на два пъти беше взривил кафемашината и декорирал стените и тавана на неговата кухня в кафяво,
Как е успял?! - Публикувана: 27 окт. 2017, 22:17 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2017, 07:12 ч.
Пишман готвачи
Как е успял?!
Ха ха, стига се оплаква, поне сам се прехранва, а и ако забрави да си купи храна, ще може да живее на остърганото от стените 
.
Една позната на родителите ми, чиито мъж е от онези чакащи и пържолата да му нареже жена му разказваше, че веднъж за 30 години брак и се наложило да влезе в болница за 4 дни. Наготвила жената и му написала бележка, ако свърши храната, да си изпържи яйца.
Пребира се тя и заварва цялата печка, плот, плочки омазани със странна субстанция, а мъжът сърдит и казва, като ми каза да си изпържа яйца, защо не ми каза и масло да сложа. Слага човека тигана, загрява го и мята яйцата а те се пръскат.
. Една позната на родителите ми, чиито мъж е от онези чакащи и пържолата да му нареже жена му разказваше, че веднъж за 30 години брак и се наложило да влезе в болница за 4 дни. Наготвила жената и му написала бележка, ако свърши храната, да си изпържи яйца.
Пребира се тя и заварва цялата печка, плот, плочки омазани със странна субстанция, а мъжът сърдит и казва, като ми каза да си изпържа яйца, защо не ми каза и масло да сложа. Слага човека тигана, загрява го и мята яйцата а те се пръскат.
Нямам идея. Аз у него не смея да припаря. Само у нас на аудиенция го приемам и му забранявам да пипа каквото и да било. Но снимките на кафявите и мазните лекета, допълнени с червено от доматения сос, които ми изпрати снощи, бяха покъртителни. Която го вземе, голям рахат ще тегли. 
Ох, Уиш- 
Със сестра ми имахме една любима книга-Приказките на Шехерезада и много обичахме, когато ядем да си четем приказки.Съответно се надпреварвахме коя ще я вземе първа.На всяка страница можеше да се види менюто, докато е четена книгата-имаше петна от сарми, кюфтета и т.н.
Със сестра ми имахме една любима книга-Приказките на Шехерезада и много обичахме, когато ядем да си четем приказки.Съответно се надпреварвахме коя ще я вземе първа.На всяка страница можеше да се види менюто, докато е четена книгата-имаше петна от сарми, кюфтета и т.н.
Моето дете ми беше направило ябълков кръмбъл за деня на майката. Супер му се беше получило всичко, но беше ръгнал поне три пъти повече захар
, а аз не обичам сладко особено много и едвам преглъщах, докато зорлем си докарвах диабет . Заради детето един диабет ще изтраеш.
Така е Глухарче, хапнах си го, а баща му тайно се хилеше, ама си спомням и моя баща как си изяде първата сготвена от мен супа. На 12 съм била и бях ръгнала толчова сол, че как не му докарах бъбречна криза, подагра и каквото там докарва солта не знам. Знам само, че след този случай, майка ми и баба ми гледаха да ме държат от каквато и да е работа, та така, докато се инесох .
Уиш, верно са наказание за теб твоите, като те знам каква чистница си. Има равновесие в природата .
. Уиш, верно са наказание за теб твоите, като те знам каква чистница си
. Има равновесие в природата . Аз веднъж забравих да сложа вода и ми се стопи дръжката на кафеварката докато чакам да излезе кафето. Но нямам идея как може да гръмне, честно.
Но нямам идея как може да гръмне, честно.
И аз. Добре, че поне не му е отнесла главата- навел се над нея да види откъде са съскащите звуци.
Една от най-големите ми кулинарни катастрофи, след пилешката супа-каша, дето можеше и с вилица да се яде, беше котлетът от акула.
Аз, 23 годишна домакинА, от прекалено лутане и мислене в магазина „ама сега боб ли да е или картофи“ , грабнах смело от един фризер някакви акулски котлети и беж вкъщи.Размразиха се, посолих ги и ги метнах във фурната така с кожата.Като ги извадих миришеха все едно не от фурната, ами направо от ада излезли.Обаче си мисля „нищо, сигурно то така трябва“ .И без да ги опитвам, мятам на бившия една порция. Гледам го-яде , с не особена охота, ама си мисля- „ще свикнеш ти на домашна храна гадино“
По-късно ги опитах и още на първата хапка щях да пукна.Как е изял цяла порция тоя човек не знам 
Аз, 23 годишна домакинА, от прекалено лутане и мислене в магазина „ама сега боб ли да е или картофи“ , грабнах смело от един фризер някакви акулски котлети и беж вкъщи.Размразиха се, посолих ги и ги метнах във фурната така с кожата.Като ги извадих миришеха все едно не от фурната, ами направо от ада излезли.Обаче си мисля „нищо, сигурно то така трябва“ .И без да ги опитвам, мятам на бившия една порция. Гледам го-яде , с не особена охота, ама си мисля- „ще свикнеш ти на домашна храна гадино“
По-късно ги опитах и още на първата хапка щях да пукна.Как е изял цяла порция тоя човек не знам Откакто един познат ме "светна" как прави ориза, правя го по същия начин и не съм имала провали.
Скрит текст:
Няма го и безкрайното печене във фурната, правя го в тенджера, със зеленчуци или без.
Запържвам лук, добавям измития ориз, запържвам и него, както е казала Нелия.Прибавям и готовите зеленчуци /царевица, задушени моркови, грах/, ако ще слагам и вода /1:3, но може и 1:2,5 защото и зеленчуците пускат/.Посолявам леко и разбърквам.Тънкостта е, че след като сместта заври, изключвам котлона, слагам капака на тенджерата и върху него 1-2 кърпи, които хубаво увивам около капака и дръжките, за да не излиза парата.Оставям тенджерата на загрятия още котлон за около 1 час.След това всичко е перфектно сготвено.Само си слагам соев сос и малко масло.
Запържвам лук, добавям измития ориз, запържвам и него, както е казала Нелия.Прибавям и готовите зеленчуци /царевица, задушени моркови, грах/, ако ще слагам и вода /1:3, но може и 1:2,5 защото и зеленчуците пускат/.Посолявам леко и разбърквам.Тънкостта е, че след като сместта заври, изключвам котлона, слагам капака на тенджерата и върху него 1-2 кърпи, които хубаво увивам около капака и дръжките, за да не излиза парата.Оставям тенджерата на загрятия още котлон за около 1 час.След това всичко е перфектно сготвено.Само си слагам соев сос и малко масло.
Toва подчертаното не е нужно, особено с тези кърпи, дописвам моя лесен начин. След като заври, захлупвам с капак (на моята тенджера на самия капак има две малки дупки за парата), намалям котлона от 1 до 3 степен (от 12 възможни) и след максимум 15-20 мин след поемане на почти цялата вода, го свалям от котлона. Добре е да остане съвсем малко вода в тенджерата, която се отстранява от котлона и се оставя заедно с капака да постои 10-15 мин - така оризът поема остатъчната вода и се досварява без топлина. Аз го правя без лук, само с масло и сол, идеалната гарнитура.
