Много тъжно ....
- Публикувана: 20 апр. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2006, 08:04 ч.
Дали се сеща за мен поне на Рождения ми ден?
да сеща се за теб
в твоето писмо прозира желанието ти тя да те обича
ти сякаш я молиш да ти каже че те обича и да ти обърне внимание - онова внимание което ти е било отказано от нея от самото начало
незнам може би просто трябва да я оставиш на мира и тя е преживала драма с това че те е оставила
в твоето писмо прозира желанието ти тя да те обича
ти сякаш я молиш да ти каже че те обича и да ти обърне внимание - онова внимание което ти е било отказано от нея от самото начало
незнам може би просто трябва да я оставиш на мира и тя е преживала драма с това че те е оставила
Дано се сеща!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Дано се сеща!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Аз съм израстнала само с майка си, баба и дядо! Стотици пъти съм се чудила дали баща ми се сеща, че има дете някъде, на 27 години съм, до ден днешен не съм си отговорила на този въпрос? Но гледам напред, негова си работа, ако се сеща, сеща се, ако ли не - нищо ново под слънцето!
Ама бащите са друго нещо - не са майки, не ги е боляло за децата.
Аз и двата пъти като раждах имаше майки, които родиха и си оставиха децата за осиновяване и всичките те плачеха и не искаха това, но им се налагаше, а ние плачехме с тях.
И аз все си задавам този въпрос. Отговора ми е доста черноглед, аз съм третото от пет деца и единственото захвърлено в дом.Мисля, че ме е изхвърлила от съзнанието си, че с грижата за другите 4 си е измила съвестта и надали помни кога ми е рожденната дата.В противен случай щеше да опита да ме намери или да каже на братята и сестрите ми и те да ме намерят, но никой не е почукал досега на вратата ми и надали ще го направи след 37 години.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
И аз все си задавам този въпрос. Отговора ми е доста черноглед, аз съм третото от пет деца и единственото захвърлено в дом.Мисля, че ме е изхвърлила от съзнанието си, че с грижата за другите 4 си е измила съвестта и надали помни кога ми е рожденната дата.В противен случай щеше да опита да ме намери или да каже на братята и сестрите ми и те да ме намерят, но никой не е почукал досега на вратата ми и надали ще го направи след 37 години.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
При теб е по-различно, оставила те е на познато семейство, което ме навежда на мисълта, че не и е било все едно, а напротив.Сигурно мисли доста често за теб, но има причина да не дойде, може да се страхува от укора ти.
Аз до колкото знам законът позволява само децата да търсят майките, а не обратно. Мисля че на тях официално не им дават справки и информация.
, прегръщам те 
Това, което ще разкажа по-долу ще отговори само до някъде на въпроса ти.
И така имам приятелка близка, която в момента има две прекрасни деца с една година разлика по между им. В момента живее без брак с бащата на децата си и са много щастливи. Преди години обаче тя е имала връзка с същия човек. Тя забременява но разбира прекалено късно, казва му...
Тъй като тогава са имали доста свободна връзка (всеки е спал който си иска) той и казал, че детето не е негово и я напуснал. Един месец по-късно той се жени за друга. В последствие се разведе и сега са щастливи заедно.
След като той я е напуснал тя не е имала друг избор освен да роди детето. Гинеколожката, която и е водила консултациите и предложила да и намери свестни хора да осиновят детето. Така и станало. Родила и прекарала 3 дни в родилното с малкото си бебе. Изписали я и се прибрала вкъщи празна отвътре и с празни ръце.
Разказвала ми е че решението да остави детето си е било най-трудното решение в живота и. Тя не е имала кой да и помогне и да я подкрепи. Момента , в който е дала детето си на новите му родители е бил много тежък за нея. Доста време след това е била в тежка депресия, от която много трудно се е съвзела.
Скоро си говорихме и тя ми каза, че няма ден през живота и без да помисли за оставеното дете. Каза, че с отварянето на очите си сутрин първо за нея си мисли. Много я боли. Казвала ми е как иска ей така за миг само да я прегърне или поне от далеч да я види.
Сигурна съм, че твоята майка всеки ден си мисли за теб! Не се знае колко и е тежко и колко трудно и е било да те остави. Ако не и пукаше за теб нямаше да те остави при роднини. Просто дай и малко време.
И така имам приятелка близка, която в момента има две прекрасни деца с една година разлика по между им. В момента живее без брак с бащата на децата си и са много щастливи. Преди години обаче тя е имала връзка с същия човек. Тя забременява но разбира прекалено късно, казва му...
Тъй като тогава са имали доста свободна връзка (всеки е спал който си иска) той и казал, че детето не е негово и я напуснал. Един месец по-късно той се жени за друга. В последствие се разведе и сега са щастливи заедно.
След като той я е напуснал тя не е имала друг избор освен да роди детето. Гинеколожката, която и е водила консултациите и предложила да и намери свестни хора да осиновят детето. Така и станало. Родила и прекарала 3 дни в родилното с малкото си бебе. Изписали я и се прибрала вкъщи празна отвътре и с празни ръце.
Разказвала ми е че решението да остави детето си е било най-трудното решение в живота и. Тя не е имала кой да и помогне и да я подкрепи. Момента , в който е дала детето си на новите му родители е бил много тежък за нея. Доста време след това е била в тежка депресия, от която много трудно се е съвзела.
Скоро си говорихме и тя ми каза, че няма ден през живота и без да помисли за оставеното дете. Каза, че с отварянето на очите си сутрин първо за нея си мисли. Много я боли. Казвала ми е как иска ей така за миг само да я прегърне или поне от далеч да я види.
Сигурна съм, че твоята майка всеки ден си мисли за теб! Не се знае колко и е тежко и колко трудно и е било да те остави. Ако не и пукаше за теб нямаше да те остави при роднини. Просто дай и малко време.
Милички,
Ужасно ми се иска да сте прави, но защо не ми се обажда. Аз имам нужда от нея, поне така си мисля. Аз съм сираче (мама и тате починаха)и така бих искала да зная, че тя се мисли за мен. може би, давайки си ясната сметка, че мама и тате няма да се върнат...... Ловя се като удавник за сламка..... Така ми се иска някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, безкрайно ме обича......
Няколко пъти посягам към телефона за да и се обадя, но мама все казваше, че когато тя е готова сама ще ме потърси и че не бива да я притеснявам. А аз просто искам да и кажа, че не я мразя, че не я съдя, дори напротив.....
Искам да дам спокойствие на душата и..... И че в мое лице, тя има добър и верен приятел..... Аз имам собствено жилище, семейство, живот, детенце, финансово съм добре обезпечена, образована съм (с две магистратури съм)...... Не искам нищо от нея..... Искам да бъде моя приятелка. Боже, аз си я обичам по мой си странен начин, колкото и това да ви звучи странно. Пиша всичко това, криейки в себе си огромното надежда, някой ден случайно да попадне във форума и да прочете това..... Аз ще бъда търпелива и ще чакам. Плаша се само, че времето минава..... А аз наистина искам да се срещна с нея в този живот.....
Ще чакам, какво друго ми остава....?!
И за да не оставя у вас грешно впечатление, ще ви кажа, че аз имам една майка и един татко и те починаха. Аз ги обичам безкрайно, не боготворя ги и те ужасно много ми липсват.....
Благодаря ви!
Ужасно ми се иска да сте прави, но защо не ми се обажда. Аз имам нужда от нея, поне така си мисля. Аз съм сираче (мама и тате починаха)и така бих искала да зная, че тя се мисли за мен. може би, давайки си ясната сметка, че мама и тате няма да се върнат...... Ловя се като удавник за сламка..... Така ми се иска някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича, безкрайно ме обича......
Няколко пъти посягам към телефона за да и се обадя, но мама все казваше, че когато тя е готова сама ще ме потърси и че не бива да я притеснявам. А аз просто искам да и кажа, че не я мразя, че не я съдя, дори напротив.....
Искам да дам спокойствие на душата и..... И че в мое лице, тя има добър и верен приятел..... Аз имам собствено жилище, семейство, живот, детенце, финансово съм добре обезпечена, образована съм (с две магистратури съм)...... Не искам нищо от нея..... Искам да бъде моя приятелка. Боже, аз си я обичам по мой си странен начин, колкото и това да ви звучи странно. Пиша всичко това, криейки в себе си огромното надежда, някой ден случайно да попадне във форума и да прочете това..... Аз ще бъда търпелива и ще чакам. Плаша се само, че времето минава..... А аз наистина искам да се срещна с нея в този живот.....
Ще чакам, какво друго ми остава....?!
И за да не оставя у вас грешно впечатление, ще ви кажа, че аз имам една майка и един татко и те починаха. Аз ги обичам безкрайно, не боготворя ги и те ужасно много ми липсват.....
Благодаря ви!
Препоръчани теми