Не го обичам вече!

Развеждайте се, кой/какво ви пречи? И закона даже го позволява. 
Авторката да не си е показвала гачите във форума и нямаше да съжалява, че е пуснала тема.

Чак пък да им се срине света ...

Аз пък ще попитам нещо съвсем различно.

Всеки е щастлив, когато се жени, но какво се случва след сватбата? Честното писмо от Олга Чикакина, жената, която прекарала 12 години в брак, ни дава прекрасен отговор на този въпрос. Тя може да ни научи на много с него. Тя казва, че бракът й не се различава много от другите бракове, т.е. животът е изпълнен с любов, но също така и с падане. Минавала е през мигове, когато се е молила да остане омъжена, през моменти на силни несъгласия, недоразумения и болки. Но след 12 години тя все още е омъжена и това са уроците, които е научила ... 1.Страстта ще изчезне Луди емоции, сълзи и обсесии за партньора, които са част от любовта, непременно ще преминат. Връзката трябва да бъде такава, че да се чувстваме добре в нея. Стабилна и спокойна. Очаквайте топлина и любов от нея. Ако не знаете какво е пред вас, не е добре. 2. Бракът не е страна Изявлението "Щастливи до края на живота" крие много неща, като болест, лоши чувства, умора и стрес, гняв и обиди във взаимоотношенията. Въпросът е само как двойката ще се справи с препятствията. 3. Двойката трябва да бъде в същия социален мащаб Факт е, че браковете, в които партньорите не са в същия социален мащаб, завършват с развод. Любовта може да приближи и обедини хората, но когато началния ентусиазъм намалее, се появяват различия, които не могат да бъдат преодолени, като несъвместимост на манталитета, отношението към живота и парите ... Не се опитвайте да имитирате приказките. 4. Партньорите трябва да се развиват заедно Факт е, че хората се променят с течение на времето. Различните ситуации ни оформят и непрекъснато се учим, напредваме и променяме. Ако партньорите не го правят поне с темпо, бракът едва ли ще оцелее. 5. Вие трябва да се съгласите един с друг Може би ви вбесяват някои навици на партньора и може би не сте съгласни в някои отношения, но на по-дълбоко ниво, трябва да го приемете заедно с всичките му недостатъци. Трябва да позволите на партньора си да бъде това, което е. Разбира се, можете да го насърчите да отиде в по-добра посока, но това трябва да бъде вариант, а не условие. 6. Жената не трябва да се поставя на трето място, зад децата и съпруга си Първо намирам време за себе си, а след това за съпруга и детето. Жената, която се жертва за другите, скоро ще се почувства нещастна вътре. Бракът не означава постоянна жертва, нито пък трябва да бъде пречка за това да бъдеш независим и интересен човек. 7. Вие трябва да искате да бъдете с партньора си, но той също трябва да бъде безплатен През последните няколко години съм живял според този принцип. Не се страхувам, че съпругът ми ще ме напусне, защото има право да намери истинското си щастие. За мен това е нормално. Важно е да няма катастрофални последици за вас, които да не можете да преодолеете. Време е да премахнете розовите очила и да разберете, че всеки човек може да напусне във всеки един момент. 8. Всяка страна може да има свои собствени интереси и желания Всеки трябва да има свое собствено пространство и време за себе си. Това трябва да бъде аксиома за всяка връзка. Например, свободното ми време включва упражнения, йога, четене, докато съпругът ми иска да посети приятели. 9. Вие определено трябва да имате домашни любимци Те са източник на безкрайна радост и удоволствие. 10. Трябва да имате подобни темпераменти Ако единият партньор пръщи от енергия и не може да се успокои докато не свърши всички задължения, а другият едва си мърда пръста, шансовете, че този брак ще оцелее са много малки. 11. Страстният секс не е най-важното нещо След 12 години брак, не винаги е възможно да имате страстен секс и романтика като първя ден. Нещата се успокоиха след три години. За да имате силни чувства един към друг, както и желание, трябва да разберете какво иска и обича всеки. Интимността също е важна и трябва да бъде споделена. Помнете - в "нормалните" взаимоотношения, където има любов, дори сексът може да бъде по-малко важен. Това не е най-важното нещо на света и това не е проблем. 12. Решенията трябва да се споделят Това се отнася за големите, ключови решения, които засягат живота на двамата - как да отглеждате детето си, къде да отидете на почивка, каква кола да купите ... Най-важната работа, която може да гарантира стабилен брак е желанието да постигнете компромис, да слушате и да чувате партньора, да оставите място, за да прекарва времето си по желание. Целият семеен живот е комбинация от любов, доверие, взаимна подкрепа, търпение и силна воля. Редът на важността на тези неща може да се променя на всеки няколко години.

Сега бих добавила , че ако жената иска и работи в посока да се усъвършенства , но мъжа се задоволява с работа от 8 до 5 и му е все едно / ден да мине , друг да дойде/, не любовта ще излети , ами изобщо не виждам бъдеще. Едно е да обичаш себе си , друго е да те задоволява парнтьорството , особено когато има деца.
Не може единият да мъкне и влачи цялото бреме , а другия да си попийва ракийката .
Изказвам се съвсем условно , защото авторката не пише вече.

Е, именно заради разминаването при нас и дълбоките различия, и в крайна сметка съжителството, аз така и не се реших на второ дете от БНД-то. Когато вече нямаш емоционална връзка с човека, не говоря за пеперуди и влюбеност, а чисто човешки взаимоотношения, не виждам как може хората да се чувстват добре заедно и най-вече как това ще е добре за детето/децата. Не говоря изобщо за секс, а за най-простички и обикновени семейни неща-усмивка, благодарност, уважение, изслушване един на друг, следване на съвет, съобразяване един друг. Когато тези неща ги няма, не виждам смисъл да се продължава. самата мисъл, че не знаеш човекът, с който живееш в какво настроение ще се прибере и дали някоя твоя дума няма предизвика гаден поглед или подмятане, е болезнена и побъркваща. Да се оглеждаш на всяка крачка, да внимаваш за всяка дума, да се съобразяваш с всяко свое действие.... това е лудост...Поне за мен....А в дадената ситуация при мен изобщо не ми минава мисълта да се огледам за принц, с кон или без такъв...за момента ми стига мъжко внимание и претенции.