Има ли значение възрастта на родителите?

А кажи ми - не е ли така?Не говоря родителите да го накарат...а просто когато вече не могат или ги няма на този свят какво става?Едва ли здравото дете си гледа живота и болното да го запокитят на гробищата,да си чака края...Разбира се,че ще се грижи..Андадриел каза 'ама след 20 години'',това не прави нещата по-леки,особено ако след 20 години здравото е на 25-30 примерно.

Ами ако вариантът за болното е да бъде запокитено на гробищата, то излиза, че след смъртта на родителите това така или иначе става. Или...? Но при наличие на братя и сестри това запокитване е нещо лошо, а без такива - не.
С болното дете при наличие на братя и сестри е логично да става същото, което би станало и без тях. Например - институция (как не ме е срам да си го помисля! каква абсурдна жестокост и безотговорност!), защитено жилище, наглеждане от социални работници, според случая и възможностите. Само че с тази разлика, че в единия случай родителите имат и здрави деца и са по-щастливи, гадните безотговорни егоисти, а здравите деца имат живот, родени са. Сега, знам, че това тяхното с такъв брат или сестра не е живот, знам и че родителите на болно дете нямат право на стъпки към щастието, щото не засягало, видите ли, само тях, знам и че те са едни изтерзани хорица, които просто съществуват (хахахахахахахахахаха!) и нямат основание да се надяват на нищо, трябва да броят живота си за свършил, но... надяват се, глупаците. А иначе последното, което бих очаквала от дъщеря си, е да не създаде семейство и да се отдаде на грижи за брат си.

Втората част от поста ти не съм я провокирала аз,не го и мисля.Говорим за България все пак - за мен институция е труден вариант..а и е един вид изоставяне,особено при тежки случаи.Пък и знам,че места трудно се освобождават и намират,и с добри условия.
Не мисля,че родителите са изтерзани хорица или нещо подобно..нагласят си живота според как,но те са имали възможност и да учат и да работят и са създали семейство.Ти може и да не очакваш и да не искаш дъщеря ти да се грижи за болния си брат,но тя достатъчно егоист ли е че да го остави в българска институция,ако въобще му намери място?

ОК, обаче аз не разбрах кое му е по-доброто за болния, когато няма братя и сестри, както, изглежда, смяташ, че е по-добре. Нали пак същото ще стане с него? Тогава за какво разсъждаваме и откъде накъде братята и сестрите да се чувстват длъжни и виновни?

Честно казано не знам.Тъй като темата е все пак за възрастта на родителите,бих казала че е добре да се ражда - при такива проблеми,второ дете..ако е здраво,по-рано.За да може да му се даде шанс да се развие само и когато вече се налага то да стане законния попечител на болния си брат или сестра,да има вече изграден живот и дай боже попораснали деца.
Друга дама напред сподели че заради това не е родила второ - била е над 38 годишна и е имало голям шанс детето да е болно.В такъв случай,според мен не е препоръчително,защото малкото ще се озове да има на плещите си болното доста рано.
В случая на моята позната родителите като цяло са възрастни,болната сестра е доста по-голяма и малката се озовава много млада да се грижи за всичките.Много им е тежко,тя се скъсва да работи,за да има пари за всичките и чак доста възрастна успя да създаде някаква връзка,но приятелят и почина (и той доста възрастен).Просто и за това трябва да се мисли..но пък родителите е много възможно да ги няма вече,че да го видят,когато се стигне до там и това да си е проблем само на здравото.

Извинявам се за цитата, просто искам да подчертая написаното, защото напълно съм съгласна, че по-скоро не трябва да се рискува пак с по-късни бременности. Искам да кажа, аз не бих. Горките дечица.

Кошмарно звучи, това все едно да избираш дали да страда само болното ти дете (като остане само), или да страдат и болното и здравото (ако има здраво), и то предварително да го решиш. Невъзможен избор. Аз щях да умра от угризения на съвестта далеч преди да могат и двете да порастнат, да не дава Господ никому такъв избор да прави...

Не си ме разбрала. Казах, че по принцип СПРЯМО МОИТЕ РАЗБИРАНИЯ, нямащи нищо общо с детето ми с увреждане (бях на 33, като го родих) не бих раждала деца над 38-39 годишна възраст, но уважавам чуждата гледна точка и не съдя хората, които го правят. Казах също, че имам висок риск да родя пак недоносено дете, което, макар и напълно генетично здраво, качва риска детето да е с увреждане вследствие на недоносеността. Ако имах дете с аутизъм или с Даун, най-вероятно щях да се реша на второ. Ако имах наследственост, която да предполага над 50% риск от конкретно увреждане  - нямаше да рискувам. Ако тази вероятност е 10%-15% - нямам идея какво бих направила, не ми се е случило. Опитах се също така да кажа, че  повечето  родители  не желаят и правят всичко възможно здравото им дете да не носи отговорност за това с увреждане. Могат много неща да се направят приживе. Да се осигури някакво малко жилище за това дете, да  се заделят средства за издръжка, да се наеме човек да го гледа. Аз лично и много други, които познавам и живеят този живот (не  мога да гарантирам за всички) ще съм по-склонна детето ми с увреждане да остане в институция, ако няма други варианти, отколкото да бъде отглеждано от брат/сестра. За това се говори и с брата/сестрата, възпитават се, създават се условия тя/той да не се чувстват задължени/ виновни. Очакват се минимални неща – като например контрол над грижещия се за човека с увреждане, посещения в рамките на нормалното.
Крайните обобщения как човек само съществува и чака края, след като има дете с увреждане са безумни и слава богу, не е така. Как, освен това, ако вземеш решение за второ дете, то се превръща в жертвен агнец. Наистина не разбирам, като не си бил в това положение как се хвърлят твърдения  с такава сигурност? Еми тогава най-хуманното би било да ги евтанизираме тия деца, като се родят???? И какво се има предвид под психически увреждания? Да, в някакви много частни случаи с хора, проявяващи агресия, автоагресия, невъзможност за овладяване на положението, може да има психически последствия за другите членове на семействата, има подходи и тогава да се ограничат вредите. Но това са много редки случаи. Огромна част от братята и сестрите са пълноценни и щастливи хора точно толкова, колкото и в „обикновени“ семейства.

Разбира се,но колко са реални в българската действителност.Колко хора,при които единия от двамата не работи за да се грижи за детето могат да купят жилище и същевременно да заделят,за да се наеме в по-късен етап човек за да го гледа.Съпоставимо е с грижата за възрастни хора,но повечето,ако нямат Алцхаймер,могат да бъдат оставяни сами и отделно имат пенсии,които се вдигат (колкото и нищожно да е това),които могат да осигурят някаква помощ,като първоначално може само асистент при тях,да върши домакинска работа и да им носи храна.Това при психично болни не може - трябва си човек постоянно.Отделно в институциите местата са ограничени,има много повече старчески домове...а и трябва да се проверяват условията.Ти,като майка би ли си оставила детето в кофти такъв,само защото там има място.Споделих,като дете живеех до такъв за деца - чуваше се плач постоянно и никога не ги виждахме навън.
Не казвам,че трябва някой да бъде убит или нещо подобно,а да не се обрича още някого на това и да краде живота му.Дефакто реална алтернатива няма - или в институция,в която да загива бавно,ако се намери място и да не е дупка или при брата/сестрата.

Да обобщим.
Болен с братя и сестри, с починали родители, настанен в институция - защото е било неизбежно, родителите не стават безсмъртни от това, че нямат други деца, - е нещо много по-ужасно от болен без братя и сестри, с починали родители, настанен в същата тази институция. Понеже така се краде животът на братята и сестрите.

Магдена, понеже явно темата те натоварва и я усещаш болезнена, аз бих те посъветвала с най-най-добри чувства да я оставиш. Спорът е невъзможен между хора, които не са поставени в определена ситуация, човек взема решения, някои доста трудни и  не може да е 100% сигурен какво би направил без да му е дошло до главата.

Аз по-скоро бих посъветвала Магдена да не приема постовете по темата като персонално насочени към нея. Това че аз не бих посмяла да забременея в нейната или на друга майка на дете с увреждане ситуация, не значи и другите да не смеят. Всеки си знае ситуацията най-добре и може да прецени за себе си и своето семейство. Конкретно на Магдена ще кажа, че въпреки страховете, които аз бих имала, съм сигурна, че при нея всичко ще е ОК и че гръм рядко удря два пъти на едно и също място, така че тя със сигурност ще има още едно здраво и хубаво бебе. От мен, стиснати палци.

https://youtu.be/54oCO95FSL8

Защо го карат да чете думи, написани от друг?

Според мен е за улеснение, защото може би е притеснителен, склонен към заекване когато е пред публика и може да не му е лесно да запомни всичко важно когато е пред трибуната.

И аз исках да кача точно това клипче, но не знаех как! 😏
Не смятам, че може да съдим майки, родили дете с увреждане без да сме били в обувките им. Също не разбирам, как знаете как би се чувствало едно дете в такава ситуация, без да говорите от личен опит? До сега прочетените отговори от деца с възрастни родители, останах с впечатлението, че никой не би искал да смени живота си за нищо на света. Аз подкрепям родителите във всички възрасти, стига наистина да са готови на 100% за това! А за болестите и смъртта, никой не е застрахован от тях. Обичайте се и възпитавайте на същото и децата си. Научете ги да бъдат добри хора и да не съдят другите, защото никой не знае какво го чака утре..