Ами не знам, но може би имам отговор защо в БГ е едно такова смотанко и посредствено- явно се смята за ОК да не се опитваш да докараш нещата до високо ниво.
Виж в северноамериканската култура това го има- трябва да се вижда, че се раздаваш. А тук има една такава култура на скатаване, от която качеството на всичко страда. Обикновени в офиса, обикновени покрай децата...всичко обикновено. И после се чудим защо не се въртят повече пари и нещата са стагнирани.
Но виж ако живееш в свят на препоръки, в който има фрази като "морален облик" (не, не говоря за зрелия соц, а за системата в момента в някои развити страни, вкл. САЩ и Канада), то тогава ще ти пука много сериозно за общ. мнение, особено ако е свързано с Girl Scouts. Че то тая организация е построена върху идеята за моралния облик и мнението на другите дали сме добри или не (ако не сме- няма да има значки за продажба на курабийки)...
А мнението на децата ми не е единственото- те оценяват субективно, може да съм им много мила и драга, но аз да не съм доволна от свършеното. Та идеята ми е, че винаги е хубаво да се погледнеш отстрани как се справяш.
Виж в северноамериканската култура това го има- трябва да се вижда, че се раздаваш. А тук има една такава култура на скатаване, от която качеството на всичко страда. Обикновени в офиса, обикновени покрай децата...всичко обикновено. И после се чудим защо не се въртят повече пари и нещата са стагнирани.
Но виж ако живееш в свят на препоръки, в който има фрази като "морален облик" (не, не говоря за зрелия соц, а за системата в момента в някои развити страни, вкл. САЩ и Канада), то тогава ще ти пука много сериозно за общ. мнение, особено ако е свързано с Girl Scouts. Че то тая организация е построена върху идеята за моралния облик и мнението на другите дали сме добри или не (ако не сме- няма да има значки за продажба на курабийки)...
А мнението на децата ми не е единственото- те оценяват субективно, може да съм им много мила и драга, но аз да не съм доволна от свършеното. Та идеята ми е, че винаги е хубаво да се погледнеш отстрани как се справяш.
Да си ги заврат тези курабийки... там, където от тях полза няма да има.
Заедно със североамериканските си ценности и големия си оборот (и колосалния дълг също).Аз си искам обикновения живот, не искам да се раздавам - благодаря, не съм безплатна, че и демонстративно да го правя, ако ще давам нещо - каквото и да било - продавам го, не го раздавам, държа това дас е знае - не исма да имам морален облик, а заплащане за времето и труда.
Искам да съм обикновена с детето, да имаме най-обикновена човешка любов / обич1, да си се гушкаме в блажено безвремие, без да бързаме за каквото и да било, да имаме истинско здравеопазване и защита - а не "ами добре съм с парите, ама ако не взема да отида на лекар", както и да мога да си платя - където преценя, когато преценя, искам си нашите ценности, искам да пристъпвам е апартамента, построен от моя пра-дядо (когото лично не съм виждала, но въпреки това помня), искам децата на детето ми един ден да тичат в къщата, построена от моя дядо и да ядат смокини от дърветата, посадени от него.
