с които съм разговарял на тези теми,
които отказват да имат семейство и деца.
дали отказват защото не могат да направят що годе нормално семейство
и това е един вид защитна реакция не знам, но отказват.
единия е шофьор в германия заплатата му е в рамките на 2000 евро ..
казва те за мен не стигат, че дете да ми яде парите.
другия обслюжва туристи по морето дохода му е около 5000 лева ..
вика .. аааааа така съм си свикнал, знаш какво ми е добре, да си развалям рахатлъка с деца, няма да стане.
третия е художник, много популярен и казва, че нищо друго не го интересува освен рисуването.
картините са моите деца вика .. те ще останат след мен и някой ден .. ит.н.
около 40 са и тримата не са симпатяги, но не са и недъгави нещо на пръв поглед
гордмарсианец, познатите ти поне осъзнават, че не са готови да поемат грижите по едно дете и нямат деца. В пъти по-добро от надценили се, които после отглеждат по 2,3,5 или 10 деца без ток, на студ и хранейки ги с боб и леща. В този форум бях чела историите на една беззъба майка на 13 деца от Казанлък и друга - преподавателка, която се сърдеше, че не и подаряват по-голямо жилище (вече и бяха подарили, не предоставили, жилище в София от над 100кв.м) и се ядосваше, че и спират тока и водата. Преподавателката обясняваше, че децата и пътуват без билети и не могат да идат на театър. Беше оцвъкала около 10, всичките отличници, защото освен да учат, друго нямат какво да правят. Не искам да съм на мястото на някое тяхно дете.
Нямаше да съм някъде на спасителна мисия в Африка или да изкачвам върхове. Така че нищо не съм загубила.