С мъжа ми се разминаваме

_Bianka__, грешиш много. И такива примери не са изключения.
Обаче, никой който го е постигнал, не го е направил с работа от 8 до 5 с трицифрена заплата.
Ако мъжът  на авторката си остане вкъщи и парите свършат, тогава ще види разминавания. 😆 Да се пробват.
 

За кое греша? Освен ако нямаш бизнес наготово, всички, които аз познавам, имат или са имали кредит в някакъв момент. Не говоря за служители, нито за хора, които са със свободна професия. Имам предвид търговия, производство и т.н. Няма човек, започнал сам, без готов бизнес от родителите, да не е имал кредит. Може би само най-малките будки и магазинчета, добре.

Аз пък ти казвам, че има, но няма да разказвам тази история. В някакъв момент може и да трябва, но още не е дошъл. 😉

В тоя момент си мисля, че таткото постъпва правилно. А на майката й е тежко и явно си представя живота с малки деца като някаква картичка.

На въпроса на Контесата колко години: в случая около 5 години би трябвало да свършат работа. Децата ще са се очовечили. Но ако сега си губят времето да тичат зад деца, щото било много незабравимо...после след години какво ще правят?

А истината е, че не е чак толкова незабравимо, стресово е, на моменти е губене на време. Гледането на деца не е задължително емоционален трип и не всичко трябва да е за пред фотоапарата като визия и планиране. Има си приоритети. Мен лично ще ме кефи повече ранно пенсиониране, отколкото някакви спомени и снимки, на които няма да се радвам, защото хем ще съм дърта, хем ще трябва още да бачкам.

Добре, може да има 5% изключение, но те са изключения 1 история за бизнес без кредит на фона на 100 с такъв...

Мислиш точно като мъжа ми.Аз сякаш се фокусирам повече в настоящето и искам да живеем добре и щастливо сега.Имам цели и мечти,но съм с нагласата,че сякаш всичко ще се нареди от самосебе си 
Мъжът ми иска за момента да стопираме обзавеждането и да се фокусираме в предсрочното изплащане на кредита.Предполагам е прав и ще трябва да му се доверя,все пак аз съм си го избрала 
Благодаря на всички!Много ми бяха полезни мненията ви 

Sweet, аз съм като теб и винаги досега ми се нареждат нещата Е, не от само себе си, разбира се, работя по въпроса, но разделям работата и личния живот, доколкото е възможно. Не обичам да си пренасям служебните проблеми вкъщи - това е. Иначе приветствам всяко предсрочно погасяване на всякакви задължения, когато е възможно Но и постепенно да става, не бива да забравяме да живеем през това време

Сигурна съм, че ще се оправите.

За да не цитирам всички постове, че ще стане чаршаф директно казвам, че подкрепям всичко написано до тук от The Siren of Titan

1 - Според мен авторката на темата е прегряла, защото ангажиментите покрай две деца и то с малка разлика са много, и е нормално да й гръмнат бушоните в един момент. Има нужда от помощ. Горещо препоръчвам да се вземе детегледачка, която да помага. Ако не за цял ден, то за половин или за 2 - 3 дни седмично. Както прецени. Ако мъжа й мрънка, че ще се харчат пари да му предложи той да дойде да погледа малко децата за цял ден и вярвам, че бързо ще спре да мрънка.

2 - Мъжа на авторката заслужава уважение, подкрепа и едно голямо БРАВО за това, че не иска да работи просто, за да съществува от ден за ден, а иска да постигне нещо в живота си, което ще бъде не само негов личен успех, а успех на цялото семейство. Защото децата сега са малки и разходите за тях са малки. Но като тръгнат на училище и се започнат всякакви допълнителни курсове, спортове, екскурзии и какво ли още не, то тогава хич няма да съжаляват и двамата родители, че са се погрижили за финансовата стабилност на семейството.

3 - Мисля, че таткото се хвърля в сериозна работа сега, но ако наистина се бори и гони кариера, то е много вероятно след няколко години да е на по-висока позиция, която няма да изисква чак такова себеотдаване и доказване. Така че сега му е времето, докато е още млад и има нужния хъс и енергия.

4 - Личен пример от мен - баща ми почти не съм го виждала, защото и той постоянно работеше. От сутрин до късно вечер, от понеделник до неделя и така години, години наред. Но майка ми си беше с нас, грижеше се за нас, помагаше ни, и т.н. Изобщо не помня, като малка дали е играл с мен на площадките или не, но помня, че почивките ни бяха винаги в хубави, скъпи хотели с хубави басейни и много, много екстри. Помня, че имах хубави дрехи, хубава раница за училище, няколко чифта хубави маратонки, модерни обувки и ботуши. Помня, че ми направи страхотен бал, без да се налага да теглят кредити, помня, че ми плати шофьорските курсове и всички такси в университетите. НО най-вече помня, че когато бях на 14 години и се оказа, че ми се налага сърдечна операция, която трябва да се направи в Германия, баща ми извади парите и директно се започна организацията за пътуване - без дарителски сметки, без кредити, без заеми и без чакане.

Така че лично аз правя ЕВАЛА на този мъж, че буквално си дава здравето, за да осигури на семейството и най-вече на децата си едно по-добро бъдеще

Поредното очакване/желание мъжът да се "преформатира" като се ожени.
Ами, няма да стане.
Затова, когато се жените, добре гледайте какво "взимате".Защото с него ще си карате докрая...или докато не ви писне тотално и не избягате.

Кажи каква задача искаш да решаваш, за да знам какви съвети да ти дам. Не съм чела цялата тема, но се обзалагам, че вече са те посъветвали да се разведеш и са ти казали, че заслужаваш мъж, който ще ти обръща внимание и ще се грижи за децата ти, но на мен не ми се струва, че не искаш точно това.
Знаела си и преди децата, че мъжът ти има цел и всъщност и на теб ти харесва да сте финансово обезпечени и да имате спокойствие по отношение на парите, само не ти харесва цената, която това нещо струва. Имай предвид, че с две деца все повече ще цениш именно спокойствието по отношение на парите, изцяло осигурено от мъжа ти, за което трябва да му благодариш, а не да му мрънкаш като някоя кисела вещица. Нали ти е ясно, че няма как да имаш финасово благополучие ако си прекарваш времето в лигави семейни разходки в парка и кино с пуканки в събота и неделя, което, хайде да не се лъжем, са много тъпанарски забави, точно за фейсбук - аз, мм и децата на кино, следва разходка и накрая KFC, всички заспиваме доволни и пълни с пържено пиле кореми...
Ако искаш да не се карате, ще си наложиш ти да спреш да мрънкаш как трябва да е по-отдаден баща и да прекарва "пълноценно" време със семейството си, каквото и да значи това, очевидно не говорим за човек, който се навира в калъпа "татко-домакиня" и ако от него се изисква поведение, което му е неприсъщо, отношенията ви ще се обтягат все повече. Ако не можеш да преглътнеш това, че работата му е най-важното нещо в момента, наистина мисли в посока раздяла, ама съм сигурна, че не мислиш в тази посока, защото ти е добре да си финансово подпалтена, благодарение на точно този мъж, от когото се оплакваш.

Тцъ. 90% сме на точно обратното мнение.

Не, след 18-та година е най-хубаво. 
Тогава е най-интересно да общуваш с децата си, защото вече са станали интересни хора и можеш много да научиш от тях. Или поне да си пренастроиш чипа.

Да, и тогава, но имам предвид времето, когато децата стават за Инстаграм, при това лесно. В смисъл- момиче на 9 може да я наконтиш и да я снимаш, и разчиташ, че няма да си падне върху лицето в калта по време на есенната фотосесия, както се случва с дете на 3 примерно.

Така де, ако искаш да се впишеш в клишето "чудесно семейство".

Аз лично не мога да си представя мъжа си да виси по пейките и да се клатушка из парковете по 6 часа на ден, вместо да седне и да прочете нещо. И аз не обичам по парковете, но обичам и да знам, че мъжът ми се развива, затова извеждам децата и го оставям на мира. И така ще е още с години, докато семейната разходка стане наистина удоволствие, а не стихийно бедствие с омазване.

Аз лично изпитвам силен стрес и недоумеене от хора, които живеят с много екстри, а за някои неща си броят стотинките. И не бих могла така да живея- сега фън, а после да се чудя как да запушвам финансови дупки...

Това е меко казано несериозно . Не знам как да го коментирам дори. Не разбирам такъв начин на мислене.

Мъжът е напълно прав. Обзавеждането спокойно може да почака. Колкото по-бързо приключите с кредита, толкова по-добре за всички ви.

Подкрепям всички мнения на Сирената в тази тема. И по принцип мисля, че има едни периоди в човешкия живот и развитие, когато цялото маниакално желание за ФЪН веднага и сега, трябва да отстъпи на заден план, в името на поставянето на едни солидни основи за успешно и щастливо утре. Например ученическите и студентските години да са за учене, а не за разпивки; ранната младост - за професионална реализация и начално натрупване на капитал;  и т.н.
Удоволствието от забавленията е много по-силно тогава, когато си спокоен и сигурен И в утрешния ден. Иначе си е "на гол тумбак чифте пищови".