човека, с когото мислят да градят общо бъдеще, в семейната му среда. Да няма после: "Ама аз не знаех, че са такива...". 
Но като четях анонимната, ми светна червена лампичка, че е твърде вероятно момчето да крои планове да живее някой ден с жена си при мама. Не е зле да намери начин още отначало да повдигне този въпрос – принципно просто, като подметне при сгоден случай: "Аз със свекърва няма да живея" или "Младото семейство трябва да живее отделно, а не с родителите си" – за да знае отсрещната страна, че няма да има компромиси по този въпрос. И да си прави сметката. Ако е решил, че няма да се пуска от полата на мама, поне да не губи времето на момичето и да късат, докато е време.
Е, ако тя също счита, че е редно да отиде да живее при свекървата, друг въпрос. Вече знае пътя към форума, ще я четем с интерес. 

Оххх.... много добре разбирам и двете потребителки...." Той мен ли обича повече или майка си...?" вечният въпрос при всички двойки...и камъчето на раздора между снахи свекърви..сега е приятелка, утре ще му стане съпруга, а ето че отношенията вече са насадени...
Възрастните хора и те не разбират, че в живота статуквото се променя...това че 30-40 г. са живели по един начин не означава, че така ще продължава... Трябва да има взаимно уважение и зачитане и на родители и на деца и на хората, които са важни в даден момент в живота на децата им.
Ние с брат ми имаме родители, които лека полека остаряват, това което правим последните 1-2г. е да редуцираме ангажиментите им до минимум... Да свикнали са да гледат животни, да имат градинка...и на нашите семейства ни е много добре че получавахме 25 г. БИО храна, като подчертавам винаги сме им казвали, че няма нужда от толкова. Но на тях им беше приятно, това запълва ежедневието им, чувстват се полезни...и ангажирани..Но преди 2г. с брат ми стиковахме мнение и казахме: Край... стига толкова... редуцираме стопанството до минимум...Иначе имахме добра организация... обаждам се на майка и и казвах: Тази седмица ще идваме, прави списък със задачите...и тя изпълнява, прави списък, отиваме ние... половината от списъка сама си го изпълнила... .. щото нямала какво да прави...
Относно моите пораснали деца винаги дори и като по-малки съм вземала предвид и тяхното мнение и  желание. Като идват празници първо питам: Какви са ви плановете за празника? Може да искат да отидат на вила с приятели, може да искат да си направят екскурзия... уважавам техния живот и не се тръшкам, че на Великден няма да сме заедно...защото на пример с приятелката си ще отидат до Родопите при нейните родители,  това не ни прави по-малко семейство, напротив... забелязала съм, че колкото по-малко внимание изисквам, толкова повече получавам и то от сърце...И когато един ден моите деца имат семейства никога/ ако не ми изпие чавка акъла/ няма  да водя борба за внимание със снахата или зетя...напротив те винаги трябва  да поставят на първо място половинките си, за да имат щастливо семейство, а аз искам те да са такива.

Ясно ми е за празниците, че не мога да имам кой знае какви претенции. Като цяло съю умерен човек в това отношение, тъй като родителите рядко ще действат кпристно, а иначе- всичко се случва и можеш да попаднеш на кофти хора. Но за Коледа, например, събраха се цялата рода три дена яли пили и се веселили и ни кост ни вест. Моята майка ме пита е поне третият ден (който невинаги се празнува от всички, но все пак е коледа дали няма да го отбележим по някакъв начин.
Иначе, относно живеенето- знае, че не бих живяла със свекърва, това е изяснено. Въпросът е че все нещо за обстоятелствата говори,а майка му по- млада и по-здрава няма става.
Основният ми въпрос и проблем беше това с отмяната на уговорките и дали според вас е възможно тпва че е все болна и й е зле след прекаран уикенд някъде може да е умишлено, за да го дръпне по близп до себе си. Има ли такива хора наистина... които биха играли подмолно. Тя го е направила мъжа в къщата, говори кога ще си гледат филма, кога ще идат еди къде си (на почивка) и го чака за вечеря... Изисква да се прибере по рано, защото е сготвила.

П.П. Относно двете писти- ами времето ни е едно и колкото и различни да са пистите, когато имаш налично три свободни часа и решиш да ги прекараш с маминка в гледане на филм пред други дейности с други хора твои набори, на мен вече ми е малко странно. Това идващо от човек който е близък с майка си, но тя като че ли осъзнава нещата и често казва: абе не ме мисли мен

Не виждам какъв е проблема, при положение, че жената е сама и вдовица. Ако няма други деца, освен приятелят ти, е напълно нормално да очаква от него помощ за някои неща. Без мъж вкъщи трудно се живее,
особено, ако вече не е измежду живите.
Освен това, доколкото разбрах от написаното - приятелят ти сам иска да отиде да помогне на майка си, което според мен е прекрасно, защото въпреки, че вече има свой собствен личен живот, той не забравя майка си, и успява да отдели време и за нея, и за теб. Наистина не разбирам какъв е проблема. След време, щом планирате да имате деца, след като тръгнеш на работа, кой ще помага при гледането им?
Разбира се, че не съм "за" манипулациите от страна на свекървата, но това, което си написала, ми звучи в рамките на приемливото.

Мъжът на авторката на темата има прекалено мнооого свободно време.Щом всеки уикенд го пилее при маминка....Създай му повече работа/отговорности у дома, за да не може всяка свободна секунда да хвърчи на село при мама.
Към Анонимната:да, майка му играе мръсно и подмолно.Един път да се случи да й призлее точно във ваше отсъствие, разбирам.Втори път да се случи, о.к., има и съвпадения.От там насетне вече е тенденция, умишлена.Ако и той не й отказва никога, и винаги е готов да гледа филмчета с мама, вместо да прекара час-два с теб, ясна е работата.Търси си мъж с по-дълга "пъпна връв".    

Проблема на възрастните хора в Бг е, че се вкопчват в деца и внуци.И не позволяват на "младите" да живеят собствения си живот.
Нормалните хора, без значение на 20, 30 или 60 години имат свой живот, свой кръг от приятели, свои интереси.И не въртят живота си около синчето/щерката и внуците си.
И ако една седмица не видят скъпоценното отроче или внуче, настава трета световна война...."Ауу, ама тя снахата е лоша не ги пуска да ме видят....ой-ой, горката аз!".

Уточнявам, че пиша като двойна кандидат-свекърва.    

Ами, не! Изобщо не е при всички. При нормалните мъже, този въпрос изобщо не стои на дневен ред; и не занимава и безпокои жената.
Най-малкото, защото е детинско да съпоставяш тези видове обич. И отговорите на въпроса, се намират в съвсем различни плоскости

Трябва да съм голям егоист, за да искам синът ми да е покрай мен вместо да е със семейството си или кандидат семейство или дори в неговият си личен живот.
Да трудно е на сама жена, но много жени са сами и на по-млади години и на по-стари...за това казах, че трябва да се промени ежедневието и да се намалят ангажиментите до минимум т.е до толкова, колко може да се поемат без проблем...И малко по-организирано, ако не се смени изгорялата крушка на терасата тази седмица, а след две няма да се обърне света.  Не казвам да забравят децата за майка си или за родителите си, но колкото по-рано разберат, че в живота на сина им/ на децата им/ има и други "слънца", толкова по-добре.
Как ли пък не, да настоявам всяка седмица да е при мен сина ми, а не със децата и жена си...

Въпрос на баланс е ...как да се направи така,че и сина да има време за личен живот и майката да не е изоставена.Това по принцип...

Има и един друг момент-за майката щом сина и не е женен,тя го счита за свободен,ергенче...въпрос на разбиране е на по-възрастното поколение.Това ,че имал приятелка и живеят на семейни начала за нея не е нещо сериозно, нещо с което да се съобразява...И едва ли не тя счита,че прави най-доброто като си го кътка край себе си и едва ли и минава през ума,че за нечие дамско сърце това е проблем.
.А в първия случай не се вижда и съпротива...той с готовност отива и освен ,че върши нещо и се вижда с приятели.Явно за него не е проблем това.Проблем е за въпросната приятелка само....

Иначе по нашите географски ширини родителите масово се вкопчват в децата си на стари години...това е факт.

Много си права. За хората от по-старото поколение обикновено е трудно да схванат нюансите и разликите между "живея си с гаджето, ама просто така" и "живеем на семейни начала".
Затова младите да си извадят сливите от устата, най-вече мъжете, и да заявят ясно намеренията си. Дали са се събрали да делят легло и наем и да не се наляга вечер да я изпраща посред нощите, дали са решили да живеят като семейство, но без да подписват, дали просто пробват и ако потръгнат нещата, след време да последват брак, деца и т.н.
Защото има и нещо друго. На никой родител не му е приятно да се сближи с гаджето на детето си, да се привърже към него, да започне да го приема като член на семейството, а те да се разделят. После второ, трето и т.н. В един момент човек претръпва. Затова обикновено гледат да не приемат прекалено сериозно връзките на децата си до момента, в който те недвусмислено не им заявят, че ето, това е човекът, с който ще споделят живота си оттук нататък. Може пак да не се получи, пак да се разделят някой ден, но поне са дали заявка, че поне за момента връзката им е сериозна и с тенденция към по-нататъшно развитие.

В случая на анонимната е озадачаващо не това, че синът гледа филми с майка си или че вечерят заедно, а че не канят и нея с тях. Както и по празниците. Дали майката не я харесва, дали синът не я е представил като сериозна приятелка, не знам. Може за него връзката им да не е напреднала чак до такава степен.
Но пак да попитам – а защо тя самата не го покани да празнуват с нейните роднини? Ако първа направи такава стъпка, може пък и той да се сети да върне жеста. Или поне майка му.

Ако може бъдещата свекърва да са намери партньор и да си гледа живота ще е по-лесно ва всички. Съгласна съм, че ако тия посещения те дразнят сега е момента да се търсиш щастието.

Масово се вкопчват, защото болшинството са докарани до ръба на бедността.
Защото, не могат да си позволят да платят на някого, ако в къщата нещо са счупи или повреди.
Защото и на едно кино не могат да си позволят да отидат.
Защото, не могат да си позволят с приятели да излязат на ресторант, на екскурзия, да не говорим за почивка и пътешествие.
Самотни и с 200 лева пенсия, какво им остава, освен да се вкопчат в децата си?



Извинявай, ама то и за по- младите поколения няма ясни критерии, по които да се разбере кое от двете е, докато не се окаже бременна приятелката.

Не знам какво влагаш в понятието "нашите географски ширини", но това е феномен, който е популярен и на доста други места. Всъщност само в т.н нов свят се променя модела, но там се дължи на финансовата независимост, която липсва в България.

Имат 2 къщи, преписани една на него, една на сестра му. Тази, в която той ходи да помага/чисти/поддържа е на сестра му, неговата е занемарена. Апартаментът ще се раздели между двамата.

Дорис, някой ме попита дали има облаги от цялата работа, затова го споменах

Уишмастър, знам колко усилия, труд и пот се влагат в една къща. Въпросът е че тя си има апартамент и никой не я кара да ходи да копае или да сади каквото и да е. Тя сама иска да ходи там, за да си "почива", ама реално ѝ е скучно и затова вика компания в лицето на приятеля ми. (и помощ де)

А иначе, специално моята не е на ръба на бедността. Получава два вида пенсии, винаги когато може ходи на море при нейна приятелка, която живее там, пътува напред-назад. В добро финансово състояние е като цяло.
Та проблемът не е това.

Не съм говорила иначе с него. Не исках да си развалям празника, ще изчакам още малко и ще видим как ще се развие ситуацията.

Благодаря за мненията  весел празник

Ясно. В такъв случай опитай да разбереш защо приятелят ти охотно откликва, когато тя го вика и сподели с него какво мислиш по въпроса. Обсъдете въпроса и вижте дали можете да стигнете до вариант, който да устройва и теб, и него.

Според мен и е скучно и го манипулира. Той е добър син и сърце не му дава да я отреже. Ако майката да си намери партньор и занимание, ще си бъде все така. Авторката или да го приеме или да се разделят докато е време. Според психолозите ако не харесваш някои черти у партньора си няма смисъл да се опитваш да го променяш. Или се разделят е или го приемаш такъв какъвто е и се н агаждаш.