Имам нужда от съвет/книга как да се справя с това поведение?

  • 2 188
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 091
Както се вижда от лентичката ми, скоро се сдобихме с ново попълнение. Simple Smile
Баткото е чудесен с малката, от това оплаквания нямам, обаче от 1 седмица се забелязва някакво системно " оглушаване" ( д аподчертая, че Калин обикновено много помагаше в къщи и не съм имала проблеми с него, но към баща си, който ходи на работа обикновено проявяваше друго поведение) от страна на малкия. Абсолютно нищо не чува. Ние му говорим ( този път нито от мен, нито от баща му има някакъв ефект), а той просто стои и все едно не чува какво му се говори.
Смятам, че е реакция на малката. Опитва се да привлече внимание върху себе си( а такова не му липсва! непрекъснато един от двама ни се занимава с него, играем и т.н.)  по този начин явно.
Това обаче започва да пречи на организацията в къщи- прави неща нарочно, дори няколко пъти посегна да удря баща си, което не се е случвало. Истината е , че прочетох доста книжки как да предотвратим ревността между децата и как да се оправяме с проблемите между двете, но идея си нямаме как да постъпим в тази ситуация- как хем да не толерираме такова поведение, хем да не го стресираме допълнително в този труден за него момент. Ясно ми е, че ще има момент на приспособяване, но може ли все пак да го оставим да си прави каквото иска през това време?!
Дайте ми идеи за това как да се справим и кога да започнем да "дисциплинираме" ситуацията, без да нараним емоционално малкия?
Ако може да ми препоръчате и литература по въпроса ще съм ви много благодарна! На английски също ми върши работа.
Благодаря ви!!  bouquet

# 1
  • Мнения: 920
Тандури, много ти е вкусен никът. Laughing Май не всичко става по книги. Чела съм много, но запомних думите на докторката. Никакво внимание на бебето - то трябва да е подсушено и нахранено. Доста време отдели да ми обясни това - Излизай на разходки с голямото, малкото е добре и на балкона. Цялото внимание на голямото. При мен беше по-сложно - 1то момиче, 2то - момче. Майка ми държеше да я вземе при нея, да не се буди нощем. Не я дадох. Първите дни ставаше с нас, да преобличаме бебето. После се наложи да й купя количка със собствено бебе - може да звучи смешно, но дори тези пари за мен бяха проблем. Наричаше го Мърляв, мръсен, защото се е наакал.

# 2
  • Мнения: 1 383
Никакво внимание на бебето - то трябва да е подсушено и нахранено. Доста време отдели да ми обясни това - Излизай на разходки с голямото, малкото е добре и на балкона. Цялото внимание на голямото.

Това правех долу-горе и първата година ревност нямаше, но ела да видиш сега - малкото вече е над годинка и иска цялото внимание, а баткото се чувства недооценен и отхвърлен. Макар че аз му обръщам внимание, но по различен начин от бебето, и той явно не може да възприеме това. Иначе се обичат двамата.
Моята надежда е, че ще отмине, но ще следя темата за адекватно предложение.

# 3
  • Мнения: 1 849
Имам си един в къщи, същия.
Когато родих бебето беше почти на три. Лежах в болницата около седмица и той ми беше сърдит и не искаше да ме вижда. Това поведение което описваш си го имаме и ние, но ние сме от по-строгите и всяко неспазване н правилата следва наказание. Не мисля, че е емоционално наранен, сега като пропълзя бебето и започна и тя да прави бели разбра, че правилата са за всички. Не се страхувай да го наказваш, но с любов. Детето винаги трябва да знае, че е обичано!! Децата на тази възраст с и без братя и сестри се мъчат да привличат внимание и да става на тяхната.
За мен много е добра книгата на Джеймс Добсън "Да възпиташ момчета", там той говори, че психиката на мъжете и жените е различна и към едно момче трябва да се подходи по различен начин. Можеш да я намериш в Християнската книжарница на Цар Симеон 45. Той е много добър психолог и има доста книги за възпитание и семейство.
Желая ти успех!!

# 4
  • Мнения: 5 500
Същия проблем е в къщи. Само дето още не е дошло бебето. Цецо го тресе абсолютна лигня от около месец. Започна да ни удря и двамата, крещи и мрънка постоянно за всяко нещо. Питам:
-Искаш това?
-Не!
-Добре!
-Искааамм!
-Е, нали каза, че не искаш?
Мълчание нацупено.
-Питам последно, да или не?
-Пфуу!    Досадно му е до го питам даже  Mr. Green
Чупи всички играчки. Като ме удари, веднагически се светва какво е направил и идва да целува удареното място. Казвам му, че трябва да ми се извини и че съм му сърдита. Извинява се.
Започва да усеща, че няма да бъде центъра на вселената вече, макар наистина да не страда от липса от внимание и обич в къщи. В градината абсолютно примерен, играе с децата, сърди се като го взема рано, иска да остава повече, не се цапа като се храни там, за разлика от в къщи, там яде по две порции, в къщи три хапки. За да ми привлече вниманието даже взе да се нааква в къщи нарочно!
И аз не знам какво да правя!

migito, за тази книга, сигурна ли си за автора, защото утре ще отида да я потърся?

# 5
  • Мнения: 7 091
Не знам, аз си мисля, че да не обръщам внимание на бебето не е решение или ако е решение е само временно.
Аз четох страхотна книга за ревността между децата ( ще ви пусна линк с темата, която бях пуснала по повода, ако на някой му е интересно), но за отношенията родител- по-голямо дете не се чувствам подготвена.
Аз честно казано не знам как да обръщам по-малко внимание на малкото сега, защото заради жълтеницата се храним на час, час и половина, каот сложим, че и изцеждам, докато сменя памперс и е дошло време за ново хранене. Няма как да го избегна това сега.
Мисля, че малкия се чувства обичан, но просто от време на време иска да се "уверява", че може да ни привлече вниманието.
Как да наблегнем на положителния стимул за добро поведение? А да включваме ли действие-последствие и ако да, до каква степен? А тайм аут? Ние използвахме досега похвата на Супернани с "непослушно място"  ( naughty spot) дали да продължаваме така или да опитаме нещо друго?
Ще се радвам на всякакви предложения!

# 6
  • Мнения: 3 405
Tandoori , давай линка Grinning
А на баткото обясни, че бебето е малко и безпомощно и има нужда от грижи. Помоли го да помага, не насила, обаче Grinning
Моя син така беше "оглушал" преди години, беше на 5, без да има ново попълнение вкъщи. Даже се притесних и го водих на ушен лекар Shocked Голям майтап. Просто си изключва човека, в смисъл "говори си, не ми пречиш" Joy
Децата чуват избирателно.
Относно удрянето, то вероятно е реакция на появата на бебето. Бъдете твърди в позициите си, нека има правила за всички в семейството и да се спазват. Не го оставяйте да прави каквото си иска, покажете му границите, още повече, че децата имат нужда от тези граници, иначе се объркват още повече.
И не спирайте да му показвате, че го обичате Heart Eyes, без да го глезите прекалено.

# 7
  • Мнения: 822
А тайм аут? Ние използвахме досега похвата на Супернани с "непослушно място"  ( naughty spot) дали да продължаваме така или да опитаме нещо друго?
А при нас му казват "thinking chair"... Laughing
Аз също ще следя темата.Ние сме си трима,но поведението на сина ми не е по-различно.Аз го възприемам като неговия начин да ме "накаже".Наблюдавам същата разлика в поведението му към мен и баща му.Понеже с баща си прекарва по-малко време,когато са заедно го слуша повече.А с мен е свикнал "да съм на разположение" по всяко време.И в първия момент,в който бях затрупана от повече ангажименти и не можех да му отделя същото внимание,започна да ме наказва с подобно държание.
Опитвам се да използвам положителните стимули (Примерно:Ако си прибереш играчките,ще отидем да купим нови стикери или книжка./Вместо:Ако не си прибереш дрехите,няма да гледаш детско филмче.)Тогава и детето сякаш остава с положителна нагласа.И мисля,че в тази възраст децата се поддават повече на изкушения,отколкото на закани.Не винаги работи естествено. Peace

# 8
  • Мнения: 3 405
А тайм аут? Ние използвахме досега похвата на Супернани с "непослушно място"  ( naughty spot)

Къде мога да намеря подробности за похвата?
10Х Simple Smile

# 9
  • Мнения: 11 314
Тандури, сега като чета какво си писала, си давам сметка, че и при нас го имаше момента с "оглушаването". На мен лично много ми помогна книгата "Smart Love" на William J. Pieper. Тя не е конкретно за ревността, но дава друг ъгъл за обяснение на поведението на децата и начини за справяне. Много съм доволна

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Simple Smile Елина беше равноправен участник във всичко покрай бебето.
Дойде с нас до болницата (не че беше нарочно...просто нямаше къде другаде да е:)), после ни взеха двамата с тати.
Когато се прибрахме, в първите часове ми беше сърдита, защото не и давах да си играе с Диана като кукла, но след това се обяснихме какво е това "бебе" и как се борави с него.
Разказах и как и тя е била толкова малка, показах и снимки и винаги когато е поискала да правим заедно бебешките неща съм казвала ОК, въпреки, че понякога си беше голяма лудница...при къпането особено, но пък погледнато от страни е забавно...та се опитвах да гледам малко отстрани на цялата работа:)

Не знам дали това поведение е реакция към малката.
Много три годишни го правят. Според мен си е просто период..някакво бунтарство такова.
И при Елина го имаше, но ние не сме от много деликатните когато става дума за удряне...
Има си неща, който са забранени и това е едно от тях. Реакцията ни винаги е моментална..според случая, но така че да разбере колко е недопустимо това.
Когато започне да оглушава...оглушавам и аз.

За мен беше важно тя да разбере, че появата на още едно дете в къщи по никакъв начин не променя отношенията ни или пък нормите, които са били преди това.

Успех!!!
Знам, че ще намериш начин щом го търсиш:)

# 11
  • Мнения: 412
Tandoori честито попълнение   bouquet
...бих ти предложила практическо решение, но не знам дали е осъществимо при вас, предвид (вероятно) отдалечеността ви от фамилията. Колкото и нелогично да изглежда на пръв поглед - ако временно включиш още едно дете в семейството (братовчед, приятелче, което да ви погостува няколко дни или често да присъства за някакъв период) - баткото ще се "прегрупира" в правилния лагер  Wink т.е. вероятно е на другото дете още по-малко да му се иска да се съобразява с бебето, и твоето момченце ще получи импулс да го предпазва и защитава, да се изфука, че е батко...ще разчупиш този модел на съперничество и малкия ще се усети като важна част от фирмата, т.е. семейството. На този етап може би е рано...не знам...може би като дойде времето за активни разходки, ще ти е по-лесно да го направиш. Децата искрено си завиждат едно на друго за братчетата и сестричетата. Моят например иска 7 братчета и 2 сестричета  Crazy. Засега  Laughing

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 704
Леле, майско майче, ти си станала двойна мама, а аз чак сега видях!
Да ви е жива и здрава момата с прекрасното име!
Специални поздрави на Калинката!
  bouquet

Аз нямам опит с ревнуващо дете, но искам да ти кажа, че нашето момче се държи по същия начин като Калин и като Цецо на Афродита. Както казва Реза, не е задължително да е от ревност. Може пък да е по-добре да се опиташ да не обясняваш всичко с ревността и наличието на второ дете. Така ще погледнеш по-обективно на отделната ситуация и да реагираш само спрямо нея.
-
migito, за тази книга, сигурна ли си за автора, защото утре ще отида да я потърся?


да,този е авторът. Имам я книгата, но не ми направи кой знае какво впечатление. Може да се изказвам много смело и самохвално, но нещата, които прочетох, си ги знаех и отпреди. прегледай я, преди да я вземеш.

Последна редакция: пн, 11 сеп 2006, 18:14 от blekuta

# 13
  • Мнения: 7 091
Tandoori , давай линка Grinning
А на баткото обясни, че бебето е малко и безпомощно и има нужда от грижи. Помоли го да помага, не насила, обаче Grinning
Моя син така беше "оглушал" преди години, беше на 5, без да има ново попълнение вкъщи. Даже се притесних и го водих на ушен лекар Shocked Голям майтап. Просто си изключва човека, в смисъл "говори си, не ми пречиш" Joy
Децата чуват избирателно.
Относно удрянето, то вероятно е реакция на появата на бебето. Бъдете твърди в позициите си, нека има правила за всички в семейството и да се спазват. Не го оставяйте да прави каквото си иска, покажете му границите, още повече, че децата имат нужда от тези граници, иначе се объркват още повече.
И не спирайте да му показвате, че го обичате Heart Eyes, без да го глезите прекалено.

Ето линка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=82218.0
Ако някой намери книгата на БГ, да каже как се казва, защото и други хора ме питаха, ама нямам идея дали  преведена. Аз поне не успях да я намеря.
А за удрянето, случи се еднократно и определени ние реагирахме веднага, защото такова поведение си е недопустимо отвсякъде.
Много ми хареса " говори си, не ми пречиш"  Laughing Joy

# 14
  • Мнения: 7 091
А тайм аут? Ние използвахме досега похвата на Супернани с "непослушно място"  ( naughty spot) дали да продължаваме така или да опитаме нещо друго?
А при нас му казват "thinking chair"... Laughing
Аз също ще следя темата.Ние сме си трима,но поведението на сина ми не е по-различно.Аз го възприемам като неговия начин да ме "накаже".Наблюдавам същата разлика в поведението му към мен и баща му.Понеже с баща си прекарва по-малко време,когато са заедно го слуша повече.А с мен е свикнал "да съм на разположение" по всяко време.И в първия момент,в който бях затрупана от повече ангажименти и не можех да му отделя същото внимание,започна да ме наказва с подобно държание.
Опитвам се да използвам положителните стимули (Примерно:Ако си прибереш играчките,ще отидем да купим нови стикери или книжка./Вместо:Ако не си прибереш дрехите,няма да гледаш детско филмче.)Тогава и детето сякаш остава с положителна нагласа.И мисля,че в тази възраст децата се поддават повече на изкушения,отколкото на закани.Не винаги работи естествено. Peace

Добре, с този похват( на положителните стимули) не мислиш ли, че има риск в последствие малкото да не иска да реагира, освен ако не получи нещо в замяна? ПОнякога и аз го използвам, но винаги се притеснявам да не се обърне срещу мен в последствие. newsm78
Като че ли аз предпочитам действие-последствие ( т.е ако не направиш еди какво си - последствието е еди какво си, а ти си избери)

Общи условия

Активация на акаунт