Има ли значение възрастта на родителите?

  • 60 533
  • 837
  •   1
Отговори
# 120
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
В Бг родителите като датат всичко на децата примерно имоти как да си подсигурят прилични страини ?! Тъй че много ясно че дацата ще ги гледат  Grinning т.е. отплата  Peace
Съвсем нормално и човешко. Аз съм получила много от родителите си в чисто материален план. Направили са го за мен, когато са били в хубавите си, активни години. Съвсем естествено е, когато аз съм в активните си години, да се погрижа за тях.

Така е  Peace
но четейки някои постове по други теми
възрастните родители тежко бреме  Rolling Eyes
Някои възприемат за даденост , предоставеното им и помоща от родители ...
или го омаловажават ....

# 121
  • Мнения: X
Жалко и за тях, и за родителите им.

# 122
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Не е само това.
Скрит текст:
Който не го е правил, не знае какъв кошмар може да е да гледаш немощен човек в памперси, дето не е с всичкия си (щото рано или късно мозъка ги предава). Не е като дете. В пъти по-трудно е. И не можеш и да се разбереш с такъв човек. Трябва постоянна грижа, и живота на цялото семейство се завърта около болния. Забравяш за кариера, за основни ремонти, за екскурзии и вечеря навън семейно. Забравяш за много базови и тъпи неща, за които дори не се замисляш, до като не се случи всъщност случката. И това продължава неопределен период от време, не е като да имаш определен срок и после всичко е пак нормално (възрастният за който пиша беше обгрижван така над 10 години, макар и да не го осъзнаваше или разбираше)

# 123
  • Мнения: 2 260
Не знам от какво точно значение е възрастта на родителите. Всеки случай е различен, уникален...
Аз родих на 19, сестра ми второто си дете на 38. И двете имаме чудесни деца, семейства и добри професии. Майка ми се радва на внук на 27 и внучки на 15 и на 3 години Simple Smile /Направих я баба като беше на 40 години.../
На който когато му дойде времето да стане родител. Важното е да обичаме децата си, да им се радваме и да ги възпитаме добре.

ast2017, възхищавам ти се много на голямото ти желание за деца, на енергията ти и отношението към живота!

# 124
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Не е само това.
Скрит текст:
Който не го е правил, не знае какъв кошмар може да е да гледаш немощен човек в памперси, дето не е с всичкия си (щото рано или късно мозъка ги предава). Не е като дете. В пъти по-трудно е. И не можеш и да се разбереш с такъв човек. Трябва постоянна грижа, и живота на цялото семейство се завърта около болния. Забравяш за кариера, за основни ремонти, за екскурзии и вечеря навън семейно. Забравяш за много базови и тъпи неща, за които дори не се замисляш, до като не се случи всъщност случката. И това продължава неопределен период от време, не е като да имаш определен срок и после всичко е пак нормално (възрастният за който пиша беше обгрижван така над 10 години, макар и да не го осъзнаваше или разбираше)


Скрит текст:
Aз знам баба бе така ,
и двамата и сина помагаха , татко повече (като грижа и присъствие а и живеехме по-близо до нея)
но и двамата разделиха сметките/разходите  за жена от агенция която я гледаше тъй като и двамата имаха високи постове/кариери.


Болднатото - то затова си има хосписи za такива стари хора се обгрижват от медицински лица , но струва пари , затова на запад младите сами си добиват всичко , възрастните ако имат имот който са изплатили , обикновенно се продава и отива за старините им , те самите отиват в апартаменски комплекси (не са старчески домове) или хосписи ако се налага.

В Бг имотиите се  дават/онаследяват повечето  още приживе на децата .
Ако някои родители не го направят , глеЙте какво ще стане  Sunglasses
Често срещнан е варианта родителите дали всичко и оставени на доиживяване  Rolling Eyes
разчитайки на благоволението на децата си за помощ ако се наложи, ако е нужна по-специализирана помощ стават тежест (  
 

Последна редакция: пт, 20 окт 2017, 23:02 от Desss

# 125
  • Мнения: 22 036
Ина, някои знаем какво е от първа ръка. Грижих се за майка си сама в началото, после не беше възможно, защото се изискваше 24/7 грижа и наех помощ. И да, много е тежко да виждаш как любим човек страда, но възрастта няма голямо значение. Майка ми се разболя, когато аз бях на 28. Нямаше да ми е по-леко, ако се беше разболяла, когато съм на 40. Ако не бяха починали с баща ми, сега щяха да са на годините на родителите на един приятел, който е почти 20 години по-възрастен от мен. Неговите са живи и съвсем самостоятелни. Та така, моите са ме проимали късно, неговите рано, но това няма отношение към състоянието им и времето на смъртта.

# 126
  • Мнения: 6 169
Аз също съм за сравнително ранното раждане, в порядъка на 25-30год. Поне моят живот до момента се е стекъл по този начин, приоритет ми е било образованието, работата, но имам и приятелки, които непосредствено след училище, на по 19-20год. родиха.
Няма лошо, но аз исках да поживея, попътувам.
Аз самата съм късно дете, баща ми е бил на 38, а майка ми на 36. 11 години след това тя почина, та затова и може би искам да не чакам толкова. Отделно винаги като дете съм се чувствала  странно с по-възрастни родителите, бабите и дядовците ми  също доста рано си отидоха.
А за дете мисля, че никога не сме напълно готови.

# 127
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 328
На 21 родих най-голямата. Средната родих на 33, а най-малката на 37 ... Има значение възрастта. И физическата, и емоционално-психическата. Различно е гледането на децата, макар да сме си все ние с мъжОто Simple Smile Спортуваме, не сме застарели, интересни сме ... днес преоткрихме Рубик куб и купихме 2 броя, с които се борят в момента бащата и двете малки Simple Smile Но ... лъжа ще е, ако някой каже, че разлика няма ... Има и плюсове и минуси както в по-ранното, така и в по-късното раждане, но са различни неща. Това е моето мнение, като минала по този път ...

Последна редакция: нд, 22 окт 2017, 08:08 от Почти безобидн@

# 128
  • Мнения: X
Сигурно има разлика, но пак си ги гледате и се стараете. И на трето сте се навили. Явно все пак сте преценили, че не сте престарели и имате сили.

# 129
  • Мнения: 5 739
Не говоря за позор, нито за ангажимент от страна на децата.
Чисто емоционално питам.
Децата имат нужда от родителите си  не само до тийнейджърството. Не като грижи, пак да уточня.
На тая възраст децата се предполага да са се изнесли и да гонят учение и кариера. Така или иначе ще живеят отделно.

# 130
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 328
Сигурно има разлика, но пак си ги гледате и се стараете. И на трето сте се навили. Явно все пак сте преценили, че не сте престарели и имате сили.

Често в живота не е до "навиване" и "преценка" Simple Smile Просто тогава ни се случиха номер 2 и номер 3. След като не се получаваха деца от 22 до 33 годишна моя възраст, а искахме поне 3 броя, бяхме решили, че така ще бъде - с едно дете Simple Smile Хората са различни - явно моя пик за раждане е бил след 33+ години. Просто наистина обстоятелствата  в живота на хората са ралични - не става, не са намерили точния човек, искат да се утвърдят в кариерата и след това да имат деца ... и милион други причини. Но от опит - има разлика в гледането на деца в различните възрасти - по също милион причини ... ние вече сме различни на 30+, изградили сме се като личности, имаме други знания ... живеем в различни времена. Прост пример - в края на '90-те имаше друга информация, интернет имаше само в т.нар. интернет клубове, които в Студ. град например бяха само 4 броя - изкарах много, много спокойна бременност, без да се вкарвам в различни филми. След 2009 - информация бол, интернет във всеки телефон ... ами, макар и нормални бременностите ми не бяха спокойни, защото все четях и все анализирах, и мислех: "Ами, ако ... ?" И още много примери мога да дам. Ето сега най-голямата е студентка, самостоятелна, развиваща се ... И само се моля да имаме пред себе си поне по още 20+ години (сега сме с баща им на по 41), за да можеш да добутаме и малките до това - да са самостоятелни Simple Smile Не сме престарели, в пика на живота си сме, но ... Винаги има "но" ...

# 131
  • Мнения: 62 490
Не говоря за позор, нито за ангажимент от страна на децата.
Чисто емоционално питам.
Децата имат нужда от родителите си  не само до тийнейджърството. Не като грижи, пак да уточня.
На тая възраст децата се предполага да са се изнесли и да гонят учение и кариера. Така или иначе ще живеят отделно.

За чужбина това е много ясно.
Но значи ли, че след 18 или 21, колкото е пълнолетието, децата вече нямат никаква нужда от живи родители?
Ако да, значи всичко е ОК.

# 132
  • Мнения: X
Почти безобидна@, абсолютно съм на твоето мнение, но много хора на твое място вероятно биха се отказали от трето, че и от второ дете. А вие с мъжа ти сте се борили и в крайна сметка сте постигнали желаното семейство.

Иначе аз родих двете деца, на сходна възраст с твоето второ и трето, та знам за какво говориш.Гледам оптимистично на живота и вярвам, че ще сме живи и здрави с баща им, да ги отгледаме.

# 133
  • Мнения: 1 701
Не говоря за позор, нито за ангажимент от страна на децата.
Чисто емоционално питам.
Децата имат нужда от родителите си  не само до тийнейджърството. Не като грижи, пак да уточня.
На тая възраст децата се предполага да са се изнесли и да гонят учение и кариера. Така или иначе ще живеят отделно.

За чужбина това е много ясно.
Но значи ли, че след 18 или 21, колкото е пълнолетието, децата вече нямат никаква нужда от живи родители?
Ако да, значи всичко е ОК.
В чужбина е много по-лесно да се оправиш сам без родители, но в България е ужас, да не кажа почти невъзможно за средностатистическият българин.
Да уточня, че да се оправиш сам означава буквално сам, на улицата без пукната пара- да работиш, да учиш, да си плащаш наема и да не получаваш и стотинка помощ.
В Германия ако ти се случи това, няма да е проблем, за 1 месец и си на крака. Но в България е много сложна ситуацията.

# 134
  • Мнения: X
В чужбина е много по-лесно да се оправиш сам без родители, но в България е ужас, да не кажа почти невъзможно за средностатистическият българин.
Да уточня, че да се оправиш сам означава буквално сам, на улицата без пукната пара- да работиш, да учиш, да си плащаш наема и да не получаваш и стотинка помощ.
В Германия ако ти се случи това, няма да е проблем, за 1 месец и си на крака. Но в България е много сложна ситуацията.
И е така, и не съвсем. Имах наематели, двойка момче и момиче, които бяха на по 23 и 27, когато дойдоха в жилището. Родителите им бяха дали пари за 3 месечни наема. За тези три месеца те трябваше или да са си намерили работа в София и да се издържат сами, или да се върнат в провинцията. Не само си намериха работа, но три години по-късно си взеха собствено жилище и си плащат ипотеката. Понеже новото им жилище е в квартала и често се засичаме, гледам, че и бебе чакат. Ами, браво на такива деца! Значи, можело.

Общи условия

Активация на акаунт