Това, което не одобрявам в българското училище...

значи като пускат нещо на пазара и не правят оценка на вкуса ?

Да! Това е много важно.
На мен дори ми се иска да имат часове по готварство, в които големите сами да си готвят и да приготвят храна за стола ...но това са мечти за далечно бъдеще

Не знам, мила. Знам само, че децата обичат чипс и кока кола, защото са им вкусни 

Ами то има такива часове. И кабинет с готварска печка имат. А си има и такива училища даже.

Как да не е важно какво дават! Нека направят менютата качествени и разнообразни пък да видим дали родителите няма да започнат да настояват децата им да се хранят в столовата!

Понякога в опита за да се докаже непременно обратно мнение на някой друг,сами не виждате като стигате до крайности!

Може Амбър пък да има позитивен опит с храната в училището на детето си. Когато моите девойки бяха  1-2-3 клас, ядяха в стола. Точно по това време готвачът беше наистина супер, нещата бяха вкусни, менюто беше разнообразно.  Изнасяше се списък с това какво предстои да се приготвя през седмицата. На база това децата/родителите преценяваха дали да купят купони за отделни дни или за цялата седмица. Самият факт колко учители се хранеха в стола по това време и колко след напускането на този готвач (фирма) е доста показателен. Поднасяха се картофени кюфтета с грах, моркови и сирене вътре, бисквитена торта, гъбена крем супа с крутони, мусака със заливка, спанак с ориз, картофена салата със скара, а не само стандартните  столови ястия като мляко с ориз, бобени изделия и сие. Но след това вече беше трагедия..

О, бгмамата кусури на всичко може да намери . Ей сега ще почнат да обсъждат пърженето на картофени кюфтета, разделното хранене и смъртоносното замътняване на крем супите с брашно.

Благодаря за темата Амели!

Това, което не харесвам в българското (държавно) образование са целите, на които негласно е заставено да служи.
А именно: да държи младежите далеч от трудовата борса възможно най-дълго и по възможност евтино, да обезпечава с възможности за корупция всевъзможни нива и ниши на администрацията, да осигурява държавни поръчки на "правилните" хора.
Стигнало се е дотам, че училището не е способно даже да "разтовари" от разходи за обучение приближените на властта частни фирми...

    Дуалното обучение не е ли стъпка в правилната посока.
  Интересн проект е  НП „Обучение за ИТ кариера“ . Тепърва ще наблюдаваме какво се случва по тези проекти.

      За първото училище на детето мога романи да напиша с кусури, но в интерес на истината, закуските бяха добри. От първи до края на втори клас два пъти се сменяха фирмите. Сега, моето не ядеше всичко, но тогава беше в абсолютно злояд период, затова не се брои. Но съм гледала етикети, опитвала съм понякога от донесеното у дома, питала съм др. деца, присъствала съм на род. среща на която се обсъждаше в какво точно се изразява нехаресването на закуските, приготвени от първата фирма.

Леко ненужно ми се струваше в първи клас да се дава ябълка, при положение, че няма как да се изяде в училищно време от децата. Повечето бяха с изпаднали млечни зъбки, не може да се гризе, няма как да се нареже, а и с измиването в тоалетните имаха проблем.  Но все пак- качествен плод/ нищо, че често се отъркаляше в раницата с часове/Друго- даваха се пресни кифлички със сирене, с малка трайност/ т.е. без консерванти/, каквито никъде в града не съм купувала и не съм виждала. Даваха се и др. неща,все хубави.

В сегашното училище- на няколко пъти- кроасани, от тези във фолио, но никой не протестираше. Който иска- да ги яде.
Но и аз не разчитам на закуската в училище- ако му се яде, да яде.
Иначе в сегашното училище много рядко е ходил на стол, налагаше се по едно време- храната беше хубава.

Аз чак толкова не превъзнасям домашната храна. Първо- няма как сутрин в 7ч., преди да е излязло детето да е нещо току-що сготвено, т.е. ако я готвя от предния ден- пак ще е престояла. В училище поне се готви същия ден. Второ- в училище няма особени условия къде да яде детето- въобще не могат да се растилат "трапези"- не става за многобройни ястия. По един сандвич и плод слагам и то не винаги, но моето не е цял ден на училище, като се прибере, ще яде.

 

Каква точно ИТ кариера? Хелп-деск оператор? Ентри-левъл кодер (примерно шеърпойнт)?

Проблемите са много.
   Много големи класове, особено до 7-ми клас.
   Поставяне на децата под общ знаменател и съответно целия клас поддържа едно средно ниво, като умните деца са пренебрегвани са сметка на по-изоставащите.
   Липсата на материална база в повечето училища. Стара техника за часовете по физика, химия, биология. Оттам - единици развиват истинско влечение към тези предмети, които иначе могат да им отворят много врати за бъдещо професионално развитие.
   Липса на механизми за справяне на дразнителите в клас - не можеш ни да го изгониш, ни да му повишиш тон, ни нищо. И да го направиш - то не се впечатлява особено.
   Липса на комуникация между родители и учители.
   Липса на мотивация сред учителите. Липса на млади учители. Заплатата не е единствен фактор. Още в университета в тези специалности се приемат хора с много ниски оценки. Скоро и с двойки ще започнат да влизат.
   Часовете по български език за мен са прекалено малко и често дори не се взимат, за да се навакса с материала по литература, особено по гимназиите.
   Недостатъчно часове по изкуства, музика и най-вече физическо, особено в средните класове.
   Тотално затриване на професионалните техникуми. Вместо това днес всеки, без значение личните качества и интереси, е бутан да стане висшист, сякаш това ще му отвори всички врати в живота.

Мисля, че нещата в българското училище, които са добре за децата ни, са по-малко, отколкото другите.

Защо така наречената система е съвсем ясно за съжаление. И понеже това е така и е така отдавна, а нищо не  епроменено към добро, темата наистина изглежда абсурдна. Няма нужда да се умува и доскутира, проблемите са ясни, както и че нищо /почти/ не се прави за решаването им.

Ето няколко лесно решими проблеми:
Училищата са търговци на деца. Борят се за финансирането на ученик вместо да се стремят да покриват стандарти.
Стандарти няма или те са абсурдни. Срещнах в съседна тема целта /с друго име/ на час ИТ в първи клас - да се запознаят с компютъра казано на човешки език. Цял час /поне/ на седмица!
Учителите са безгласни и безправни, а нерядко и неподготвени и немотивирани. Всички за зле платени. Някои изобщо не трябва да работят това. И тези, които са подготвени и полезни за децата са администратори на сумати бумаги, вместо да обучават децата. Изненадващо няма нови учители!
Децата променят дневния си режим - хранене, сън, дори стоенето с обувки по цял ден, когато станат ученици. За пиене на вода, ходене до тоалетна и почивка в училищни условия може много да се пише. Причината, е че нищо от тези неща не е безпроблемно /или възможно / за повечето малки ученици.
Всяко училище, и дори всеки преподавател е сам/о/  за себе си. "Елитността" само това чака естесвено.
Децата учат сухи, теоретизирани, нелогични неща. Често се изисква наизустяване.
Няма стандарт за обема домашни. Може да си първолак на занималня и да се налага да дописваш и доучваш с мама.
Спорт в училище няма. Логистиката е сложна, а може и от домашни да не остане време.
Интердисциплинарен подход не е възлприет дори в начален курс, когато процесите са прости, а децата всеоще доста освободени и любопитни.
И така нататък и така нататък. Училището цели да прибере едни деца на 7 и да ги държи далече от учицата, пък после да учат вечер вкъщи. Вместо да ги изведе на двора следобед, да си напишат домашните след това за час пак в училище и вечерта да им е свободна.

Като порастнат става още по-зле.

Безплатното образование е доста скъпо. Отначало до край.
Резултатът обаче почти сигурно зависи не от него, а от паралелното образование, което всъщност е основният проблем на нашето школо. Напрактика в сегашния си вид то е пречка за развитието. Всяко дете трябва да се яви и прекара време там преди да отиде да дава време и усилия /а родителите и пари и развеждане/ за да получи подготовока - език, НВО, спорт. И никой вече не се бори за школото, а как да го заобиколи.

Няма нужда от борба. Неприсъствените форми на обучение вече са факт.