кати, какво означава, че не си длъжна да го пазиш? То нее е до пазене, а до това, че не е редно, нито е приятно децата да виждат това, което си публикуват възрастните.
- Публикувана: 16 юни 2017, 18:10 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2017, 16:59 ч.
Отново за тийнейджърите, скуката, селфитата и слободията
При нас децата още във втори клас учат информационни технологии, та не виждам как може да не ползват Интернет до 16 годишни, освен това им дават доклади, за тях също им трябва нет, а тази година правиха и презентация, съвсем пък няма как, изображения и подобни...
А и детето си сваля музика или гледа разни клипчета за правене на разни неща.
Абсурдно ми се вижда да не му позволяваме чак до средата на гимназията, едва ли не...
А и детето си сваля музика или гледа разни клипчета за правене на разни неща.
Абсурдно ми се вижда да не му позволяваме чак до средата на гимназията, едва ли не...
Моя ползва комп предимно да прави и тестове , задчки и такива неща от сайтове препоръчани от училището му 
Социални мрежи от рода на БФ още не ползва
даже не коментира тези неща , явно е още далече
Социални мрежи от рода на БФ още не ползва
даже не коментира тези неща , явно е още далече В у-ще учат програмиране и имат време с таблет всеки през седмицата. Даже ми се похвали щерката, че била в YouTube цяла седмица и на въпроса ми какво прави в него ми отговори, че сърчвала картинки с 'cute animals'
и други картинки за проекта им по екология. Определено децата в началните класове (до 8ми клас) нямат телефони и никой не носи телефон (поне в нашето у-ще). За разлика от това на всичките ни БГ приятели децата имат таблети и телефони от 4-5 годишни, на които са постоянно извън у-ще.
кати, какво означава, че не си длъжна да го пазиш? То нее е до пазене, а до това, че не е редно, нито е приятно децата да виждат това, което си публикуват възрастните.
Ако качвате нещо, което не искате да се вижда от деца, не ги канете. Аз не си правя селфита, не се снимам докато правя секс, и да ми видят новооплетените чорапи - не ми пречи. Ако моето дете прочете нещо на учебно-политическа (в смисъл образователно-политическа, да речем) тема, което по някаква причина съм написала - не ми пречи. Ако някой родител не иска детето му да чете такива неща - да внимава къде се пъха.
Ето това е идеалът за децата от снимките.
Просто те са такива - не се стремят да станат Нютоновци. Не искат да използват градините за да изследват падането на ябълките. Или, може би, искат - но паралелно с другите неща. Защо? Ами просто защото те са това.
Не очаквайте от мен да ви обясня трейсинга или перкура. Не мога - не е моето... нещо. Не е моята страст. Но мога да разбера, че има хора - при това млади хора - които така разбират нещата. Които така виждат света. Мога да разбера, че има деца, младежи, които като видят стена не мислят как да я заобиколят, а как да я прескочат. Защо? Просто понеже е там. Мога да ги приема и да ги уважавам, не да ги смятам за някакви полу-идиоти, следващи като овце тълпата и правещи си "селфита". От друга страна, практикуването на перкур или трейсинг в повечето случаи е по-опасно от скалното катерне или, примерно, конната езда. Ако моето дете се захласне по перкур ще се опитам, ще направя всичко възможно, да пренасоча интереса му към някое от тези занимания. Достатъчно близки са (особено първото), дават чувството за... свобода, дават адреналина. Имам шанс. Ако се опитам да го пренасоча към бродиране на покривчици вероятно ще се проваля. А това, което масово правите тук - да ги обиждате грубо, да демонстрирате "поглед от високо", с леко - не, не леко - пренебрежение и увереност в собственото превъзходство е... ами, грубо е твърде мека дума. Гнусно.
Как, питам се аз, същите хора, които толкова горещо защитават парадът на лъвовете и лр. подобни твари (все ми е тая какво правят, стига да не крещят под прозореца ми - не го правят, значи сме ок) успяват да са толкова късогледи и тесногръди когато става дума за друг вид порив на същите тези (ама не "модерни" за големите - демек, не хомо или би или самотни негърки с деца от различни мъже) младежи?
Защо???
Скрит текст:
Он не вышел ни званьем, ни ростом;
Не за славу, не за плату,
На свой необычный манер
Он по жизни шагал над помостом
По канату,
по канату,
Натянутому, как нерв.
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти!
Но, должно быть, ему очень нужно пройти
четыре четверти пути.
И лучи его с шага сбивали
И кололи, словно лавры.
Труба надрывалась, как две.
Крики "Браво!" его оглушали,
А литавры,
а литавры —
Как обухом по голове!
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но теперь ему меньше осталось пройти —
уже три четверти пути.
"Ах, как жутко, как смело, как мило!
Бой со смертью, три минуты!"
Раскрыв в ожидании рты,
Из партера глядели уныло
Лилипуты,
лилипуты —
Казалось ему с высоты.
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но... спокойно — ему остаётся пройти
всего две четверти пути.
Он смеялся над славою бренной,
Но хотел быть только первым —
Такого попробуй угробь!
Не по проволоке над ареной —
Он по нервам,
нам по нервам,
Шёл под барабанную дробь!
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но... замрите — ему остаётся пройти
не больше четверти пути!
Закричал дрессировщик — и звери
Клали лапы на носилки,
Но прост приговор и суров.
Был растерян он или уверен?!
Но в опилки,
но в опилки
Он пролил досаду и кровь!
И сегодня другой
без страховки идёт,
Тонкий шнур под ногой —
упадёт, пропадёт!
Вправо, влево наклон —
и его не спасти...
Но зачем-то ему тоже нужно пройти
четыре четверти пути!
1972
[/color]
Он не вышел ни званьем, ни ростом;
Не за славу, не за плату,
На свой необычный манер
Он по жизни шагал над помостом
По канату,
по канату,
Натянутому, как нерв.
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти!
Но, должно быть, ему очень нужно пройти
четыре четверти пути.
И лучи его с шага сбивали
И кололи, словно лавры.
Труба надрывалась, как две.
Крики "Браво!" его оглушали,
А литавры,
а литавры —
Как обухом по голове!
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но теперь ему меньше осталось пройти —
уже три четверти пути.
"Ах, как жутко, как смело, как мило!
Бой со смертью, три минуты!"
Раскрыв в ожидании рты,
Из партера глядели уныло
Лилипуты,
лилипуты —
Казалось ему с высоты.
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но... спокойно — ему остаётся пройти
всего две четверти пути.
Он смеялся над славою бренной,
Но хотел быть только первым —
Такого попробуй угробь!
Не по проволоке над ареной —
Он по нервам,
нам по нервам,
Шёл под барабанную дробь!
Посмотрите — вот он
без страховки идёт.
Чуть правее наклон —
упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон —
всё равно не спасти...
Но... замрите — ему остаётся пройти
не больше четверти пути!
Закричал дрессировщик — и звери
Клали лапы на носилки,
Но прост приговор и суров.
Был растерян он или уверен?!
Но в опилки,
но в опилки
Он пролил досаду и кровь!
И сегодня другой
без страховки идёт,
Тонкий шнур под ногой —
упадёт, пропадёт!
Вправо, влево наклон —
и его не спасти...
Но зачем-то ему тоже нужно пройти
четыре четверти пути!
1972
[/color]
Дори и преди да почнат да се прибират сами им трябва.телефон и връзка с родителя. При нас е разрешено да се ползва в междучасието. Освен това ходят на екскурзии, зелено училище, лагери, някои са на занималня, въобще - телефонът се е необходимо удобство и спокойствие. Де да имаше едно време,.доста бели коси на майките ни щяха да се спестят.
Апропо - миналата седмица.от един клуб в нашето училище.повели едни деца на Витоша, и да вземат да забравят горе две... Обадили се и рейсът се върнал.
Апропо - миналата седмица.от един клуб в нашето училище.повели едни деца на Витоша, и да вземат да забравят горе две... Обадили се и рейсът се върнал.
Barefoot Kontesa, и когато станат на 12 и се прибират сами от училище, с какво това, че нямат телефон и връзка с родителя е в тяхна полза?
Не виждам нищо лошо в това да се възползваме от новите технологии, а как, това вече зависи от нас
Не виждам нищо лошо в това да се възползваме от новите технологии, а как, това вече зависи от нас
Имат телефони
що да нямат ?! 
Моя има но нито в у-ще го носи нито на вън като играе в квартала (той е затворен)
Ползва го за игри
ровчи в гугъл и тубата. Това е за сега .А да и като отива на гости при приятел с преспиване го взима .
За сега не го ползва напълно телефона
нама приятели/номера с които да чати и звъни освен едно дете от отбора по фектовка и нашите телефони. Предполагам и при другите е така с телефоните В училищата тел за 'забранени' има регламент за ползването им , като са в час е абсурд просто.
Ако родител иска да се свърже има с-ма , звъни се в у-щето и така ако е нещо спешно , обратното също.
На мен са ми звъняли от училището.
п.п. като почне да остава сам , много ясно че ще го има
просто и сега има но няма особенна нужда от него , като изкл. игрите аххаахх
Няма безплатен обяд. Това е положението.
Ако си имал късмета (или нещастието, въпрос на гледна точка) дая направиш дете с изявен талант... плащаш за него. Или се опитваш да го задушиш. Няма трети път. И дали талантът ще е цигулка (то цигулки, то лъкове, то уроци...), рисуване (да не говорим дори тук за цените!) или екстремен спорт - или бъркаш и вадиш парите (лишавайки себе си от всичко възможно), или го вързваш с верига и се молиш да е достатъчно здрава, или то почва да лази по стените или да маца стените или да се оправя с нагона си както може.
[/color]
Ти изобщо прочетели какво написах
.
кати, не разбирам защо го изписа този чаршаф, особено с глупостите за селфитата със секс и пр. Не е нужно да има кой знае какви неща в профила, достатъчно е, че възрастните са възрастни, а децата са деца. Всеки да си знае кръгчето, особето пък, ако е чуждо дете. Възрастните не ходят в групичките на децата да им се намесват в гирите, също и децата няма какво да правят при възрастните.
За паркура и този французин, дето си го сложила на снимката, има достатъчно счупени крайници и глави. Като цяло пуберите винаги ще търсят как да си строшат главите, а на нас ни остава да се молим да им се размине.
За паркура и този французин, дето си го сложила на снимката, има достатъчно счупени крайници и глави. Като цяло пуберите винаги ще търсят как да си строшат главите, а на нас ни остава да се молим да им се размине.
Като цяло пуберите винаги ще търсят как да си строшат главите, а на нас ни остава да се молим да им се размине.
Като цяло пуберите винаги ще търсят как да си строшат главите, а на нас ни остава да се молим да им се размине.
Като цяло пуберите винаги ще търсят как да си строшат главите, а на нас ни остава да се молим да им се размине.
Ами има доста. Спорт, някакво хоби, не е за пренебрегване и излизането с приятели.
Няма как да ги предпазим на 100%, но поне, когато са малки, може да се опитаме да ги възпитаме в модел, който ни се струва приемлив.
Смислено, или поне относително неопасно. Като разликата.за го запишеш на плуване, или да му дадеш пари да отиде на басейн - с възрастен, ако са по -малки, от една страна. И от друга - да отиде в някоѝ неохраняем гьол и да се удави. Последното се случи с мой съученик преди повече от 30 години на Панчарево, макар че е опасано с предупредителни и забранителния табели.
Най-важното е самото дете да знае кое е тъпо и да не се блазни да го прави. Но това е много трудно, когато са в група...
Най-важното е самото дете да знае кое е тъпо и да не се блазни да го прави. Но това е много трудно, когато са в група...