Моята дъщеря пуши!

Само не показвай пред нея, че това те е разстроило. Не крещи и не се карай. Ако можеш поговори с нея за плюсовете и минусите от пушенето и за това, дали е толкова важно да я потупват по рамото в компанията, че е като всички други и ако само за това те уважават заслужава ли си. Но не си изпускай нервите... Но преди всичко се дръж с нея като с приятелка не като майка... Знам, че е трудно, но това би помогнало тя да се вслуша в думите ти.

Защо по телефона ти съобщава такава новина?Няма ли време да споделяте нещата ,който и се случват?А ти самата пушиш ли?Ако пушиш -даваш лош пример,но можеш да и обясниш спокойно пагубното влияние на тютюнопушенето в толкова ранна възраст.Но без много крясъци и викове!

Защото я беше страх да не разбера от други хора...малко детска история, въпреки, че се правим на големи...Когато си споделяме нещата, не си говорим по телефон, винаги намирам време за това. А дали аз пуша...да, пуша, но моите родители никога не са пушили. Това, което искам да кажа е, че децата не винаги взимат примера от родителите си. Няма да седна сега да се самообвинявам, това няма да ми помогне...

Обаче в случая детето е последвало твоя пример и този на приятелите си. Твоето пушене те поставя в много неизгодна позиция, защото поведението ти автоматично обезсмисля всичките ти аргументи "против" пушенето.

Ами, не съм чувала за дете, което да пропушва само защото някой от родителите му пуши. По-скоро е обратното - децата на пушачите често са върли непушачи.
Децата пропушват, защото приятелите им го правят и се боят да са различни. Възрастта им е такава - непрекъснато се люшкат между желанието да изпъкнат, без същевременно да се отлъчат от стадото. 
А натъртването на родителя-пушач е по-скоро оправдание, а не причина. 

ПП sweet_kiss , покажи на дъщеря си аватара на Dona и повече нищо не казвай. 

Непушач съм - 3то поколение. Но дъщерята пропуши на 12 г. и то поощрявана от баба си. Да, майка ми, също непушачка в стремежа да се покаже като приятелка на детето, да затвърди, че мама е страшна и от нея трябва да се крие реши двете да имат малка тайна - да и дава пари за цигари. Всеки ден и даваше само и само да прекарат известно време заедно. Като споменях, че  мирише на цигари - в един глас ме убеждаваха, че съседа пушил. Е, бабата успя - дъщерята вече е 19 г. и като вземе пари първо си купува стек бяло боро. Говорих, молих, сърдих се - никакъв резултат. Млъкнах. Имаше сериозен приятел - непушач, но и той нищо не постигна.
Ако може да се разберете с момичето, да не свиква - отказването е трудно.

И аз съм съгласна с Как`Сийка .Имам много приятели пушачи,на които родителите им не пушат.Според мен зависи от компанията в която ще попадне детето.
Аз пуша,но мъжът ми не.Не пуша в къщи,а на терасата.Не пуша и по много, но не се и обвинявам за това,че пуша.Естествено,обаче не искам децата ми да научават този порок.

Не съм минала по този път и все още ми предстои. Знам навремето как постъпи майка ми с мене. Не ми се е карала, а най-спокойно ми обясни, че това е отрова и себе си тровя, а подражанието на другите е най-лошото нещо. Казваше ми да бъда себе си, различна и оригинална и ако приятелите ме приемат заради това, че пафкам цигари като тях не са ми приятели. Не ми даваше да си купувам ефтини цигари и ме караше по-добре по-малко цигари, но от по-хубавите в смисъл тогава бяха КИМ и ЕВЕ. После ми купи филтър и аз започнах да се отвращавам да го чистя.
Така постепенно ме работеше и аз самата осъзнавах колко е глупав този навик.
И двамата с мъжа ми с непешачи и всеки път като вляза в задимено помещение, натъртвам на дъщеря ми колко ужасно мирише и т.н. Но тя е все още малка, проблема и на мене ми предстои.

 
Само не се ядосвай и не крещи! Просто възрастта им е такава!Обясни и, че не е необходимо да пуши заради приятелите- ако са истински , ще я приемат и непушачка! ти не се обвинявай- няма пряка връзко м/У пушачи родители и деца. Разговаряйте и нека тя сама се убеди във вредата от пушенето!
Ще се справите! Стискам палци и успех!!

Как`Сийка е права за аватара на Дона. На 13 години би се трогнала повече от сив тен, черни точки, пъпки, бръчки, отколкото от дългосрочните последици, които биха могли да настъплат слад преклонната 30 годишна възраст.
Предложи и да ги отказвате заедно.

Като цяло кофти ситуация и не смятам, че имаш големи шансове. Успех!

Винаги има първи път. Сега ще чуеш(прочетеш), Како. Ще ти разкажа за едно дете, което се казва Лиляна. Тя има родители пушачи. Много обичаше да наблюдава още от малка как баща й сладко пуши. Веднъж попита майка си, как става пушенето - духа ли се през цигарата или се смуква. Тя й отговори, че това се прави само от възрастни и за деца е отрова. Не задоволи любопитството на детето. Въпреки, че детето приемаше идеята за кафето, което също е само за големи, цигарите ставаха все по-примамливи. Веднъж на около 12г. реши да пробва как става номера и дали е тъй сладко както изглежда. Взе си няколко цигари от баща си и изчака удобен момент за великото събитие. Отбелязвам, че дотогава не е имало в компанията си приятели, които пушат, нито е виждало други връстници да го правят. Пробва и противно на общоприетото, че начинаещият би се закашлял и отврати - хареса й. След две-три години(в този промеждутък само е опитвала от време на време без да е било редовно) с някои приятелки се криеха тук-там за да си пушат и да се правят на големи и тя им показваше как точно да стане, да не се излагат да издухват дима веднага и да хабят цигарите, а да всмукват дълбоко навътре. До още година-две вече си пушеше редовно, благодарение на "сладкия" пример на баща й.
Нищо не помага, нито приятелското отношение на родителя(бащата), нито строгото отричане и наказания(майката).
Не знам какъв съвет да дам, освен с пример със самия себе си - не започвай, защото няма отказване, винаги ще са пречка цигарите - и финансова, и здравословна.

П.П. Ако не разбрахте - детето от разказа ми съм аз. Хайде стига, че стана много дълго.

Снощи взех непопулярно решение след като и обясних всичко това, което вие вече сте казали. Не съм крещяла, говорихме си човешки. Бях много мила...и полсе и купих една кутия цигари и и казах да почва да пуши. На четвъртата-петата цигара пребледня, на деветата си издрайфа червата. Обеща ми, че повече няма да пуши. Вярвам и...дано да не ме разочарова...
Беше ми много гадно, вярвайте ми... После я гушках и целувах много...но исках да и стане гадно сега, за да не става навик в бъдеще. Дано не съм сбъркала

  за мама.
Големи деца , големи грижи.
 

Като ми дойде и това на главата, ще заимствам и идеята, и действието. 

Не бих постъпила така,в никакъв случай!Много е жестоко!

Брутално
Май няма да иска даже да погледне цигара повече

Като го четох това за цигарите си мисля, че имаш късмет, че детето не се е натровило в прекия смисъл на думата и да го водиш в Бърза помощ. Тогава не зная какво щеше да мислиш по въпроса.

Не е пушила цигари за първи път,праговете на толеранс са станали много високи.
Както и да е,много крайно.

Аз те подкрепям!
Аз така бях пропушила около 15 та си година. Това беше за едно лято. Имах едно гадже с което много се обичахме, но просто нямаше какво да си кажем...в смисъл, че момчето беше много елементарно и нещата които ме вълнуваха мен него му се струвах глупости... И така всяка вечер седим, мълчим и пушим...Но него нещо му скимна, скарахме се и вечерта изпуших почти цяла кутия за няколко часа... Н есе на трових, не повръщах, но така ме боля глава, че повече цигара не хванах.
На съпруга ми баща му постъпил както теб. Бил е много малък като са го хванали да опитва с другите дечурлига и баща му седнал с него "по мъжки" и му казал дай сега ще пушим заедно...Имало е и при него период от живота му, може би пак около година в който се е правил на тежкар, но бързо му минал мерака. До ден днешен не понася цигари.

Същото пробваха и моите родители, като ме хванаха да пуша ... само, че аз не запалих цигара
пред тях, нямах смелост да го направя...казах, че няма да пуша и ги излъгах, продължех да пуша...
Разсъждавам... и  си задавам въпроса дали , ако бяха настоявали да се напавкам до позеленяване,
сега може би нямаше да съм пушачка!?

аз също съм дете на непуша4и-но на 15 пропуших,и така до 29та си годишнина.
Моят съвет е да я запишеш  на някакъв спорт-спорт и цигари заедно не вървят.

Може би ще ми е тежко много като разбера, но по-добре да пуши отколкото да се друса.

А никотинът все едно не е наркотик.

Това със спорта е идея,стига момичето да иска,няма да стане насила.
По едно време изпитвах огромен интерес към цигарите на една съученичка,обаче не посмях заради спортуването,цената на кутия /стисната съм,пари не обичам да давам /,потенциалното пожълтяване на зъбките и мисълта,че ще съм много смешна,ако тръгна да ги отказвам и изпадна в никотинова абсистенция

СтрейтЕдж,защо я цензурира?В трети клас я използват вместо "Добър ден".

И моите деца опитаха цигарите на 13 и почти веднага ми казаха. Никак не реагирах. Малкия каза,че много кашлял от дима и му станало лошо,а големия,че после устата му миришела на "умрели катерички".Толкова им беше пушенето.Сега са на 16 и 17 год.
У нас никога никой не е пушил.Ако някой гостенин иска да запали му казваме,че може да го направи отвън.

И аз те подкрепям,sweet_kiss.Според мен си постъпила правилно.

Аз на 12 опитах за пръв път...
Баба ми (лека и пръст) не ме пусна на кино, а бях наблюдавала, че човек пали цигара, когато е ядосан и разстроен...
Запалих и аз...плаках...отначало разсторена, че не отидох на кино, а в последствие от отвръщение от ардата  (такива имаше дядо ми).
След години опитах пак..на едно екскурзионно, но имАх глупостта да изпуша "както трябва"  3-4 цигари една след друга...
повръщах яко...ревах и повръщах     
И в двата случая никой не ме е карал,  никой конкретно не съм имитирала,
а на бала в стремежа си да съм различна...май само аз не пуших...
та до сега...вече...15-20 години...

Сина ми проявява интерес към цигарите, но моите изчерпателни преразкази с елементи на ръзсъждение не го впечатляват особено...нито пък прекалено негативното отношение на баща му (също върл непушач).
Сега съм в процес на издирване на разни док.филмчета, клипчета, които биха го потресли...

Това съм чела в някоя книжка и съм го практикувала    ....когато децата бяха много малки ( не си спомням точната възраст 3-4-5г някъде) Защото много им харесваше да подражават.Даже малкия не можеше да говори хубаво , ама викаше "мама пуф, тати пуф, искам и аз пуф " Не знам дали заради този експеримент ( е, аз не бях толкова брутална -само 1 цигара като за малко дете  ), ама засега никой от тях не пуши, даже постоянно ни правят забележки, 4е ги тровим с баща им 

Като оставим настрана вредата от пушенето , от къде децата / на тази възраст са още деца / имат пари за цигари.
На моя син съм определила джобни за седмицата , които с неговия апетит едвам му стигат за храна.Ако пуши сигурно от някъде трябва да си ги набавя ?

sweet_kiss
как са нещата сега... сърди ли ти се дъщерята

sweet_kiss не ми се иска да те разочаровам, но не мисля че с тази твоя постъпка ще я откажеш да пуши  аз самата все още не съм открила начина.
Ние с мъжа ми не пушим, бабите и дядовците също, но сина ми пуши. Не си крия главата в пясъка, но и не се карам с него нон стоп за това. Когато започнах да усещам, че мирише на цигари той отричаше. Постепенно с времето някак си си призна. Както повечето деца е започнал от келешлък. Много съм говорила и преди да пропуши и след това. Той както и всички деца е добре информиран за последствията, но това не го опази.
Моето мнение е, че отказването е въпрос на характер и воля.  За съжаление малко хора имат такава.
Въпросът има и друга страна. С риск да вляза в конфликт с някой...90% от тинейджърите в момента пушат и то не само цигари.  Нещата няма да се променят докато не се спазват някои обикновени правила от всички, а не само да си прехвърляме топката. Не е проблем децата да се снабдят с цигари от където си решат, с алкохол, също и с други екстри.... Обикновено отговора е , че родителите са виновни, защото не са си възпитали децата, но според мен причината е, че няма контрол. Децата не са по цял ден у дома. Родителите все пак трябва и да работят понякога.
По въпроса за джобните за цигари такива се продават и на бройка, а когато моето дете няма пари за кутия има добри приятели, които разполагат с по 20-30лв. джобни  и му купуват. Говоря съвсем сериозно и не преувеличавам.
Желая ти успех в битката с цигарите и всичко оттук натам и здрави нерви. 

sweet_kiss  гадна ситуация, надявам се подхода ти да има ефект, поне при моя свекър е имало до ден днешен мрази цигарите, баща му е постъпил, като теб.
Успех!

sweet_kiss незнамдали си постъпила правилно. Поздравявам те за това, че си направила нещо. Когато моята дъщеря ми разказа как са пробвали цигара, аз само я изслушах. Твърди, че не пуши и предпочитам да й вярвам.
Дано си намерила рецептата.

Може и да няма пряка зависимост между това дали родителите на пропушващото дете са пушачи или не,но все си мисля,че файда няма ако му се карам половин час и му разяснявам за вредата от пушенето и после блажено запаля цигара.
Не само за цигарите-за нищо няма да ми вярва.

Само не се ядосвай и не викай, защото така ще я отблъснеш! Просто възрастта им е такава!Най-вероятно и в такава компания е попаднала.Обясни и, че не е необходимо да пуши заради приятелите- ако са истински , ще я приемат и непушачка! Разговаряйте и нека тя сама се убеди във вредата от пушенето!

Оооо,намират,намират...
Правят си т.н. "партия",т.е. няколко деца си купуват една кутия.За съжаление по малките магазинчета продават и цигари на бройка.Има "услужливи" съученици,които за дребни услуги ги черпят....Има деца,които разполагат с много пари,това го знаете,нали.В класа на дъщеря ми имаше едно момиче,което вземаше от портмонето на майка си само по една петдесетолевка дневно,защото иначе майката щяла да усети.Така може да му се събере на ден до  10 цигари...че и повече.
 

sweet_kiss , ще заимствам решението ти ако попадна в такава ситуация,

Айде иди доказвай сега пък това.
Като ме питат защо не пуша отговарям, че не е модерно, но как да го убедя, след като навсякъде се пуши.

sweet_kiss, страхотно си се справила, дано има траен ефект. Не знам дали ще ми се наложи да пробвам твоя метод, но ако се стигне до там - о, да.

сина ми като беШе на 6год. имитираШе майка ми и баЩа ми как пуШат със солети.един ден баЩа ми му даде да си дръпне от неговата цигара за което много се ядосах,но той каза "един ден Ще си ми благодарна за това). детето се закаШля,каза 4е е гадно и сега не търпи миризма та камо ли да пуШи.по4ти на 18 години е,има приятели които му се подиграват 4е не пие и не пуШи,но той не се подвежда взема го на присмех.като се събират казва 4е го боли глава когато е задимено.с мъжа ми не сме пуШа4и,аз никога не съм пуШила а той пуШеШе по 2 кутии като се запознахме казвах му 4е ми е отвратително да го целувам и да смърди на л****.отказа ги,за което съм много благодарна(нправи го заради мен).
а малката иска да бъде винаги красива и говорим ,колко са вредни цигарите за кожата,давам и пример с една приятелка,която просто не ги вади от устата,ходи на избелване на зъбите,прави маникиури,ходи на по4истване на лицето,но файда нанай.зъбите й за 2 мес пожълтяват отново лицето ве4но със запуШени пори и т.н.
надявам се да не ме изненада,заЩото незнам каква Ще ми е първата реакция ако я видя да пуШи.

напълно съм съгласна с авторката.дори и да се бе натровила Щерка й,Щяха да  й направят промивка,но няма да се трови цял живот.
оба4е не разбирам родителите пуШа4и, с какво право забраняват на децата си да пуШат след като те са били пример за тях.

Според мен на въпросното 13 годишно момиче просто иска да стане известна в училище. Поне така е в мойто училище. Няма да и стане навик, но през пубертета тютюна може да предизвика какви ли не проблеми. На мен майка ми е казвала, когато пушиш през пубертета се развиваш по-бавно.

Преди две години се сблъсках с този проблем.
Дъщеря ми е 17 годишна, от първи клас тренира тенис, пее във вокална група и до скоро беше дете за пример.
Аз и баща и сме непушачи, разговори за вредата от тютюнопушенето сме провеждали неведнъж.
Все си мислех ,че като даваме добър пример, като спортува и пее и е наясно как цигарите се отразяват на гласа и, на издържливостта, на външния вид... няма да пробва, но уви. За капак на всичко тя е алергична ,знае ,че може да стане по- зле и въпреки всичко започна да пуши . От две години водя всекидневна битка, приятелите ми се шегуват с мен, като ми казват боркинята . Две години непрекъснато разговори, наказания, обещания ,лишения ,поощрения.... Е ,доживях звездния си миг, сега се моля да не е временно решение  .
Защо ви разказвам всичко това- защото за тези две години не срещнах никъде подкрепа, в училище учениците пушат заедно с либералните си учители .
На родителски среши проглуших ушите на учители и родители да направим заедно нещо, имах и предложения, но всеки се е затворил в черупката си и не го интересува, останах си сама ...Виждала съм ученички, които пушат на прозореца на класната стая !!! В компанията, в която дъщеря ми се движеше, няма нито един човек непушач ,тя беше единствената до момента, в който реши ,че няма да е "бялата овца".
Много е труден пътя ,но с постоянство и търпение може да се постигне добър резултат.
Сега водя други битки, но те са от друго естество.
Моите приятели май са прави -боркиня ,от където и да ме погледнете  .

Едно време, когато ходех по практики в училищата имаше пушални за учителите (някое хранилище или др. малка стая в близост до учителската). Сега като е забранено да се пуши в сградата всички чинно се подреждат на входа на училището...ей на това не мога да се начудя 

крият се около у-щето но възстраста им е малка -10-12 годишни пушат

  направо ми се изправят косите, като чета тези неща...мойта е на 11г. Няколко пъти съм я питала дали има деца в училището които пушат и дали тя е пробвала. До сега винаги е отговаряла, че няма и че не е пробвала / дано е така  /. И аз и баща й сме пушачи.

Бях на 13, когато започнах да пуша, покрай приятели. Но не пушех правилно, тоест не гълтах дима. Даже веднъж се обидих на съученичка, че ме обвини, че само хабя цигарите.  Тогава имах разговор с баща ми, който ме попита дали пуша и аз казах "да", за ужас на съученичките ми. Последва разговор, много кротък, без излишни обяснения колко е вредно, защото това е ясно. Поиска да му обещая, че повече няма да го правя, поне докато стана на 18 и аз..... обещах. Спазих си обещанието. Може би само веднъж след това съм запалила цигара, и то години по-късно. Родителите ми по това време и двамата бяха пушачи. Аз сега не съм и мразя дима ужасно много. Никога не позволявам да се пуши в присъствието на децата ми.

За съжаление наистина не преувеличаваш. Едно време, ако някой възрастен, било то и апълно непознат те види с цигара...тежко ти и горко. а сега 11-13 годишни ме псуват и ми шоказват средни пръсти, когато им направя забележка, че пушат.

Ние и двамата не пушим,децата ни бяха колкото дъщеря ти когато опитаха.
На гости на баба и дядо кварталните дечурлига им казали,че са старомодни.Малкия опитал първи и така се задавил,че едва не започнал да повръща.Като се върна сам си каза.
Големия пък от първата цигара бил страшно възмутен как му мирише устата и си мислел,че каквото и да яде все ще мирише затова стоял гладен известно време    Никога повече не повторил независимо колко старомоден изглежда.Алкохол му предложил пак приятел на същата възраст който изпивал по една бутилка домашно вино.Защо вино?Защото имали много и никога нямало да се усъмнят родителите му.Така си мислел,де.На 16 изпил две бири и за сега това му бил рекорда,брат му и той за сега е с рекорд 2 бири но аз сериозно се бях притеснила за него.Беше на гости с преспиване и толкова е бил пиян,че едва говорел.Първо си мислех дали не са му сложили нещо друго вътре ,после се разбрахме,че той от обяд не бил ял и като за пръв път и гладен е може би нормално. Сега сме се разбрали гостенства  с приспиване когато станат пълнолетни.

браво на майката справила се е с проблема за сега. В къщи всички сме пушачи, баби дядовци ние. И аз се плаша за детето, аз пуша малко и предимно сутрин докато тя спи, но моят скъп е комин, пуши ли пуши лоша работа, май ще го карам да ги отказваме, че така детето съвсем ще го опорочим

Дали от нас дали от улицата, все от някъде е опита и ще види. Затова е най важно да разговаряме с тях и то приятелски, а не като родители, строго и с кавги.

Снежка, до преди две години аз бях и майка ,и приятелка,мислех си ,че това е важно за добрите отношения между родител и дете .
Бях убедена, че съм на прав път, като поощрявам децата си да спортуват и да се занимават с изкуство, защото едното се грижи за физиката ,другото за душевносттта и тнт...,  но идва един момент, в който родителят престава да бъде авторитет, колкото и да ни е болно това .
Явяват се други фактори, с които трудно се преборва човек, а те са на всяка крачка.
Убедих се ,че в този момент аз трябва да бъда преди всичко родител, за да се справям със ситуациите .

ох ужас, това и мен ме чака- ние сме бивши пушачи, дано да повлияе това.

ние двамата не пушим дано и моята не пропуши

До нас има една клиника за ракови заболявания . Тя е нещо като академична . Та имат инициативата да приемат групи от деца на тази възраст някъде и да ги развеждат из клиниката, при пациентите и да им правят презентации май именно за ефекта от пушенето върху организма и пр. Предполагам, че все пак нещата са представени по меко , като за деца, но са достатъчно информативни. Биха могли децата да се впечатлят, но другата алтернатива е да се тровят дълги години. Кое е по добро? Родителя решва.
Имам в предвид, че подобна информация, ако решиш , можеш да събереш от нета и пр. и да я представиш на дъщеря си и тя да прецени какво иска.

това пушенето не е шега работа  особено ако се прави от газария

Мда.Моята също го направи тази зима.Аз разбрах от "хората".Говорихме "като големи хора".Тя ми обясни, че приятелките и пушат и и се подиграват, ако тя не го прави.Аз пропуших на 17 също от "гъзария".Разказах и за себе си.Спряхме да пушим и двете.Не знам колко ще издържим, но опитваме.

Притеснява ме, обаче, че не са само цигарите това, което 12-14годишни опитват.Сядат на пейките в градинката и пият; не искам да си мисля за по-лоши неща.Страх ме е много.Миналата година видях едно момиче, на около 14 ,като го влачеха други две-по-малко пияни.Боже, опази!

Колкото повече ми се караха -толкова повече пушех ... излизах и гледах да наваксам за времето което съм вкъщи и непуша , макар че по-късно ги почнах . Викове и кавги няма да решат нещата според мен и моя личен пример .

Аз като пропуших бях на около 16-17 години. И то защо?  Приятелките ми пушеха, а аз не. Тях ги беше страх, че ще изпортя на някой и, за да се вземат на сигурно ми дадоха една цигара и.. готово. Оттогава насам пуша. И аз и мъжа ми. А малката е на 12 години и просто не го търпи цигареният дим. Като сме в колата и някой от нас запали цигара, започва да крещи и да отваря възможно всички прозорци  !  За сега нямаме проблеми с цигарите, но и както изглежда май няма да имаме, защото тя е против тях! 

оооооооооо и аз бях така нашите като пушеха мърморех не можех да търпя дима, а сега пуша. Няма гаранция, моли се да не става, че после трудно се откават пустите му цигари.

Не знам какъв съвет да дам. Мисля си, че при едни хора пушенето е някак си заложено в гените - не непременно от родителите, има център в мозъка, на който му харесва. Аз съм от тези хора. Започнах да пуша на 14-15, от келешлък, много исках да съм интересна. Майка ми никога не е пушила. Баща ми пушеше повече от 40 години, спря ги обаче.  Сестра ми не пуши. Аз обожавам да пуша. Децата ми са на 9, още не ми е дошло до главата. Но си мисля, че няма да се карам, да забранявам и прочие. Ще потърся начин да ги убедя, че това е порок, от който трудно се отказваш, затова по-добре да не свикваш.

Сечил, това не е сигурно. И аз като малка мразех цигарения дим и се сърдех на родителите ми че пушат, докато не пробвах...Хареса ми, бях модерна и така 18 години Слава богу, вече не пуша. А синът ми беше един от мотиваторите.

Дивана, Подкрепям!!!

Divana, твоите родители опитаха ли се да те разубедят?
Ако това за  гените е вярно , в моя род непушачите са до девето коляно , и от майчина, и от бащина страна, аз съм върл непушач, а сестра ми заклет пушач.
Тя от кого ги е наследила, а дъщеря ми- от леля си ли?/ не се заяждам  /
Опитах се да бъда убедителна ,баща и също, но на тази възраст морето е до колене, ние сме задръстени и не разбираме ....

Първата си цигара запалих на 12...от лигня и гъзария...на едно море...след това спрях да пуша около 6 месеца не съм докосвала цигара...
И дойде най-трудната ми година-почина единя ми дядо,след това другия,имах много изпити и ходех на курсове по литература,математика и рисуване,почина и най-добрата ми приятелка,а гаджето се премести в друго училище......пропуших пак...останових,че просто ме успокояват цигарите...те се превърнаха в навик Майка ми разбра от класната ми че пуша,в 9ти клас ( преди не се е съмнявала в мен,защото познаваше приятелите ми,всичките пушачи и беше наясно,че като илзизам с тях и после се прибера ще мириша на цигари,а и тя самата е пушачка),не сме се карали,просто ми изнесе вечната лекция за вредата от тях,но каза,че в крайна сметка решението си е мое....е аз все още пуша. Не съжалявам! Всеки човек си живее със избора,благодарна съм ѝ единствено за това,че вместо да ми отрови живота,ме остави сама да си го тровя!