Има ли значение възрастта на родителите?

Спокойно, от теб никой нищо се иска!

О, напротив!
Искаш- да поема аз и децата ми, и внуците ми, и всички хора, които съвестно си изкарват хляба и са си поели всички задължения, да заделяме от данъците си, за да се грижим за съществуването на децата, направени от недееспособни или частично такива, които от своя страна са на издръжка, поради неспособност да се издържат сами.

Сега, ако те попитам, ти дали би осиновила едно такова дете, ще ми отговориш, че пред теб въпросът не стои, защото вече си се размножила и повече деца не искаш, а пък ако не беше така, не знаеш какво би направила.........

А защо изобщо да осиновявам, било то здраво или болно дете? Да видим, още как ще се опиташ да ми вмениш нещо какво бих и не бих направила. Трябва да отговоря, че ще осиновя цял социален дом ли? Така ще ти угодя ли? Едва ли.

Данъците ти не избираш за какво да се изхарчат. Ти си длъжна да ги плащаш, а държавата решава. А от морална гледна точка по-добре данъци за хората с увреждания от всякакъв вид, отколкото за глупави програми, обслужващи една шепа чиновници и корупция.

Така и очаквах- пак си развиваш теориите " по принцип".

Как не се сетих- аз имам право да гласувам и да избирам кой да ме представлява, но нямам право да решавам къде да отиват данъците ми.
Това право имаш ти- нека отиват за умишлено създадените увредени от недееспособни, че да има работни места в разните социални служби, вместо да се лекуват с тях разболели се деца, за които все няма пари да бъдат изпратени в чужбина.
Ти ще си изпееш съпричастната песен на Мария и като свърши работното време, ще се върнеш вкъщи при идеалното си семейство, ще поставиш отново високите критерии на децата си, а на края на месеца, ще ти преведат заплатата.

Пропусна да опишеш в подробности това, - че поради професията си имаам пряка полза от раждането на увредени деца, защото част от квалификацията ми е именно да правя терапия с тези, които имат нужда. Може и да ми сметнеш по колко вземам на месец от тях. Също да добавиш и хората с инсулти и всякакви вторични увреждания, които пак могат да опрат до мен - за тях също няма нужда да се плаща, те са си изживяли живота и не им трябва повече, и без това са парализирани поне наполовина, не могат да говорят и за нищо не стават. Затова предлагам дружно целият ДБ да отива за теб и твоето семейство, защото сте ЕдЯлни като генетика.

Аз имам висок критерии към всички деца, с които работя, та не са само моите. Ако нямам висок критерий, няма да има резултат, а ще си тъпчем на едно място.

О, Абсурт, само едни мустачки ти липсват. Точно така е разсъждавал оня, дето е решил тоя въпрос за двайсетина години в Германия.
П.П. - Щом имаме право да избираме, може ли от моите данъци да не се плаща издръжка на здрави-прави трудоспособни индивиди, за които е по-лесно просто да не работят? Мерси!

Andariel и absurT, вярвам, че и двете се съгласни, че хора с умствени увреждания следва да се въздържат (не от секс) а от репродукция. Дори и да има вероятност децата им да са нормални  налице е въпросът - защо да се раждат деца, които няма да получат внимание и подкрепа от биологичните си родители. Нужно ли е такива хора да се ползват като донори на деца?
Превенцията не е убиство, така както и аборта може да е превенция, а не непременно убийство.

Първо, какво разбираш под умствени увреждания?
Второ, защо смяташ, че децата им не могат да получат внимание и подкрепа от родителите си? Този въпрос произтича от въпрос първи - докато не дефинираш по него, няма никакъв смисъл да обясняваш за внимание и подкрепа.
Трето, как стигна до идеята за донорите на деца?
Четвърто, превенцията е да информираш човека за възможностите. Не да го убеждаваш колко безотговорно ще постъпи, ако зачене или роди дете с някакъв тип болест или увреждане.
Пето, дай да не подхващаме темата какво е убийство и какво не е, защото ще стане още по-грозна темата. Достатъчно призиви за геноцид прочето.
Шесто, утре и ти можеш да се окажеш в категорията на недаващите внимание - достатъчно е да се появи някой с достатъчно власт и лостове да го измисли и извърши. Причини винаги могат да се намерят, все пак няма идеални майки, нали така!

Ще ти се да сложиш всичко под един знаменател, ама няма как да стане.

Аз написах по точки за какво се отнасят различията ми с мнението на няколко съфорумки- с твоето мнение нямам различия, защото ти мнение нямаш.
Ти имаш мантра " Всеки има право да прави каквото си иска", а отговорност няма нужда да поема.
Сега прибавяш едно мнение, ама го приписваш на мен- всеки драпа и пази работното си място и прави всичко възможно да си осигури клиенти.


Не ставай смешна, ами прочети каква е била доктрината на Хитлер.
Ако трябва да правим аналогия- виж Менгеле- той си е правил всякакви експерименти с хората, без да го интересува дали ще оживеят, дали ще се побъркат и т. н.

А, за данъците- може, всичко може, аз първа бих застанала до теб, за да искам спирането на всякакви социални помощи за здрави и прави индивиди, които не искат да работят.

Само че, ще срещна яростната съпротива на Andariel, защото според нея, всеки има право да прави каквото си иска и никой няма право да го укорява и осъжда, а пък да го критикува- съвсем.
Обществото, Господ и НЛО- който е под ръка, е длъжен да се грижи за тях.

1. Умствено увреждане-дефиниция:
Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно умствено развитие, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Изоставането може да се съчетава, но може и да не се съчетава с други психични и соматични разстройства.

С времето интелектуалните способности и социалната адаптация могат да се променят и макар и слабо могат да се подобрят в резултат на обучение и рехабилитация. Диагнозата следва да се поставя въз основа на сегашните нива на функциониране.

ПРИЧИНИ: Умствената изостаналост е следствие на тотални органически поражения на кората на главния мозък, в резултат на което се демонстрират трайни нарушения в познавателната сфера. Въпреки разнообразната етиология обаче приблизително в 50% от случаите причините остават неизяснени.
2. отговорът следва от 1. Човек, който е неадекватен и не дееспособен не може да изпълнява адекватно "родителската си роля", която не е просто да се "радва " на детето си, но и да има подход в неговото отглеждане и възпитание.
3. Ами какво ще направим с "нормалните" деца на "невменяеми" родители - ще отидат в социален дом за да ги осиновят тези, които могат да се грижат за тях (говорим за случаите, когато няма баби, каки и пр)
4. това е само различен начин на вербализация/ изразяване - аз говоря за същността
5. ОК, мойто споменаване е само в конкретен контекст
6. Това не го разбрах и не мога да дам отговор.

Сложен е въпросът. Аз съм съгласна с едно - хора с такива умствени увреждания, които ги правят неспособни да вземат адекватни решения, трябва да са по някакъв начин под чужд наздор. Да оставим настрана какво е адекватно, кога едно умствено увреждане е тежко и т.н. - според случая е. Те и са под надзор, поне на книга, в съвременното общество. Свобода във всекидневието, доколкото да не бъдат нещастни, и решения - от настойника или който там отговаря за тях.
За възпроизвеждането съм съгласна по принцип, но не мисля, че е трагедия, ако примерно жена с леко умствено изоставане роди дете и майка и или други близки и помагат да го гледа. Или дори с по-тежко, ако детето е здраво и близки го гледат. Сега, как можем да знаем, че ще е здраво - често не можем, разбира се. Сложно е.

Мчи, тъй де, да те подпомогна с още един аргумент защо ти си правата, а аз кривата! Нали затова сме приятелчета - да си помагаме. Иначе се налага да добавяш Менгеле. Само нещо си се объркала за мантрата - не е "всеки може да прави каквото си иска", а "всяка жена има право да решава дали да бременее и дали да роди дете, за което вече е установено наличието на някакво увреждане".

Аст, ако трябваше да се явяваш на изпит, свързан с дееспособността, умствената изостаналост и т.н., още на първа и втора точка щяха да те зацафарят. Правиш копи и пасти, ама не си вникнала в това, което си копирала. Ама, грам не си вникнала. Дори се съмнявам да си го прочела внимателно. Как скочи на дееспособността и неадекватността не знам. На мен ми е трудно на открия това, което си написала вярно, а ако тръгна да изброявам всички грешки, няма да ми стигне числовата редица.

Само искам да кажа, че аз никого не съм убивала, и кюретаж дори не съм имала. Това не знам откъде си го изсмука от пръстите, Абсурт. Цялата ти работа е такава: дребнава, злобна и тъпа. Остани си със здраве.

Елена, в отговор на първия ти пост, в който ме нападна, те попитах, защо слагаш твоя случай в ситуацията, която бистрим, след като тя- ситуацията, не се отнася до теб?

Не ми отговори, на пък този ти пост показва кой- какъв е.

Ето ти фактите: