Защо слабите жени са по-страстни?

Ела да го обясниш на пубера ми, аз не успявам, а и вече не опитвам. Разчитам, че като порасне още малко отново ще се върне на супичките и манджичките, които ядеше като малък, нейде из темите бях мернала пост на кака Сийка, ако не се лъжа, която сподели подобно нещо - като станели на 20, пак им се прищявало готвенко от мама.

Прочети какво написа Нелиг по-горе.Всъщност не е до самата храна,а до самочувствието и възприемането.Когато майка ти ти намила,че а си качила някое друго кило,а ще отвращаваш другите..дори и да си под 50кг,се стига до такива болести.Те не са и толкова заради и спрямо храната,а чрез храната.

Янечек, ти си направила кавото  е трябвало - показала си им какво е хубава храна и си ги възпитала на някакъв хранителен режим. Ще се побунтуват малко, пък ще се върнат към корените. Мисля, че Сийка е права, поне при моите познати е така. Ако обаче го водиш от малко като награда постоянно в Макдоналдс или му купуваш буклуците както беше писала горе че правят много майки, вече е друго, възприемат този модел на поведение. То и аз навремето имах период като ядях всякакъв боклук, после почнах и аз като майка ми да готвя.  В случая със синовете ти е по-вероятно да намерят жени които ще им готвят.

Няма ли кой да я заключи тази тъпа тема...

Aууу, какво сексистско изказване! Трай, да не надушат форумните феминистки, че ще бъдеш виртуално линчувана!

На 40 г. съм и съм 53 кг., до преди 3 г. бях 49 лг. дали заради жлезата понапълнях или годините си казаха думата не знам, но на тези килограми не знам защо трябва да се ограничавам и да изпадам в крайности.

Ахаха, чудех се да го напиша ли точно за да не ям бой, ама не се сдържах. Напоследък установявам, че мъжете въобще не са еволюирали колкото си представяме, критерий си е, макар и далеч не единствен. Та пожелавам ти да намерят интелигентни и свестни момичета, които наред с всички други качества и да готвят добре и с удоволствие.

Eх, че си мила, благодаря за пожеланията Но аз съм съгласна снахите да не готвят, стига да не ми изхвърлят в кофата гюмчетата с храна, с които ще зареждам мамини златни за седмицата (гледам, че това си е форумна практика - Уиш примерно зарежда Говендъра с манджа). И снахи ще изхранвам, само и само да не ми седят дечицата гладни.

Браво, че си успяла да пребориш инсулиновата  резистентност. Не всеки има воля за това, а като няма - здравето си пати.

Иначе по темата за страстните жени - мисля, че първо трябва да харесват себе си и тялото си, да са с подходящия партньор (който също ги харесва изобщо като хора; щото имаше един пример даден: мъж към жена си: гледай и се учи, че хич те няма; много депресиращо ми звучи това като отношение, после каква страст, какви 5 лв) и да не мислят много (в смисъл да нямат проблеми, които да са им вечно в главата; ей, ми не мога да се обяснявам нещо днес ).

Друго си е да се събирате и всяка да приготвя различно нещо, а не само ти да бъхтиш. Да не са сакати младите, че да ги изхранвате до старини. Той и на Уиш е още ерген, затова. После има два варианта - или крадене/доброволен обмен на рецепти и доволен мъж, или война защо така милото е свикнало на домашна храна, т.е. разглезили сте го. Има и трети - синовете да ви крадат рецептите, но за такъв вариант само съм чувала, на практика не съм виждала.

Те моите могат да си готвят и сами де, големият даже се записа в клуба по готварство към училището си и е научил как се прави великата мусака, гладен няма да остане

Toчно децата, на които като малки не им е обръщано внимание на качествено хранене, в пубертета изперкват на тема диети, защото нямат хранителна и спортна култура, и от малки са им създадени мании по сладко, тестено и тн., без които буквално не могат и изпадат в депресии. Това го казвам с идеята, че и аз съм яла доволно количество баници, кифлички и вкусотии от бабината фурна, но си ги хапвам, когато ми се прияде, а не защото съм пристрастена и не мога да живея без шоколад всеки ден. Това е като мамите, които виждат, че детето е тъжно (за нещо си) и му купуват шоколад да му мине. И малкото човече израства с идеята, че всичко се компенсира с храна.
Ако от малък си възпитан, че да се движиш е хубаво (не да те записват насила на спорт) и те привикнат на ежеседмична активност + някакъв нормален режим на хранене (например, да си свикнал да закусваш обилно, да не пропускаш обяда и да не прекаляваш с вечерята, да гледаш да има И зеленчуци към другите храни, и тн), после много по-леко преминаваш през пубертетно напълняване и други екстри. И аз като детето на Янечек някъде около пубертета много налитах на хамбургери и прочие неща, то си е някаква част от хормоналните промени - както на бременните им се хапват непривични неща или на жените в цикъл им се хапва мазничко. После рязко ми мина.

Когато бях малка, мама ми обясняваше, че римляните ходели по минимум 2 км на ден, за да са здрави и гледахме всеки ден да се разходим двете из квартала като римляните. През това време си говорихме, минавахме да си напазаруваме, в някои дни тичах и не си спомням някой да ме е карал някога насила, чаках с нетърпение тази част от деня.

ПП. Това с веганските мами е ново и стискам палци да не се разрасне, че край, изчезваме като вид.

Янечек, той и ММ знаеше да готви, после се оказа че предпочита да яде.
За веганските мами няма шанс скоро да изчезнат, дори се увеличават май. Винаги от едната крайност скачаме в другата...

Тези деца точно или си стоят дебели или се научават сами да се хранят нормално,но важното при тях е че няма заклеймяването на храната.Когато уважаваш храненето и си научен че е важно,смяната от вредна на здравословна храна минава по-безболезнено.
Обратно - когато храната е заклеймявана и е набивано в главата,че да надебелееш е края на света...тогава хранителните разтройства са в кърпа вързани,неврози и крайности в храненето (от орторексия и анорексия до булимия и bindge eating).Всичко е психологическо и всъщност проявлението му е чрез храната,а не заради храната.

Само да допълня, е една от мерките която препоръчват при наличие на подобен проблем е да се започне да се храни цялото семейство задължително заедно, ако не го прави. Т.е. храненето да започне са се свързва не само с напълване на стомаха, а като социална дейност. Нещо, което всъщност е било практика хилядолетия наред.