Като оставим настрана това единично впечатление, считам работата Ви и включването с постове за важни и необходими. Всеки един от нас родителите трябва да има най-малкото избор, за да избере как ще тренира детето му! Осевн това, ако не бъркам, при Вас идват да се упражняват и деца с порочна стойка но все още не-сколиоза. Във всеки случай сте полезни за изграждане на двигателна култура.
Напълно наясно съм, че угодия за всички няма как да има!!! Вярвам, че ранната диагностика и работа с порочна (неправилна) стойка е форма на превенция, която е от огромно значение за обществото ни като цяло. Напълно съгласна съм, че децата с функционални отклонения (неправилна стойка) и тези с установена сколиоза са в различни етапи на проблема, НО практиката показва, че резултати и при двете групи се наблюдават след около 4 до 6 месеца интензивна работа.
Лирично отклонение от кухнята: Знаете ли колко трудно е да мотивирате тези деца, без значение в каква възраст са да правят тези упражнения, които са трудни и ги изтощават до краен предел? Началния ентусиазъм и шок след разговора с лекаря се изпаряват още в края на първия месец. Нашата работа е въпреки "глезенето", да ги накараме да работят... обаче малко родители са проследявали тези пикове и спадове в залата, докато децата им тренират. Всеки път повтарям, че ние поощряваме родителското присъствие, че децата имат нужда от морална подкрепа, мотивиращи думи, понякога и забележки за да си върнат фокуса! Знаете ли, че гръбначното изкривяване може да се повлияе и то видимо, НО само и единствено ако детето е спокойно, мотивирано и искащо да тренира всеки път на 100%. Гордо мога да се похваля с такива деца и родители, които идват и благодарят!
ДА ние работим с деца, те не са машини, глезят се, говорят, опитват се да "минават метър", НО те заслужават внимание, блага дума или просто да ги попитаме "Защо?" или "Какво става днес?" и знаете ли, те отговарят, те искат да споделят и това, което казват понякога е страшно! Така, че ДА ние понякога сме и приятели и психолози, НО те знаят защо го правим, или поне тези, които минават критичния 2 или 3 месец.
Нека всеки намери своя път