Публикувана: 3 авг. 2016, 20:24 ч.
Последно мнение: 19 май 2017, 01:59 ч.

Познаваме ли емоциите си - откъде сме получили това знание и предаваме ли го

27 069
462
1

# 15 5 авг. 2016, 14:28 ч.

Мнения: 8 911

Цитат на: Andariel в пт, 05 авг 2016, 13:53

Не разбрах какво имаш предвид. Може ли да обясниш! Имам усещането, че е целта ти е да предизвикаш или покажеш нещо негативно по отношение на мен.

Защо сега така? Негативно, ами не, изобщо.

Емоциите са плискащи се в тялото ни хормони, физическа реакция на конкретно нещо, ситуация. Защо пък да е толкова сложно да ги назоваваме? Малко повишено внимание се изисква.

# 16 5 авг. 2016, 14:43 ч.

Мнения: 24 467

Всички емоции имат право на живот и трябва да съществуват. Не е редно човек да се "бори" с тях и да ги определя като "добри" и "лоши". По- скоро те могат да са приятни и неприятни. Целта не е да повалим в праха неприятните и да ги изтребим до крак, а по- скоро да се научим да ги управляваме в наша полза, за да постигаме баланс - състояние на човека и света, към което всички се стремят, съзнателно или несъзнателно.
Смятам, че потискането на дадена емоция е вредно, т.к. тя се е появила, за да се изживее, тя е нормална реакция на това, което я е породило. И сама следва да породи адекватна ответна реакция на причината. Опитите да се потисне тя водят до по- големи проблеми. Да вземем, например, страха. Ами той често се поражда като емоция съвсем основателно и иска своевременна и адекватна реакция, а не "потискане". Като го потискате много, може и буквално, и преносно кучето да ви ухапе. Grinning

Сигналната и подбуждащата функция на емоциите са едни от най- важните им проявления и да ги убиваме е неполезно за самите нас.
Човек знае най- добре как сам се чувства, какво изпитва и като емоция, може да "сбърка" евентуално при назоваването, защото наистина в училище и извън него тези теми рядко се обсъждат и речникът на човека е беден и/или неточен. Неосъзнатост често е налице също така не по отношение на самата емоция, а на предпоставката, която я е предизвикала.

Последна редакция: пт, 05 авг 2016, 14:54 от Judy

# 17 5 авг. 2016, 15:18 ч.

София
Мнения: 62 595

ами, това е познавателен процес, защото не само назоваваме нещата, а и слагаме зад този етикет някакви характеристики. На бебето като ни се хили, му казваме "я, как се радваш", а когато реве "защо си сърдит" със съответната интонация, макар бебето да не разбира точно думите, и така с порастването не само ние самите, а и околните ни карат да превръщаме емоциите си не само в нещо, което изпитваме, а и в познание.

За мен щом Господ ни е дал емоциите, значи са ни важни. Добри или лоши е въпрос на външна оценка. Ако питаме човек, който е убил в пристъп на гняв, и махнем престъплението и наказанието, за него може да се окаже, че е било емоционално разтоварване - човек е изразил гнева си по най-пряк начин. Сори за драстичния пример. Расколников е убил лихварката не само планирано, а го е планирал, защото е бил гневен, възмутен, изобщо у него са вряли и кипяли емоции. Да, трябвало е да го потисне, ама не го е, а дори обратно.

# 18 5 авг. 2016, 16:24 ч.

Мнения: 12 473

Емоциите са проекция на нашите представи за света (точно както Анди го е описала). И нашата оценка на емоцията е резултат на средата и възпитанието, което сме получили.
В момента, в който осъзнаеш, че това са наложени, а не лични представи - емоцията вече добива друга стойност и значение.
И можеш да ги управляваш успешно. Peace

# 19 5 авг. 2016, 16:28 ч.

Мнения: 8 911

Понеже не съм вярваща, няма как да приема, че емоциите са дадени от някакво божество Peace

Моето разбиране е доста по-прозаично.

Какво означава "проекция на нашите представи за света" в контекста на емоциите?

# 20 5 авг. 2016, 16:32 ч.

София
Мнения: 62 595

е, добре, де, такъв е изразът, културно ни е това с Господ. Може да се каже и природата, случайността, гаврата на еволюцията, подаръкът на генетиката...

За мен емоциите са загадка.

# 21 5 авг. 2016, 16:38 ч.

Мнения: 12 473

Проекцията е това, което Анди даде като пример.
Бебе, плаче..и ти му казваш защо плаче. Това не е неговото обяснение защо, а твоето -което запомня и след това разпознава в идентична ситуация.

# 22 5 авг. 2016, 18:24 ч.

Мнения: X

Филмът е разкошен и много ми допадна как е поднесено към децата.

Дъщеря ми много го хареса и има всчики книжки и все ме пита дали нейните 'Радост' , 'Тъга' и 'Гняв' са ето това чувство. Засили интереса й към разпознаването на емоциите си и как да реагира на тях.

Нямая добри и лоши емоции. Трябва да се научи да свиква с всяка една от тях и да знае какви проявления има и как да я контролира без да вреди на себе си или на другите около нея.

Това е труден и целоживотен процес и всеки от насс продължава да се учи на това. Самонадеяно ми е да кажа, че имам пълен контрол на емоциите си, защото го нямам, но опознавайки ги тях, както и самата себе си, съдържа ключа към познанието им.

# 23 5 авг. 2016, 21:43 ч.

София
Мнения: 16 203

Правилото на 90 секунди: http://www.elephantjournal.com/2015/10/the-life-changing-90-second-secret/ Ето приблизително същото и на български http://www.novavizia.com/dzeims-borg-ti-si-avtorat-na-tvoite-misli/

# 24 6 авг. 2016, 10:08 ч.

Мнения: 12 473

Шарки, Контесо! Hug

# 25 6 авг. 2016, 12:43 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Andariel в пт, 05 авг 2016, 14:05

За да я разпознаеш трябва да имаш "алгоритъм", критерии. По същия начин, по който разпозваваш, че пред теб има точно котка, а не хипототам. Ти не си се родила с котката в главата си, а си се научила, а за да се научиш, имаш критерии и анализираш. Само че в този случай обект са собствените емоции. Не е "я, на мен ми е в хардуера списъкът с емоциции!" Ние сме ги научили как се казват.

Лесно различавам какво се случва. Ако усетя, че краката ми се наливат с кръв и коремът ме свива- страх. Ако получа тунелно зрение и усещам, че се готвя за бой- гняв. Меланхолията ми не е особено тежка, усеща се като забавени реакции и поспаливост; ако имам дар слово и се движа активно, а стойката ми сама се подобрява- явно изпитвам веселие. Не казвам радост, защото радост за мен е друг термин и не е толкова психосоматичен.

# 26 7 авг. 2016, 13:18 ч.

Пловдив/София
Мнения: 2 742

Интересна тема.Аз съм много импулсивна и за съжаление това ми пречи. Както е хубаво да се засмея и да прегърна някого или да купя спонтанно цвете/подарък на друг, така обаче е много неприятно да избухна и да крещя, да говоря гадости или да се разплача без сериозен (отстрани) повод. Та, доскоро не умеех да контролирам тези емоции, може би след 25 годишна се понаучих (доста късно). Но пак имам пристъпи например като някой ме засегне- да кажем един път ме заподозряха в кражба и ми провериха чантата- тогава излиза някакъв дявол от мен, викам, после плача, бълвам змии и гущери. После съм адски изтощена и целият ден съм парцал.Знам, че сама си вредя, но не знам как напълно да изключа или поне притъпя такива реакции..доколкто четох става с вербално (наум) формулиране- ето,сега се ядосвам,това ще ме разстрои,но ще изгледам лошо и ще си тръгна,няма да правя сцени- ако съумея да си кажа тия неща преди да наддалее емоцията,е супер, но не винаги има време:))

Та, ще ми е интересно да споделите как сте се научили на контрол и кога. Аз съмна 30+и както казах още имам "моменти"- редки,но много бурни.

А в самоанализа съм добра- правя го редовно, станала съм доста самокритична и разпознавам и своите, и чуждите емоции, но имам проблем с контрола.

# 27 7 авг. 2016, 16:26 ч.

Мнения: 12 473

Прочети пак правилото за 90 Сек..))

# 28 7 авг. 2016, 17:49 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 681

Супер интересна тема bouquet

Филмът също ми подейства много силно... Плаках та се скъсах - аз и попринцип си плача де, но много ми хареса.. Особено на края с представата какво се случва в главата на котката Laughing

Оценявам като проблем в себе си, това че съм много емоционална и абсолютно всичко, което изпитвам се изписва на лицето ми моментално. Знаейки това, обаче някакси, все едно разчитам само като ме погледне някой и да разбере какво си мисля... Е да, ама не - не става така. Thinking

Този някой, обикновено са най-близките ми, които страдат от характера и емоционалността ми. Не съм избухлива - в смисъл няма да вдигна скандал в магазина, ако нещо не е както трябва, но вкъщи мога да се разфуча и да тряскам врати за най-малкото нещо. Старая се да работя над това, ама хич не е лесно...Стресът, естествено, много влошава отношенията между хората. И така... Simple Smile

П.С.:
Шарки, много интересни статии...Карат те да се Замислиш! Няма нищо по-рационално от това, да използваш главата си по предназначение...ама все по-рядко някой го прави...
bouquet

# 29 7 авг. 2016, 20:00 ч.

София
Мнения: 16 203

Не ми се искаше да го казвам, обаче...на какви ли не глупости ни учат в училище, а на елементарни обяснения как работи мозъка и тялото ни, не. Не спирам да се учудвам на собственото ни невежество Embarassed

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Мъж или мечка?

Причина:

Причина: