Живот без семейство и деца

Ако го приравним към професия "гледане на дете/деца", то за да отговоря дали е ниско или високо-квалифициран, трябва да опишем каква квалификация се изисква. Може би педагогическа? Може би медицинска (поне на ниво мед-сестра)? Може би докторска степен по психология на развитието? Каквито и изисквания да измислим, ще се окаже, че повечето майки ги нямат и едва ли не ще излезе, че не са квалифицирани да си гледат собствените деца

Така че въпросът Ви не е коректно зададен. Да си майка или баща не е работа или професия, не е цел или призвание. Това е всекидневно раздаване, което човек прави така, както разбира за най-добре. Ако смята, че трябва да е постоянно близо до децата си и да им дава повече във всеки един момент - ОК, напълно мога да го разбера това (стига някой да не се опитва да ми го налага на мен като идеал, както и аз не налагам своите възгледи по подобни въпроси на останалите).

Ако говорим за отделни дейности, които са силно застъпени в отглеждането на малко дете - пазаруване, пране, миене  и т.н. Да, това са ниско-квалифицирани дейности и не, не съм конструирал робот, който да сменя памперса вместо мен, нито пък съм наел сменяч на памперси. Но ако ще е само "гледане" на детето - ниско-квалифицирана работа е или поне персоналът в детските градини (мед сестри, лелки) е често по-квалифициран - изгледали са един куп деца, имат често и образователен ценз.

Но ако ще е до това да си му татко/майка и да му даваш безрезервна обич, сигурност, спокойствие, радост, смях, но и свобода и самостоятелност също - няма друг човек, който да може да те замени в тази "професия" според мен, защото няма друг човек, който ще обича така едно дете както го обичат родителите му Или поне доста рядко има и никога не го работи това на граждански договор...

Тук трябва всеки родител да прецени сам за себе си каква част от времето на детето иска да насити със себе си. Според мен е добре да има някакъв баланс в това, но всеки сам го решава. Всичко, което не е време и действия, съзнателно посветени на детето, а е просто рутина и битовизъм, за мен се изпразва от някакви особени родителски чувства и си става нискоквалифицирана работа. Дали изнервена, преуморена майка ще сменя наакан памперс или изнервена, преуморена лелка - все не се изисква особено голям квалификация и да се смята, че майката по презумпция ще бърка в лайната с някаква всеобхващаща, животопроменяща любов - е наивно. И почва едно гордеене кой по-хубаво сменя памперс - ей го на, аз сменям наакан памперс за няколко минути, винаги измивам дупето; нито веднъж не съм пропускал досега, въпреки че съм сменял наакан памперс стотици пъти; тази работа с мокрите кърпички не е за мен, особено пък ако не е перфектно оформен отпадъкът в памперса, а е размазан насам натам, както е в 90% от случаите поне при нас; в резултат нито веднъж не съм я подсичал и цялата операция винаги завършва със смях и добро настроение, а не със сърдит рев. Но какво значи това? Абсолютно нищо. Нито е квалификация, нито мед сестрите или бавачките или бабите си дават зор да мият бебешки дупета, нито в крайна сметка е някаква животосмазваща драма да се подсече едно бебе! Да седна да се изживявам себе си какъв велик татко съм в това, че мия бебешко дупе и евентуално да си повишавам допълнително самочувствието като начуквам канчето на някоя случайна мама, чието дете се подсякло, пък тя да ми го връща с това, че то с 1 ехееее колко е лесно, я пробвай с 3. Не, мерси - не е смислена реализация това за никого, нито за мен, нито за някоя жена, така си мисля. В крайна сметка ще си порастне и така, и иначе, ще си се научи само да го върши това (вкл. и замиването) и ще отмине този период. Какво ще му дам на детето си, ако жертвам 1 година от кариерното си и лично развитие в това да му вися 24 часа в денонощието на главата и да му мия гъза по най-качествения възможен начин? Не мисля, че много. Същото е и с показване на животни, издаване на забавни звуци и други "обучения", на които подлагаме малките деца. Ей го - показвам, правя се на маймуна (и на още 10 животни), ама квалифициран ли съм за това? По-скоро не - не съм логопед, имам 1-2 леки говорни дефекта, някои животни дори не ги знам как се казват - разните там африкански антилопи - кое беше гну, кое е друго... Не мога едно прасенце да нарисувам, пълна трагедия съм с рисуването. Та колкото бебето драска, толкова и аз с него драскам. Мога ли да настоявам, че няма достатъчно квалифициран човек, който да ме замести в "гледането на дете" в това отношение? Не мисля. ОК, по-малко зор от мен ще си дават, но децата не учат единствено ако някой ги натиска, учат си и самички и едни от други... Даже може и по-лесно да учат така... При по-големите пък обучението на децата се свежда до дружното четене на учебници, защото родителите рядко са енциклопедисти, знаещи целия материал, който се учи в училище. Която и отделна дейност да ми хрумне - или не е нужна квалификация, а само малко повече старание, или пък я нямам тази конкретна квалификация, за разлика от някой специалист по това, който в повечето случаи мога да си позволя, но само защото аз пък съм високо-квалифициран в други области, които не са пряко свързани с дечица

С това мисля да (се опитам да) приключа участието си по тази тема, струва ми се, че казах достатъчно и бях достатъчно ясен, без да бъда злонамерен или да търся конфликт От тук насетне не виждам как може да се продължи една подобна дискусия освен на ниво конфликти някакви, а нямам желание за това. Една от най-хубавите страни на това мъж да участва в женски форум е, че женското "мерене на пишки" рядко има особен чар за мъжете, както предполагам и обратното (затова са рядкост жените в политическо-икономическите спорове примерно). Това прави разкачването от подобна тема по-лесно за мен, но си оставам с най-добронамерени чувства към всички участници в дискусията Трудна работа е да се излезе победител от подобен спор, само време може да се убие и човек да се изнерви излишно