Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора

София

Мнения: 298
Привет!
Пускам тази тема, провокирана от поредната тема, този път в Клюкарника, която се превърна в арена за спор между кърмачки и некърмачки.

Интересно ми е следното - има(х)те ли проблеми с кърменето, доколко бяха сериозни, кое ви даде сили да ги преодолеете и да продължите нататък, как се справихте? Говоря за проблеми от рода на:
 - малко или намаляваща кърма
 - разранени зърна
 - запушени канали
 - нежелание на бебето да суче
 - безкрайни ограничения относно видовете храни, които са "безопасни"
 - необходимост да отсъствате от дома поради каквато и да било причина
 - несигурност в това дали бебето се храни достатъчно
 - ненаддаване на тегло при бебето
и подобни на тях.
Аз съм неуспяла кърмачка, но подкрепям кърменето поне в първите 6-12 месеца, а по-нататък - както се получи, и е добре за бебето и майката.
Синът ми е кърмен 2 месеца и половина, тогава нямаше откъде да почерпя инфо, следвах сляпо съветите на педиатъра, кърмех под час, в резултат на което кърмата ми просто спря. А разранените зърна останаха до края.
С дъщеричката ми нещата започнаха много зле - с непреодолимо запушени канали, разранени зърна, безапетитие, тя заспиваше веднага на гърдата, аз цедях, кърмата намаля драстично, на мен ми писна - 40 дни кърмене.
Ако тогава знаех, че мога да се примоля на някоя от вас дори да дойде у дома и да ми покаже къде греша, може би щяха да бъдат различни нещата. Но само може би. Защото проблемите ми се съчетаваха и с добре доловимо нежелание за кърмене. Исках да покърмя, но не повече от няколко месеца.
Та иска ми се да разбера - има ли два вида жени - такива, които имат желание за кърмене, което им помага да успеят, и такива, чието нежелание им пречи. И дали, ако нямах такива болки и гърдите ми преливаха от мляко, щях да имам и по-силно желание за кърмене....
Малко объркано се получи, но такива са и самоанализите ми по отношение на кърменето. Моля, дайте някакъв коментар  bouquet
Цитирай

Тук и сега

Мнения: 2 282
Като начало, намерих една подобна тема, в която преди време изпонаписахме много неща. Надявах се, че е в Библиотеката, но може би звучи твърде стресиращо за бъдещите кърмачки? newsm78
ето я и темата: Проблеми и разрешения - примери от практиката
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 047
    Имах проблеми с кърменето, но желанието ми за това беше толкова голямо, че това не ме накара да спра. По-важното е, че дори не ги имах за сериозни проблеми, а за дреболийки, с които ще се справя. Бебето не искаше да суче, разранявания на гърдите, хлътнало зърно, зверска болка в гърба. Май това бяха. Цедене и с биберон, после някак кърменето стана. После се наложи пак да се цедя и по този трудоемък начин успях да кърмя до края на десетия месец.  Не се оплаквах от цеденето накрая, нито пък го имам за някакво геройство, просто не ми правеше впечатление- правех го защото така трябва (според моите разбирания, естествено).
Отнемане на време, ставане през 3 часа денонощно, ограничение в храната, без алко-балко и цигари, без излизания вечер и т.н. неудобства, все тая ми беше.
Цитирай

София

Мнения: 23
Ния е на 5 месеца и ~половина и продължаваме да се кърмим. Проблеми имахме много. Още в болницата гърдите ми станаха за една вечер твърди като камък (дадоха ми я на 3-ия ден и до тогава нямах грам коластра и кърма), ужасно боляха, ужаааснооо #Crazy.После тя заспиваше на гърдата ми. А после пък не и стигаше едната цица и започнах да давам и двете, и колкото повече се притеснявах, че нямам кърма, толкова повече тя намаляваше. После се запушваха няколко пъти, дори последното беше преди 2 седмици, най-болезненото досега. Ооо, пропуснах да кажа, че в началото нямах никакви зърна, особено като се напълнят циците Blush
Но най-големият проблем и досега е.. че ми се пуши Sick. Но само мисълта, че няма да я гушкам и да я гледам как цока сладко, знаейки че и давам най-добрата възможна храна ме плаши. Май това ме кара да продължавам да кърмя.
Малко дълго стана  Blush
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
При мен абсурдното е, че точно със сина ми, който е кърмен 40 дена, не съм имала никакви начални проблеми - никакви рани, никакво препълване, бебе-шампион по сукане, което свършваше за 15-20мин - и вследствие на погрешни съвети за кърмене под час и добавки нещата се прецакаха.
Вторият път имах ужасно силна мотивация - баткото получи алергия към млякото и куп проблеми, така че се бях заинатила, че второто ще е кърмено, каквото и да ми коства. Цялото четене за подготовка ми показа основно 2 неща - даде ми разбиране за това точно колко важно е кърменето (и акта на кърмене, и самата кърма) и затова упоритост да се боря, защото почти всички проблеми имат решение. Проблемите бяха от самото начало - ужасни гноящи рагади, рев на всяко кърмене, неправилно сучещо и неотварящо уста бебе с къса юздичка и високо небце... Но действах така, сякаш нямам алтернатива - това бебе трябва да яде и няма друг начин да бъде нахранено. Точка. Знаех, че това ще мине - търсих инфо, настоявах и пробвах всичко, което намерех като решение - и към 6-тата седмица вече нещата бяха добре.
Излизанията не ми пречат - грабвах си бебето и си ходех с него. Алкохол и цигари не употребявам, за храните съм се ограничавала само когато дребната имаше обриви (т.е. спрях да употребявам млечни за около 2 месеца).
Дали има два типа жени... всъщност има много типове жени с много различна мотивация по много разнообразни (и често дълбоко лични) причини. За мен лично - ако една жена знае защо е важно кърменето за бебето (на първо място за детето - но наистина да знае и да е убедена) , друга алтернатива няма и ако по някакъв начин се наложи да се ползват алтернативи, това се приема много тежко. За съжаление и обществото, и (логично оттам) повечето хора недооценяват, не знаят и не разбират многообразните взаимодействия при кърмаческата двойка и затова алтернативите се приемат толкова лесно, до степен да станат норма и да формират съзнанието на младата майка още от преди да роди. Това е и една от причините да няма лесно достъпна и адекватна помощ за проблемите - когато не считаш нещо за достатъчно важно, не инвестираш в него - и оттам нещата стават все по-зле...
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
Проблеми имах много. Разранени зърна, липсващи такива (до края кърмех със силиконови зърна), болки в гърба, количеството на кърмата и в най-добрите моменти беше винаги на границата. Независимо колко кърмех, така и нямах много кърма. Лактогенен чай също не ми помогна. Бебето беше почти на 7 месеца и продължаваше да суче по 40 мин.  Rolling Eyes Докато стана пък на 4-5 месеца редовно откарваше по 1 час. Но най-лошото беше че кърменето ме докарваше до почти депресивни настроения. Нещо толкова лошо никога не съм изпитвала. Имах чувството че съм пред побъркване. Ами това бяха проблемите, а мотивацията ми беше че това е най-доброто за детето. Но въпреки това отбих малко преди бебето да стане на 8 месеца. А въпроса ти за видовете жени и аз много съм си го задавала, но не мога да стигна до отговор. Въпреки това смятам че има жени които с малко усилия имат много мляко и такива които и с много усилия не могат да ги стигнат.
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 491
все още имам проблеми с кърменето Sad Страшно мотивирана бях преди да родя, но сега съм просто отчаяна. Мляко иначе имам просто в изобилие и досега изцеждам и храня с шише, резултатът е прекрасно наддаване и растеж на бебко, но вече ми писна да слушам от всеки че трябва да кърмя от гърда, защото искам, но засега не съм успявала, а и боли всеки път като пробвам. Проблемът е че той много бавно яде дори и със шише, а пробвам ли с гърда, заспива или надава неистов рев и се върти като шило. А като лапне зърното го захапва силно и се ядосва че не тръгва веднага млякото. Искам да се науча да го кърмя, но засега не се решавам на повече реални опити, защото засега имам постоянно присъствие на майки и свекърви, което ме изнервя и изтощава психически. Ох, дано като си тръгнат нещата се успокоят и се справя с кърменето. А ако не, да имам достатъчно кърма да мога да храня с шише още много месеци.
Цитирай

София

Мнения: 613
Ако някой преди време ми беше казал, че не само ще кърмя, а  ще кърмя дълго, щях да се изсмея. Преди раждането нямах никаква информация за кърменето. Аз и не я търсех. Бях с доста негативно отношение към естествения начин на хранене. Бях се запасила с шишета, стерилизатор и всички други джиджавки необходими за хранене с АМ. Кърменето ми се струваше отживелица и някак несъвместимо със съвремения начин на живот.
Не мога да кажа, че в момента, в който гушнах бебка съм поискала да я кърмя. Нямах някакъв инсайт от рода на "ето сега това е най-важното за мен и нея", но просто не ми хрумна да опитам по-друг начин. В родилния дом информацията (за човек като мен, който нищичко не знаеше за кърменето) беше доста объркваща. Въпреки, че се говореше за кърмене на поискване, инфото беше противоречиво и абсолютно недостатъчно. Наложи се да правя нещата така както ги чувствам отвътре (естествено имах грешки, но се радвам, че не бяха непоправими).Получих много болезнени рагади и все питах "кога ще минат". Когато се прибрах вкъщи пуснах търсачката и на първо място ми излезе кърмаческия форум. Междувременно, приятелка от Англия ми донесе 2 книги за  кърмене. Някак съвсем естествено се промени отношението ми към кърменето. Ставах все по-уверена в себе си и в това, което правя и  след първия месец изобщо не съм имала съмнения, че не наддава достатъчно .
 Много от познатите ми се изненадват в каква ревностна кърмачка съм се превърнала  Mr. Green.
Цитирай

при палмите и алигаторите,FL

Мнения: 901
Ако проблем е това че Соня суче от двете гърди на всяко хранене. Досега кърменето е тоооолкова лесно за мен че не ми се захранва.Още преди да родя бях мотивирана за изключително и дълго кърмене, в началото беба не искаше да суче от едната гърда и затова сега сме на двете-винаги и предлагах първо трудната а после лесната/по съвет от форума/.
Така че мога да кажа че съм от типа жени които вече 6 месеца кърмят без проблем, благодарение на този форум.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 739
Да, имах проблеми с кърменето, направо не проблеми, а проблемища.
Рагади, свръхлактация в началото, буци, неспане цял месец, поради доизцеждане на 3 часа, треска, температура, депресия, неадекватност. В последствие и отказ на бебето да яде от гърдата.
Преминах на цедене с помпа и хранене изцяло от шише на 20-тия му ден. Тогава кърмата ми започна да намалява драстично и започнах дохранване с АМ.
Не се задоволих с тази ситуация, за мен след това да бъде обичано, за едно бебе най-важното е да бъде и кърмено (мнението на другите по този въпрос не ме вълнува изобщо Naughty), за това се поинтересувах как да възстановя кърмата си и да продължа да кърмя по този ненормален и трудоемък начин.
Започнах да цедя по-често, вкл. и през нощта. Увеличавах кърмата си и с хомеопатично лекарство на своя глава, което слава Богу по случайност бе подходящо за мен. Всеки месец намаляваше и я увеличавах наново и се борех, за да имам.  Възнамерявах това да продължи поне 1г, но след 8-мия месец се разболях от много тежка пневмония и 20 дни пих антибиотици. Тогава кърмата ми започна да намалява драстично и не успях за пореден път да я увелича нито с цедене, нито с лактогонни чаеве, нито с въпросното хом. лекарство. Започнах да давам от 7-те литра замразени запаси кърма от хиперлактационния ми период. след 9-тия му месец започнах да додавам и АМ и когато кърмата ми достигна 20мл на денонощие след няколко цеденета, спрях да кърмя.  Sad
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Да, имах проблеми.
Мотивация имах - в смисъл, не съм се питала ще кърмя или не. Такава ми беше нагласата - бременна съм, раждам бебе, кърмя бебето. Най-дългият срок, който чух жена да е кърмила, беше 10 месеца. И си казах, добре, значи - ще кърмя 10 месеца.

В резюме: информация нямах, кърмех както обичайно съветват (режим, вода, една гърда на едно хранене и т.н.). В резултат на 40 дена бебето не беше наддало никак добре, отделно - имаше объркване на зърното от шишето с водата. Започнах да я кърмя със силиконови зърна (заради объркването на зърното) и дохранвах с изцедена кърма за потрес на педиатърката ми, която настояваше да дохранвам с определена марка АМ.

Впоследствие намерих информация (от интернет на английски и 'Книга за кърменето'). Бавно и славно реорганизирах кърменето, нещата се оправиха, полека взех да го усещам много по-приятно и по-хубаво от преди (нормално кърмене, сравнено с кърмене-дохранване-изцеждане-кърмене-дохранване-изцеждане)... Сроковете сами отпаднаха.

Общо взето, тежки проблеми не съм имала, а ако по-навреме бях търсила и намерила информация, вероятно щях да си спестя и тези.


Та иска ми се да разбера - има ли два вида жени - такива, които имат желание за кърмене, което им помага да успеят, и такива, чието нежелание им пречи. И дали, ако нямах такива болки и гърдите ми преливаха от мляко, щях да имам и по-силно желание за кърмене....
Aко кърменето дава неприятни емоции (болки, отвращение от самия физически процес, стрес за теглото на бебето и пр.), съвсем нормално е жената да не е очарована от него и разбира се, че това е немалка пречка. Съвсем няма да е учудващо, ако тя се откаже от кърменето и не запази особено приятни спомени за него.
Но от друга страна - и едно голо желание няма да помогне, ако има по-сериозни проблеми. Т.е. в повечето случаи ще се наложи с постоянство и упоритост да се борят проблемите в добавка към желанието, за да е успешно кърменето.
« Последна редакция: нд, 29 окт 2006, 21:45 от Бу »
Цитирай

там някъде около Пловдив

Мнения: 234
Като чета то май няма мама кърмачка без проблем!Аз също имах,но всичко се нареди  35 Най-важното е човек да има желание и информация и всичко се оправя!Като се сетя сега как мойто педи ми предписа АМ още на втората седмица  #Cussing out "детето е гладно трябва да дохранваш" е не я послушах и не съжалявам!Бебето ми буквално ми е давало почивка от не повече от 30 мин когато "беше гладно",но всичко се оправи и сега все още я кърмя и съм горда от това!
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Не съм имала проблеми с канали, болезнено кърмене, разранени зърна и прочее.
Не съм се чувствала ограничена откъм излизане, а по-скоро освободена, щото си носех млякото.
С второто не успях да кърмя, защото се роди с дефект на небцето, но цедях кърма, доколкото имах. Много по-гадно е да седиш в градинката, да носиш термос и АМ, да бъркаш мляко и после да вадиш спринцовка и да храниш бебо през тръбичка до стомахчето, под погледите  Shocked на околните пенсионери и другите майки с бебета...
Цитирай


Мнения: 5 876
Нямах. Последния месец от бременността се разсейвах от страховете за раждането, джиткайки из интернет. Намерих си инфо и поне с това нямах проблеми.
Обаждам се главно за статистиката, за да не излезе, че всички имат проблеми.

Детето ми позволиха да кърмя, когато стана на три седмици (първо беше в кувьоз, после аз - с антибиотик).
Предварително се бях запасила с  възглавници, за да е близо до гърдата, съответно рагади съм нямала. Имаше съвсем лека болка в мига на засукването, минаваше в момента, в който тръгваше млякото. След една седмица не чувствах нищо.
По отношение на въздържанието от цигари и алкохол - ами те важат и за бременността, не съм ги свързвала с кърменето. Храната не съм я ограничавала по никакъв начин - каквото ми се яде, това. Общо взето ям здравословно по принцип.
Не ми се е налагало да ходя някъде без нея.
Мастити, запушени канали и пр. не съм имала.
« Последна редакция: пн, 30 окт 2006, 12:27 от Анда »
Цитирай

München

Мнения: 2 567
Съвсем дребни проблеми, като разранени зърна в началото и кърмаческа стачка към 4я месец. Кърмих 17 месеца. Не знам, дали има 2 типа жени, но донякъде мисля, че кърменето е въпрос на нагласа, желание и информираност на майката  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора