Гениалните открития са на друго ниво, аз говоря за постижения доста над тези на офис планктона, примерно.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Ние от планктона на голи изхвърляния не вярваме. Може ли по-конкретни параметри на постиженията?
Добре де, защо трябва гледането на децата и работенето да се случват едновременно? Кой е луд да работи с деца на главата, които го подръпват? В живота все се налага да избираш едно и да загубиш друго, та и тук не е по-различно. Ако много ти се гледат деца и ти харесва майчинството, ще поизоставиш работата за известно време, ако пък гориш в тази работа и не можеш без нея , ще ги изпратиш на градина и готово - имаш си 8 часа плътно за съсредоточаване, проучвания и писане.
Ми щото като седиш с деца, те подпитват ти що не работиш. В смисъл явно съм абс. бездарна, щом не мога да достигна нивото на нормален работещ журналист, само че с деца на главата.
Вече мога да поспоря дали градината дава осем часа непрекъснати или по-скоро някъде към 6, плюс инфарктни дни с болно дете, ама айде:)
Вече мога да поспоря дали градината дава осем часа непрекъснати или по-скоро някъде към 6, плюс инфарктни дни с болно дете, ама айде:)
Това с "офис планктона" не го схващам. 
Какво трябва да рече? Че всички, работещи в офиси - от обикновени служители до мениджъри, са второ качество хора ли? Че не вършат нищо смислено? От позицията на коя професия се изразява подобно снизхождение към огромния процент хора, работещи в офиси на различни длъжности?
Какво трябва да рече? Че всички, работещи в офиси - от обикновени служители до мениджъри, са второ качество хора ли? Че не вършат нищо смислено? От позицията на коя професия се изразява подобно снизхождение към огромния процент хора, работещи в офиси на различни длъжности?
Вече мога да поспоря дали градината дава осем часа непрекъснати или по-скоро някъде към 6, плюс инфарктни дни с болно дете, ама айде:)
Добре де, като е толкова лесно развитието с деца, като има такива космически постижения, ми що не вземат татковците да хвръкнат напред, да си удвоят и утроят доходите, че да се стигне до "лукса" да си седиш у дома...ама явно не е толкова лесно.
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
Всъщност доста жени могат да си позволят да не работят. Но малко от тях се чувстват хора, когато са изцяло на чужда издръжка и са удовлетворени, ако не работят.
Между другото, за да си графичен дизайнер едва ли има нужда чак до офиса да ходиш.
Но малко от тях се чувстват хора, когато са изцяло на чужда издръжка и са удовлетворени, ако не работят.
Това с "офис планктона" не го схващам.
Какво трябва да рече? Че всички, работещи в офиси - от обикновени служители до мениджъри, са второ качество хора ли? Че не вършат нищо смислено? От позицията на коя професия се изразява подобно снизхождение към огромния процент хора, работещи в офиси на различни длъжности?
Какво трябва да рече? Че всички, работещи в офиси - от обикновени служители до мениджъри, са второ качество хора ли? Че не вършат нищо смислено? От позицията на коя професия се изразява подобно снизхождение към огромния процент хора, работещи в офиси на различни длъжности?
Не са второ качество хора- обикновени, средностатистически, винаги възможни за замяна от други такива- това са 90% от хората на земята.
Не че не вършат нещо смислено, но вършат рутинни действия, година след година, докато се пенсионират и след изпращането с цветя и бонбони, още на другия ден, никой не си спомня за тях.
Който е работил със съзнанието, че е офис планктон, изкарващ парите си, за да си осигури осъществяването на по- важните неща в живота, не страда когато вече не работи.
Който е поставял работата на първо място, градейки кариера, каквото и да значи за него това, се чувства не половин човек, ами направо изхвърлен извън борда на живота, когато го заменят с друг.
Извинявай, ама ако детето ти вече е достатъчно голямо, та да язди кон, за какви компромиси говорим?
Бе как не се бях сетила, докато две- и тригодишното свирят на тромпет в детския симфоничен оркестър, аз да си пиша статиите:)
Бе как не се бях сетила, докато две- и тригодишното свирят на тромпет в детския симфоничен оркестър, аз да си пиша статиите:)
не бе! чатиш в мамата нон стоп!
Аз правя това, за което ми се отваря възможност. Като се отвори прозорец за работа, работя. Но когато задачата са децата- това е задачата. Не мога да я прегазя тая задача и да скоча на работата. Но явно някои жени не се чувстват некомфортно. Аз се чувствам, все едно съм абдикирала от нещо, което трябва да свърша и е важно.
Въпросът е- може ли да се броиш за отдаден на работата, ако чакаш на тая работа да й дойде времето, вместо дори в неблагоприятни условия да се юрнеш да работиш. Аз си мисля, че съм отдадена на работата си, когато я работя. Иначе- не бих пренебрегнала други неща. Дори заради здраве и спокойствие бих забавила работата.
Но това не значи, че когато седна да работя, нямам постижения.
Въпросът е- може ли да се броиш за отдаден на работата, ако чакаш на тая работа да й дойде времето, вместо дори в неблагоприятни условия да се юрнеш да работиш. Аз си мисля, че съм отдадена на работата си, когато я работя. Иначе- не бих пренебрегнала други неща. Дори заради здраве и спокойствие бих забавила работата.
Но това не значи, че когато седна да работя, нямам постижения.
Айде де, и аз това се чудя. За мен драскането на статии и публикации вкъщи е далеч по-досадно от работата в офиса, но това е лично мнение и затова съм графичен дизайнер (тук Сираната ще ме сръчка, че от моята професия пари не се печелят 
), а не журналист.
), а не журналист. Т.е от позицията на списвач на статии на хонорар, т.е нещо като хоби за жълти стотинки. Ясно. Гроздето е кисело.
