какво да кажа сега?

Не и обяснявай ка ктой не я обича. Ако ен искаш да лъжеш не засягай темата.
Просто понякога при възрастниет се случва така, че се разделят. Децата не са виновни. И родителите продължават да ги обичат дори и разделени.
Не си казала какво всъщност той изобщо вижда ли я от време на време.

представям си каков ти е
но не бива да казваш на детето че баща й не я обича - дори да е истина
просто й ажи, че заради вашите си лични взаимоотношения и по ред др причини му се налага така...
спести й допълнителната болка - когато е готова да разбере нещата тя сама ще ги проумее
не е нужно да я лъжеш - просто истината може да бъде поднесена по много начини нали?

А ти от къде знаеш, че баща й не я обича?
Това, че не обича теб не означава, че не обича детето си. А дори и да не я обича - Аз никога не бих казала такова нещо на дъщеря си. Децата имат нужда от увереност и спокойствие. Да им кажеш, че любимият им татко не ги обича е безумство, което ще навреди ужасно на психиката на детето ти... и изобщо няма да накриви шапката на бившия ти /ако е боклук/, а ако е свестен човек - ще го изкара от кожата му.

Аз бих се обадила на бившия да му кажа, че детето иска да го види.

Никога не бих казала на детето си, че баща му не го обича!
Обясни и че я обича и че само ще живеете разделени.
Постовете на останалите са по-подробни. Подкрепям ги

Тази тема сме я коментирали сто пъти. В никакъв случай не казвай на детето, че баща му не го обича. Тя ще се чувства виновна след това. За нещо, което дори не разбира. По-скоро се помъчи срещите им да станат регулярни, а той да не си измисля глупави оправдания за отсъствието си. Казваш, че някои родители живеят разделени, но въпреки това обичат децата си. И това, че бащата се сърди за нещо на мама, не означава, че детето има вина за нещо.

Аз пък, да си призная, въпреки че тук чета, че може да не е редно...но обяснявам с подробности всеки елемент.  Знам, че я боли понякога, но предпочитам детето да знае истината, отколкото да си прави и храни излишни надежди.

За мене делата са важните, а не помпозното показване на чувства.

Не мога току-така да пренебрегна факти, които аз виждам, а детето не може. Не искам да я виждам заблудена, тогава когато аз виждам истината. Така или иначе, мисля и в двата случая ще бъде наранена. Надали спестявам нещо.

Дистант, зависи колко е голямо детето...И изобщо...
Но казвайки сама знаеш, че това е относително понятие.
И друго. Да допуснем, че бащата наистина е пълен кретен. Защо трябва да обясняваш и това в детайли? Явно за теб това е факт. И ако е така, дъщеря ти ще го установи след време сама. Децата не са глупави. Те много добре виждат какво се случва около тях.

Но наистина, И аз така смятам, за съжаление 

МамаМаги наистина много пъти сме разсисквали тази тема. Ще ти е от полза да прочетеш някои от нещата които сме написали. Има и различни варианти които сама може да нагодиш към твоята ситуация.

distant разбирам много добре какво искаш да кажеш но както е казала Сабина: зависи колко е голямо детето...И изобщо...

Аз също не лъжа децата си и им казвам истината. Никога обаче не съм им казала, че баща им не ги обича. Казвам, че той ги обича по свой си начин. Казвам им че проблеми е имало между нас двамата и че понякога хората се разделят и не се разбират, също както те не винаги си играят със едни и същи деца. Опитвам се да принизя нещата до тяхното ниво за да го разберат правилно.

Вярно е, децата са много умни и не е нужно да им казваме че БНД не се интересува от тях или не ги обича. Те сами много бързо го осъзнават когато нито веднъж не получат подарък или дори картичка за РД, когато никога не са потърсени от него, когато не можеш да ги заведеш на екскурзия защото баща им не подписва за паспорт, когато не можеш да им купиш желана но скъпа играчка понеже баща им не дава пари....
Не си мислете че децата не забелязват тези неща. Дори и да не го осъзнават сега, след време всичките им спомени ще са свързани със вас което логично ще доведе до оформяне реалния образ на бащата в тяхното вече зряло съзнание...

На детето трябва да се казва истината,но в достъпен за него вид.
Как да обясня на моя син,че баща му не изпитва нужда да го види.За мене е кретен,но не мога да го нарека такъв пред Нико.
Все още не съм получила директен въпрос-"Къде е моя баща",но и това скоро ще стане.
Не смятам да му казвам измислици от рода на-"той замина,умря т. н."
Ще му обясня че баща му има друг дом и друго семейство и затова не може да го вижда.Дори и това ще е лъжа,защо по дяволите да не може-може ама не иска.
Само че как да го кажа това без детето да се почувства виновно.
За него,щом баща му не иска да го вижда-значи не е слушал,бил е лош и тате му се сърди...

Нямам какво да добавя...

Мен лично повече ме притеснява въпросът не какво да кажа на детето, а дали да говоря с него. При Ицко забелязвам отказ да говори за чувствата си към баща си. Не искам да го карам да таи всичко в себе си, но когато попитам нещо - Мамо, не искам да говорим за тати.
Та в този ред на мисли се чудя дали изобщо да ставам инициатор на разговори или да оставя нещата да си минават и заминават.

Той също го изживява Сисе.
Не го насилвай,дай му време.Когото почувства че е готов за такъв разговор,сам ще го предизвика.
Мъж е вече,разбира всичко.

Попитай го, защо не иска да говори? Мисли си, че ще те нарани, обиден е на баща си или нещо друго...? Кажи му, че ако поговорите, може да му помогнеш. Че без значение какво се е случило м/у теб и баща му - ти знаеш, че той винаги ще му е баща...

distant, а случайно да знаеш, че детето ти е отделен от теб човек, със свои мисли и чувства? Защо се заблуждаваш, че тя вярва на всичко, което ти казваш? Защо си мислиш, че ще повярва на твоята истина, а не на някаква друга, нейна си... Когато моите родители се разведоха, майка ми също като теб реши да ми казва истината за това и онова. Дори и сега не вярвам на думите й от тогава. Просто защото никое дете не иска да вярва и да приеме, че баща му е лош. Но такива неща отдалечават, само че не от бащата, а от майката.
Няма да забравя и как баща ми след една неприятна сцена с майка ми, ме заведе в някакво кафе, почти трепереше от яд и злоба, но каза - "Тя е твоя майка и аз никога няма да ти кажа нещо лошо за нея и винаги ще я уважавам." - това го издигна в моите очи неимоверно.

Майката и бащата /без значение от поведението или наличието им/ са основата в живота на всяко дете. Ако единият липсва или има не до там добро поведение - това подкопава основата от едната страна. Но ако другия вместо да се опитва да заздрави тази основа, се опитва да руши...

Иса, страхотен пост си написала. По повод distant се отказах да пиша, понеже не ми се влиза четвърти път в един и същи спор за истината, казването и т.н. Аз на моето дете няма да кажа нищо лошо за баща му и точка. Баща му също няма да каже нищо лошо за мен. Вярвам с цялото си сърце и душа, че това е правилно, но не смятам да налагам мнението си на никой.

Иначе темата ми е много актуална напоследък. С Иво рядко коментираме нещата около нас, обаче виждам, че съм бъркала, че не съм го подтиквала да говорим и смятам да променя нещата. Всичко започна от това, че в понеделник чакахме баща му за вечеря и понеже Иво беше гладен, но не искаше да вечеря без него, седнахме да ядем салатка и да чакаме. И оттам се почна - Вие се разделихте за нищо. Нали виждам, че не сте се карали изобщо и изобщо не се карате (обяснихме му, че сме се разделили, за да не се караме, а да сме приятели, защото не можем да живеем заедно без да се караме). Аз понеже го очаквах това прозрение да се появи в някой момент, имах подготвено обяснение за видовете обич - между приятели, между родители и деца и между мъж и жена. Обаче като започнах да обяснявам и като ревна това дете! И спрях да приказвам, гушнах го, накарах го да ми разкаже за какво му е мъчно - мъчно му било, че тате не живее с нас и не се събираме у нас като истинско семейство (с глас ми идеше да ревна, ей!). За баща му много мъчно му било.

Разбрахме се да говоря с баща му да се виждат по-често - и го направих де, разбрахме се уж. На следващата вечер обаче Иво се начумери, че си бил изгубил един химикал - аз му го бях донесла и пишеше златно. Обяснявах му, че няма проблем, ще му купя нов, пък той ми обясни, че си мислел за тате с тоя химикал и си представял, че баща му работи в такава фирма и му го е направил тоя химикал (баща му е компютърен специалист, никакви допирни точки). И мен някак си тази история ме притесни. Едно е да фантазира, нали е дете, дори го подкрепям, обаче това - не знам, не мога да обясня защо, ама ми звънна камбанка в главата).

Не знам какво да направя - подсещам баща му да му се обажда и да го вижда, поне там нямам съпротива. Може да не се сеща сам, но като го подсетя, никога не се дърпа. Но достатъчно ли е това? Трябва ли да говоря още и още с Иво - да го карам ли да говорим, или да изчакам той да започне?

Birdy, мерси. Просто аз този цирк съм го играла и знам как стоят нещата откъм детето. Сега ми е по-лесно с моето собствено дете на разведени. Не казвам, че не правя греши - правя, не казвам, че тя не страда, страда, но знам, че аз и тя нямаме общо, че желанията, нуждите и връзката ни с БНД не е една и съща.

Що се отнася до Иво - не се заблуждавай, че може да му осигурите идеален вариант, в който той да не страда. Това не само че е невъзможно, но е и вредно. Нормално е детето да мине през страдание поради това, че сте разведени. Нормално е обаче и да се научи да живее с това, а не да му предлагаш 'патерица'.
Сещам се за страхотен пример с Рей Чарлз /любим мой певец/. Той ослепява някъде на 5-6 години. Майка му, която също е била един родител, изобщо не се впечатлява от този факт. Отглежда го като напълно нормално дете. Съседите й са били възмутени от факта, че го кара да цепи дърва, да върши най-различна работа - като нормално дете. Било ли му е трудно - със сигурност да, но четейки автобиографията му ще видите, че слепотата не му е попречила на нищо в живота. Приел я е, живял е с нея и не се е оплаквал.
Същото е с децата на разведени - едни могат в това да намерят оправдание за всичките си несполуки в живота, други да се мотивират за нещо, а за трети е просто факт.

Isa, точно това се опитвам да направя, винаги и във всичко се държа както и преди - задължения, ангажименти - няма "олабване", понеже няма тати у нас.
Мен по-скоро това ме притеснява - че се старая нещата да не са по-особени, а те  на практика са.

Burdy, мила, много ми стана мъчно Хм, не знам какво да мисля и аз понякога. Случвало ми се е малкия да ми казва, че иска да се сдобрим с татко му, аз съм му обяснявала, че ние сме се сдобрили, но не можем да живеем заедно, защото не искаме да се караме. Случва ми се също така като говорим с баща му по телефона, той да стои до мен и да слуша. А после ми е казвал: "Не се карате, нали?" "Не", казвам му, "понякога се случва да говорим по-различно от обикновено, защото трябва да се разберем за нещо." И, понеже се чуваме с БНД мин.2 пъти на ден - сутрин и вечер - всеки път казвам на малкия, че татко му се обажда, че се интересува как е той, двамата си говорят, въобще нещата са доста цивилизовани. Аз самата се държа любезно с БНД, гледам да не влагам емоции. Но на вечери не го каня, той е настоявал, но смятам, че за момента така е най-добре за всички, не искам да създавам неоправдани очаквания у малкия, както и не искам да се натоварвам с присъствието му. На един по-късен етап, когато нещата се уталожат, може би да.

Говорим и за това как татко му ще го заведе на море, а аз на къмпинг и при сестра ми в Германия със самолет, въобще, планове кроя да не го оставям да се замисля много-много. Вкъщи същото - задължения, ангажименти, всичко си е постарому. А също така имахме един тъжен период, в който малкият примерно ме види, че съм начумерена и ми казва: "Усмихни се!" и ми носеше един бял лист, който бях закачила на хладилника с нарисувано човече с усмивка. Абе, гадно е, спор няма... Що сълзи съм изревала... И как съм се крила да не ме види...Ма като знам колко по-зле ще е, ако живеехме заедно с БНД, някак вътрешно се стягам, броя до 20 и се захващам да правя нещо.

А и си мисля, че правейки избора да останем сами с децата си, нещата винаги ще са различни. И с това е най-трудно да се свикне. Но за себе си поне знам, че ще ми бъде още по-трудно да живея с баща му и поради това съм настроила мисленето си в посока "Избирам по-малката злина."

Лили, благодаря ти. При нас нещата също са много мирни и цивилизовани, но явно това, че аз съм го преживяла съвсем не означава, че Иво го е преживял, както се заблуждавах доскоро.
Иначе за вечерите - не е често събитие и при нас, тази вечер конкретно го помолих да дойда, защото исках да връча на Иво един списък с правила - че напоследък малко куцаше послушанието - и исках да знае, че му го даваме двамата с баща му.

Birdy, в личната ми класация за читав БНД,твоя е под №1.

Оморфис, не само в твоята.

Ааа, Бърди, и ние имахме такъв списък, но баща му като го видя, каза, че е пълна глупост и че не искал да възпитава сина си като войник. Обясних му, че няма нищо лошо в това да има правила (като например да си оправя леглото, мие зъбите, прибира вечер играчките), защото те създават дисциплина и, ако Влади ги спазва, ще развие полезни навици в бъдеще и ще получи подарък. Ма не ме разбраха. За да има мир, махнах списъка и прилагам правилата на думи.

Но при мойто БНД си е характеропатия. Семейството му е възпитавало него и брат му по два коренно различни начина: брат му е бит до дупка, а той е оставен на свобода. Последствията са следните: брат му е развил различни страхови неврози, които някои хора биха приели за напълно в реда на нещата (да не го съкратят, да не го оберат и прочее), а БНД разви страх да поеме отговорност за живота си, алкохол, жени, аерофобия и прочее, да не изброявам... Аз се борих с това години наред, бях опора, давах свобода, но просто не се получи. Поне осъзнах, че каквото не можеш да промениш или трябва да го приемеш, или да се откажеш от него. Прецених, че след като промяната е немислима, цената, която трябва да платя, за да приема нещата е твърде висока и се отказах. Но виж снаха ми е друга бира и му е намерила цаката на девера- просто пропуска покрай ушите си, старае се страхотно в домакинството (след години натякване кое как се готви, глади и подрежда) и възпитанието на децата и нещата вървят.

Айде, изплаках си и аз и оспамих темата...Пък да не говорим, че по радио Мила досега звучеше погребалния марш...

Лиливид, не е мястото тук, ама може ли една снимчица в темата за снимки? 
Сега сериозно. Ицко днес отново отказа да говорим за баща му. Реших да не го притискам. Но друго ми каза - как някаква кака го викнала вън и го карала да танцува и му показала гърдите си.  Той реши, че трябва да го сподели с мен. Чудя се защо не ми е казал за това преди. 
Пък кое е най-правилното никой не знае. Мисля, че трябва да научим децата да говорят спокойно с нас и да си казват мнението без да се притесняват.

Лили, аз съм доволна от списъка. Има и календар, на който лепим усмихнати личица за деня, ако е спазил всичко. На края на седмицата едно усмихнато носи 20 стотинки, едно намръщено - минус 20  И може да си ги харчи за каквото си иска ("И за лавката???" - невярващо попита той  ).

Сега като сте сами, пробвай ако искаш.

Сиси, не го насилвай детето, когато реши ще каже. Важното е като каже да поговорите по въпроса защо и за какво му е мъчно. Аз в началото казвах на Иво - спокойно, няма за какво да ти е мъчно, ще се виждате с тати. Да, ама той не иска да чуе това, той иска да поговорим за мъката му, не да я "закопаваме" с успокоения.
Каква е тая история с каката?  Ти разпита ли го?


П.С. Айде, вдигнахте му акциите на БНД-то  Пратих го да чете да види, че не го плюя неоправдано 

Разпитах го. Избягал.
Бърди даваш ли твоето БНД малко назаем? 

Давам го, Сиси.
Пък довечера ако искаш и снимка ще ти покажа

А, Бърди снимки може.  Ама аз го искам да научи Ицко да кара колело. За друго ми не требе.
Колкото и да е добър БНД не може да ми се промени мнението за кръшкачите.

Сиси, аз пък помислих, че ще го пращаш да бие някой 
Не съм си и помислила, че ще поискаш някой със същия "дефект" като твоето ЕРД.

Той става ли за бой?  Я, я прати снимка. 

Сиси, само да вметна, че ние с теб може да оспамим и най-сериозната тема 
Снимка - довечера 

Ако е за бой да ви дам нашето БНД.

Сабина, по отношение това:
си много права. Като ти прочетох постинга се замислих, че всъщност най-голямата и страшна истина, все още не мога да кажа на дъщеря си. Поне 10-ина години ми трябват още...Не мога да не призная, обаче че това не ми тежи.

Киара, благодаря и на тебе. Много добре си го обяснила. Трудно ми е обаче да го преведа на практика. Може би въпрос на характер, на минало. В семейството ми никога не е имало прикрити неща.
Може би затова сега цялото ми същество бушува, сблъсквайки се с неистини. Не мога да ги подмина тихомълком. Още по-малко да излъжа детето.

И на двете ви искрено се радвам на хармонията, която сте успели да постигнете.

Да бие или да го бият, Стън? 

distant, бащата на дъщеря ми не я иска. Не я е виждал никога и няма такова намерение. Аз съм наранена безумно много от това му отношение, но мисля, че болката си е само моя. Това, което смятам да направя е да се опитам да и спестя част от историята, ако трябва дори да излъжа или пък да облека лъжата в подходяща за възрастта и темперамента на Вяра форма. Не си заслужава заради глупавото и незряло поведение на един мъж, било и биологичния и баща, детето си да се чувства виновно, неуверено, лабилно...Хармония ли?
Боже мой! Само аз си знам каква чернилка е в душата ми.

Да бие Ако някой ще го бие него аз се нареждам първа на опашката. При това с изцяло добри чувства.

Не си само ти.

А сега съвсем сериозно...
distant, тука се опитват да ти кажат момичетата, че истината може да се каже по много начини. Първо зависи от възрастта на детото и какво то може да приеме. Ако бащата си е тръгнал заради друга можеш да кажеш че е намерил някаква курва и си е зарязал семейството, а може да кажеш и че е предпочел да продължи живота си с друга жена, което понякога се случва между възрастните. Детето ще го приеме различно. Това от което е добре да лишим децата е нашите емоции, защот оте ги натоварват и объркват.

Да, разбирам. Може би аз не съм се изразила правилно. Изобщо и не мога да си представя да изтърся грубо пред детето, истините за 'грозните' неща. Съгласна съм, че трябва да има подход.

Мислех, че си пишем, не за това как да се каже една истина, а дали да се каже или не. Аз мисля, че да. Други момичета, не.

Спора е тръгнал към темата на Дани за обективната истина.
Аз като все по голям почитател на Буда казвам "истината е в средният път" .... или  иначе казано- истината поднесена по достъпен начин, разбираем за детето... и колкото и да е трудно, аз също смятам, че без значение какво е направил или не е направил БНД за детето, ще го оставя да я открива, от мен лоша дума за бащите си децата ми няма да чуят.
Синът ми е на 14 и си позволих една вечер( бях доста афектирана ) да спомена някой нелицеприятни факти за миналото ни с баща му, главно за причините да се разделим...... А  не се овладях, , защото атаката беше насочена към мен, както и неодобрението му, но за жалост лежащо на пълна заблуда по отношение на другият родител, за което аз имам "изключителната заслуга".........Та  след това все пак ми стана жал, че му стоварих някой неща  да ги знае, още си е дете и ми стана мъчно като го видях как изведнъж загуби образ и картина след  думите ми.....Но пък ми дойде в повече тази идеализирана представа, главно изградена на мой гръб.... И рекох леко да го приземя, е не беше толкова леко, но пък  толкова можах в тоя момент.....амммммммм дали  стана ясно какво казах, много съм изморена днес

Много ясно стана Джали. Трябва да намерим златната среда. Нямам намерение в един слънчев ден да се събудя и децата да ми кажат колко съм лоша и какъв обичлив и грижовен татко имат.
Аз за бой знам към кого да се обърна. Онира е боец тежка категория.  Ама няма да откажа снимките на БНД-товци.

Само кажи и съм готова,губят и образ и картина!А пък на моето БНД ако искаш и музикален клип ще ти пратя,а и на кифлата имам ама еротични,тях ще ги изтъргувам сред мъжката част на форума!

Честно казано,аз очаквам това да го чуя един ден.Сина ми да заяви,че аз съм виновна,че баща му не ще да го вижда.
Това се случва често,защо ли пък мен да ме подмине.
Ще го пратя сам да се увери,да си поговорят, ако се познаят де.
Децата имат склонност да идеализират родителя,който не е бил до тях,дори тогава когато въпросния хич и не се е мяркал.Понякога го правят от чисто любопитство,друг път от трупано с години желание.
И в повечето случаи,това което виждат се разминава коренно с представите им.
Но въпреки всичко повечето минават през това.

Дааа и аз го очаквам, което пък изощо не означава, че имам готовност да реагирам адекватно 

Хайде и аз да изрева от същото

Вие пък... какво толкова?
Аз и сега чувам от Дариа: "Ти си лоша, искам татииии.." Изобщо не се впечатлявам. 

И Любослав като беше някъде мисля 7годишен беше тръгнал да ме напуска.Дадох му сак да си приготви багажа и му казах,че сега ще позвъня на баща му да дойде да си го вземе.Стигна до асансьора и почна да плаче и да обещава,че няма да ме ядосва вече.Оттогава явно е разбрал,че реши ли да ме напуска,аз няма да го спирам,и вече 4 години след този случай още си е при мен.

Славе, абсолютно. 
Аз се обаждам на баща й по телефона, резюмирам проблема и й подавам телефона... в 9 от 10 случая тя отказва да говори с него 

Представям си ,как след няколко години се обаждам на бащаата на Мария ,да дойде да си вземе буйната си дъщеря,и ,че е крайно време той да си я погледа и възпитава- голям смях ще падне .Дали да не пробвам още сега

slavka gergova и Isa, не мислите ли, че е един вид манипулиране това  Не, че и на мен не са ми минавали подобни мисли и не съм ги правила, но си мисля, че това е предварително спечелена битка /ако може да се нарече така/ и ние много добре съзнаваме това.

Децата и рутината се водят ръка за ръка. Освен, ако е някоя малтретираща майка, не мисля че ще има дете, което ще избере неизвестното пред известното, при подобно поставени дилеми.

 

И аз процедирам по същия начин.
Моите деца не познават баща си и никога не са искали да говорят с него или да го познават.

Винаги обаче им казвам, че искат ли няма проблем и още утре им купувам билет за самолета и ги пращам на баща им.  Понякога добавям и че така ще мога да почина малко 

distant, според мен по-скоро това, което децата се опитват да направят в случая е манипулация. Другото си е възпитание.

Бърди, цяла нощ чаках. 

Сискааа, зло да те забрави
Не е от лошотия, имах отвратителен ден в офиса вчера и не ми се сядаше на компа
Ето ти
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=235862

Пиши като я видиш да я изтрия

Видях. Трий.
Искаш ли коментар?

Абе мен ме е шубе не от тия бебешките лиготии
Гого като съм лоша реве "Икам дедииии" 
За баща си рядко се сеща, но мисля, но това май не е странно, защото последните 4 седмици го е виждал един път за 15 мин.

Страх ме е по-скоро от осъзнатите обвинения

Бърдиии и аз видях, и аз

Сиси, тц 

 

Дистант,това аз го наричам избор. Той е наясно ,че в къщи си има правила (не са много ,но са ясни).Има правила за мен,за него,за малката.Не му ли харесва ,може веднага да отиде при баща си,но там пак ще има правила(смятам и по-севриозни от мойте ).Винаги му е давано избор,къде иска да живее,с кой и при кой.Засега избора съм аз,но е наясно ,че всеки един момент може да ме напусне,без да го спра.
Аз не обичам да манипулирам децата  Конкртна и ясна съм какво се очаква от него като поведение към мен и от мен като такова към него.

Здравейте момичета благодаря за отговорите.
Много мислих а и вторник се видяхме за кратко - 1час с БНД-то но дребчо поговорихме и се изяснихме до някъде.Мисля че не биваше да казвам на малката че тати не я обича.Доказа ми че има някакви чувства към нея,а можеби и към мен/за това времето ще покаже/.
Понякога се правя че не чувам какво пита ако е за баща й за да не я разстройвам.Някой ден ще разбере какъв е той.
Нашата история е много оплетена и аз просто незнам как да и поднеса фактите без да я нараня.

А защо следва дъщеря ви да знае 'вашата история', ей Богу?  Това е вашия живот не нейния. За нея сте мама и тати и толкова. Нито я интересува, нито й влиза в работата кой какво и как...

Хубаво е другото, което си написала, но, ако позволиш - за това не съм никак съгласна. Убедена съм, че тя се разстройва много повече от това, че "пропускаш" въпросите за баща й покрай ушите си. От нейната гледна точка ти не я предпазваш, а я игнорираш и е възможно да дойде момента, в който ще изпитва необходимост да говори за баща си и няма да смее - което не е никак здравословно.

        За първото и аз понякога се усещам че го правя  т.е. правя се, че не го чувам, после ми става мъчно и ако пак зададе въпроса вече съм измислила какво да отговоря, подготвена съм така да се каже
        За Вашата история и аз смятам, че няма нужда да я разказваш  Преди време и аз бях пуснала такава тема дали и какво да кажа на детенце, получих невероятни съвети, за което едно огромно благодарско    на момичетата. Поднасяш фактите възможно най-постно, според въпроса, възрастта и ситуацията  трудно е, но не е невъзможно 
        и освен това сега синът ми е много "специален", защото има вуйчо /това пак по съвет на едно от момичетата  / 

Дааа, моят пък е доволен, защото има голямо семейство, състоящо се от мама, баба и деди, бебе, бау и мяу, а и е "специален", защото ще има братче, а само специалните деца получават приятелче, с което да си играят постоянно. Специален е и защото участваше в избора на име на бебето.
И така... малко фантазия и децата са щастливи.

виж сега историите звучат оплетено занас
реално не са толкова ако тръгнем често да ги описваме
както и да - не е нужно малката да знае помията окло вашата раздяла
достатъчно е че вече не сте заедно, но че я обичате и ще я обичате независимо какво стане
толкоз
другото е за ваше лично успокоение да се четкате пред детето...нещоненужно за нейното травмирано сърчице поне сега

Струва ми се много лесно да обясня на сина си , че мама и тате са се разделили, защото понякога това се случва между възрастните, но винаги ще го обичаме , независимо, че не живеем заедно.... А когато той изобщо не е виждал баща си? Какво да му кажа? Ами баща ти не иска да те вижда!! или пък обратното - Той много иска да прекарва време с теб, но няма възможност. Коя е златната среда? Иде ми да се 
Точно преди седмица синът ми ме попита : Аз имам ли татко. - и констатира - Аз искам да имам татко...

Кажете как се справяте с проблема, когато НЕГО никакъв го няма....

Чета в осиновените и виждам, че  е точно толкова трудно да обясниш защо някой те е зарязал и никога вече не те е потърсил... в същината си  е точно същото.
Просто в единият случай хабер нямаш кой е зарязал детето, а в другия го познаваш лично. Но от гледна точка на детето е абс. едно и също- било е оставено от единият родител. И тъй като няма начин напълно да се заличи този факт, единственото което човек може да направи е да бъде до детето си, когато му е мъчно или страда, да се примири,  че все за   нещо ще  страда- едни страдат защото не могат да ходят, други са болни,  трети  понеже нямат баща или майка и в този ред гледаш да го обясниш и на детето....
Просто няма как да заличиш факта, че бащата го няма, но и няма нужда целият живот  на майка и дете да се построява покрай този факт. Ако бащата беше умрял, каква щеше да бъде разликата? Щеше да можеш по-спокойно да говориш с детето, да обясниш защо хората си отиват,   но в сърцето на едно малко дете даже смъртта също  е акт на изоставяне  и затова много деца след смъртта на един родител не говорят  за това, понеже се чувстват оставени и минават години, докато порснат и разберт, че това не е  въпрос на  избор.
Отклоних се, исках да кажа, че  тези неща се случват, за съжаление са случили на някой от нас и просто децата трябва да го разберат - не е  въпрос на вина (такъв баща съм избрала) нито  ние бихме могли да носим отговорност за поведението на бащата. Аз много често казвам" просто той е такъв човек, не мога да го променя, нито от мен зависи да се държи по друг начин.  Това, което мога е винаги да те обичам и  да те подкрепям".
......... за сега работи, за после не  знам......

Jaly

Мила, и моите деца не познава баща си. Аз нямам проблеми с обяснения просто защото няма какво да се обяснява - разделили сме се, така се случва понякога в живота.  Казвам им че понякога децата живеят с един родител а друг път дори нямат такъв, че те трябва да са щастливи че имат мен и аз ги обичам и винаги ще е така.

Jaly - !
Принципи те са два- хем казваш истината, хем не нараняваш детето.
Съжалявам , но не разбрах на колко години е твоето дете.например:
Къде е? - Не знам.
Защо не идва/живее/ при нас? - защото някои хора имат деца, но преценяват, че не могат да се грижат за тях.
Защо не може да се грижи за мен? - Защото той така е решил.

Даваш му примери с осиновени деца, с други деца на разведени родители, които са в подобна ситуация. Добре е да се познаваш с такива и той да има поне едни жив пример пред себе си. Разбира се, че с годините ще следва по-голяма степен на осъзнаване и по-голяма ще е болката на детето. Най-важното е да знае, че майката го обича, не го упреква за това ,което чувства и е спокойна.

Друго, което прочетох по-горе, е че някои казват на децата си, че са "специални. " Само искам дави кажа, че осиновените например това не го харесват т.е.  не искат да са специални, повечето. По-добре им кажете, например- ние си нямаме татко , но си имаме вуйчо, или пък дядо, или някой батко.
Накарайте детето да  разбере, че в живота има много хора, които трябва да живеят с една или друга липса, болка. И това е нормално . Джали го е казала много добре.
 Полека лека  ще свикне с тази мисъл. Но най-важното е вие да затворите страницата. Докато вие самите изпитвате гняв и болка към бившия, то ще го усеща и ще страда, защото страдате и вие. Е, нищо ново не ви казах.

 

         С това не съм съгласна. Аз поне не бих отговорила така. Да му кажа че баща му е преценил, че не може да се грижи за него за мен е равносилно да му кажа, че на оня му е през оная работа за детето /не че не е така,но не бих му го казала/ По скоро, защо не идва /живее при нас? - ами така се получи и няма възможност, ако има сигурно би дошъл. Не твърдя че съм права  но за себе си съм и така правя 

   

           Моят син е от "специалните"  НО не съм му казала че е специален, той се чувства такъв, защото има вуйчо, а децата около него нямат и той се чувства горд че и той има нещо което другите нямат. Поне аз така си мисля де, няма как да знам със сигурност какво му е в главицата 

Благодаря ти Иве последните няколко дни пробвам твоя варянт и се чувствам по добре.А  и дребчо също,дори успявам понякога да отговоря или обясня веднага на въпроса.Благодаря ви момичета.