Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

  • 26 834
  • 330
  •   1
Отговори
# 300
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти може да не си, но това се прави. Майките четат книгите, а после дори диктуват децата какво да пишат, защото учителката е казала, че иска читателския дневник попълнен за не знам колко книги. А и честно, и на мен да ми кажат да напиша древник за книгата, която съм чела за последно, ще има да се чудя какво да съчинявам. В малките класове все още нямат капацитет да преразкажат цяла книга, те едва кратки разказчета успяват да запомнят и да преразкажат. А сричащи деца познай кога ще прочетат Лукчо и ще напишат дневник.

Да, такива родители има и не го отричам. Но си има и институции, които да се заемат с такива родители. Голяма работа,, че била вербална аграсията, пак е агресия и то към учител. Директорът лукова глава ли е?

# 301
  • Мнения: 5 425
За дневниците ми е все тая, няма никакво значение дали съм специалист или не съм. Добре, че са майките, за да пишат читателските дневници, че и да прочетат част от книгите. Читателският дневник е за учителката.

Читателския дневник е средство. При това много полезно такова, когато е използвано правилно, с разбиране и желание. За целта обаче, някой следва да го обясни на децата по разбираем начин, с ясни примери, които показват целта на воденето на дневника и ползата от него. Всичко това в подходяща възраст.
Воденето на читателски дневник (ако се прави с желание и правилно), позволява да се осмисли много по-добре прочетената книга, а не да се мине през нея като през екшън или сапунка с много чувства, малко мисли и никакъв краен резултат. Развиването на навици за анализ и саморефлексия са много полезни ефекти и са част от обучението на едно дете да мисли.
За целта обаче са необходими висококвалифицирани и мотивирани учители, разбиращи материала. Точно както стои въпроса с проектите, презентациите, груповата работа, критичното мислене, комуникационните умения и маса други подценявани, формално "прилагани" и откровено липсващи елементи в българските ДУ...

# 302
  • София
  • Мнения: 62 595
Сори, Ежко, ама пишеш така, все еддно чета директивите на партията! Всичко това е нафантазирано да звучи красиво, но на практика е точно обратното. Саморефлексия? Навици за анализ? Това къде? Кога за последен път си питал дете в начална степен какво помни и да разкаже, саморефлексира и да анализира последната книга, дори разказ, които е прочело? Явно никога или преди отдавна. Имаш твърде нереалистични и завишени очаквания от деца в начална степен. Накратко, изобщо не си в час с "обективните реалности".  И  с критичното мислене, и с проектите, и... Абе, някаква паралелна вселена е твоето.

# 303
  • Мнения: 5 425
Сори, Ежко, ама пишеш така, все еддно чета директивите на партията! Всичко това е нафантазирано да звучи красиво, но на практика е точно обратното. Саморефлексия? Навици за анализ? Това къде? Кога за последен път си питал дете в начална степен какво помни и да разкаже, саморефлексира и да анализира последната книга, дори разказ, които е прочело? Явно никога или преди отдавна. Имаш твърде нереалистични и завишени очаквания от деца в начална степен. Накратко, изобщо не си в час с "обективните реалности".  И  с критичното мислене, и с проектите, и... Абе, някаква паралелна вселена е твоето.

Къде съм писал начална степен?  Писах обаче "в подходяща възраст". И от квалифициран и мотивиран педагог.
Колкото до с какво съм в час и с какво не...иска ми се да видя, как някой убеждава големия ми син, че читателския дневник е само за учителката, критичното мислене не е част от обективната реалност, а планирането е завишено и нереалистично изискване. И че вселената му е паралелна...
Не те съветвам да пробваш - много ще ти се смее...Всъщност, мисля да му покажа поста ти - има нужда повечко да се повесели по празниците.

# 304
  • Русе
  • Мнения: 12 312
 Ежко имаш малко по-различно от стандартните деца. Радвай се и не се претиснявай, че ще остане с неизползван потенциал според мен. Даже мисля, че точно нашата система е сякаш правена за такива деца, които са по-скоро рядкост. Уверявам те, че повечето деца ще се изсмеят на опитите ,които препоръчваш. Имам едно такова в къщи. И не че не е любознателно, но читателски дневник няма сила, която да го застави да прави, освен по абсолютна и безапелацонна заповед. По въпорсът, до колко е  занятие полезно - имам известни съмнения. Една книга е нещо многопластово, и всяко формализиране и щриховане, може само да отблъсне. Не съм споделяла с него тези си разсъждения, защото и без това едвам смогвах да го накарам да си изпълни летните задачи по четене, въпреки че разширявах възможностите до безкрай, само да има нещо запечатано от прочетенето - било то рисунка, мисъл и емоционално съпреживяване.

# 305
  • Мнения: 5 425
Ежко имаш малко по-различно от стандартните деца. Радвай се и не се претиснявай, че ще остане с неизползван потенциал според мен. Даже мисля, че точно нашата система е сякаш правена за такива деца, които са по-скоро рядкост. Уверявам те, че повечето деца ще се изсмеят на опитите ,които препоръчваш. Имам едно такова в къщи. И не че не е любознателно, но читателски дневник няма сила, която да го застави да прави, освен по абсолютна и безапелацонна заповед. По въпорсът, до колко е  занятие полезно - имам известни съмнения. Една книга е нещо многопластово, и всяко формализиране и щриховане, може само да отблъсне. Не съм споделяла с него тези си разсъждения, защото и без това едвам смогвах да го накарам да си изпълни летните задачи по четене, въпреки че разширявах възможностите до безкрай, само да има нещо запечатано от прочетенето - било то рисунка, мисъл и емоционално съпреживяване.

Амбер, децата ми са, слава богу, стандартни (доколкото такова нещо съществува). Ако нещо ги отличава от другите, това е късмета да попаднат на читави учители, в читави училища. Мисля, че повечето деца биха усвоили елементите, за които говоря и факт, че съучениците на моите ги усвояват и ползват успешно и с желание. Системата ни е длъжник на децата...
Известна доза формализъм има във всяко изкуство. Без никакъв формализъм и структура има само хаос. Въпросът е в дозата. И "формализмът", творчески приложен, може да доведе до неочаквани резултати...

Пример - читателски дневник в частичен вид (иска се само кратко описание на героите без имена и сюжетната линия). Произведението е "Прикования Прометей". Дневника се чете, без да се указва името на произведението на друго дете. Заключението на публиката: разказва се за конфликта между мутра-бизнесмен и непокорен, но квалифициран служител със социалистическа ориентация Grinning
Има и кратки отклонения, като отношенията между жената на бизнесмена и любовницата му (Хера и Йо) Grinning
Следва обсъждане в час, за това кой ще спечели в борбата на двете власти знание - сила. Дали Хера ревнува Йо, или я чувства по-скоро като заплаха за позицията и. Как Йо може да избегне "сексуалния тормоз" на шефа Зевс...
И не щеш ли, на децата им става интересно, а също им светва, че проблемите на човешкия род не са се променили много през хилядолетията... И следователно има смисъл да четем древни книжки, когато са писани от умни хора. И при това не е лошо да си водим читателския дневник Simple Smile

# 306
  • София
  • Мнения: 62 595
Ежко, на всеки детето е по-по-най, особено твоето, разбрахме. Не те съветвам да ме съветваш.

# 307
  • Русе
  • Мнения: 12 312
  Ами не ми харесва интерпретацията ви на Прометей. Констатирам липса на въображение най-малко и обезмисляне на концепцията на произведениято. Много ниско е слязла. Синът ми имаше много добра учителка по литература до 7 клас и харесваше часовете и участваше с голямо желание. Тя също организираше игри и обсъждания, но на по-високо ниво.като например две деца да защитават различни герои и да обяснят поведението и избора на съответния герой. После се разменяха и всеки защитаваше другия герой.  Но това са конкретни по-малко или повече успешни практики на учител, не на системата като цяло.

# 308
  • Мнения: 5 425
 Ами не ми харесва интерпретацията ви на Прометей. Констатирам липса на въображение най-малко и обезмисляне на концепцията на произведениято. Много ниско е слязла. Синът ми имаше много добра учителка по литература до 7 клас и харесваше часовете и участваше с голямо желание. Тя също организираше игри и обсъждания, но на по-високо ниво.като например две деца да защитават различни герои и да обяснят поведението и избора на съответния герой. После се разменяха и всеки защитаваше другия герой.  Но това са конкретни по-малко или повече успешни практики на учител, не на системата като цяло.
Интерпретацията не е моя, а на съответния ученик. И да не ни харесва, продукт е на съвременната среда.
Това, което ми харесва, е че учителката е намерила начин да помогне на учениците да свържат разглежданите проблеми с конкретни въпроси от тяхното ежедневие. Което вече създава основа за неусетно преминаване към дискусия върху абстрактни понятия. Без учениците да губят интерес или да се присмиват на подхода.
Показана е и една от ползите от читателския дневник - не да регистрираш прочетеното за учителката, а да погледнеш произведението от различен ъгъл...
И да, разбира се, в основата е качествения преподавател. Така и писах по-горе. Но в този случай, на децата е дадено още едно средство да успяват самостоятелно. А свързания набор от такива средства, е вече система. Която се подържа с методики, обучения на учители и т.н. Или поне с подбор на учителите, които са наясно с материала.

Последна редакция: сб, 30 дек 2017, 08:57 от Ezhko

# 309
  • София
  • Мнения: 62 595
От кой различен ъгъл? На дете между 7 и 10 години? Нали някой трябва да говори с детето, за да се случи този поглед? Те не осъзнават на тази възраст какви впечатления оставя едно произведение у тях, освен ако не започнеш да говориш с тях на тази тема, защото толкова им е умът на тази възраст. Не гимназисти, които вече стърчат с една глава над родителите си и си задават екзистенциални въпроси, включително морални и т.н. Малките деца морал нямат или поне нямат морал в смисъла, в който ние го разбираме като възрастни. Затова читателският дневник е за учителката и се превръща в преразказ на книгата в най-добрия случай, и то пак не самостоятелен, а се внимава какво и как се пише, за да се хареса на учителката. То и гимназистите внимават какво пишат в училище, защото това е система, в която има правилни въпроси и правилни отговори, и когато младежите още повече захитреят, също както нас навремето, пишат това, което  трябва и говорят това, което трябва, за да получат висока оценка. Останалото е романтика и фантазии.

# 310
  • София
  • Мнения: 20 152
Ами не, Андариел, пред мен е дневникът й от 2 срещу 3 клас...
Скрит текст:
Самият факт, че го е запазила, е показател колко "пагубно" влияние е оказало писането му върху по-нататъшните й нагласи за четене. Няма никакъв преразказ, нито сухо изброявне на герои. Има паралели, доста нескопосани и по детски написани, тоест елементарни, но все пак показващи осмисляне на произведението и пречупването му през детската логика. И учителката е поправяла САМО правописни грешки, тоест писането в този стил не е било  в разрез с някакви очаквания или предварително зададени правила.... Например  в страничките, посветени на Пипи, се срещат  "размисли"  в следния стил: "Някои големи хора са много сериозни. Май са забравили, че и те са били деца. Не им се играе с нас и не се усмихват. Това е тъжно. Да бяха пили от хапчето на Пипи.";  " Забавно е да няма кой да ти се кара, когато направиш беля. Аз правя доста бели, но пак искам мама, татко и баба да са вкъщи. Карат ми се, но после им минава и става весело. Без тях ще ми е много тъжно"; "Пипи има две животни. Аз също много обичам животните. Няма как вкъщи да живеят кон и маймунка. Искам да си имам само едно малко кученце. Мама и татко не са съгласни. Аз ще пиша на Дядо Коледа да ми го донесе." и т.н..  Има и грозно нарисувани картинки из дневника, каквито позволяват уменията на 8 годишно дете без особени дадености за рисуване. Но и те илюстрират някоя случка от книгата, която я е впечатлила.

Последна редакция: сб, 30 дек 2017, 09:59 от пенсионирана русалка

# 311
  • Мнения: 5 425
Андариел - говоря за гимназисти. Прометей се учи в 8-ми клас, както знаеш.
Опитите да се въведе читателски дневник в малките класове са продукт на сляпо и неграмотно подражание, съчетано с подхода "петилетката за три години".
Образование, което учи гимназистите, че има правилни отговори и следва лицемерно да слушкат, не е образование, а дресура...

# 312
  • София
  • Мнения: 20 152
Ей, сляпо и неграмотно подражание.... Нищо неграмотно  и копиращо не виждам в свободата, която беше дала преди години началната учителка на класа на дъщеря ми при оформянето/попълването на дневника. Виж горния пост. Или знаещи какво да правят учители  има само в училищата на децата ти?

# 313
  • София
  • Мнения: 62 595
Русалке, вие сте от онези 5-10 процента в горната част на скалата. Демек, от хубавите изключения.

# 314
  • София
  • Мнения: 20 152
Андариел, дори и само 5-10% да са такива учители, пак не следва значи да се обобщава, че  дневникът непременно събужда  у малките омраза към четеното в по-голяма възраст или че  става дума за нескопосано заимстване  и неграмотно подражание на иначе добра идея.  Зависи  си от учителя какво и как е поискал..  За изброяване в стил Астрид Линдгрен за автор, Томи, Аника и сие за герои, някоя преписано изречение за любимо - за това съм съгласна, че не носи никакъв смисъл. Понеже дори не показва, че наистина си прочел книгата.... Донякъде само преписът на въпросното изречение може да се приеме като автодиктовка.

Общи условия

Активация на акаунт