Фалшива мама

Агресията си я има във всяко живо същество,но при нашите слънчица е малко повече засилена, защото те не осъзнават, че по този начин подсъзнателно се отърсват от цялото негодувание,таяло се в душата им от първият миг.Търпение и само търпение и разбиране това е решението.Много е трудно и за мен да се справям с Цецко и още по-трудно е когато те осъзнават после какво са направили на мама и ги боли от това и аз съм безсилна в този момент да му помогна за тази болка.От това ме боли много и мен,че няма как да я махна тази негова болка.
Успех на всички и дано всеки намери пътя за правилния подход към неговото дете.
Бог да ни води.
 

АМИД, аз съм агресивна - майка ми беше малко невротизирана и аз имам наследени такива нервни изблици
в пристъп на желание добре да възпитам сина си бях го подчинила до краен предел - той беше "тихо, добро, затворено и крайно изпълняващо дете"
както са ти описали лелките другото дете...
ами държа да ти кажа, че това за мен не е нормално - крайно тихите и затворени деца не са най-нормалното нещо на света - те са плод на силно подтисната психика
нормално е ддецата да имат сили да "изхвърлят" негативите от себе си - дори с лека агресия от тяхна страна
повечкото агресия говори за повече негативи.....
но както сама си забелязала, твоето дете е най-доброто за теб и държа да кажа че съм съгласна с теб - защото народа е казал "тихите води са най-опасни"
бъди смела и силна, това, ч сина ти все пак се бори да си отстоява правата и не робува безапелативно все пак е добре...колкото и зле да ни кара да се чувстваме на моменти това

п.п. забележките в ДГ не винаги са насочени срещу нас и децата ни - сина ми ходи от една седмица, но леко ми намекнаха че изостава защото не се храни сам и не се облича...аз си го знам, още роптая срещу това как звучи от други хора казано, това дето съм го признавала гласно толкова пъти...но също така виждам, че за безкрайно прави и се опитват да ме насочват /защото нали все пак това им е работата - да обичават децата/ - как да обичавам детето си.....
с други думи - не се връзвай! иначе много ще боли

Винаги съм ненавиждала тази родителска авторитарност, послушанието и подчинението на всяка цена, защото на родителя му се полага по правоЧие право? Никога не съм подчинявала децата си така, напротив, искам и ценя мнението им, уважавам ги за това, че го изразяват пред мен без да проявят плахост, че съм родител и може да ме ядосат с несъгласието си с моето мнение да речем
Обичам будните, палави деца, а не смачканите психически от страха и подчинението пред родителя Бившият ми съпруг точно това правеше с децата ми и твърдеше, че щом е техен създател и ги отглежда, то му дължат сляпото си уважение и послушание Да, ама не, уважението се печели, независимо дали си дете, родител или друго, подчинението е робски прийом а аз роби не отглеждам а личности, които дори след като мен ме няма да могат да се опълчат, да се защитят и да отстоят своето пред света

Зойче, истинската майка си ти!!!! Опитай се да го обясниш на детето - може би не с точно тези думи, а може би и точно с тях, това вече прецени сама. Не се разстройвай. Децата могат да нараняват много дълбоко с някоя дума - и няма значение дали си ги родил или не!!!

Чудех се къде да го пиша. Минахме на етапа "ти не си ми майка". Ама интонацията и емоцията не ме притесняват. Аз си спомням как казвах на моята майка същите думи. Засега не го свързвам с проблем. Мисля си, че е нормална "песен на протеста". Странното е, че никак не ми действат тези думи. Може би защото аз съм ги казвала, може би защото аз се чувсвам единствената майка на децата си. "Да бе, баща съм ти""Майка, баща - наказан си, защото..." Или съм излязла от следосиновителната депресия или дебилясвам.

Май около 4 години всички минават през тази фаза.
Калинче, и аз отговарям - да бе, баща съм ти. Много му става смешно и забравя за какво е искал да се цупи.

Зойка .

Писах още нещо , но го изтрих, що да се повтарям!

все повече свиквам с мисълта, че един ден ще чуя подобни думи. не заради нещо друго, а защото ако аз през време на пубертета имах подобен коз, щях като нищо да састрелвам с него майка ми. голяма гад си падах............

сега би ме заболяло много, сигурно и тогава ще ме боли, но знам, че е почти нормално да ми го натъкне някой ден че не съм я родила. особено ако кара пубертет кат моя.

пък аз си мслех, че може да ми го спести...........мечтиииииииии

Децата имат нужда да... освободят напрежение. Все едно, осиновени ли са или родени, без значение.

Аз вече стигнах до извода, че всичките ми проблеми идват от това, че не забравям че е осиновена.
Ако можех да забравя това и тя един ден няма да сметне че не съм и истинска майка.

Обичам да чета езотерика и в тези учения се казва, че всички връзки на земята са кармични. Детето се е въплатило чрез други, но е дошло тук заради нас, нас е избрало, затова е с нас. И е наше, не е чуждо.
Трябва да забравим че са осиновени.
Толкова.

емоционално сме го забравили, поне аз, но фактически няма как, аз съм човек, който уважава фактите, но умее да разделя двете неща.
не мога да забравям фактите, защото според мен това е вредно във всяко едно отношение и води до щраусов синдром.
все пак е важно и възпитанието, даже то е по-важно. не мога да си представя, че аз съм с такива възприятия, а детето ми ще е коренно различно. при всички положения ще вземе нещо от мен.

подобни изблици не ме изпълват вече с ужас. просто ако се случи, това няма да ме убие, а ще го приема като част от процеса на съзравяне. да, болезнено е, но фактите са такива. друг въпрос е, че ние придаваме определено значение на думите. и околните естествено. сама по себе си думата майка е комбинация от букви, а това, че едно дете вкарва в нея подтекст истинска или не, зависи от околните, от обществото и от манталитета. това, че раждането е еквивалент на майчинството, а нераждането прави една жена немайка е просто наложено от околните..........
както знаем, при нас тези неща са доста различни, но човек трябва да го е преживял, за да го разбере.

И е така, и не е така, според мен..
Да, и аз често съм си мислела, че бих могла да се родя при други родители, да имам друг живот, особено когато съм се чувствала ограничена в нещо, когато съм им била гневна... Да, имала съм нужда да изпусна напрежението и съм изричала неща, за които съжалих истински едва когато аз самата станах майка.

Но... при нашите деца е различно. Когато Ваньо ме попита: "Ако аз отида при Нея тя как ще ме приеме?" има предвид точно жената, която го е родила. Той се чувства много здраво свързан с мен, но никога няма да забрави, че го е родила друга жена, както и аз каквито и думи да съм изричала към майка ми, никога не съм забравяла, че тя ме е родила и този факт няма как да се промени, харесва ли ми тя или не. И не мога да си представя да не я познавам...

Аз приемам нещата така - ние сме истински майки на децата си, но не сме "истинските майки" като цялостно понятие. За определен период от време - поне 9 месеца - те са имали друга майка (уточнявам, че категорично не приемам БМ да бъдат наричани "истинските майки"). През този период са я чувствали като такава, защото Тя за тях е била целият свят, зависели са изцяло от Нея, независимо дали ги е отхвърляла още в утробата си или не. После са я загубили.... и после сме дошли ние - майките за цял живот, които са готови на всичко за тях. Но тези поне 9 месеца, които липсват помежду ни, никога няма да бъдат наваксани, нито някой от нас ще забрави за тях.
Можем да се правим, че сме забравили, но това, според мен, ще доведе от отдалечаването ни едни от други, а лично аз не бих позволила това, колкото и да ме боли от изречени думи.

Gankata, разбирам...
Боже, толкова е сложно...
Аз сега и с тримесечната ми родена от мен дъщеря, и с другото детенце...

Не защото съм изпитала това, просто ми се иска да го напиша тук, да го запечатам - такава любов и привързаност не умее всеки. Поздравявам ви, за силата и отдадеността.
 

хм, ако и аз влизам в числото на поздравените, ще си направя отвод. нито съм силна, нито съм отдадена. чиста проба егоизъм си е.

да бъдеш обичан безрезервно е най-огромното щастие. естествено е и аз да я обичам така, както тя мен. но аз го взимам съзнателно, сиреч съм консуматор.

останалото са инстинкти. бих умряла за детето си, но това е напълно нормално. тя е малка и безпомощна. а аз съм създадена за да я защитавам, закрилям и пазя.

напоследък често се сещам за един мой любим филм. РЕШЕНИЕТО НА СОФИ. няма много общо с осиновяването, даже хич. но в него става дума за майчинските чувства. и най-вече за адът, в който могат да те вкарат.

Дребния продължаваше да ме дразни с неговата мама Мая го и повтаряше и се хилеше. Е до онзи ден. И колкото и да не исках да показвам, че се дразня, избеснях и му лепнах един шамар. Сега да не помислите, че се хваля. Жалвам се. Щото съм уфсъ.