Публикувана: 25 септ. 2007, 18:11 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2007, 00:42 ч.

Защо децата ни затъпяват

4 348
96
1

Отговори

# 75 28 септ. 2007, 14:30 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 28 сеп 2007, 14:05

Затова, по-малко учене, повече духовна храна и майсторене и рисуване. Поне това е моята формула.

Именно!Но това може да залегне във самото образование,като извънкласни дейности,примерно.Защото не всеки родител би могъл да отсее достойнствата на своето дете,а някои нямат и време за това,трябва ли децата да страдат,по този случай?!Освен това е добре децата да се научат да се отстояват и на вън,а не само у дома! Друг е моментът с прекалено амбициозните родители,които побъркват децата си,от уроци и ангажименти...Общестното трябва да намери формула,за регулиране на тази домашно трагедия...И си мисля че подобни извънкласни дейности,ще спомогнат за това регулиране...Мога да пиша още много,въпросът е дали ще иса някой да мепрочете!!! Grinning

# 76 28 септ. 2007, 14:34 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Червената Шапчица в пт, 28 сеп 2007, 13:52

...обикновенно са дори и лидери в компаниите си...

Чудесно.
Може би ще успеят да предадат това, на което сте ги научили на другите деца.
Обществото - това сме ние, нашите родители, нашите деца.
Нали?

Радостина е написала моето виждане за филмите. Има прекрасни филми, които могат да дадат на децата много знания по лесно усвоим начин.
Според мен, основната роля в първите години на родителя е да покаже на детето си, че ученето е нещо инересно. То не започва в училище и не се прави само с тетрадки и химикалки. То е приложимо в ежедневието и е нещо, което човек ползва постоянно.
Постоянно срещам мнения "О, на 6 години на училище? НЕ, нека си изживее детството." Изумявам се, когато това се казва пред самото дете, сякаш то не е там и сякаш това не повлява отношението му към ученето.

Цитат на: Червената Шапчица в пт, 28 сеп 2007, 14:30

Друг е моментът с прекалено амбициозните родители,които побъркват децата си,от уроци и ангажименти...Общестното трябва да намери формула,за регулиране на тази домашно трагедия...

Обществото е безсилно, когато става дума за родителски амбиции, така или иначе.
Такива винаги е имало и винаги ще има.

# 77 28 септ. 2007, 14:52 ч.

София
Мнения: 62 595

Всъщност, това, което ми се вижда част от рисковете за относително "затъпяване" (поне сложихме някаква дума), е това, че децата са организирани твърде много. Със занималните проблемът е, че по цял ден са на едно и също място и правят едно и също нещо - учат. Кръжоците и другите извънкласни занимания дават възможност за групиране по интереси, смяна на компанията, намиране на приятели (и неприятели) извън административно събраните деца в един клас. Дори и най-добрите училища търпят критика в това отношение. Те, пък, залитат от амбиции да се харесат на амбициозните родители и затрупват децата с учене. Затова съм за по-обикновените училища. Повярвайте ми, с по-малко амбициозни родители се живее по-лесно и децата в класа имат по-добри отношения помежду си. Не им се налага да отстояват позициите на родителите си кой е по- по- най. Може училището да няма кой знае какво битово ниво, но децата са по-спокойни.

# 78 28 септ. 2007, 14:55 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: Reza в пт, 28 сеп 2007, 14:34

Радостина е написала моето виждане за филмите. Има прекрасни филми, които могат да дадат на децата много знания по лесно усвоим начин.
Според мен, основната роля в първите години на родителя е да покаже на детето си, че ученето е нещо инересно. То не започва в училище и не се прави само с тетрадки и химикалки. То е приложимо в ежедневието и е нещо, което човек ползва постоянно.

Подкрепям напълно!Но искам да допълня,че ученето не се изчерпва само със основните предмети в училище!То е съвкупноста от всичко през което детето минава,и е много важно...
Ето дори и стачката е част от уроците на живота,и тя ще възпита в нашите деца социализация,ангажираност с проблемите на другите,борбенност и мн.други качества!Примерът от хората които са в основата на възпитанието на децата,е най-важен...Но ако идържавата поеме часто от тази отговорност,със различни програми и заетости,може би много от негативите на този век,рано или късно ще отпаднат...

# 79 28 септ. 2007, 14:57 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 28 сеп 2007, 14:52

Май стигнахме до консенсус?! Hug

# 80 28 септ. 2007, 14:57 ч.

Мнения: 3 146

Съгласна съм с всички вас, въпреки че все пак смятам, че държавата нарочно съсипва образователната система.

И искам някой да ми обясни какво точно означава "духовна храна"?

# 81 28 септ. 2007, 15:02 ч.

София
Мнения: 62 595

Според моите разбирания - всички форми на изкуството. Независимо дали са съвременните графити или класическата музика. Да пеят, да танцуват, да пишат стихотворения, да поставят пиеси, дори ако щеш и вицове да измислят. Всеки вид творчество, включително и моделиране, конструиране - архитектурата се е смятала за изкуство едно време.
Със спортовете ми е малко трудно.

# 82 28 септ. 2007, 15:13 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Спорт...спортът може да бъде навсякъде.
Каране на колело, игра на дама, катерене по дървета, лицеви опори, качване без асансьор и ... какво ли не.
У нас редовно позлвам командата "Падни за 20!", която се посреща с голяма радост. Неизменната ни възхита, когато се стигне до повече опори е повод за всенародни тържества.

Обиколките с колело се броят на английки, а дъждът е повод да си говорим за индианци, рейнстикс и различните агрегатни състояния на водата.

Детското "защо" не е досаден въпрос и не е начин за ядосване на родителите.
То е по-скоро изпит за тях.

# 83 28 септ. 2007, 15:27 ч.

Мнения: 3 146

RadostinaHZ, изобщо не съм съгласна и не смятам, че измислянето на вицове е духовно упражнение. Според нито една философска система, и в частност, естетическа, творчеството е нещо отделено от всякаква познавателност, върху която да стъпи, за да може да има концепция, която да изразява. Тоест - първо са знанията, после е овладяването на техниката, а накрая идва въпросното творчество. Съгласете се, че едно неграмотно написано стихотворение, чието съдържание няма никаква дълбочина по простата причина, че творецът му е решил да става "писател, а не читател", не може да се нарече духовно изживяване.

# 84 28 септ. 2007, 15:37 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Говорим си за деца, все пак.
Нормални, обикновени деца, които измислят смешни, но по детски прекрасни стихчета.

Вицовете са чудесно творчество.
Не всеки може да ги разказва, камо ли да ги измисля и ако някое дете успее да измисли добър виц, трябва да се поощри обезателно.

Последна редакция: пт, 28 сеп 2007, 15:43 от Reza

# 85 28 септ. 2007, 15:41 ч.

София
Мнения: 62 595

Е, то и Декарт е смятал, че умът (mind) и физическия носител (body) са отделени, но я сега си представи ум без мозък.
За да се създаве виц, пак измислящият го има концепция по въпроса. Дори най-често е по-наблюдателен от останалите хора и успява да придаде нов смисъл на несвързани на пръв поглед неща (обекти, случки, принципи).
Част от т.нар. знания са ни вградени по подразбиране генетично. Инстинктите са вградено знание. Сигурно имаш предвид преднамерено придобитото знание. Но дори и в момента, пишейки и четейки в този форум, придобиваме знания и то не съвсем преднамерено. Това са философски въпроси.
И кой определя нещо като изкуство, грамотно написано и т.н.? Критиците? И без тях светът се върти. Не е нужно нещо да бъде публично признато, за да съществува. Народното творчество може ли да се нарече грамотно или неграмотно? То е плод на обикновени селяни, неграмотни и необразовани според тогавашните европейски стандарти.

# 86 28 септ. 2007, 15:55 ч.

Мнения: 3 146

Първао, Декарт е писал на латински. Второ, мислех си, че говорим за "духовна храна", а не за детски весели стихчета. Просто се подразвам от високопарни думи за нещо, които са значително по-прости. Да, полезно е да се развива креативното мислене на децата, но това няма нищо общо с "духовната храна", според мет. Това е всичко!

Инстинктите не са знание в събствен смисъл, защото нямат нищо общо с рационалната дейност, те се предават генетично и се възбуждат от дразнители механично. Имат ги и животните. Те нямат нищо общо с творческия процес.
В момента никой не определя какво е изкество, може ми пазарът в известна степен и медиите, в по-голяма. Няма естетически концепции на този етап, това е така. Народното творчество е нещо, твърде малко свързано собствено с творчеството, то е колективно и предимно подражава митотворчеството.

Измествам се от темата, затова спирам, просто ми се иска да не се превъзнасяме по неща, които са обикновени и по своему прекрасни, но не са изкуство!

# 87 28 септ. 2007, 16:01 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

"Духовна храна" е всяко обяснение, под каквато и да било форма, което който и да било възрастен дава на някое дете.
Обяснение за каквото се сетиш.

Само и единствено от уменията на възрастния зависи дали обяснението ще е духовна храна или сух факт.

П.П. Гернанди...има опция "проверка правопис". Не че нещо...ама с всички тия претенциозни разсъждения що е творчество, изкуство и...духовна храна си мисля, че не си обядвала.

Последна редакция: пт, 28 сеп 2007, 16:42 от Reza

# 88 28 септ. 2007, 16:19 ч.

Мнения: 3 740

Цитат на: Reza в пт, 28 сеп 2007, 16:01

Според мен духовна храна е всяко нещо, което стига не просто до ума, а до душата на детето. Изкуството е изкуство, ако вълнува - тогава е духовна храна. И познанието може да бъде вълнуващо - тогава и то е духовна храна.

# 89 28 септ. 2007, 16:21 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Кабо Алма в пт, 28 сеп 2007, 16:19

Цитат на: Reza в пт, 28 сеп 2007, 16:01

Да, има смисъл. Пък и откога е обособяването на нещото, наречено наука? Май всичко е минавало под шапката на философията.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: