Е, досега не съм срещнала дете с млада майка, което да е недоволно от това. Познавам няколко - едната беше с майка си снимана на абитуриентския бал - две сестри буквално, едната на 19, другата на 38. Дъщеря ми има една приятелка, майка й е на 36, нищо не им липсва - както в материален план, така и в отношенията майка-дъщеря, които са доста близки. И двата случая са не от семейства на маргинали, а доста интелигентни млади хора, чиито родители са градили кариера, но на 30 с вече пораснали деца.
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Е, досега не съм срещнала дете с млада майка, което да е недоволно от това.
Както казва Andariel, ще са недоволни от друго.
И много правилно, че....
..., защото винаги е по-добре да те има, отколкото да те няма.
И много правилно, че....
..., защото винаги е по-добре да те има, отколкото да те няма.
. 
..., защото винаги е по-добре да те има, отколкото да те няма.
Не, не е така- на чужд гръб и сто тояги са малко!
Ако вече си си родил, е по- добре да те има, но ако знаеш че ще се родиш с " тези параметри", силно се съмнявам че би поискала.
Под " тези параметри", разбирам различните генетични увреждания, които родителите знаят че се предават на 50- 100% и въпреки това, създават деца.
И откъде знаеш, че ако знаеш, че ще се родиш в тези параметри няма да искаш да се родиш? И не става въпрос за увреждания, а за възраст. Макар дори хората с увреждания са доволни, че ги има на този свят. Инстинктите за размножение и самосъхранение надделяват. При някои сработва самосъхранението, а при други размножението.
И откъде знаеш, че ако знаеш, че ще се родиш в тези параметри няма да искаш да се родиш? И не става въпрос за увреждания, а за възраст. Макар дори хората с увреждания са доволни, че ги има на този свят. Инстинктите за размножение и самосъхранение надделяват. При някои сработва самосъхранението, а при други размножението.
Е, нормално е да предпочетеш да изчакаш и да се родиш с по- нормални параметри, нали!?
Много ми е интересна твоята нагласа- здрава и права, но твърдо убедена, че хората с дефицити, са щастливи така и така си искат да бъдат.
Да бе, ще кажете, че характерът не се мени с възрастта...
Ами влияе та, как да не влияе. Нали виждам по мен си - с голямата хич не съм й цепила басма и тя си знаеше правилата, сега вече е млада дама и много се разбираме. А с малката се чувствам обременена и объркана от цялата информация, която съм изпрочела всичките тия години, за възпитание, отношение и прочие. Даже наскоро почна да тряска врати и да реве за глупости, голямата ме гледа озадачено и вика - ама ти нищо не й казваш, аз така никога не съм смеела да ти говоря. Еми не е, ама сега нали трябва с ръкавици да ги пипаме.
Аз какво написах- "при равни други условия". Какво неясно има в израза? Това изключва "различни деца".
Кои условия да са равни? Аз не мисля, че възрастта влияе. Даже като малка повече се разбирах с баба ми и дядо ми, отколкото с родителите си. В крайнаа сметка всеки си разсъждава от личен опит. За мен няма значение възрастта за разбирателството. Едни родители са по-търпеливи и по-лесно изтърпяват пуберите, а други не чак...Същпто е и с децата. Едни имат страхопочитание, а други по-малко. Въпреки, че една майка ги е раждала и възпитала, са различни. Зависи от темперамента, хормоните, гените и т.н. Така, че за мен не може да има равни условия в реалността. И да искаш, не можеш да ги направиш децата си в калъп. 🐒🐒🐒