Публикувана: 2 ян. 2006, 15:01 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2006, 21:46 ч.

Страхът от раждането?????

2 268
41
1

Гост

Отговори

# 15 2 ян. 2006, 16:40 ч.

София
Мнения: 2 271

Цитат на: Chelsea в пн, 02 яну 2006, 15:12

И мен ме тресеше паниката в осмия месец, но в деветия вече нямах търпение да родя Simple Smile

Всеки ден се чудех кога най-накрая ще усетя поне една предварителна контракция, но така и не я дочаках, започнах директно с родилните Sunglasses

Скоро нетърпението изцяло ще измести страха ти, повярвай ми Wink

Това са точно думите, които щях да напиша.
И аз като влязох в деветия месец, се надявах да родя по-рано и ми беше доста интересно - чаках с нетърпение симптоми на родилна дейност. Crazy

# 16 2 ян. 2006, 16:48 ч.

Мнения: 7 186

Мен пък не ме беше страх, щото от самото начало си знаех, че няма да родя по друг начин освен секцио, независимо имам ли показания или не. Освен това съм присъствала мноооого пъти и на двата вида раждане и знам прекрасно за какво става въпрос. Така че фактора "страх от неизвестното" също отпадна при мен. Simple Smile

През цялата бременност изобщо не съм си блъскала главата с притеснения, страх изпитах чак в нощта преди секциото, не можах изобщо да спя. Страховете ми се свеждаха до това дали всичко ще мине добре, как ще понеса анестезията, как ще се чувствам след това, ще ме боли ли и разбира се дали всичко ще е наред с бебето, дали ще си има всичко и т.н.
Аз затова поддържам идеята жената сама да реше как да роди, защото освен ниския праг на болкова чувствителност при някои жени има и психологически момент.
За мен е от основно значение и двете страни да са добре. Защото съм убедена, че едно бебе се чувства много по- комфортно в организма на една здрава и спокойна майка, отколкото в този на друга такава, която е притеснена и изпълнена със страхове.

# 17 2 ян. 2006, 16:50 ч.

София
Мнения: 1 397

Цитат на: Lara в пн, 02 яну 2006, 16:40

Цитат на: Chelsea в пн, 02 яну 2006, 15:12

И мен ме тресеше паниката в осмия месец, но в деветия вече нямах търпение да родя Simple Smile

Скоро нетърпението изцяло ще измести страха ти, повярвай ми Wink

Абсолютно аналогично. И даже понеже родих 3 дни по-късно от термина почнах да се чудя дали ще разбера че е почнало раждането. Разбира се разбрах хахаха. Ама да си призная се успокоих напълно едва като бебето вече махаше с ръчички а мен ме довършваха (раждах нормално) Simple Smile

# 18 2 ян. 2006, 17:46 ч.

Мнения: 1 735

Аз също не изпитвах страх,може би защото се скъсах да чета и знаех абсолютно кое как трябва да бъде.Имах си и една "сляпа" убеденост ,че всичко ще бъде повече от ОК и че раждането ,за да мине добре,това зависи само от мен и от това да съм, положително настроена и в добро настроение.Както и беше!
Аз раждах естествено,но бях се информирала и за секциото.Ако се скофти нещо в последния момент,да не се чувствам в небрано лозе.
Смело чети библиотеките на форума,ще видиш колко сигурна и спокойна ще се почувстваш! bouquet

П.П.:Виж ми подписа. Mr. Green

# 19 2 ян. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 1 735

Хей,и да разкажеш как е минало!!!
Мисли за бебчето ,с което ще се срещнеш за пръв път.То ще бъде част от живота ти от тук нататък.НО след като веднъж го видиш,никога повече няма да можеш да си представиш живота без него! Heart Eyes

Успех!

# 20 2 ян. 2006, 20:17 ч.

Мнения: 2 000

И мен от осмия месец ме хвана страха от раждането. Особено като станеше вечер и ме хващаха нервите. Само мислех как ще раждам, за болката, за неизвестното. Аз си мислех, че ще раждам нормално, но когато 4 дни след термина докторката каза, че се налага секцио и то по най-бързия начин, останах шокирана. Изобщо не очаквах, че ще раждам секцио. Обаче се радвам, че разбрах това едва 2 часа преди операцията и така нямах много време да мисля за това и да се притеснявам. Защото ей ме на сега, още от началото си мисля само за операцията и от време на време ме хваща голям страх. Ама така ще е явно до края. Важно е крайния резултат да е добър.
Успех.

# 21 2 ян. 2006, 20:47 ч.

Мнения: 1 410

Всеки е минал в определен момент през страха от раждането, но това се преодолява както всичко останало. При мен некрая страха от раждането беше заместен от желанието да се свърши най-накрая с тази бременност.

# 22 2 ян. 2006, 21:15 ч.

Мнения: 2 271

Ако кажа,че не ме е било страх-ще изльжа.Още повече,че сьм мед.сестра и доста неща сьм видяла.Но като започнах да преносвам исках да стане по-бьрзо.Родих по нормален пьт,за 3 и 1/2часа от пьрвата контракция и не беше толко страшно щом не виках.Боля ме като ме шиеха ,макар че беше с упойка,но и това мина бьрзо.ЖЕЛАЯ ТИ ЛЕКО РАЖДАНЕ И ХУБАВО ЗДРАВО БЕБЧЕ!!!

# 23 2 ян. 2006, 21:20 ч.

Мнения: 5 577

Абе страшно си е, няма какво да се лъжем. Tired

Но минава, и се забравя.

# 24 2 ян. 2006, 21:31 ч.

Мнения: 7 474

Не ме беше страх, защото имах уговорка с акушерката и тя ме беше успокоила , а освен това като не знам какво е не ме е страх.Обаче много често сънувах как раждам. Но имаше един ден скоро ми закъсня и въпреки,че раждането ми беше много леко , сънувах пак как раждам и изпитах невероятен ужас, че пак ще ми се случи същото. Истината е, последния месец вече много ми тежеше и бях готова на всичко само и само да родя по-бързо. Успех!!! bouquet

# 25 2 ян. 2006, 22:03 ч.

София
Мнения: 4 423

И мен ме е страх, защото съм раждала и знам какво е. Tired

# 26 2 ян. 2006, 22:31 ч.

Мнения: 2 309

Притеснявах се за всичко с изключение на болката.Мисля,че тя е последното за което да се тревожиш.

# 27 3 ян. 2006, 06:51 ч.

Мнения: 247

Когато съвсем наближи финала толкова много исках вече да родя, че останалото си беше на заден план. Нормално раждане беше - отне 14:30 часа, мина като насън, но болката беше голяма... Странното е, че в момента в който видях бебчето си и край - всичко ми мина Grinning

Все пак си казах, че ако има второ, то тогава ще искам да ми бият всички възможни упойки Flutter

Но спокойно, предстои ти нещо прекрасно и ще го осъзнаеш истински в момента, в който се случи Grinning

Успех

# 28 3 ян. 2006, 09:12 ч.

Sofia
Мнения: 6 918

Няма от какво да се притесняваш секцио,по-страшното е нормално раждане.Поне при мене!Много се мъчих и накрая се наложи операция.Имам такъв страх от контракциите и усещането,че надали ще се престраша отново да имам дете.В момента ,в който се реши секциото се успокоих.