- Публикувана: 1 септ. 2008, 14:23 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 11:19 ч.
Анкетка в подкрепа на един спор - за майките ни и кърменето
Изобщо не намирам връзка между двата факта - все едно е да се пита с кои майки отношенията са по-близки - с рождените или с осиновителките. 
Отношенията с родителите се изграждат в съвместния живот, в грижите и възпитанието, в общите дейности. Нямат нищо общо с физиологичните дейности.
Кърмена съм около година и с майка ми имаме нормални към близки отношения. Съпругът ми е кърмен също толкова, но веднага след отбиването е даден за отглеждане при баба на другия край на страната. Когато са се събрали с родителите му, вече е имал братче и майка му е била изцяло отдадена на него. С него са се отнасяли като към заварениче. Познайте дали имаше добри отношения с майка си и дали я е обичал повече от баба си?
ПП Някой да пусне анкета за връзката между отношенията майка-дете и ползването на памперси? Какви майки сте, беее, едни насрани гащи на децата щом не искате да изперете, пфууу!
Отношенията с родителите се изграждат в съвместния живот, в грижите и възпитанието, в общите дейности. Нямат нищо общо с физиологичните дейности.
Кърмена съм около година и с майка ми имаме нормални към близки отношения. Съпругът ми е кърмен също толкова, но веднага след отбиването е даден за отглеждане при баба на другия край на страната. Когато са се събрали с родителите му, вече е имал братче и майка му е била изцяло отдадена на него. С него са се отнасяли като към заварениче. Познайте дали имаше добри отношения с майка си и дали я е обичал повече от баба си?
ПП Някой да пусне анкета за връзката между отношенията майка-дете и ползването на памперси? Какви майки сте, беее, едни насрани гащи на децата щом не искате да изперете, пфууу!
В резултат на един спор, който вече няколко дни водим с моя бременна приятелка, реших да пусна тази анкета... Не искам по никакъв начин обаче да влияя върху резултата и развитието на темата въобще, необходима ми е просто кратка статистическа картинка, за да си "сверя часовника" дали съм права в тезата си. Съвсем умишлено не пускам темата в подфорума за кърмене, защото тук не става дума за кърменето, а за отношенията с майките ни. Както казах, на мен ми е необходим само крайния резултат, всякакви интерпретации и посока на темата оставям на вас 
Кърмена съм 12 месеца, дори майка ми трудно ме е отбила, аз съм си искала и отношенията ни са нормални.
И аз подкрепям казаното на предната потребителка,защото аз съм кърмена не повече от 40 дена,отношенията с майка ми са нормални.Аз също кърмих(цедих се)дъщеря си 4 месеца само,защо трябва от сега да смятам,че отношенията ни някой ден ще са ужасни?Дори не я кърмих-плът до плът,а се цедих,защото тя не засука-трябва ли да смятам,че за това няма да имаме връзка-майка-дъщеря?
Не смятам, че има връзка между кърменето и отношенията дете-майка. Характерът на двамата е от значение. Кърменето може да има връзка с привързаността на детето към майката в ранното му детство. Но и това не е сигурно.
Не смятам, че има връзка между кърменето и отношенията дете-майка. Характерът на двамата е от значение. Кърменето може да има връзка с привързаността на детето към майката в ранното му детство. Но и това не е сигурно.
Мдааааа, това с кърменето, гърдата и абсолютизирането им като фактор за психичното развитие на детето е поредната психологическа тенденция, която някой ще обори след петдесетине години. 
Т.е. - не, че не е добре да се кърми и не, че тези моменти на близост с детето не са изключително важни. (Подчертавам, за да не ме замерят с камъни Ла Лече Лига и кърмаческия подфорум - не говоря за физиологичните аспекти на кърменето, а само за психологичните.
) Просто самото кърмене, като физиологичен акт, не е онова, което оформя отношенията на детето с майката. За бебето е много по-важно да усети от съвсем рано, че а) майка му може и си прави труда да разпознае кога изпитва глад и е достатъчно добронамерена, че да го нахрани и б) че има и ще има моменти на близост с майка му. А това, какво точно ще му подаде майката - биберон или гърда, няма такова фатално значение. Дори има риск, ако бебето съврзва моментите на близост само с храненето, да е доста склонно да развие хранителни разстройства по-късно.
И на въпроса: Кърмена съм до 40 дни (през по-голямата част - дохранвана с биберон). Отношенията ми с майка ми са истински, открити, основани на взаимна подкрепа, обич и духовна близост. Е тва е!
Т.е. - не, че не е добре да се кърми и не, че тези моменти на близост с детето не са изключително важни. (Подчертавам, за да не ме замерят с камъни Ла Лече Лига и кърмаческия подфорум - не говоря за физиологичните аспекти на кърменето, а само за психологичните.
) Просто самото кърмене, като физиологичен акт, не е онова, което оформя отношенията на детето с майката. За бебето е много по-важно да усети от съвсем рано, че а) майка му може и си прави труда да разпознае кога изпитва глад и е достатъчно добронамерена, че да го нахрани и б) че има и ще има моменти на близост с майка му. А това, какво точно ще му подаде майката - биберон или гърда, няма такова фатално значение. Дори има риск, ако бебето съврзва моментите на близост само с храненето, да е доста склонно да развие хранителни разстройства по-късно.И на въпроса: Кърмена съм до 40 дни (през по-голямата част - дохранвана с биберон). Отношенията ми с майка ми са истински, открити, основани на взаимна подкрепа, обич и духовна близост. Е тва е!
Не съм кърмена, отношенията с майка ми са прекрасни. Няма връзка между двете неща. Мъжът ми е кърмен 3 години, отношенията с майка му са нормални, но не са близки, не си споделят, не си помагат.
Аз също не успях да кърмя детето си. Вярвам, че ще сме в прекрасни отношения.
Темата ми е интересна, дано само не се превърне в безумен спор, тогава няма да имам нерви да я чета.
Аз също не успях да кърмя детето си. Вярвам, че ще сме в прекрасни отношения.
Темата ми е интересна, дано само не се превърне в безумен спор, тогава няма да имам нерви да я чета.
Отношенията с родителите се изграждат в съвместния живот, в грижите и възпитанието, в общите дейности. Нямат нищо общо с физиологичните дейности.
Поради тази причина смятам, че има отношение към изграждането на силна връзка майка - дете, един вид като някаква основа. Не казвам, че е единствен, нито дори решаващ фактор, но е фактор, наред с много други. Не бива да отричаме очевидните неща, само за да не нараним нечии чувства. Изключително съжалявам за жените, които са искали да кърмят и не са успяли, но не мога заради тях да си изкривя душата и да кажа, че кърменето няма никакво значение, просто защото не е вярно и всяка кърмила жена знае за какво говоря
