УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Именно Мариш, именно, просто ще се побъркаме, липсва тотално разбиране за това, трябва да успеем да го кажем. Ей това пратих на Краси преди малко, дай боже да успее да го каже като смисъл утре. Трябва Краси, и майки от София, Нанди, Павлина, Еми (майката на близнаците), Влади и други, да отидат в БТВ и да го кажат, това трябва да стане! Писах и на Ани Цолова, дано да успее да помогне на Краси да каже това:


В тази държава липсва тотално разбиране и воля за правилна политика и верните решения за децата с увреждания и семействата им, и това е основната причина за броя на децата в институции и европейските критики и санкции към България. Заради това се погубват децата, съдбите и животите им, семействата им, държавата губи и хвърля милиони в порочен кръг без резултат за никой, Европейският съюз ни наказва, губим всички, хората, обществото.
Повечето родители на деца с увреждания в България не са в тази мизерия и социален статус на просяци по изначалност, а са докарани дотам именно от социалната политика на България. Повечето майки и родители при случването са били с професии, образование, имали са бъдеще и реализация пред себе си. При раждането или случването на увреждането майката е поставена пред дилемата, ако задържи детето, да провали своя живот, този на семейството си, да я изостави мъжа й, и заедно с детето и всички около него да пропаднат до дъното на социалния статус, само защото няма да го захвърлят на държавно отглеждане, където да го обрекат на деградация и погубен детски живот. Няма по-страшно нещо от захвърлено и изоставено дете, още повече поради признак увреждане, това е жестоко и средновековно като методи, мислене и политика.
Докато в правенето на политиките, програмите и всичко за децата с увреждания, не вземат пряко участие родителите, живеещи всеки ден с този проблем и знаещи проблемите и решенията в тяхната истинност, промени няма да има. Докато някакви други хора, които не живеят всяка минута с този проблем и никога не са го преживели се правят на техни говорители и представители, нищо няма да се промени.
Тотално липсва разбирането сред политиците и масово изобщо, че децата с увреждания в институции няма да намалеят никога само със строенето на къщички и защитени жилища, защото се изкарват деца от изхода на институцията, но в този момент, от другата страна, на входа влизат три пъти повече, именно заради проблемите и причините, които ние родителите на деца с увреждания посочваме. Резултатът е, че се хвърлят милиони пари на данъкоплатеца и на Евр. съюз в бездънна яма и затворен порочен кръг, защото липсват разбирането и правилните политики.
Само да се изкарват деца от институцията, без коренно да се променят политиките към децата с увреждания и семействата им, и именно по този начин хуманно и цивилизовано да се затвори входа към институциите, е обречено на провал и пропиляване на парите на всички ни, без да има реален и истински резултат.
Веднъж завинаги трябва да се проумее, че повечето семейства на деца с увреждания са в тази мизерия, именно като РЕЗУЛТАТ на социалната политика на България, тя ги е докарала дотам, защото философията й е да ни превръща в социални аутсайдери и просяци, ако не изоставим децата си в социалните изолатори, които е построила за тях, и в които иска да захвърлим децата си на нейните „квалифицирани” грижи, за които хвърля милиарди пари на хората, за да деградират и измират децата ни в тези изолатори.

Единственото, което искаме е да си гледаме и обичаме децата, с цялата любов, на която е способна единствено и само майката, без това да ни превръща в мизерници, социални просяци, чакащи на милостинята на държавата. Искаме да можем да работим, да повишаваме образованието си, да се реализираме, да плащаме данъци, да имаме по-висок социален статус, най-вече заради децата, защото така и на тях ще осигурим най-доброто, и няма да сме в такава тежест на държавата. И в същото време и децата ни да могат да получат и квалифицираните грижи и специалисти, за да развият потенциала си, да получат образование, всяко според индивидуалните си възможности, за да не се превърне утре във възрастен инвалид, поредният социален аутсайдер без никаква възможност за каквато и да било интеграция и приобщаване в обществото ни.
Отглеждането на дете в институция струва на държавата в пъти повече, отколкото в семейството им. За да започне наистина да намалява изоставянето на деца с увреждания, трябва сега веднага да се търсят решенията на проблемите поставени от нас, те са причините за изоставянето на децата. И НАЙ-ВАЖНОТО, нашите деца, отглеждани в семейството си, независимо от цялата мизерия и всичко, независимо, че не разполагат и с една стотна от базовите условия в домовете, развиват целия си потенциал, надхвърлят и най-смелите прогнози на лекарите, само заради любовта и индивидуалната грижа, която им даваме всяка минута.
Ако ни чуете, държавата ни не само ще спаси хиляди свои деца и родители, ще спаси и милиони пари хвърлени в нищото, и ще се реабилитира и пред Еврпейския съюз, и то по един от най-важните съвременни казуси, хуманността и човечността.

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=258&video_id=19600

Най-много ми харесаха думите  на господина(родител на дете с увреждане):
въпреки държавата,въпреки враждебното и и унизително отношение, дъщеря ми върви напред,... родителите са по-добре запознати,по подготвени и по компетентни и имат предложения за решаване на  проблемите,трябва само някой да ги чуе и предприеме нужните мерки.

Браво, браво, браво, думи нямам, браво момичета!   Като ви видях тричките с децата, ама толкова ми дожаля за вас, горките, жени, майки, с децата си срещу цялата държавна машина. Страхотни бяхте. Браво на пловдивчани, на бащата и момичето. Това с белите якички и сектата и източването на средствата за децата и семействата ви, просто шапка му свалям. Жлако, че не остана време момичето да говори повече.

Днес са се обаждали от образованието на Краси да пращаме всичките си искания и предложения. А вчера Краси е пратила на МФ спешните искания за енергийните помощи.

Днес и Влади е снимала в Едни от нас, Канал едно, още преди лятото беше уговорено предаването, била е с Фандъкова, обещала е да вкара всички предложения, които направихме.

Днес и Павлина внесе другото Отворено писмо до Борисов, плюс Петицията, плюс един дебел куп с писма, част от стотиците дето сме внасяли. Та се е получила една прилично дебела папка, надлежно прошнурована и прономерована, служителката в МС приемаща писмата никак не била очарована.

Това внесохме днес, плюс останалото:



О Т В О Р Е Н О  П И С М О



ДО  Г-Н БОРИСОВ,
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ


 
УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

Обръщаме се към Вас заради убедеността, че проблемите поставяни от нас са от национално държавно значение и е необходима държавническа воля на най-високо ниво за решаването им.

Според нас, в България изцяло липсва разбирането и волята за провеждането на правилна политика за децата с увреждания и семействата им, и това е първата и основна причина за броя на децата в институции и Европейските критики и санкции към България. Заради това се погубват децата, съдбите и животите им, семействата им, държавата губи и хвърля милиони в порочен кръг без резултат за никой, Европейският съюз ни наказва, губим всички, хората, обществото.
Повечето родители на деца с увреждания в България не са в тази мизерия и социален статус на просяци по изначалност, а са докарани дотам именно от социалната политика на България. Повечето майки и родители при раждането или случването на увреждането на детето им са с професии, образование, имат бъдеще и реализация пред себе си. Майката бива поставяна пред дилемата, ако задържи детето, да провали своя живот, този на семейството си, да я изостави мъжа й, и заедно с детето и всички около него да пропаднат до дъното на социалния статус, само защото няма да го захвърлят на държавно отглеждане, където да го обрекат на деградация и погубен детски живот. Няма по-страшно нещо от захвърлено и изоставено дете, още повече поради признак увреждане, това е жестоко и средновековно като методи, мислене и политика.
Докато в правенето на политиките, програмите и всичко за децата с увреждания, не вземат пряко участие родителите, живеещи всеки ден с този проблем и знаещи проблемите и решенията в тяхната истинност, промени няма да има. Докато някакви други хора, които не живеят всяка минута с този проблем и никога не са го преживели се правят на техни говорители и представители, нищо няма да се промени.
Тотално липсва разбирането сред политиците и масово изобщо, че децата с увреждания в институции няма да намалеят никога само със строенето на къщички и защитени жилища, защото се изкарват деца от изхода на институцията, но в този момент от другата страна на входа влизат три пъти повече, именно заради проблемите и причините, които ние родителите на деца с увреждания посочваме. Резултатът е, че се хвърлят милиони пари на данъкоплатеца и на Европейският съюз в бездънна яма и затворен порочен кръг, заради лиспа на воля и некомпетентна политика, която всъщност издържа и осмисля съществуването на бюрокрацията, чиновничество и корупцията в сектора. Само да се изкарват деца от институцията, без коренно да се променят политиките към децата с увреждания и семействата им, и именно по този начин хуманно и цивилизовано да се затвори входа към институциите, е обречено на провал и пропиляване парите на всички ни, без да има реален и истински резултат. Веднъж завинаги трябва да се проумее, че повечето семейства на деца с увреждания са в тази мизерия, именно като РЕЗУЛТАТ на социалната политика на България, тя ги е докарала дотам, защото философията й е да ни превръща в социални аутсайдери и просяци, ако не изоставим децата си в социалните изолатори, които е построила за тях, и в които иска да захвърлим децата си на нейните „квалифицирани” грижи, за които хвърля милиарди пари на хората, за да деградират и измират децата ни там.
Единственото, което искаме е да си гледаме и обичаме децата, с цялата любов, на която е способна единствено и само майката, без това да ни превръща в мизерници, социални просяци, чакащи на милостинята на държавата. Искаме да можем да работим, да повишаваме образованието си, да се реализираме, да плащаме данъци, да имаме по-висок социален статус, най-вече заради децата, защото така и на тях ще осигурим най-доброто, и няма да сме в такава тежест на държавата. И в същото време и децата ни да могат да получат и квалифицираните грижи и специалисти, за да развият потенциала си, да получат образование, всяко според индивидуалните си възможности, за да не се превърне утре във възрастен инвалид, поредният социален аутсайдер без никаква възможност за каквато и да било интеграция и приобщаване в обществото ни.

Отглеждането на дете в институция струва на държавата в пъти повече, отколкото в семейството му.

Всеки месец прекаран в институция натрупва дефицити за децата за години напред и обрича целия им живот, ако оцелеят изобщо. За да започне наистина да намалява изоставянето на деца с увреждания, трябва сега веднага да се търсят решенията на проблемите поставени от нас, те са причините за изоставянето на децата. И НАЙ-ВАЖНОТО, нашите деца, отглеждани в семейството си, независимо от цялата мизерия и всичко, независимо, че не разполагат и с една стотна от базовите условия в домовете, развиват целия си потенциал, надхвърлят и най-смелите прогнози на лекарите, само заради любовта и индивидуалната грижа, която им даваме всяка минута.

Ако ни чуете, държавата ни не само ще спаси хиляди свои деца и родители, ще спаси и милиони пари хвърлени в нищото, и ще се реабилитира и пред Европейския съюз, и то по един от най-важните съвременни казуси, хуманността и човечността.

Децата с увреждания нямат място в Закона за интеграцията на хората с увреждания (ЗИХУ), просто защото са ДЕЦА. Това е закон за възрастните, а политиките за децата са съвсем други, и у нас и в цял свят. Потребностите и правата на децата са различни от тези на възрастните, затова децата са обект на спецални политики и защита.

Искаме за нас и децата си само Равноправност и възможност да се реализираме, и ние и те да дадем най-доброто от нас в обществото ни, да сме част от него, а не ненужна и влачена тежест, само заради некадърна и некомпетентна политика! Първо и изконно право на всяко дете е да бъде отгледано в семейството си, да се спре поругаването правата на децата с увреждания и да не се принуждават майките им да ги изоставят, а да получат подкрепа и шанс!

Необходим е Закон за гарантиране правата на децата с увреждания и семействата им. Децата и семействата ни са дискриминирани още в законодателството ни. Присъстват само като общи приказки в Закона за закрила на детето (ЗЗД), и оттам отиваме в Закона за социално подпомагане (ЗСП), чиято политика е не подкрепа и стимули, а помощи и ограничения предвид злоупотребите с тях. Спешно е необходимо държавата да започне политика на подкрепа, закрила и стимули към отговорното родителство, защото само такава политика може да затвори входовете към институциите.
Настояваме за приоритетна семейна политика и за единна висша държавна институция, която да провежда тази политика. Това не означава нови разходи, а реорганизация, реформа и обединяване в нова единна държавна единица на сега съществуващите и финансови и човешки държавни ресурси, което ще доведе до координация, контрол, задължения и отговорности на едно място. За това настояват и от Европейският съюз в доклада на ООН от юни 2008 г..
Задължително всички  национални планове, стратегии и прочие красиви литературни писания трябва да съдържат разработена ясна и конкретна методология, срокове на изпълнение, финансова обосновка и персонално отговорни за изпълнението им министри на първо място и после кметовете!

Към писмото си прилагаме само част от купищата писма, които сме изпращали до всичките ни отговорни институции. На първо място поставяме Петицията ни, която вече е внесена в ЕК по петиции на граждани, лично от г-жа Кати Синот.

С уважаение:

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И СДРУЖЕНИЕ „СВЕТИ МИНА” – ГР. ДОБРИЧ

ЗДРАВЕЙТЕ! НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ПРАВИЛНО ПУСКАМ НОВАТА ТЕМА, НО- ПРЕМИЕРЪТ БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДВИЖДА СРЕЩА С РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОКОЛО 27 СЕПТЕМВРИ. ТОВА Е СТАНАЛО СЛЕД РАЗГОВОР С АНИ ЦОЛОВА. ТОЧНАТА ДАТА  И ЧАС ЩЕ Я ЗНАЕМ ДОПЪЛНИТЕЛНО И ЩЕ Я ПУСНЕМ ТУК, ИЛИ КЪДЕТО ПРЕДЛОЖИТЕ ИЗ ФОРУМА. ОТ НАС СЕ ИСКА ДА ДОЙДАТ РОДИТЕЛИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА ПОНЕ ДВАЙСЕТИНА, А ЗАЩО НЕ И ПОВЕЧЕ, И ДА ПОСТАВИМ КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМИ, ВКЛ. ПИСМЕНО, КАКТО И ПЕТИЦИТЕ НИ. ОТ "УСМИХНИ СЕ С МЕН" ИМАМЕ ГОТОВНОСТ С ТАКИВА ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ОСНОВНОТО ОТ КОИТО Е СЪЗДАВАНЕ ИЛИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА  ЕДИНЕН ЗАКОН И ЕДИННА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОЛИТИКА ЗА СЕМЕЙСТВАТА И ДЕЦА ВКЛ С ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА. ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ ДА Е НА ПРЯКО ПОДЧИНЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, КОЕТО ДА ГАРАНТИРА, ЧЕ ТАКАВА ПОЛИТИКА ЩЕ Е ПРИОРИТЕТ ЗА ДЪРЖАВАТА.
ТАКАВА ИНСТИТУЦИЯ МОЖЕ ДА Е ДАЗД, КОЯТО НЕ Е ОБРЕМЕНЕНА С РЕПРЕСИВНИЯ ЗСП. ТОВА СА И ПРЕПОРЪКИТЕ НА КОМИТЕТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ ООН/ЩЕ ОПИТАМ ДА ПУСНА ЛИНК/. тАЗИ ИНСТИТУЦИЯ ТРЯБВА ДА ИМА И ПРАВОМОЩИЯТА ДА САНКЦИОНИРА МЕСТНАТА ВЛАСТ/ И НЕ САМО/ ПО ОТНОШЕНИЕ ПРИЛАГАНЕТО НА НОВАТА ПОЛИТИКА ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ. ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ ДА ИМА ИНСТРУМЕНТ И ЗА ТЪРСЕНЕНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНО ИЛИ НЕУСТАНОВЕНО НАВРЕМЕ УВРЕЖДАНЕ ИЛИ ТЕЖКО ЗАБОЛЯВАНЕ И Т.Н.
МОЛЯ ПИШЕТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА СИ И ГОТОВНОСТТА СИ ЗА СРЕЩАТА НА МЕЙЛ na_usmihnisesmen@abv.bg

Днес са излъчили предаването "Едни от нас", БНТ, с Влади и Фандъкова, не успях да го гледам, чакам да го качат и ще го пусна веднага. Бони го е гледала и каза, че е било супер точно и на място, страхотно, много силно.

Браво на Влади!  

За пропусналите да видят:

http://bnt.bg/bg/productions/24/edition/3936/edni_ot_nas_18_septemvri_2009

А ето го и днешното предаване "Едни от нас" по Канал 1 за интеграцията на децата от аутистичния спектър в България :
http://bnt.bg/bg/productions/24/edition/3936/edni_ot_nas_18_septemvri_2009

Според министър Фандъкова, интеграцията е по- полезна дори за децата в норма, защото така те имат възможност да се учат на отговорност и да виждат, че биха могли да са полезни на някого. Тя пое ангажимент да се направи обучение за директорите от цялата страна относно обучението на деца със СОП, и в частност, от аутистичния спектър.

А ето и частичните ни успехи:
Нещата, които предстоят да се случат в най- скоро време, като резултат от нашата напоритост и завършек ( за сега) - предаването, в което участва лично министърката, са:

1. В близко бъдеще, Дирекция "Интеграция" от МОН, ще направят среща с ресурсните центрове от страната, за да говорят относно това, каква е презумцията да се прилага ресурсното подмомагане. Защото от нас са разбрали, че ресусрните учители, вместо да влизат с децата в клас, ги вземат индивидуално, а идеята била да се интегрират децата, т. .е - да влизат с децата в клас и ги интегрират, помагат им или излизат навън, когато се налага.
2. В най- скоро време, преди или малко след Нова година, ще заложат в подготвяните промени в нормативната уредба в областта на образованието, стимул за приемане и обучаване на деца със СОП, като издръжката на такова дете в училище, ще се увеличи с 50%, в сравнение с другите деца.
3. Включват текст за ресурсно подпомагане, след качествена оценка от ЕКПО екипа на детето, като часовете ресусрно подпомагане няма да са насочени към ресусрния учител- общ брой, така че на дете да се полагат по 4 часа седмично, а към конкретното дете- може да се оцени, че детето се нуждае от 40 часа седмично, т. е.- цяла седмица, във всеки час, с детето да влиза с ресурсен учител в клас, може да се оцени същото дете, след ежегодната оценка, че тази година се нуждае вече от 10 часа седмично. Може да се оцени, дете, нуждаещо се само от логопед, че са му необходими 4 часа седмично- индивидуална работа с логопед, защото с логопед се работи индивидуално.

За срещата с Борисов трябва да помислим хубаво обаче- да имаме съвсем точни и конкретни искания. Да продължаваме да събираме предложенията на мейла, който Тео ни дава.

ЗА ПРЕДАВАНЕТО- ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ТЕО, БЕЗ НЕЙНАТА СИЛНА ПОДКРЕПА И РАМО, НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ!!!
АЗ ПУСНАХ МУХАТА ТОГАВА, НО ТЕО МЕ ПОДКРЕПИ!
БЛАГОДАРЯ!!!
ТОВА ЩЕ ПОМОГНЕ СЪС СИГУРНОСТ НА МНОГО РОДИТЕЛИ И ДЕЦА, НЕ САМО ОТ СПЕКТЪРА, ЗАЩОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ГОВОРЕШЕ И ГОВОРИ ЗА ДЕЦАТА СЪС СОП ИЗОБЩО, КОИТО СА НЯКЪДЕ В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА...ЗА СЕГА....

Чак сега успях да гледам предаването, много добре се представиха нещата, всъщност това е самата истина, показа се в чистия й вид, неподправена, човешка, такава каквато е, а не напудрена със сложни изрази и фрази! Видя се и неразбирането, страхът пораждан от различността, липсва информираност и разбиране, съответно липсва и адекватно поведение. Видяхте директорката как се обяснява, ама ние нямаме това образование, нямаме това, нямаме онова, ама как ще влиза външен човек...?! Страх от различното, страх да излезеш от стереотипа и всекидневието, страх от непознатото. Училище за човечност няма! Каза нещо абсурдно за мен, че самите деца изолирали и отблъсквали различните, това просто било заложено в човешката природа. Това е абсолютно невярно и добрите примери го доказват, където именно децата със съвсем малко педагогическа помощ или дори без нея интуитивно приобщават по-слабите, за да им помогнат. Това е заложено в човека, а не другото. Думите на директорката показват доколко обществото ни се е объркало вече в страха си и как, когато от теб се очаква просто да подадеш ръка и да кажеш, ще се справим, няма да е лесно, но ще се справим, вместо това човек от страх е в състояние да измисли какво ли не, чак стигащо до абсурдност. Фандъкова много добре го каза като човек минал вече през това, няма нищо страшно. И пак в края на краищата стигаме до това в каква огромна степен зависи от индивидуални човешки фактор, т.е. до това колко е важно да се обучат директорите, да се повиши информираността им. Да има възможност и в градините и в училищата да се интегрират различните деца, оттам в най-голяма степен ще се повиши информираността и на обществото също. Просто децата и ние трябва да сме заедно, това е. Това е изключително важно за всички ни, за цялото ни общество.

Според мен трябва още в института да имат като предмет,,работа със деца със СОП"
Навремето са изучавали Дефактология ,но по желание!

На мейла, пуснала съм нещо ВАЖНО, моля ви за спешните ви реакции и отговори.

Поради ограничената бройка на участниците утре на срещата с г-н Борисов аз няма да дойда.
Присъствала съм на много срещи, изказвала съм се неведнъж по нашите проблеми. Нека вземат участие и др мами и татковци, нека се знае колко сме много, да не вземат да кажат че все едни и същи претендираме... колкото повече, толкова по-добре.

Сигурна съм, че утре ще кажете всичко ВАЖНО и вярвам във вас мили майки и татковци!!!
Ще бъда мислено с вас и ще ви подкрепям, а ако трябва мога да дойда при нужда  - все пак работя на 200м от Министерски съвет 

УСПЕХ, УСПЕХ, УСПЕХ!!!!

Ще чакам с нетърпение да напишете какво се е случило и какво е решено !