Защо го карат да чете думи, написани от друг?
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Според мен е за улеснение, защото може би е притеснителен, склонен към заекване когато е пред публика и може да не му е лесно да запомни всичко важно когато е пред трибуната.
Гугъл 76 и Уишмастър, мерси.
-----
Има си хас да е друго. 
И аз съм такова дете (38 и 46 години съответно) - дали наистина мъката на живота, или поне на детството ми, е възрастта на родителите ми, или изобщо не ми е и хрумвало някога това да е проблем, особено пък в детска възраст? Според мен второто.
Че и по-млад брат имам, със същите двама родители.
-----
Цитат
До сега прочетените отговори от деца с възрастни родители, останах с впечатлението, че никой не би искал да смени живота си за нищо на света.
И аз съм такова дете (38 и 46 години съответно) - дали наистина мъката на живота, или поне на детството ми, е възрастта на родителите ми, или изобщо не ми е и хрумвало някога това да е проблем, особено пък в детска възраст? Според мен второто.
Че и по-млад брат имам, със същите двама родители.
И аз съм такова дете (38 и 46 години съответно) - дали наистина мъката на живота, или поне на детството ми, е възрастта на родителите ми, или изобщо не ми е и хрумвало някога това да е проблем
Това е проблема,иначе онази баба от Русе на 62 роди.Всичко може.
Ами намират се - имат две баби. Не знам защо, ама не ми се е налагало засега да се грижа за тях, не че не може да се наложи, но дотук не се е.
Баща ми почина, както и другият им дядо, по бащина линия, който е правил децата си млад, почина на 66 години.
Другият дядо на племенничката ми (тъст на брат ми) - и той почина там някъде около 60, тя беше съвсем малка.
Баща ми почина, както и другият им дядо, по бащина линия, който е правил децата си млад, почина на 66 години.
Другият дядо на племенничката ми (тъст на брат ми) - и той почина там някъде около 60, тя беше съвсем малка.
И аз съм такова дете (38 и 46 години съответно) - дали наистина мъката на живота, или поне на детството ми, е възрастта на родителите ми, или изобщо не ми е и хрумвало някога това да е проблем
Никаква грижа и отговорност.
Баща ми дори никога не е виждал внуците си, нямаме контакт от сигурно 20 години. Ожени се повторно и не се е интересувал от мен и не му пука. Майка ми и тя не се интересува, да се виждаме най-много на 1-2 години по веднъж. И тя има ново семейство.
Така, че възрастта не е критерий.
Моите родители са били на 18 години, когато съм се родила.
Никаква грижа и отговорност.
Баща ми дори никога не е виждал внуците си, нямаме контакт от сигурно 20 години. Ожени се повторно и не се е интересувал от мен и не му пука. Майка ми и тя не се интересува, да се виждаме най-много на 1-2 години по веднъж. И тя има ново семейство.
Така, че възрастта не е критерий.
Ами намират се - имат две баби. Не знам защо, ама не ми се е налагало засега да се грижа за тях, не че не може да се наложи, но дотук не се е.
Баща ми почина, както и другият им дядо, по бащина линия, който е правил децата си млад, почина на 66 години.
Другият дядо на племенничката ми (тъст на брат ми) - и той почина там някъде около 60, тя беше съвсем малка.
Баща ми почина, както и другият им дядо, по бащина линия, който е правил децата си млад, почина на 66 години.
Другият дядо на племенничката ми (тъст на брат ми) - и той почина там някъде около 60, тя беше съвсем малка.
И аз съм такова дете (38 и 46 години съответно) - дали наистина мъката на живота, или поне на детството ми, е възрастта на родителите ми, или изобщо не ми е и хрумвало някога това да е проблем
Това е проблема,иначе онази баба от Русе на 62 роди.Всичко може.
Бабата на МП доживя 90 години и не се залежа за нито един ден, почина си от старост без болести.
Майка ми ме е родила на 29, но и баба, и дядо починаха сравнително рано, аз доста тежко го преживях. И двамата починаха от рак и имаше гледане и мъки.
Няма как да се прецени чак до бабите и дядовците ситуацията. Човек не може да решава дали да има деца по такива критерии. За мен критерия е друг - от една страна финансово да си подготвен да гледаш дете така, че да не му липсва нищо съществено, от друга - да не чакаш пък "идеалния" момент, защото такъв обикновено няма.
Какво общо има финансовата подготвеност? Въвеждаме нов критерий, всъщност стар, ама от сферата на художествената литература, за правото на възпроизвоство само на красивите, успелите и финансово подготвените? Вече съвсем започва да откача населението като си повярва, че трябва това, трябва онова. Трябва да се забременее - елементарно е! Всеки с късмета си.
Това зависи от съвсем други фактори.
Бабата на МП доживя 90 години и не се залежа за нито един ден, почина си от старост без болести.
Майка ми ме е родила на 29, но и баба, и дядо починаха сравнително рано, аз доста тежко го преживях. И двамата починаха от рак и имаше гледане и мъки.
Няма как да се прецени чак до бабите и дядовците ситуацията. Човек не може да решава дали да има деца по такива критерии. За мен критерия е друг - от една страна финансово да си подготвен да гледаш дете така, че да не му липсва нищо съществено, от друга - да не чакаш пък "идеалния" момент, защото такъв обикновено няма.
Няма как да се прецени чак до бабите и дядовците ситуацията.
Впрочем тая сутрин, докато пиехме кафе, си говорихме с мъжа ми за това и онова, за родословни дървА, прабаби и прадядовци, за социални дейности и т.н., и за тая тема му споменах.
Той е изразен противник на социалното подпомагане от всякакъв вид от страна на държавата, та вика: днес помощи за бедни и болни, утре забрана за раждане на болни деца, вдругиден генетично изследване и пресяване на имащите право да се размножават (не, не съм му подсказала аз конкретно тази идея покрай темата), вярно, че това може и да доведе до намаляване на болестите и така да има някакъв полезен резултат в обществен план, но мен общественото благо не ме интересува.
А колкото до родословните дърва, замислих се днес по тоя повод, че майка ми не само не е имала никога никакъв дядо освен един доведен - единият рОден е починал сравнително млад от естествена смърт, другият е убит във война, - ами и за живи прадядовци и прабаби не съм чула да е имала (трябва да попитам). Само две баби за цвят. Хем тогава всички са правели деца млади.
Той е изразен противник на социалното подпомагане от всякакъв вид от страна на държавата, та вика: днес помощи за бедни и болни, утре забрана за раждане на болни деца, вдругиден генетично изследване и пресяване на имащите право да се размножават (не, не съм му подсказала аз конкретно тази идея покрай темата), вярно, че това може и да доведе до намаляване на болестите и така да има някакъв полезен резултат в обществен план, но мен общественото благо не ме интересува.
А колкото до родословните дърва, замислих се днес по тоя повод, че майка ми не само не е имала никога никакъв дядо освен един доведен - единият рОден е починал сравнително млад от естествена смърт, другият е убит във война, - ами и за живи прадядовци и прабаби не съм чула да е имала (трябва да попитам). Само две баби за цвят. Хем тогава всички са правели деца млади.
Това със забраната на раждане на увредени е под въпрос- ако се окаже, че има пари в бизнеса с отглеждане на увредени, ще се раждат не, ами пушек ще се вдига. Защото дежурният аргумент е, че няма защо обществото да харчи пари- но днешната икономика е основана точно върху харчене на много пари.
Та защо да не отглеждаме една бройка увредени и да си живеят царски, ако покрай тях за един увреден ще намазват 10 и повече човека с работни позиции, държавни поръчки...и всичко ще е супер благовидно. Играта е не да не се харчат пари, а да се харчат и да ходят в правилните джобове. Именно затова хора с лека форма на Даун и мозайки са толкова интересни рекламни лица- не защото са чак толкова умилителни, но са много "ценни" във финансово изражение. Мога само да си представя колко човека са намазали покрай това да облекат човек с Даун и да го разкарват като циркова маймуна.
Аз лично бих пренасочила парите за интензивна грижа за много възрастни пациенти към младите и раждането на деца. От една възраст нагоре няма нужда да се наливат огромни средства за поддържане на живи трупове.
Та защо да не отглеждаме една бройка увредени и да си живеят царски, ако покрай тях за един увреден ще намазват 10 и повече човека с работни позиции, държавни поръчки...и всичко ще е супер благовидно. Играта е не да не се харчат пари, а да се харчат и да ходят в правилните джобове. Именно затова хора с лека форма на Даун и мозайки са толкова интересни рекламни лица- не защото са чак толкова умилителни, но са много "ценни" във финансово изражение. Мога само да си представя колко човека са намазали покрай това да облекат човек с Даун и да го разкарват като циркова маймуна.
Аз лично бих пренасочила парите за интензивна грижа за много възрастни пациенти към младите и раждането на деца. От една възраст нагоре няма нужда да се наливат огромни средства за поддържане на живи трупове.
Аз лично бих пренасочила парите за интензивна грижа за много възрастни пациенти към младите и раждането на деца. От една възраст нагоре няма нужда да се наливат огромни средства за поддържане на живи трупове.
Препоръчани теми