Споделете кога след като установихте че сте бременни казахте на ваши близки и познати.Спазвахте ли поверието че до третия месец не бива да се казва.
- Публикувана: 11 фев. 2008, 18:33 ч.
- Последно мнение: 22 май 2008, 15:03 ч.
Кога споделихте с близките си че сте бременна.
Веднага, след като разбрах 
. Искаше ми се целият свят да знае 
. Искаше ми се целият свят да знае 
Много сладък беше 
На 13.12.2006 си направих теста за бременност,това беше 1-я ден от закъснението,а тогава е и рожденния ден на съпруга ми.Теста беше положителен-чудесен подарък за случая.Подарих му теста,като написах,че едната чертичка съм Аз, а другата е нашето бъдещо бебче.Още същата вечер споделих само с майка ми,след няколко дни с баща ми.Свекърва ми научи последна 
.
. 
На бъдещият татко, още същият ден! На най-близките, освен на родителите ми, казахме може би седмица след това. На родителите ми малко по-късно, защото не живеем в един град а исках да го кажа лично, исках да видя емоцията, която разбира се няма да забравя никога. Но на всички останали близки - все още не, а приятелите лека полека сами се досетиха с времето, но най-близките разбира се. Да си призная бременността си я приемаме за нещо може би твърде лично, и все още бихме искали да си се насладим на това чувство в тесен кръг, ако ме разбирате какво имам в предвид, сякаш не ми се иска целия свят да научи все още за дългоочакваното ми щастие.
Не съм суеверна (защото това си е чиста проба суеверие) и съответно в момента, в който разбрах, че съм бременна съобщих на цялата рода. Бях много щастлива и исках и тях да зарадвам, защото няма нищо по хубаво от бебе. По пътя от болницата до работа размишлявах кога да съобщя на колегите и им го сервирах още с прекрачването на прага, Не съм крила от никого, защото е безсмислено.
4 дена след като си направих теста, на рождения ден на баща ми
горе долу седмица след като разбрахме, но на останалите не сме казвали 
На родителите си - в деня, когато си направих теста, на таткото - два дни по-късно, защото чаках да му го сервирам за рождения ден. Казах на всичките си най-близки приятели веднага, само на шефа и колегите споделих доста по-късно, но там бях решила да си мълча, докато не реша да излизам ли в болнични или не.
Веднага след като док потвърди. На приятели които чакаха близнаци моя мъж дебело подчерта 1 е. След две седмици нова изненада- 2 са. След още 2 седмици вече всички ни питаха да не се появи трета точка. Та общо взето нямаше човек от обкръжението ни който да не знае от самото начало.
Веднага.
Буквално от клиниката с положителния резултат на кръвния тест /който беше малко излишен след 4 положителни лентички
/ се замъкнахме до нашите, до майка му, до баба ми, до другата, до баба му, обадихме се на сестра му, защото е далеч и т.н.
Суеверията са едно от най-глупавите неща на света, само пречат да се радваш на хубавото!
Буквално от клиниката с положителния резултат на кръвния тест /който беше малко излишен след 4 положителни лентички
/ се замъкнахме до нашите, до майка му, до баба ми, до другата, до баба му, обадихме се на сестра му, защото е далеч и т.н.Суеверията са едно от най-глупавите неща на света, само пречат да се радваш на хубавото!
веднага щом разбрах!
И аз така
Казах на свекърите и на майка ми. Те преценяват оттам нататък на кого да кажат.
ние нямахме особен избор тъй като ме приеха в болница, но тогава знаеха само мъжа ми и родителите ми и естествено шефовете от работата. На всеки който питаше казвахме че имам здравословен проблем без да се обясняваме.
за първи път когато забременях се похвалихме на всички още като разбрахме, но так асе случи че 1 седмица след това загубихме бебето и трябваше пак отново да им обясняваме защо ням ада се роди, затова сега изчакахме ние да сме спокойни че всичко е наред и тогава.
но все пак това си е твое решение както го почувстваш както ти е най-добре важното е ти да се чувстваш комфортно. ти си човека който ще вземем най-правилното решение
за първи път когато забременях се похвалихме на всички още като разбрахме, но так асе случи че 1 седмица след това загубихме бебето и трябваше пак отново да им обясняваме защо ням ада се роди, затова сега изчакахме ние да сме спокойни че всичко е наред и тогава.
но все пак това си е твое решение както го почувстваш както ти е най-добре важното е ти да се чувстваш комфортно. ти си човека който ще вземем най-правилното решение
Веднага, след като разбрах . Искаше ми се целият свят да знае
. Искаше ми се целият свят да знае 
Веднага, след като разбрах . Искаше ми се целият свят да знае
. Искаше ми се целият свят да знае 
На родителите ни и най-близките роднини казахме веднага, в рамките на 2-3 дни от положителния тест. Колегите ми също разбраха рано, защото ми се наложи рано да изляза в болничен. Който не беше разбрал със сигурност, го научи, когато влязох в болница за задържане.
Принципно не мислехме да крием от никого, но проблемите, които имах почти от самото начало, ни правеха предпазливи откъм споделяне на новината.
Принципно не мислехме да крием от никого, но проблемите, които имах почти от самото начало, ни правеха предпазливи откъм споделяне на новината.
На таткото казах веднага,на близките след няколко дни,а останалите разбраха впоследствие. 
На майка ми казах още преди да отида на лекар за потвърждение, на свекървата и на баща ми, когато ми казаха пола на бебето (в четвъртия месец).... Останалите разбраха кой когато забележи... Не вярвам в поверието да не се казва до 3-ия месец, но и не обичам да тръбя за каквото и да е...
Не вярвам в поверието да не се казва до 3-ия месец, но и не обичам да тръбя за каквото и да е... 
Веднага щом разбрах 
И аз.
на семейството и шефа- когато бях 16седмици, а на колеги и познати- 19...не 4е им беше работа да знаят...ама така трябвало. ако шефа не ми дишаше във врата щях да си трая докато не си проли4еше наистина. Аман от "ама не ти ли е лошо?" "трябва да ядеш за двама сега" "аууу 4акай да ти помогна" "не бягай" не скачай...и какво ли още не.
8г.с.-влязох в болница,иначе щях да изчакам още
И аз така
Аз не исках да казваме, но с мъжа ми не можахме да се сдържим и пазихме тайната само две-три седмици.А и всички започнаха да се усещат защото аз изведнъж спрях цигарите 
При първата: Веднага след положителния тест. Завърши в 11г.с. със спонтанен аборт. 
При втората: Милото разбра веднага, а на моето семейство - съботата след положителния тест им отидохме на гости, нищо, че тогава още доктора нищо не виждаше и ми говореше разни ужасии
Надявам се на финала резултата да е едно здраво и хубаво бебе 
При втората: Милото разбра веднага, а на моето семейство - съботата след положителния тест им отидохме на гости, нищо, че тогава още доктора нищо не виждаше и ми говореше разни ужасии
Надявам се на финала резултата да е едно здраво и хубаво бебе веднага щом разбрах!
След 4 месец, не съм суеверна, но просто не исках да казвам на никого, само татито знаеше и свекито, защото повръщах като за световно, ако нямах този проблем и на нея нямаше да и кажа. Само колегите ми знаеха,че съм бременна почти веднага, защото излязох в болничен почти два месеца и нямаш как да скрия.
С мъжа ми разбрахме заедно и след това съобщихме веднага на най-близките
На по близките - веднага. другите разбраха като ми пролича.
Не съм суеверна, но след първата (неуспешна) бременност ми беше кофти да обяснявам защо корема ми не расте ....
Не съм суеверна, но след първата (неуспешна) бременност ми беше кофти да обяснявам защо корема ми не расте ....
И при мен беше така, само че неуспешните бременности бяха между ражданията.
Аз казах на всички веднага щом доки потвърди, че съм бременна.
И аз така