Здравейте, напоследък няколко пъти се улавям, че викам по децата в края на деня. Наистина много съм уморена и изнервена, но това не го очаквах от себе си. Откакто се чух, че викам по дъщеря си, започнах да броя до 30 преди да се скарам, за да овладея тона и думите си, ама понякога ситуацията е такава, че няма време да се брои ...(например решила е да помага на брат си да се катери по секцията - той е на 1 г. тя на 4). Да са ми живи и здрави децата, но са кое от кое по-диви и палави, малкият се води по сестра си и измисля даже по-големи щуротии от нея, а глезенето и налагането им ме изкарва извън равновесие понякога. Как се справяте с това да не креснете за някоя дивотия на палавото си дете?
- Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
Викате ли в къщи?
Случвало ми се е. Едва ли някой не е виквал на детето си. От няколко месеца се опитвам да се озаптявам , за да гарантирам спокойствието на една съседка, която ми заяви, че й идвало да дойде да спасява детето от мен. Всичко си е обаче за моя сметка, но няма как. Дребният не е намалил белите си от това, че аз му говоря спокойно. Надявам се някога да стане. 
Съседите са свикнали
Вече страхова невроза ще получа 
Тези хора сякаш деца не са отгледали. Много често вечер дребният реве само, защото е изморен, но и не иска да си легне . Какво ли й се върти тогава в главата на онази с богатото въображение. 
да, случВа ми се и ми е много тъпо след това 
особено като видя как малкия повтаря по някога и вика, когато нещо не става както той иска. Затова се опитвам всячЕски да се въzдържам и не ми се случВа чЕсто да си иzпусна нервите 
Мног ое трудно понякога. Все пак сме хора и се иzморяваме доста
особено като видя как малкия повтаря по някога и вика, когато нещо не става както той иска. Затова се опитвам всячЕски да се въzдържам и не ми се случВа чЕсто да си иzпусна нервите Мног ое трудно понякога. Все пак сме хора и се иzморяваме доста 
Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Точно така. Затова изобщо не се хабя да викам.
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.
.Рядко ми се получава де,малкия е голям бяс 
,не че помага викането,по-скоро обратното,ама като не издържам... 
И после се чудим защо са нервни децата...
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" 
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания... 
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" . Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
Като преброя до 30 и ситуацията още не е овладяна - се опитвам (много ми е трудно) да обясня спокойно какво искам от нея или него (на него определено не му пука, защото уж всичко разбира, но си е още бебе), а за каката най-ме е яд, че й повишавам тон по няколко пъти на ден, защото детето също е уморено, в градината не може свободно да играе и да изразява емоциите си, в къщи аз не й давам -ами къде тогава? Освен това я чувам все по-често и тя да вика и да се кара и то на брат си, заради което предприех броенето ... ама не винаги с успех. Успокоихте ме, че не съм само аз от викащите - понякога просто се чудя дали не съм най-лошата майка на света, та децата ми не ме слушат ...
Аз също не си сдържах нервите с голямата ми дъщеря.Сега тя е на 17 г. и си давам сметка, че по-младите родители много грешат с това си невъздържание.Имам син на 5 г. На него ПОЧТИ НИКОГА, повярвайте ми, не съм крещяла. Не че не е имало защо, просто съм много по-умерена и как да кажа по- улегнала. От жената ,кото се грижи за него научих много за това как да се отнасяме към децата. В тези случаи когато прави нещо нередно, тя просто отива до детето прегръща го и казва "Нали знаеш, че това не е хубаво. Аз толкова много те обичам, а това което правиш ме натъжава." Е, тези думи имат магическо действие.После го целува и това е. И още нещо - не бива децата насила да се карат да се извиняват , да казват, че съжаляват и т.н. Ако те усетят, че искат да се извинят-добре, ако ли не -пак добре. Те трябва да усещат ,че ние не им се сърдим. Изпадането от наша страна във двете крайности - истерия и после целувки /така правех с дъщеря ми/ ги прави абсолютно несугурни във нас, ние губим тяхното доверие, няме авторитет, в резултат на което не ни слушат.
Не приемам , че крещенето е нормално. Жалко, че толкова много майки от форума го правят и говорят за това като че ли е най-нормалното поведение към децата им. Нали знаете за действието на бумеранга?
Не приемам , че крещенето е нормално. Жалко, че толкова много майки от форума го правят и говорят за това като че ли е най-нормалното поведение към децата им. Нали знаете за действието на бумеранга?
"Не приемам , че крещенето е нормално." Точно това имах предвид като пуснах темата. Не ми се иска да викам и не го смятам нито за редно, нито за допустимо, колкото и да съм изморена или изнервена. Затова потърсих съмет вие как се справяте. Може би подходът на гледачката е правилен, ще пробвам ...
...Не приемам , че крещенето е нормално. Жалко, че толкова много майки от форума го правят и говорят за това като че ли е най-нормалното поведение към децата им. Нали знаете за действието на бумеранга?
Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Точно така. Затова изобщо не се хабя да викам.
Индивидуално е.При мен действа.Затова и се хабя, когато се налага.
Човек, който максимално да не показва емоциите си и да се владее не познавам.По-ненормално е да посрещаш всичко, което се случва като мумия.Затова едни плачат, други се смеят истерично в определени ситуации.Затова с един човек разговорът е един, а с друг-съвсем различен.В тази връзка, предпочитам да показвам, когато съм ядосана от нещо.Помолила съм и децата-да показват-да изразяват гнева си, а не да го трупат.Разрешила съм на дъщеря ми, когато не е съгласна с нещо да си го отстоява, в това число съм и разрешила да се ядосва, а да не подтиска негативното.Предпочитам да го излее словесно, да се скараме за 5 минути, а не да остане недоизказано, тя да знае, че всъщност никога не е прекалила, да не знае къде е границата ми на търпимост и т.н.Вина за 5 години в това отношение никога не съм изпитвала.
Аз пък не искам да лицемернича пред децата си . Те много добре знаят ,че когато им се развикам ,значи са сгафили , но също така знаят ,че ги обичам най-много на света. Разбира се ,че това трябва да се избягва и то не се отнася само за отношенията с децата ни , но ... всички сме хора ... имаме си плюсове и минуси. Съвършени хора няма , а и аз нямам амбицията да съм такава.
Понякога си изпускам нервите,но трябва много да съм се подразнила вече от нещо.Случвало се е и сутрин и обед и вечер,когато има за какво да се вика!
И аз викам понякога.След като съм казала нещо няколко пъти и не са ме послушали,няма как да не извикам силно.Не че много помага,ама поне аз изпускам малко парата.Знам,че не е правилно,не съм доволна като го правя,ама понякога просто се случва. 
не е хубаво ,да се вика на децата ,но повярвайте ми правя го за да не шамаря 
кажа един ,два пъти и без резултат и като си поотпусна малко гласчето и по се стряскат 
Старая са да не викам. Вече.
Откакто синът ми започна да зеква.
Откакто синът ми започна да зеква.
от това ме е било винаги страх
Да ви се похваля - днес не съм викала, макар че малкият пак намери нещо да мрънка и да се запъва по пътя за градина:) И вчера вечерта не съм викала:)
Както споделиха някои майки в темата, викам за да се успокоя и да не взема да ударя. Не че това ме оправдава. Който се владее - браво на него.
Според мен много зависи от човека дали ще повиши тон на детето - аз първо опитвам да обясня, но се случва хич и да не ме слуша какво говоря, и да продължава да се инати и мрънка.
Както споделиха някои майки в темата, викам за да се успокоя и да не взема да ударя. Не че това ме оправдава. Който се владее - браво на него.
Според мен много зависи от човека дали ще повиши тон на детето - аз първо опитвам да обясня, но се случва хич и да не ме слуша какво говоря, и да продължава да се инати и мрънка.
Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Напоследък особено викам често и се карам Нещо нервите ми са подложени на повече напрежение от обикновено, а и малката си го проси направо Не се гордея с това разбира се Опитвам се да се въздържам, да броя до 10, 20 или до колкото мога, отивам в другата стая.................но не винаги това действа
Нещо нервите ми са подложени на повече напрежение от обикновено, а и малката си го проси направо Не се гордея с това разбира се Опитвам се да се въздържам, да броя до 10, 20 или до колкото мога, отивам в другата стая.................но не винаги това действа И аз викам понякога.След като съм казала нещо няколко пъти и не са ме послушали,няма как да не извикам силно.Не че много помага,ама поне аз изпускам малко парата.Знам,че не е правилно,не съм доволна като го правя,ама понякога просто се случва.
И аз викам. Щом ме гризе отвътре, обаче, значи не трябва да го правя. Тази сутрин пак нещо креснах и сина ми направо подскочи. После дойде и ми каза на неговия си език, че се страхува от мен. В дън земя ми се искаше да потъна от срам и вина. А той е такова разбрано момче. Споделих и взех решението за себе си.
Преди доста виках из къщи.В един момент си помислих,че почвам да приличам на майка си(много,много викаше)и се стреснах от себе си.Сега съм по-спокойна и вместо да викам налагам наказания,като лишаване от компютър,от джобни и т.н.Това за каката,синът ми много рядко се случва да ме ядоса,на него му се сърдя и не му говоря,за него това е много голямо наказание.
срам ме е 
)
. 
Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Един вид профилактика ...
Аз пък много рядко повишавам тон.
Привет.И аз ще се намеся.Разбира се че викам.Ще попитате защо се разбира?Ще ви кажа.Децата ми са две момчета и са с година и половина разлика.Счупиха полилея в детската два пъти.Купих нечуплив и им го обясних.Те продължиха да го целят с всевъзможни неща.На въпроса защо го правят като са наясно че не могат да го счепят те ми отговориха че не са толкова глупави и знаят че него не могат но крушката могат и целят просто нея.Представяте ли си го от устата на деца на 3,5 и 5 год?И това е само една от хилядите щуротии.Те винаги са мнозинство и моят глас ако не е с по високи децибели не се чува.
Викам - понякога повечко, понякога по-малко. Има дни, когато съседите не ми чуват гласа. Но има и такива, когато още от сутринта се почва - спи й се, не иска да става, аз бързам да не закъснея за работа, после не иска приготвените дрехи и т.н. Е, тогава направо побеснявам. Криво ми е, когато вечер й се карам и то не защото е направила нещо, а защото съм уморена, поизнервена Иначе се опитвам да й обяснявам първо, повтарям няколко пъти "не прави така" и накрая 
Иначе се опитвам да й обяснявам първо, повтарям няколко пъти "не прави така" и накрая 
Децата свикват с викането, ако то е нон-стоп.Когато аз искам нещо не викам.Викам, когато съм ядосана и са прекрачили границата.Викането ми не е заплаха.Крещейки аз не ги заплашвам, а показвам, че не съм някаква незабележима и въпреки, че съм помолила за нещо няколко пъти и те не са се съобразили-са ме изнервили достатъчно, че да кресна и да ме чуят.Например имаше период, в който аз се молех по час вечер да ляга.Спрях да се моля.На 15-та минута не започне ли да се оправя-виквам и започва.Така, както тя като ме помоли за филия с кашкавал, аз ставам и и правя, не след един час, а след около 5-10-15 минути, но не си правя експерименти с търпението и и не я дразня нарочно, така може и тя да се научи на това и да се съобразява.Непоказвайки раздразнението си и броейки до 30 или до 100 за да не викна-какво правя?Всъщност и показвам,ч е и е позволено всичко, без да предизвиква гнева на някой.И навън, като издразни някой с нещо и той и го покаже-тя ще гледа ококорено и ще се чуди, що па се дразни толкова този?Като в една тема друга....
ЗДРАВЕЙТЕ,
да да да-крещях,крещя и ще крещя.Когато кажеш нещо-през едното влиза ,през другото излиза.Сега сме на 11-пубертет-даже ми прави забележка:Крещиш!-и ми се смее........Как да не го цапнеш един.хахахахах
Смалявам тона-посмеем се и когато го обърнем във вид игра се получава.Незнам вече кой кого възпитава,но понякога не ми си играе-повярвайте.Там е проблема-кога да спрем с игрите и да ни влезнат в положение.Май ние се лутаме из фороми,четем книги и се мъчим да разберем себе си не децата!Не ви ли се струва в дадена ситуация, че дори не ни забелязват?Ние също го правим-големите и разумни.И така стигам до извода:Каквото повикало-такова се обадило!
Пък ако искате и :Всичко се връща на този свят-дори да не го забелязваме,не се и замисляме за дребните житейски неща,но това ми показва,че грешим и сме хора.Как иначе ще се научим?Тогава няма да пишем по форомите и да даваме мнение и да търсим съвети!Благодаря на всички тук!
да да да-крещях,крещя и ще крещя.Когато кажеш нещо-през едното влиза ,през другото излиза.Сега сме на 11-пубертет-даже ми прави забележка:Крещиш!-и ми се смее........Как да не го цапнеш един.хахахахах
Смалявам тона-посмеем се и когато го обърнем във вид игра се получава.Незнам вече кой кого възпитава,но понякога не ми си играе-повярвайте.Там е проблема-кога да спрем с игрите и да ни влезнат в положение.Май ние се лутаме из фороми,четем книги и се мъчим да разберем себе си не децата!Не ви ли се струва в дадена ситуация, че дори не ни забелязват?Ние също го правим-големите и разумни.И така стигам до извода:Каквото повикало-такова се обадило!
Пък ако искате и :Всичко се връща на този свят-дори да не го забелязваме,не се и замисляме за дребните житейски неща,но това ми показва,че грешим и сме хора.Как иначе ще се научим?Тогава няма да пишем по форомите и да даваме мнение и да търсим съвети!Благодаря на всички тук!
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.
Викам и още как..На третото поеторение,започвам да крякам..Ефектът е мигновен,явно тогава дребния вече епритеснен,че заканите ми ще го настигнат.
Някъде бях чела,че в никакъв случай не бива да се вика по децата.Обаче още не съм уцелила рецептата.Като съм повторила нещо 100пъти и виждам,че резултат няма никакъв направо побеснявам.Докато не изрева като див звяр не ми минава Големия вагабонтин вече до такава степен е привикнал,че понякога едвам се сдържа да не прихне да се смее
Големия вагабонтин вече до такава степен е привикнал,че понякога едвам се сдържа да не прихне да се смее 
Въздържам се, защото малката веднага започва да ме имитира, опитвайки се да ме надвика. Може би не трябва да им се обръща толкова много внимание на щуротиите. Дори и да сгрешат трябва да им се обясни по-спокойно, за да си вземат поука. А също така трябва да им даваме разни задачки за да се чувстват полезни. Така поне няма да мислят за лудории.
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.
Абсолютно същото
Аз не викам. Смятам, че нито аз, нито другите в семейството заслужават да страдат заради неговото поведение. 
Казвам няколко пъти със спокойно изражение на лицето и спокоен тон, след това с строго изражение и строг тон и ако не чуе, пердаша или изгонвам в другата стая. С течение на времето все повече ситуации стигат до етапа със сериозния тон.
Казвам няколко пъти със спокойно изражение на лицето и спокоен тон, след това с строго изражение и строг тон и ако не чуе, пердаша или изгонвам в другата стая. С течение на времето все повече ситуации стигат до етапа със сериозния тон.
Понякога, обаче как викам... Старая се да се случва максимално рядко, не харесвам този метод като начин за наказване, предпочитам дълго да обяснявам, а най-добре ми се получава, като моментално отвлека вниманието с нещо друго. Наказанията за сега при нас се приемат като нещо забавно от страна на детето 
Старая се да се случва максимално рядко, не харесвам този метод като начин за наказване, предпочитам дълго да обяснявам, а най-добре ми се получава, като моментално отвлека вниманието с нещо друго. Наказанията за сега при нас се приемат като нещо забавно от страна на детето
Ами кой не вика бе, баси и темата. Това си българска национална черта. Дори тук датчаните понякога викат, въпреки че са кротка и спокойна нация. Понякога наистина се налага да викнеш, за да спасиш живота или здравето на детето. Въпросът е да не е постоянно, защото уврежда слуха и нервите, а и почват да не му обръщат внимание. А това, че някои не викали, а обясявали, няма нищо общо с темата. Има случаи, когато е нужно само да се обясни спокойно. Но има и такива, когато се налага да се викне
Понякога наистина се налага да викнеш, за да спасиш живота или здравето на детето. Има случаи, когато е нужно само да се обясни спокойно. Но има и такива, когато се налага да се викне
Подкрепям това мнение
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" . Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания... 
Едва ли има майка,която не вика на децата си 
Едва ли има майка,която не вика на децата си
Бе по книгите кво ли не пише. Аз пък слушах по ТВ че е хубаво да се караме на децата, полезно било за развитието им, имали нужда от него. Оня ден чух, че спецовете сметнали, че не трябва да се казва на дете НЕ повече от 4 пъти на ден. Така че ако за 5ти път си рискува живота и не можеш да се отзовеш на секундата просто го оставяш в Божии ръце за да спазиш свещеното правило, измислено от бай Петкан, който може би никога не се е занимавал с деца. Така ми бяха пратили от общината една дето е на 50 години и никога не е имала деца да ме учи как да си гледам моите.
викам. срам
съдейки по себе си, как спирам да чувам когато някой вика, си го спестявам.
Още една викаща На всичкото отгоре никой не вика около нас. Аз съм сигурна, обаче че всичко наоколо са чували гласа ми. Той добре, че не е много силен.
Уж винаги си казвам, никога повече и после пак. И майка ми е от викащите /много повече от мен/ и аз винаги съм искала да не съм като нея, ама Все пак се надявам един ден да се променя и само да повишавам тон, не да до извисявам.
На всичкото отгоре никой не вика около нас. Аз съм сигурна, обаче че всичко наоколо са чували гласа ми. Той добре, че не е много силен. Уж винаги си казвам, никога повече и после пак. И майка ми е от викащите /много повече от мен/ и аз винаги съм искала да не съм като нея, ама
Все пак се надявам един ден да се променя и само да повишавам тон, не да до извисявам. 
И в другите подфоруми са се получили подобни дублирания. Не е в теб грешката.
Аз викам още от сутринта.
По повод НЕ-тата. Думи, заместители на НЕ са СПРИ, СТОЙ в случай на опасност, примерно. 4 НЕ-та на ден са множко. Пробвайте се въобще да не казвате НЕ.
Предполагам се пошегува. Или просто не знаеш кво е да имаш дете, което само и единствено прави бели понякога неволно, но обикновено съвсем целенасочено и умишлено. За моето дали ще му кажа не 4 пъти или нито веднъж разлика няма да има, защото ми се налага непрекъснато да му казвам НЕ, по безброй пъти на ден. Като кажа НЕ имам предвид не само НЕ, ами и НЕДЕЙ, НЕ ПИПАЙ, НЕ ВИКАЙ, НЕ СКАЧАЙ, НЕ БИИ ДЕЦАТА и т.под.
Не изчетох темата назад, направо отговарям...
Да, случва ми се понякога да се развикам, т.е. да повиша тон на бебето ми...вече е на годинка и три месеца и всичко разбира, но не винаги иска да чуе, когато се е заиграла не на място, с каквото не трябва.За съжаление, малко така стоят нещата у дома, че голяма част от вещите не са за детето, а то точно тях харесва и търси.Правя тези си изпускания на нерви, когато не съм се наспала достатъчно в порядъка на 3-4 дни и наистина ми писва и нямам сили постоянно да ходя след беба...
Имам много забавни истории около забраните с думичката "не", протестите на малкото ми момиченце и любовта й към кабелите, жаковете и всичко, що е дупчица у дома, но не са по темата.Та дори и да й се развикам, често искрено се забавлявам от реакцията й.
Да, случва ми се понякога да се развикам, т.е. да повиша тон на бебето ми...вече е на годинка и три месеца и всичко разбира, но не винаги иска да чуе, когато се е заиграла не на място, с каквото не трябва.За съжаление, малко така стоят нещата у дома, че голяма част от вещите не са за детето, а то точно тях харесва и търси.Правя тези си изпускания на нерви, когато не съм се наспала достатъчно в порядъка на 3-4 дни и наистина ми писва и нямам сили постоянно да ходя след беба...
Имам много забавни истории около забраните с думичката "не", протестите на малкото ми момиченце и любовта й към кабелите, жаковете и всичко, що е дупчица у дома, но не са по темата.Та дори и да й се развикам, често искрено се забавлявам от реакцията й.
За голямо съжаление- дааааааааааааа! 
[/quote]
То май няма мама , която да не е изнервена и да си покрещи от време на време , ама файда................................нямаааааааааааааааааааааа
[/quot
Викам и още как, ама кой ли ме чува
То май няма мама , която да не е изнервена и да си покрещи от време на време , ама файда................................нямаааааааааааааааааааааа
Много рядко(но за сметка на това качествено).
. Дребният още се връзва на това и хуква да ме гони и да ме гали. Ако обаче не подейства следва повишаване на тон и тупване по дупето, ако и това няма ефект го затварям в стаята му сам при играчките. 
На мен ми се наложи да започна да викам... Говоря по-тихо и спокойно и като започнахме яслата..... Ей там че викане.... И мъника беше в паника. Все още няможе да приеме едната си госпожа, която просто като говори вика...
А относно белите... обяснявам спокойно, няма смисъл от викане.
А относно белите... обяснявам спокойно, няма смисъл от викане.
и на секундата ми минава и си го гушкам,разбира се. Здравейте, напоследък няколко пъти се улавям, че викам по децата в края на деня. Наистина много съм уморена и изнервена, но това не го очаквах от себе си.
а случвало ли ви се е да с еизнервяте на три месечно бебе? направо м е есрам но малката е такава кривотия че ме вади извън нерви,опитвам с добро,гушкам я,успокоявам я тя още повече рита и удря с ръце ,даже се уплаших да не я боли нещо,ей я сега спи като пън а такава криза беше не мога да я успокоя,накрая се разбучах и я сложих в кошарата и излязох от стаята защото имах чувството че ще я убия 
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти? а случвало ли ви се е да с еизнервяте на три месечно бебе? направо м е есрам но малката е такава кривотия че ме вади извън нерви,опитвам с добро,гушкам я,успокоявам я тя още повече рита и удря с ръце ,даже се уплаших да не я боли нещо,ей я сега спи като пън а такава криза беше не мога да я успокоя,накрая се разбучах и я сложих в кошарата и излязох от стаята защото имах чувството че ще я убия естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти? Ами, пии успокояващ чай.
Три месечно бебе, никак не разбира от викове. Единственото което ще постигнеш е да го уплашиш.
Въздържай се, ако трябва се консултирай с лекар и взимай успокоителни.
Бебето може да има колики или други някакви неразпложения, а ти го мяташ в леглото.
Викни някой да те отмени малко, да поемеш глътка въздух.
А по въпроса на D.Stoyanova , и моите деца са на същата възраст. Аз, рядко викам, но когато го направя, направо крещя
, всички съседи после, дословно знаят какво съм казала Ами хора сме, нямак как, случва се.
..направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
Малчо има нужда от изключително спокоѝна обстановка, включително и маѝката трябва да е много спокоѝна..наистина пиѝ чаѝчета, излизаѝ по-често на въздух..разбираѝ и в пряк и преносен смисъл.
Ако понякога ми се иска да върна времето назад, една от причините е да спестя овикването на децата.
Запечатало ми се е, че за зрелостта на човек се съди по това как реагира когато е ядосан.
в такъв критичен момент изядох 1 шамар (единствения) от мъжа ми. Подеѝства ми много отрезвително.
хм можеби сте прави,по скоро не успокоителни ами да ме отменят от време на време ми стига обаче като се насаберат няколко дни аз с нея по 24 часа става ужас,наумих си вече ако се изнервя да си бия спирачката и да се замисля преди да извикам какво искаш сега бе,моето не е крещене ами повишавам тона ,което пак си е плашещо,колики нямаме те минаха,тя е просто крива около къпането и и свикнахме,но предната вечер ревеше неудържимо,мерих темп.мпипах ушенца,давах храна,гушках я,накрая я приспах на ръце та се успокои но дотогава ми изкара душата.иначе съм прекалено спокоен човек и е малко трудно да ме извадят извън нерви 
ама толкова е криво че чак бабите и дядовците се хващат за главата,онзи ден чувам дядо и и се моли моля те бе дядо стига бе 
луда работа и все пак мерси за отзивите,а чак шамар да отнеса чак до там не съм изтарвала нервите,метнах я като казвам не съм я запратила от възуха към кошарата просто по-нервно действах
ама толкова е криво че чак бабите и дядовците се хващат за главата,онзи ден чувам дядо и и се моли моля те бе дядо стига бе луда работа и все пак мерси за отзивите,а чак шамар да отнеса чак до там не съм изтарвала нервите,метнах я като казвам не съм я запратила от възуха към кошарата просто по-нервно действах 
... Как се справяте с това да не креснете за някоя дивотия на палавото си дете?
Гледам да си осигуря добра почивка, която ми гарантира спокойствие на духа и сили да се справям с върволицата предизвикателства да викам и овиквам някого .... детето , мъжа
В спокойно състояние, когато съм овладяна се карам / правя забележка, раздавам забрани .... без да крещя/ .... ефекта е положителен .
Излезе ли и малко дори от собственото ми спокойствие от релси .... всяка забележка и забрана , добива истерична нотка , която винаги се улавя много точно от адресата .... и се тълкува пагубно
По принцип не винаги се справям , но полагам усилия !
Успех и на теб !
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.
